In memoriam: Дубравка Угрешич
Текстът е препубликуван от.
Дубравка Угрешич беше една от най-публикуваните писателки в " Литературен вестник ". Една от тези, за които най-вече сме писали и с която най-вече сме разговаряли. Любима авторка, с която израснаха генерации български литератори.
Още през 90-те откривахме името ѝ и поглъщахме есетата ѝ, в които разпознавахме себе си, поглеждахме се с очите на другия, питахме се по какъв начин балканското ще се впише в Европа и трепетно четяхме за тази Европа, която беше по едно и също време близка и далечна, топла и студена, духовна, само че и поддаваща се на клишетата.
Имахме удоволствието неведнъж да я посрещаме в България, тъй като Дубравка Угрешич е родена през 1949 година в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка. Винаги, когато дойдеше, говореше на български, четеше актуалните български създатели, следеше българската хуманитаристика. Имаше доста другари у нас, измежду които Алек Попов, Георги Господинов, Иван Кръстев, Явор Гърдев.
Беше световноизвестна. Книгите й са преведени на повече от 20 езика. Удостоявана е с влиятелни награди като тази на Берлинската академия по изкуствата " Хайнрих Ман ", Международната литературна премия " Нойщат ", има номинация за Международния " Ман Букър ". Книгата й " Щефица Цвек в челюстите на живота " сигурно отключва вълната на това иронично писане, което нашумя малко по-късно около " Дневникът на Бриджет Джоунс " и направи международен взрив.
Дубравка Угрешич, публицист: Живеем в комфорта на демокрацията, без да разбираме какво тъкмо е тя
Успехът обаче не я беше главозамаял. Беше доста скромна, доста открита. И доста деликатна и великодушна на похвали. Истински се интересуваше от индивида насреща. Беше от хората, към които се привързваш вечно, колкото и къса да е била срещата ви.
Тези от читателите, които деликатно са следили интервютата и изявите на Угрешич през годините, знаят, че обществено тя нееднократно е заявявала, че през днешния ден писателите са изцяло безпомощни, " нямат никакъв импакт-фактор " и би трябвало да са щастливи, в случай че ги четат няколко души. Защото - продължава неведнъж тя - изкуството в съвремието е неефикасно. Противно на тези нейни изявления обаче, книгите на Дубравка Угрешич, изключително нейната нонфикшън прозаичност, ни караха да я провиждаме като един от хората с позиция, като един от огромните и авторитетни интелектуалци на нашето време.
Щефица Цвек в челюстите на животаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
И тъй като беше глас на истината, на съвестта, на морала, на непримиримостта, тя беше уединен глас.
Изгнаничка във всеки смисъл на думата. Изгнаничка от родината си, от Балканите, от днешното, от масовизацията, от подмяната и фалша. Не беше изгнаничка единствено от езика. От езика, както тя го разбираше - като език, зад който стои мислене, което не е нито на хърватски, нито на британски, нито на какъвто и да е различен съответен език, а е плод на разсъжденията за изчезналите имена, чувства, пространства, земи... Език, който е пуснал корени във въображението и с това по абсурден метод е станал по-реален. На подобен език написа тя и по тази причина написаното от нея ще има своето дълго пътешестване.
Сбогом, Дубравка!
Европа в сепия
Дубравка Угрешич беше една от най-публикуваните писателки в " Литературен вестник ". Една от тези, за които най-вече сме писали и с която най-вече сме разговаряли. Любима авторка, с която израснаха генерации български литератори.
Още през 90-те откривахме името ѝ и поглъщахме есетата ѝ, в които разпознавахме себе си, поглеждахме се с очите на другия, питахме се по какъв начин балканското ще се впише в Европа и трепетно четяхме за тази Европа, която беше по едно и също време близка и далечна, топла и студена, духовна, само че и поддаваща се на клишетата.
Имахме удоволствието неведнъж да я посрещаме в България, тъй като Дубравка Угрешич е родена през 1949 година в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка. Винаги, когато дойдеше, говореше на български, четеше актуалните български създатели, следеше българската хуманитаристика. Имаше доста другари у нас, измежду които Алек Попов, Георги Господинов, Иван Кръстев, Явор Гърдев.
Беше световноизвестна. Книгите й са преведени на повече от 20 езика. Удостоявана е с влиятелни награди като тази на Берлинската академия по изкуствата " Хайнрих Ман ", Международната литературна премия " Нойщат ", има номинация за Международния " Ман Букър ". Книгата й " Щефица Цвек в челюстите на живота " сигурно отключва вълната на това иронично писане, което нашумя малко по-късно около " Дневникът на Бриджет Джоунс " и направи международен взрив.
Дубравка Угрешич, публицист: Живеем в комфорта на демокрацията, без да разбираме какво тъкмо е тя Успехът обаче не я беше главозамаял. Беше доста скромна, доста открита. И доста деликатна и великодушна на похвали. Истински се интересуваше от индивида насреща. Беше от хората, към които се привързваш вечно, колкото и къса да е била срещата ви.
Тези от читателите, които деликатно са следили интервютата и изявите на Угрешич през годините, знаят, че обществено тя нееднократно е заявявала, че през днешния ден писателите са изцяло безпомощни, " нямат никакъв импакт-фактор " и би трябвало да са щастливи, в случай че ги четат няколко души. Защото - продължава неведнъж тя - изкуството в съвремието е неефикасно. Противно на тези нейни изявления обаче, книгите на Дубравка Угрешич, изключително нейната нонфикшън прозаичност, ни караха да я провиждаме като един от хората с позиция, като един от огромните и авторитетни интелектуалци на нашето време.
И тъй като беше глас на истината, на съвестта, на морала, на непримиримостта, тя беше уединен глас.
Изгнаничка във всеки смисъл на думата. Изгнаничка от родината си, от Балканите, от днешното, от масовизацията, от подмяната и фалша. Не беше изгнаничка единствено от езика. От езика, както тя го разбираше - като език, зад който стои мислене, което не е нито на хърватски, нито на британски, нито на какъвто и да е различен съответен език, а е плод на разсъжденията за изчезналите имена, чувства, пространства, земи... Език, който е пуснал корени във въображението и с това по абсурден метод е станал по-реален. На подобен език написа тя и по тази причина написаното от нея ще има своето дълго пътешестване.
Сбогом, Дубравка!
Европа в сепия Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ