Тревогите на Октавио Пас и бъдещето на литературата в нашия век
Текстът е препубликуван от.
" Избрани есета " от Октавио Пас
съставителство и превод от испански Анна Златкова, " Колибри ", 2023
Мексиканският стихотворец и Нобелов лауреат Октавио Пас е прочут в България, само че повече като име, което върви с групата на огромните поети от втората половина на XX век, в сравнение с като разпознаваемо и съответно наличие. Причината, несъмнено, е в скромното количество преводи на неговите произведения. Всъщност преди трийсетина години излезе брошура със стихове, преведени от Рада Панчовска, само че тя остана някак изгубена в бързия ход на тогавашните събития; с изключение на нея има преводи на обособени стихотворения в антологии на латиноамериканската лирика и в някои електронни списания.
Освен стихотворец обаче Октавио Пас е фамозен есеист, създател на голям брой сборници, оповестени от 1950-а до гибелта му през 1998 година. И отново преводите на български са малцина: три-четири есета в разнообразни издания и по друго време.
Книгата " Избрани есета " е първото концептуално изцяло издание на български език: " Малка, само че представителна част от неговото голямо есеистично творчество " , написа преводачката Анна Златкова. Подборът е изработен по осемтомното издание " Събрани съчинения " на Октавио Пас, осъществено от испанското издателство Galaxia Gutenberg с директното присъединяване на самия създател, който е предпочел правилото на тематичната (вместо на хронологическата) класификация.
Това не може да ни учуди: поетите са известни със пристрастеността да преподреждат старите си произведения в нови комбинации съгласно настройката на мисленето им в разнообразни интервали на техния живот. Но защото българският асортимент е изработен от четири разнообразни тома (І, ІІ, ІV и V) на посоченото издание, ще си разреша да развържа възела на неговата комбинация и да показва наличието на книгата съгласно биографичното развиване на самия създател сред 1950-а и началото на 70-те години, когато са били основани включените произведения.
Избрани есета (Октавио Пас)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Две от тях - " Вси светии: ден на мъртвите " и " Завладяване и колониална ера " - са взети от първия му алманах " Лабиринти на самотата " (1950). По това време, след специализация в Университета на Бъркли, Съединени американски щати, Пас е почнал своята дипломатическа кариера - за малко в Ню Йорк, а след това в Париж; това е извънредно значим формативен интервал за неговите естетически възгледи и литературни желания. На този ранен стадий есеистиката му е фокусирана върху задачата да показа историята, духа и спецификата на мексиканската просвета, и още по-важно - душевността на мексиканския човек, забелязана от вътрешната страна, само че изречена с термини и подходи извън, от европейската антропология в средата на XX век.
Тези две есета сплотяват теориите на Клод Леви-Строс и Михаил Бахтин (за духа на националната култура) с стилната към момента по това време " просвета ", наречена народопсихология. Текстовете са впечатляващи с наличната хубост на своя изказ; те построяват цветен, другоземен и въпреки всичко понятен за европейските читатели портрет на мексиканския човек и неговия темперамент. Прави усещане стремежът на създателя да изясни спецификата на мексиканската просвета таман в пресечната точка на локални (индиански) и европейски (главно испански) обичаи.
Втората (и най-голяма) група есета е писана в 50-те и 60-те години ; по това време създателят е деен посланик с задачи във Франция, Индия и Швейцария. Френското културно въздействие продължава да бъде водещо (след сюрреализма със мощен отпечатък върху неговата ранна лирика той минава през марксизма, от който бързо се разочарова, и екзистенциализма). Престоят в Индия внася концепциите на индуизма и будизма в неговото творчество, при все това те могат да бъдат срещнати рядко в направения асортимент. Деветте есета от този интервал са доста разнородни и е мъчно да бъдат подведени под общ знаменател.
Най-ранното сред тях - " Диалектика на самотата " (1959) - принадлежи искрено към екзистенциалисткия интервал във възгледите на Пас. Разбира се, става въпрос за един доста грамотен екзистенциалист, който мисли и написа като разкрепостен европеец: ясно разграничаваме хрумвания на психоанализата, възгледите на Симон дьо Бовоар, даже постструктурализма от предните линии на френската просвета в края на 50-те години. Що се отнася до пътищата за излаз от самотата като орис, те могат да бъдат планувани, в случай че прибавим малко латиноамериканска романтика към отчаянието на един френски Камю: любовта, поезията и умеенето да се върнем към прелестната доверчивост на детството.
По-нататък измежду текстовете зачестяват тези, които са свързани с доктрина и философия на литературата или с истински фигури на поети като Фернандо Песоа (чудесен есеистичен портрет на " поета с доста лица " ) и Андре Бретон, именуван още " Папата на сюрреализма ". Дори единствено заглавията звучат прелъстително: " Литература и съзидание ", " Смях и смирение ", " Поетическото признание ", " Образът " Тук би трябвало да отбележим достиженията на превода, изработен от Анна Златкова: явен, прецизен и в това време хубав.
Последните три есета са от края на 60-те - началото на 70-те години. По това време Октавио Пас е напуснал дипломатическото занятие, освен това по показателен метод. Потомък на интелектуалци с демократични политически възгледи, той отхвърля опцията да съставлява своята страна, откакто тя предизвиква убийството на десетки студенти по време на митинги през 1968 година. В идващото десетилетие чете лекции по латиноамериканска литература в университета на Кеймбридж, в Харвард и Корнел.
Продължават да го вълнуват тематиките на литературното творчество: " Употреба и съзерцаване " показва създатели, които са избрали да бъдат настрана от стилните течения на своето време; " Литература и литературност " разсъждава върху преводимостта на поезията. Множество забавни хрумвания побира есето " Новата прилика: лирика и технология ". Написано в края на 60-те години, то хвърля мост към действителността, на която сме съвременници през XXI век.
Авторът приказва за това по какъв начин се форсира историческото време, за методите, по които техниката усилва ентропията в познатия свят и постанова нуждата от радикална рецензия на концепцията за смяната като напредък. Той разисква опита на двама учени от Кеймбридж, които са основали напълно прилична хайку лирика като задание на компютър. Бъдещето на литературата наподобява неразбираемо за Октавио Пас. " Нищо не пречи поетът да употребява компютър, с цел да избира и съчетава думи, от които ще се състои творбата му " , написа той преди повече от половин век.
Октавио Пас: Поетическото слово не се нуждае от божествения престиж
И през днешния ден, когато навлизаме в ерата на ChatGPT и си задаваме неизбежни въпроси за смисъла и задачите на просветителния развой, за вероятностите на интелектуалния труд, за бъдещето на литературата в нейния " просто човешки " тип, предизвестията на мексиканския стихотворец звучат освен ефектно, само че и като действителни предизвестия към нашия свят.
" Избрани есета " от Октавио Пас
съставителство и превод от испански Анна Златкова, " Колибри ", 2023
Мексиканският стихотворец и Нобелов лауреат Октавио Пас е прочут в България, само че повече като име, което върви с групата на огромните поети от втората половина на XX век, в сравнение с като разпознаваемо и съответно наличие. Причината, несъмнено, е в скромното количество преводи на неговите произведения. Всъщност преди трийсетина години излезе брошура със стихове, преведени от Рада Панчовска, само че тя остана някак изгубена в бързия ход на тогавашните събития; с изключение на нея има преводи на обособени стихотворения в антологии на латиноамериканската лирика и в някои електронни списания.
Освен стихотворец обаче Октавио Пас е фамозен есеист, създател на голям брой сборници, оповестени от 1950-а до гибелта му през 1998 година. И отново преводите на български са малцина: три-четири есета в разнообразни издания и по друго време.
Книгата " Избрани есета " е първото концептуално изцяло издание на български език: " Малка, само че представителна част от неговото голямо есеистично творчество " , написа преводачката Анна Златкова. Подборът е изработен по осемтомното издание " Събрани съчинения " на Октавио Пас, осъществено от испанското издателство Galaxia Gutenberg с директното присъединяване на самия създател, който е предпочел правилото на тематичната (вместо на хронологическата) класификация.
Това не може да ни учуди: поетите са известни със пристрастеността да преподреждат старите си произведения в нови комбинации съгласно настройката на мисленето им в разнообразни интервали на техния живот. Но защото българският асортимент е изработен от четири разнообразни тома (І, ІІ, ІV и V) на посоченото издание, ще си разреша да развържа възела на неговата комбинация и да показва наличието на книгата съгласно биографичното развиване на самия създател сред 1950-а и началото на 70-те години, когато са били основани включените произведения.
Две от тях - " Вси светии: ден на мъртвите " и " Завладяване и колониална ера " - са взети от първия му алманах " Лабиринти на самотата " (1950). По това време, след специализация в Университета на Бъркли, Съединени американски щати, Пас е почнал своята дипломатическа кариера - за малко в Ню Йорк, а след това в Париж; това е извънредно значим формативен интервал за неговите естетически възгледи и литературни желания. На този ранен стадий есеистиката му е фокусирана върху задачата да показа историята, духа и спецификата на мексиканската просвета, и още по-важно - душевността на мексиканския човек, забелязана от вътрешната страна, само че изречена с термини и подходи извън, от европейската антропология в средата на XX век.
Тези две есета сплотяват теориите на Клод Леви-Строс и Михаил Бахтин (за духа на националната култура) с стилната към момента по това време " просвета ", наречена народопсихология. Текстовете са впечатляващи с наличната хубост на своя изказ; те построяват цветен, другоземен и въпреки всичко понятен за европейските читатели портрет на мексиканския човек и неговия темперамент. Прави усещане стремежът на създателя да изясни спецификата на мексиканската просвета таман в пресечната точка на локални (индиански) и европейски (главно испански) обичаи.
Втората (и най-голяма) група есета е писана в 50-те и 60-те години ; по това време създателят е деен посланик с задачи във Франция, Индия и Швейцария. Френското културно въздействие продължава да бъде водещо (след сюрреализма със мощен отпечатък върху неговата ранна лирика той минава през марксизма, от който бързо се разочарова, и екзистенциализма). Престоят в Индия внася концепциите на индуизма и будизма в неговото творчество, при все това те могат да бъдат срещнати рядко в направения асортимент. Деветте есета от този интервал са доста разнородни и е мъчно да бъдат подведени под общ знаменател.
Най-ранното сред тях - " Диалектика на самотата " (1959) - принадлежи искрено към екзистенциалисткия интервал във възгледите на Пас. Разбира се, става въпрос за един доста грамотен екзистенциалист, който мисли и написа като разкрепостен европеец: ясно разграничаваме хрумвания на психоанализата, възгледите на Симон дьо Бовоар, даже постструктурализма от предните линии на френската просвета в края на 50-те години. Що се отнася до пътищата за излаз от самотата като орис, те могат да бъдат планувани, в случай че прибавим малко латиноамериканска романтика към отчаянието на един френски Камю: любовта, поезията и умеенето да се върнем към прелестната доверчивост на детството.
По-нататък измежду текстовете зачестяват тези, които са свързани с доктрина и философия на литературата или с истински фигури на поети като Фернандо Песоа (чудесен есеистичен портрет на " поета с доста лица " ) и Андре Бретон, именуван още " Папата на сюрреализма ". Дори единствено заглавията звучат прелъстително: " Литература и съзидание ", " Смях и смирение ", " Поетическото признание ", " Образът " Тук би трябвало да отбележим достиженията на превода, изработен от Анна Златкова: явен, прецизен и в това време хубав.
Последните три есета са от края на 60-те - началото на 70-те години. По това време Октавио Пас е напуснал дипломатическото занятие, освен това по показателен метод. Потомък на интелектуалци с демократични политически възгледи, той отхвърля опцията да съставлява своята страна, откакто тя предизвиква убийството на десетки студенти по време на митинги през 1968 година. В идващото десетилетие чете лекции по латиноамериканска литература в университета на Кеймбридж, в Харвард и Корнел.
Продължават да го вълнуват тематиките на литературното творчество: " Употреба и съзерцаване " показва създатели, които са избрали да бъдат настрана от стилните течения на своето време; " Литература и литературност " разсъждава върху преводимостта на поезията. Множество забавни хрумвания побира есето " Новата прилика: лирика и технология ". Написано в края на 60-те години, то хвърля мост към действителността, на която сме съвременници през XXI век.
Авторът приказва за това по какъв начин се форсира историческото време, за методите, по които техниката усилва ентропията в познатия свят и постанова нуждата от радикална рецензия на концепцията за смяната като напредък. Той разисква опита на двама учени от Кеймбридж, които са основали напълно прилична хайку лирика като задание на компютър. Бъдещето на литературата наподобява неразбираемо за Октавио Пас. " Нищо не пречи поетът да употребява компютър, с цел да избира и съчетава думи, от които ще се състои творбата му " , написа той преди повече от половин век.
Октавио Пас: Поетическото слово не се нуждае от божествения престиж И през днешния ден, когато навлизаме в ерата на ChatGPT и си задаваме неизбежни въпроси за смисъла и задачите на просветителния развой, за вероятностите на интелектуалния труд, за бъдещето на литературата в нейния " просто човешки " тип, предизвестията на мексиканския стихотворец звучат освен ефектно, само че и като действителни предизвестия към нашия свят.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ