Текстът е препубликуван от .Даниел Гатарич, роден през 1988 г.

Текстът е препубликуван от.

Даниел Гатарич, роден през 1988 година в Република Босна и Херцеговина, е създател на два романа и две поетични сбирки. Получава награди за стихосбирката " Разглезеният Адам " и романа " Мъжеството на Зоран К. ", а през 2020 година република Босна и Херцеговина го номинира за Европейската премия за литература за романа " Либрето ". Българският превод е на Ася Тихинова Йованович.

Какво е " Либрето "? Странен разказ, таен разказ, пробен разказ, психически разказ, психоаналитичен разказ, разказ бълнуване, разказ полуда или всичко това, взето дружно?

Главният воин Дамир Ромич е мигрант от Босна и Херцеговина, работи като охранител на фабрика за цигари, влюбен е в мистериозно изчезналата Мария, във вавилонската богиня Ищар и в Моцарт. Мечтае да напише либрето за опера и живее в либретото на " Вълшебната флейта ". Мачито е негов сътрудник и другар, танцьор и гей, чиста и наивна душа. Злият майор е негов шеф и въплъщение на злото. Ето по какъв начин наподобява това дотук отдолу под перото на Гатарич:

" Скицирам нашата опера " Стършел в млякото ". Опера, която от дълго време към този момент пишем. Предигра: изложение на зората над Мадрид. Действащи лица: Зарастро Гестапото, характерен бас, в гласа му се усеща престижът на Управата, тананика си одата за крал Алфонсо XIII, краля на Испания, който изгубил Куба и Порторико от американците и основал кралските футболни клубове, поради които фамилни кралства и през днешния ден късат нервите си при залаганията. Царицата на нощта, Майката сопрано. Нежно сопрано и смайващо пеене.

Не разбирам ролята ѝ във Фабриката. Нито връзките ѝ с Мария. Принцесата, да, принцеса Памина е безспорно Мария, онази Мария, Мария. Мирише на тютюнев слад: сладка детелина, шушулка и мед. Тя кърви и плаче. Пеейки, ражда страсти от дълбоката вътрешност и се смее, до момента в който аз се пробвам да намеря себе си долу, в храма на богинята Ищар. Не съм първият, който слиза в подземието поради обичана жена или творчество, идващ развилнелия се ураган на проклятието на любовта и дара на една по-изтънчена и духовна материя. Защо мога да припозная светостта на Нейното място? А не мога да поднеса духовния ѝ подарък на колектива на Фабриката?

Заради Майора Моностатос, вандал по душа, обгърнат с пластове угоеност, който се сърди на себе си, тъй като не може да кръстоса краката си, когато седи. Нерафиниран и чевръст тенор. Сънлив асистент в плесенясалото пространство, което споделяме аз и Мачито - човекът-птица, оня, който петня и който в действителност е достойният ми сателит в Испания, фантастична страна, страна на приказки. И Мачито си има блян, може би не към истината, само че към захласа на танците и безспорно към камионджиите. Простата лекост на чувството за обич.

Нима обич не е това, което ни държи, до момента в който получаваме и нанасяме удари в името на нейно величество? Ами да. Нима и Юда, помощникът на Иса, не се е съгласил да стане изменник по негова заповед, от рационална обич, а не от ревнивост? Действията се пишат сами, когато се оставиш в ръцете им. Животът не е даден просто по този начин, както непосветените биха желали да бъде. Животът не е безчувствен, жертвите ни се връщат, има равновесие. Своеобразно млечно налягане, слънчев възел, до който си заслужава човек да стигне. Заслужава си да се жертва, тръпнещи стършели. Заслужава си да се преведе на нов език. Deberia traducirse en nuevo idioma. "



Докато работи, обича и мечтае, Дамир не стопира да се пита, кой съм аз, какъв съм, от кое място съм пристигнал и какво ме чака. " Либрето " е разказ фикция, разказ подигравка, разказ за индивида в търсене на своята еднаквост. Написан на преносен език, изпълнен с препратки и с от време на време неразбираеми стилистични облици, той може би слага началото на ново течение, на симбиоза сред прозаичност и енигматична лирика. " Либрето " е предизвикателство и наслаждение за изкушения четец, фен на опитите и на сложните пътища в литературата.

Ето и още един фрагмент, в който пътуването в личната същина, във вътрешния свят се обагря с оптимистична нотка:

ЛибретоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

" Научих нотите на персоналната си полуда. Няма към този момент горест, няма подозрение, нито яд. Фабриката съществува, асирийският храм съществува. Тук е стената, стената на парадокса, стената на стона и ведростта. Има чезнене и преди гибелта. Внезапна отмала, когато един свят изчезва като фиктивен и непознат. Резултат от напън върху част от някой орган, биха споделили медиците. Смея се самичък в чернилката на мрака, само че бялото не потъва в черното, също както тъмата не гълтам светлината.

Колко ли още души искрят в протегнатите пръсти на разорителната и изтощителна мощност? Шизофренията е обичайната тонална мелодия. Йерархично пътешестване във вътрешния свят на разноликото единение. Аз съм личното си богоявление. Млечният ми път е съзвездие от облици. Истината, споделят, е отъждествяване на мозъка с действителността, само че и в лудостта има система, тя също е живот, ексцентричен живот. Всички мои смърти са съвършени. Всичко, което сътворих, върнах в нищото. И по този начин би трябвало да бъде. Свободата е непрекъснато, непроменливо безразличие към това, което се трансформира. В този момент съм гибел, в идващия - живот. Душата ми към този момент носи нова мисъл и е облъхната от дъха на сътворението. Отново и още веднъж. Не съм откъснат от вселената. Всяка звезда танцува под звуците на моята музика.

Погалих стършела по жилото, към момента съм непослушно дете. "