Ожесточено литературен
Текстът е препубликуван от.
" Другият лабиринт " от Адолфо Биой Касарес
съставител Красимир Тасев, превод Десислава Антова, Лиляна Табакова и Красимир Тасев, " Колибри ", 2022
" Ожесточено книжовен " - по този начин аржентинският публицист Адолфо Биой Касарес (1914-1999) назовава своя воин от описа " Лъжесвидетелството на снега " Карлос Орибе: " Карлос Орибе беше яростно книжовен и искаше животът му да е като литературно произведение " ; коства ми се обаче, че същото определение би могло без ни най-малка смяна да се отнесе и към него, Адолфо Биой Касарес. В това ни твърди и огромната познавачка на литературата на Латинска Америка Лиляна Табакова, свързвайки концепциите му с тези на Хорхе Луис Борхес (1899-1986): " Това, което споделя с него (Борхес - б.м., М.Н.) вечно, е стремежът към една изцяло " литературна литература ", или, казано с други думи, автореференциална, самостоятелна от обкръжаващия свят ".
Двамата - Борхес и Касарес, са другари от младостта си , резервират другарството си за цялостен живот и взаимно оформят много планове, един от които е прославената " Антология на фантастичната литература ", подбрана от тях двамата и от Силвина Окампо (1903-1993), брачната половинка на Касарес, художничка, поетеса и също писателка. Тримата са били толкоз близки, че измежду аржентинските интелектуални среди ги наричали: доброжелателите - " божественото триединство ", зложелателите - " дяволската тройка ", признавайки обаче и двете страни магическите резултати от общата им активност.
Дори тук, в България, не сме илитерати за тяхното съратничество: през 2014 година в превод на Анна Златкова издателство " Колибри " разгласява книгата " Шест задания за дон Исидро Пароди " , която Борхес и Касарес пишат под псевдонима Онорио Бустос Домек. Те обичат да си вършат такива майтапи, какви ли не мистификации устройват. Лиляна Табакова в публикацията си " Борхес - слепият демиург от библиотеката " в сборника " Тльон, Укбар & Orbis Universitarius. Четейки Борхес, който чете света " (УИ " Св. Климент Охридски ", 2023) изрежда някои от тях:
" Превръщат се един различен в герои на своите разкази и с възторг реализират взаимни планове, водени от пристрастеността си към престъпната и фантастичната литература. Пишат на четири ръце, прилагайки на процедура концепцията за нищожността на създателя, като основават измислени писатели - Онорио Бустос Домек и Бенито Суарес Линч (фамилните имена вземат от своите прабаби и прадядовци, като ги комбинират произволно) със съответните им биографии и библиографии, които да насочат прочита в избрана лъжлива посока ".
Другият лабиринт. Избрани разказиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Тези им палави литературщини дълго време играят неприятна смешка на Касарес, излинявайки творчеството му в сянката на могъщия гений на Борхес. За негово благополучие, той последователно се измъква оттова и му засвидетелстват заслуженото самопризнание: през 1990 година се снабдява с двете най-престижни литературни награди в испаноезичния свят - " Мигел де Сервантес " и " Алфонсо Рейес ". По-добре късно, в сравнение с в никакъв случай, както се споделя. Възможността да заблести със лична светлина Касарес неотдавна получи и в България с помощта на превода на обемист том (452 с.) негови разкази, озаглавен " Другият лабиринт " (съставител Красимир Тасев, " Колибри ", 2022), сбъднат от Десислава Антова, Лиляна Табакова и Красимир Тасев (Касарес би могъл да я получи тази опция и по-рано, с издадения от " Рива " през 2009 година най-известен негов разказ " Изобретението на Морел " още веднъж в превод на Анна Златкова, само че, за жалост и за учудване, книгата мина някак тихо и незабележимо на българската литературна сцена, без да получи това концентрирано внимание, което несъмнено заслужава).
Тази " литературна задруга Борхес-Касарес " (+ от време на време Силвина Окампо) като че ли предопределя това, с което би трябвало да стартира коментарът на " Другият лабиринт ", а точно - разликата с Борхес. Ясно е по какво си наподобяват: любовта към фантастичното, странното, особеното; любовта към литературата, родена от литература; любовта към изчистения, без доста възторг и украшения спестовен жанр. Почитта си към своя другар Касарес показва в описа, дал името на сборника, " Другият лабиринт ".
Там все едно разказва Борхес (нали си спомняме, че двамата постоянно са герои в творбите си):
" Той е човек с една-единствена пристрастеност: историята. Но историята, когато той се допре до нея, от време на време се озарява като приказен роман, като произведение на изкуството ".
И в това време описанието дава и ключа към писателските лабиринти на Касарес, които не са лабиринти на историята, т.е. на времето, а са лабиринти на географията, т.е. на пространството. То е " реалночудното " (Алехо Карпентиер) в неговите разкази, то извиква ексцентричността, която прави сякаш привичната територия неразпознаваемо-мистериозна до злокобност: " Изпитал чувството, че се намира в някакъв извънреден и вероятно злокобен Буенос Айрес " ( " Небесната тъкан " ).
За един от героите си, претърпял на млади години страха и ужаса (но също и любовта) от сходно разбъркване на местата, държавният чиновник Кореа, Касарес споделя: " Човек без рискована настройка, със спокоен, само че отегчителен темперамент, съгласно приятелите му той се разгорещявал единствено когато диалогът засягал географски тематики. Тогава Кореа нееднократно се държал раздразнително и високомерно " ( " За формата на земята " ).
Тайнствените събития в разказите на Биой Касарес са все разследване от някакво пренасяне на протагониста - било то пътешестване, било почивка, било по работа, което пък води до пренасяне и изместване, до деформиране на пространството, в което обитава той. Двамата, Касарес и Борхес, все едно са си разпределили тематиките, които багрят с писателското си въображение: за единия топоса (Касарес), за другия хроноса (Борхес). В този аспект Биой наподобява, че наподобява на Маркес, въпреки приликата да е повече привидна, в сравнение с действителна: за колумбиеца мястото (Макондо) е единствено по себе си място на магичното, което магично не е особеност, а норма; за аржентинеца мястото (което и да е място) е по принцип обикновено и сякаш само за героя му се прекатурва в особеност.
Все едно пространствата са се наговорили, с цел да го объркват, да го заплашват, да го обезпокояват; все едно той с постъпките си ги провокира да правят тези неуредици. Казано с думите на един от героите му, поета Урбина: " Всеки човек е виновен за своите демони " ( " Чуждата слугиня " ).
Избрани есетаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
В " Сто години самотност " демоните живеят в Макондо, в разказите на Касарес демоните връхлетяват мястото, откакто бъдат извикани. И заради това трансформират човешките преживелици в страховити и необясними преживелици. Така, в случай че Борхес разколебава историята и времената, описвайки светове други и различни; в случай че Маркес омагьосва мястото, единственото място, населявайки го с хора всекидневни и прозаични; то Биой Касарес остранностява (по Шкловски) мястото, всички места, замайвайки и подлудявайки хора литературни и културни. Или най-малко мислещи се за такива: " Аз пиша за образовани хора - non recito cuiquam, nisi amicis ( " Не чета това на всекиго, а единствено на приятелите си " - " Сатири ", Квинт Хораций Флак) ( " Чуждата слугиня " ).
В прочут смисъл неговото фантастично върви в посока, противоположна на Борхесовата: приятелят му е очарован от ерудитите, Касарес като че ли им се надсмива. В неговите разкази има една надълбоко прикрита подигравка (която може да се пояснява и като самоирония), сякаш държаща на литературата, на " литературната литература ", само че в това време фино подиграваща ѝ се; съвсем всички негови герои са захласнати от литературата ( " По това време Урбина бил по този начин обхванат от литературата, че за него - и, прочее, както си представял, за целия свят - нямало нищо по-реално от един книжовен проблем ", " Чуждата слугиня " ), само че дружно с това съвсем всички са някак смотани и залюхани; мъчно оправящи се с взискателностите на живота. На действителния живот
Оттук евентуално, от тази гениално законспирирана подигравка, идва и събитието, че героите в разказите на Адолфо Биой Касарес са все хипохондрици - кой повече, кой по-малко, само че няма текст, в който да не пристигна тирада я за болест, я за боязън от болест, я за лекуване на болест. Ето да вземем за пример по какъв начин разказва един собствен другар, тръгнал да споделя историята на Роландо де Ланкер (пореден пишещ събрат) в " История с чудеса ":
" Вече ми идват не знамения от отвъдното, а напряко наказване - изтръпването, което преди усещах в целия си пръст, в този момент е съсредоточено в една точка; съставлява пламтяща факла, вулканичен кратер, безусловно гнойно инфектиране. Ще се трансформира ли в страдалец на перото? Надявам се, че не ".
Сто години самотност С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Изглежда като че ли, че да пишеш е болестно положение, нещо отвън нормата: пишещият е прихванал някаква екзистенциална анемия, поради която май го спохождат всички тия странни събития на изместването на местата; те идват да му покажат т.е., че писането не е почтено занимание, а е заредено с рискове - някои неподозирани, други умишлено извиквани.
В " Небесната тъкан ", първия роман от сборника, където иде тирада таман за такова изместване, Биой Касарес обрисува няколко такива " книжни плъхове ", които се " цакат " с ерудиция:
1) " От дребен осъзнах , че с цел да не бъда смачкан от голямата книжна продукция и с цел да добия една най-малко привидно енциклопедична просвета, би трябвало да съблюдавам строен проект за четене. Този проект бележи моят живот - един интервал бе ангажиран от философията, различен интервал - от френската литература, трети - от естествените науки, идващият - от остарялата келтска литература и най-много тази на Уелс (поради въздействието на бащата на Морис) " ;
2) " На 23 юни Морис е попаднал със своя девоатин (Dewoitine D.520 е френски изтребител, признат на въоръжение и в българската войска през 1943 година - б.м., М.Н.) в един свят, съвсем идентичен с този. Обърканият интервал, последвал случая, му е попречил да забележи първите различия; с цел да забележи останалите, му трябваха проницателност и просвета, които той не притежаваше " ;
3) " Навярно има безчет идентични светове , безчет светове с леки разлики, безчет отличаващи се светове. Това, което сега пиша, затворен в крепостта Торо, съм го писал и ще го пиша във вечността, на хартия, на маса в затворническа килия - всички те изцяло сходни. В другите светове ситуацията ми ще е същото, само че може би ще има известни разлики в аргументите за моето затворничество, в красноречието или в тона на написаното от мен " (това е откъс от Огюст Бланки, от книгата " През звездите към вечността ", " L`Éternité par les astres ", 1872 - б.м., М.Н.);
4) " Да прибегне до Бланки, с цел да поддържа теорията за множествеността на световете, евентуално е заслуга на Сервиян. Аз, по-ограничен от него, бих се позовал на престижа на някой класик; да вземем за пример съгласно Демокрит има " безчет светове, измежду които някои освен си наподобяват, а са изцяло идентични " (Цицерон, Academia Priora, II, 17) ".
Библиотеката (чието друго име, както приравнява Борхес, е Вселена) се втурва в света с неудържима експанзия и го разболява, размества, очуднява. Затова и героите, предани на Библиотека, са все болнави, охкащи хипохондрици, въпреки някои да се радват на забележително внимание от дамите. Но и това е част от подчертаването на тяхната непоместеност: " В този интервал държането на всеки от тях било типично - Урбина показал непохватна мъжка незрялост, а Флора мъдрост на жена. Мъжът е нещастник, който би трябвало да се учи на всичко; във връзка с сантименталните въпроси на двайсет и четири годишна възраст наподобява като на шест или на осем " ( " Чуждата слугиня " ).
Или, както акцентира различен един от женските облици на Касарес: " Героят на дамите - означи Лаура - не всеки път е героят на мъжете " ( " Героят на дамите " ). Нейна " колежка " я добавя: " Според персоналния ѝ опит, съобщи Вероника, библиотеките били излишно откритие " ( " Всички мъже са идентични " ).
И да, в случай че за Борхес Библиотеката е Вселена, то за Касарес тя е болест, болест ; само че те двамата по тази причина са и другари, тъй като и двамата са инфектирани от Библиотеката. Казано по друг метод, инфектирани са от литературата, която съгласно първия удвоява и умножава света, а съгласно втория - раздрусва го и го уязвява. Повече свят и неустойчив свят: наподобява като че ли тактиките им са разнообразни, само че в действителност са едни и същи, едни и същи ожесточено-литературни тактики.
Ожесточени до неотстъпчивост, до любовно-литературна непреклонност
" Другият лабиринт " от Адолфо Биой Касарес
съставител Красимир Тасев, превод Десислава Антова, Лиляна Табакова и Красимир Тасев, " Колибри ", 2022
" Ожесточено книжовен " - по този начин аржентинският публицист Адолфо Биой Касарес (1914-1999) назовава своя воин от описа " Лъжесвидетелството на снега " Карлос Орибе: " Карлос Орибе беше яростно книжовен и искаше животът му да е като литературно произведение " ; коства ми се обаче, че същото определение би могло без ни най-малка смяна да се отнесе и към него, Адолфо Биой Касарес. В това ни твърди и огромната познавачка на литературата на Латинска Америка Лиляна Табакова, свързвайки концепциите му с тези на Хорхе Луис Борхес (1899-1986): " Това, което споделя с него (Борхес - б.м., М.Н.) вечно, е стремежът към една изцяло " литературна литература ", или, казано с други думи, автореференциална, самостоятелна от обкръжаващия свят ".
Двамата - Борхес и Касарес, са другари от младостта си , резервират другарството си за цялостен живот и взаимно оформят много планове, един от които е прославената " Антология на фантастичната литература ", подбрана от тях двамата и от Силвина Окампо (1903-1993), брачната половинка на Касарес, художничка, поетеса и също писателка. Тримата са били толкоз близки, че измежду аржентинските интелектуални среди ги наричали: доброжелателите - " божественото триединство ", зложелателите - " дяволската тройка ", признавайки обаче и двете страни магическите резултати от общата им активност.
Дори тук, в България, не сме илитерати за тяхното съратничество: през 2014 година в превод на Анна Златкова издателство " Колибри " разгласява книгата " Шест задания за дон Исидро Пароди " , която Борхес и Касарес пишат под псевдонима Онорио Бустос Домек. Те обичат да си вършат такива майтапи, какви ли не мистификации устройват. Лиляна Табакова в публикацията си " Борхес - слепият демиург от библиотеката " в сборника " Тльон, Укбар & Orbis Universitarius. Четейки Борхес, който чете света " (УИ " Св. Климент Охридски ", 2023) изрежда някои от тях:
" Превръщат се един различен в герои на своите разкази и с възторг реализират взаимни планове, водени от пристрастеността си към престъпната и фантастичната литература. Пишат на четири ръце, прилагайки на процедура концепцията за нищожността на създателя, като основават измислени писатели - Онорио Бустос Домек и Бенито Суарес Линч (фамилните имена вземат от своите прабаби и прадядовци, като ги комбинират произволно) със съответните им биографии и библиографии, които да насочат прочита в избрана лъжлива посока ".
Тези им палави литературщини дълго време играят неприятна смешка на Касарес, излинявайки творчеството му в сянката на могъщия гений на Борхес. За негово благополучие, той последователно се измъква оттова и му засвидетелстват заслуженото самопризнание: през 1990 година се снабдява с двете най-престижни литературни награди в испаноезичния свят - " Мигел де Сервантес " и " Алфонсо Рейес ". По-добре късно, в сравнение с в никакъв случай, както се споделя. Възможността да заблести със лична светлина Касарес неотдавна получи и в България с помощта на превода на обемист том (452 с.) негови разкази, озаглавен " Другият лабиринт " (съставител Красимир Тасев, " Колибри ", 2022), сбъднат от Десислава Антова, Лиляна Табакова и Красимир Тасев (Касарес би могъл да я получи тази опция и по-рано, с издадения от " Рива " през 2009 година най-известен негов разказ " Изобретението на Морел " още веднъж в превод на Анна Златкова, само че, за жалост и за учудване, книгата мина някак тихо и незабележимо на българската литературна сцена, без да получи това концентрирано внимание, което несъмнено заслужава).
Тази " литературна задруга Борхес-Касарес " (+ от време на време Силвина Окампо) като че ли предопределя това, с което би трябвало да стартира коментарът на " Другият лабиринт ", а точно - разликата с Борхес. Ясно е по какво си наподобяват: любовта към фантастичното, странното, особеното; любовта към литературата, родена от литература; любовта към изчистения, без доста възторг и украшения спестовен жанр. Почитта си към своя другар Касарес показва в описа, дал името на сборника, " Другият лабиринт ".
Там все едно разказва Борхес (нали си спомняме, че двамата постоянно са герои в творбите си):
" Той е човек с една-единствена пристрастеност: историята. Но историята, когато той се допре до нея, от време на време се озарява като приказен роман, като произведение на изкуството ".
И в това време описанието дава и ключа към писателските лабиринти на Касарес, които не са лабиринти на историята, т.е. на времето, а са лабиринти на географията, т.е. на пространството. То е " реалночудното " (Алехо Карпентиер) в неговите разкази, то извиква ексцентричността, която прави сякаш привичната територия неразпознаваемо-мистериозна до злокобност: " Изпитал чувството, че се намира в някакъв извънреден и вероятно злокобен Буенос Айрес " ( " Небесната тъкан " ).
За един от героите си, претърпял на млади години страха и ужаса (но също и любовта) от сходно разбъркване на местата, държавният чиновник Кореа, Касарес споделя: " Човек без рискована настройка, със спокоен, само че отегчителен темперамент, съгласно приятелите му той се разгорещявал единствено когато диалогът засягал географски тематики. Тогава Кореа нееднократно се държал раздразнително и високомерно " ( " За формата на земята " ).
Тайнствените събития в разказите на Биой Касарес са все разследване от някакво пренасяне на протагониста - било то пътешестване, било почивка, било по работа, което пък води до пренасяне и изместване, до деформиране на пространството, в което обитава той. Двамата, Касарес и Борхес, все едно са си разпределили тематиките, които багрят с писателското си въображение: за единия топоса (Касарес), за другия хроноса (Борхес). В този аспект Биой наподобява, че наподобява на Маркес, въпреки приликата да е повече привидна, в сравнение с действителна: за колумбиеца мястото (Макондо) е единствено по себе си място на магичното, което магично не е особеност, а норма; за аржентинеца мястото (което и да е място) е по принцип обикновено и сякаш само за героя му се прекатурва в особеност.
Все едно пространствата са се наговорили, с цел да го объркват, да го заплашват, да го обезпокояват; все едно той с постъпките си ги провокира да правят тези неуредици. Казано с думите на един от героите му, поета Урбина: " Всеки човек е виновен за своите демони " ( " Чуждата слугиня " ).
В " Сто години самотност " демоните живеят в Макондо, в разказите на Касарес демоните връхлетяват мястото, откакто бъдат извикани. И заради това трансформират човешките преживелици в страховити и необясними преживелици. Така, в случай че Борхес разколебава историята и времената, описвайки светове други и различни; в случай че Маркес омагьосва мястото, единственото място, населявайки го с хора всекидневни и прозаични; то Биой Касарес остранностява (по Шкловски) мястото, всички места, замайвайки и подлудявайки хора литературни и културни. Или най-малко мислещи се за такива: " Аз пиша за образовани хора - non recito cuiquam, nisi amicis ( " Не чета това на всекиго, а единствено на приятелите си " - " Сатири ", Квинт Хораций Флак) ( " Чуждата слугиня " ).
В прочут смисъл неговото фантастично върви в посока, противоположна на Борхесовата: приятелят му е очарован от ерудитите, Касарес като че ли им се надсмива. В неговите разкази има една надълбоко прикрита подигравка (която може да се пояснява и като самоирония), сякаш държаща на литературата, на " литературната литература ", само че в това време фино подиграваща ѝ се; съвсем всички негови герои са захласнати от литературата ( " По това време Урбина бил по този начин обхванат от литературата, че за него - и, прочее, както си представял, за целия свят - нямало нищо по-реално от един книжовен проблем ", " Чуждата слугиня " ), само че дружно с това съвсем всички са някак смотани и залюхани; мъчно оправящи се с взискателностите на живота. На действителния живот
Оттук евентуално, от тази гениално законспирирана подигравка, идва и събитието, че героите в разказите на Адолфо Биой Касарес са все хипохондрици - кой повече, кой по-малко, само че няма текст, в който да не пристигна тирада я за болест, я за боязън от болест, я за лекуване на болест. Ето да вземем за пример по какъв начин разказва един собствен другар, тръгнал да споделя историята на Роландо де Ланкер (пореден пишещ събрат) в " История с чудеса ":
" Вече ми идват не знамения от отвъдното, а напряко наказване - изтръпването, което преди усещах в целия си пръст, в този момент е съсредоточено в една точка; съставлява пламтяща факла, вулканичен кратер, безусловно гнойно инфектиране. Ще се трансформира ли в страдалец на перото? Надявам се, че не ".
Изглежда като че ли, че да пишеш е болестно положение, нещо отвън нормата: пишещият е прихванал някаква екзистенциална анемия, поради която май го спохождат всички тия странни събития на изместването на местата; те идват да му покажат т.е., че писането не е почтено занимание, а е заредено с рискове - някои неподозирани, други умишлено извиквани.
В " Небесната тъкан ", първия роман от сборника, където иде тирада таман за такова изместване, Биой Касарес обрисува няколко такива " книжни плъхове ", които се " цакат " с ерудиция:
1) " От дребен осъзнах , че с цел да не бъда смачкан от голямата книжна продукция и с цел да добия една най-малко привидно енциклопедична просвета, би трябвало да съблюдавам строен проект за четене. Този проект бележи моят живот - един интервал бе ангажиран от философията, различен интервал - от френската литература, трети - от естествените науки, идващият - от остарялата келтска литература и най-много тази на Уелс (поради въздействието на бащата на Морис) " ;
2) " На 23 юни Морис е попаднал със своя девоатин (Dewoitine D.520 е френски изтребител, признат на въоръжение и в българската войска през 1943 година - б.м., М.Н.) в един свят, съвсем идентичен с този. Обърканият интервал, последвал случая, му е попречил да забележи първите различия; с цел да забележи останалите, му трябваха проницателност и просвета, които той не притежаваше " ;
3) " Навярно има безчет идентични светове , безчет светове с леки разлики, безчет отличаващи се светове. Това, което сега пиша, затворен в крепостта Торо, съм го писал и ще го пиша във вечността, на хартия, на маса в затворническа килия - всички те изцяло сходни. В другите светове ситуацията ми ще е същото, само че може би ще има известни разлики в аргументите за моето затворничество, в красноречието или в тона на написаното от мен " (това е откъс от Огюст Бланки, от книгата " През звездите към вечността ", " L`Éternité par les astres ", 1872 - б.м., М.Н.);
4) " Да прибегне до Бланки, с цел да поддържа теорията за множествеността на световете, евентуално е заслуга на Сервиян. Аз, по-ограничен от него, бих се позовал на престижа на някой класик; да вземем за пример съгласно Демокрит има " безчет светове, измежду които някои освен си наподобяват, а са изцяло идентични " (Цицерон, Academia Priora, II, 17) ".
Библиотеката (чието друго име, както приравнява Борхес, е Вселена) се втурва в света с неудържима експанзия и го разболява, размества, очуднява. Затова и героите, предани на Библиотека, са все болнави, охкащи хипохондрици, въпреки някои да се радват на забележително внимание от дамите. Но и това е част от подчертаването на тяхната непоместеност: " В този интервал държането на всеки от тях било типично - Урбина показал непохватна мъжка незрялост, а Флора мъдрост на жена. Мъжът е нещастник, който би трябвало да се учи на всичко; във връзка с сантименталните въпроси на двайсет и четири годишна възраст наподобява като на шест или на осем " ( " Чуждата слугиня " ).
Или, както акцентира различен един от женските облици на Касарес: " Героят на дамите - означи Лаура - не всеки път е героят на мъжете " ( " Героят на дамите " ). Нейна " колежка " я добавя: " Според персоналния ѝ опит, съобщи Вероника, библиотеките били излишно откритие " ( " Всички мъже са идентични " ).
И да, в случай че за Борхес Библиотеката е Вселена, то за Касарес тя е болест, болест ; само че те двамата по тази причина са и другари, тъй като и двамата са инфектирани от Библиотеката. Казано по друг метод, инфектирани са от литературата, която съгласно първия удвоява и умножава света, а съгласно втория - раздрусва го и го уязвява. Повече свят и неустойчив свят: наподобява като че ли тактиките им са разнообразни, само че в действителност са едни и същи, едни и същи ожесточено-литературни тактики.
Ожесточени до неотстъпчивост, до любовно-литературна непреклонност
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ