"Занеси тази епруветка в лабораторията". Има ли решение за доплащането в болниците?
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Мария Чернева е биохимик и микробиолог по обучение, и публицист по специалност. Близо 30 години следи проблемите на опазването на здравето и обществената сфера за Българска национална телевизия. От 2013 до 2018 година е член на публичния съвет на Фонда за лекуване на деца. Авторка е на голям брой документални филми, два пъти е печелила премията " Валя Крушкина ".
Лятото се е стоварило върху тях като товарен трен. Така разказват шока при типа на дребното си момченце, притреперващо в гърчове. И тези паники пред неврологичното поделение на районната болница в очакване на диагнозата. И изумлението да чуят от дамата в бяло – " Хайде, маме, в този момент, тичай към близката лаборатория с тази епруветка за вирусологично проучване ". В една от огромните вериги медико-диагностични лаборатории одобряват епруветката без изненада и не задават въпроси.
Най-често през лятото близки и родители прихождат от многопрофилната болница с епруветки за проучване на ликвор от гръбначния мозък. Изследването е комплицирано и скъпо - 200-300 лв.. Хората вадят пари от джоба си, с цел да го платят и това е повсеместна процедура в страната. Изследването демонстрира какъв тъкмо е инфекциозният извършител на енцефалита или менингита. Възпалението на мозъчните обвивки може да се дължи на вирус, бактерия, а може да е автоимунно. Т.е. проучването е основно за лекуването. И сигурно е част от клиничната пътека. Но лечебните заведения не го вършат. Пациентите са принудени да заплащат.
При това състояние желанието на здравното министерство да ограничи доплащането би трябвало да е добра вест.
Новите хрумвания на министерството
Нови оферти за законови промени не разрешават доплащане за здравна помощ, обезпечена от касата, като категорично се прецизира заплащането при лекуване с лекарствени артикули при злокачествени кръвоизливи и незабавни оперативни и инвазивни интервенции, както и доплащане на болничен престой, в случай че се постанова той да е по-голям от избрания по клинична пътека. Изричната възбрана прочее, си е възбрана на от дълго време неразрешеното. И несъмнено не касае това стихийно доплащане на българския пациент, което и Световната банка, и СЗО предлагат да се понижи. Близо 4 милиарда.
Колкото и да повториш възбраната, няма по какъв начин пациентът да оспорва проучвания за енцефалитит, защото те не са категорично регламентирани и остойностени в клиничната пътека. Пък и най-често диагностичните проучвания, изключително в инфециозната патология, искрено не се покриват от касата – нито в лечебните заведения, нито в доболничната помощ. Да кажем, при настоящите за сезона кърлежо-преносими инфекции – лаймска болест, марсилска тресчица, цитомегаловирус.
Всъщност едвам една трета от всички заплащания в една медикодиагностична лаборатория идват по каса. Всичко останало е непосредствено от джоба на пациента. Или диагностиката, главната част на всяко лекуване, се заплаща главно от пациента.
Няколко образеца от здравната каса
Касата свети с парадоксални решения. Като това, че е " подготвена " да заплаща за молекулярно проучване хламиди, което нито една микробиологична лаборатория в лечебните заведения не може да прави. Нищо че 15-17% от женския стерилитет се дължи на хламидни инфекции, на фона на скъпите инвитро стратегии.
Касата заплаща натривки за рак на шийката на матката с ниска положителна стойност, само че не и за вирусологично проучване за HPV, който предизвиква рак на шийката на матката. Но другояче поддържа стратегия за гратис имунизиране против вируса. Плаща за проучване на HER при рак на гърдата с 30 % разминаване в резултатите в другите лаборатории.
Както при диагностичните проучвания, здравната каса покрива едвам една трета от парите за медикаменти. С огромни диспропорции даже при сякаш изцяло платените медикаменти за всеобщите болести като диабет и сърдечносъдовите болести. Регламентираното доплащане несъмнено отхвърля пациентите от назначената терапия.
Така че препоръчаната възбрана за доплащане е популистки издържана, само че с извънредно мижав резултат. Защото цялата система зависи от доплащането в бранша.
Но тази мярка активизира всички лечебни заведения – държавни, общински и частни, които скочиха против възбраната. Те желаеха тъкмо противоположното. Да се освободи доплащането. То и в този момент в лечебните заведения все си намираха метод да си вземат оптимално от пациента. Какво ли ще се случи, в случай че са свободни да показват всевъзможни сметки на болните си? Щяло да се подтиква спомагателното здравно обезпечаване – изясняват от новосформиращата се болнична мега федерация. Дали?
" Свободният правилник " сега
" Свободният правилник " с доплащането и в този момент притиска към земята дребното частни здравни застрахователи. Няма по какъв начин да одобряват в една фактура от 2360 лв. за 4 дни престой в болница, надут с два избора на екип – за хирурга и за анестезиолога, прилагане на баня и други СПА измислици. Или пък фактура за очна леща за 3 хиляди лв., при цена от вносител от 200 лв.. Или пък за накрайник за лапароскопска интервенция за 1100, при вносна цена 100 лв..
Именно неналичието на правилник в цените и на медицинските произведения прави комичен всеки почин за демонополизация на касата или в допълнение здравно обезпечаване.
Има и още един абсурд, в случай че приемем, че възбраната за доплащането ще проработи и болничното заведение отдели от 1200 лв. 300 за диагностичното проучване за енцефалитите: няма по какъв начин да лекува качествено с остатъка. Или ще лекува, само че ще е принудена да компенсира със засилено асимилиране на кухи клинични пътеки.
С две думи – в ход са следващите промени, които няма да трансформират системата. За пациентите.
Лятото се е стоварило върху тях като товарен трен. Така разказват шока при типа на дребното си момченце, притреперващо в гърчове. И тези паники пред неврологичното поделение на районната болница в очакване на диагнозата. И изумлението да чуят от дамата в бяло – " Хайде, маме, в този момент, тичай към близката лаборатория с тази епруветка за вирусологично проучване ". В една от огромните вериги медико-диагностични лаборатории одобряват епруветката без изненада и не задават въпроси.
Най-често през лятото близки и родители прихождат от многопрофилната болница с епруветки за проучване на ликвор от гръбначния мозък. Изследването е комплицирано и скъпо - 200-300 лв.. Хората вадят пари от джоба си, с цел да го платят и това е повсеместна процедура в страната. Изследването демонстрира какъв тъкмо е инфекциозният извършител на енцефалита или менингита. Възпалението на мозъчните обвивки може да се дължи на вирус, бактерия, а може да е автоимунно. Т.е. проучването е основно за лекуването. И сигурно е част от клиничната пътека. Но лечебните заведения не го вършат. Пациентите са принудени да заплащат.
При това състояние желанието на здравното министерство да ограничи доплащането би трябвало да е добра вест.
Новите хрумвания на министерството
Нови оферти за законови промени не разрешават доплащане за здравна помощ, обезпечена от касата, като категорично се прецизира заплащането при лекуване с лекарствени артикули при злокачествени кръвоизливи и незабавни оперативни и инвазивни интервенции, както и доплащане на болничен престой, в случай че се постанова той да е по-голям от избрания по клинична пътека. Изричната възбрана прочее, си е възбрана на от дълго време неразрешеното. И несъмнено не касае това стихийно доплащане на българския пациент, което и Световната банка, и СЗО предлагат да се понижи. Близо 4 милиарда.
Колкото и да повториш възбраната, няма по какъв начин пациентът да оспорва проучвания за енцефалитит, защото те не са категорично регламентирани и остойностени в клиничната пътека. Пък и най-често диагностичните проучвания, изключително в инфециозната патология, искрено не се покриват от касата – нито в лечебните заведения, нито в доболничната помощ. Да кажем, при настоящите за сезона кърлежо-преносими инфекции – лаймска болест, марсилска тресчица, цитомегаловирус.
Всъщност едвам една трета от всички заплащания в една медикодиагностична лаборатория идват по каса. Всичко останало е непосредствено от джоба на пациента. Или диагностиката, главната част на всяко лекуване, се заплаща главно от пациента.
Няколко образеца от здравната каса
Касата свети с парадоксални решения. Като това, че е " подготвена " да заплаща за молекулярно проучване хламиди, което нито една микробиологична лаборатория в лечебните заведения не може да прави. Нищо че 15-17% от женския стерилитет се дължи на хламидни инфекции, на фона на скъпите инвитро стратегии.
Касата заплаща натривки за рак на шийката на матката с ниска положителна стойност, само че не и за вирусологично проучване за HPV, който предизвиква рак на шийката на матката. Но другояче поддържа стратегия за гратис имунизиране против вируса. Плаща за проучване на HER при рак на гърдата с 30 % разминаване в резултатите в другите лаборатории.
Както при диагностичните проучвания, здравната каса покрива едвам една трета от парите за медикаменти. С огромни диспропорции даже при сякаш изцяло платените медикаменти за всеобщите болести като диабет и сърдечносъдовите болести. Регламентираното доплащане несъмнено отхвърля пациентите от назначената терапия.
Така че препоръчаната възбрана за доплащане е популистки издържана, само че с извънредно мижав резултат. Защото цялата система зависи от доплащането в бранша.
Но тази мярка активизира всички лечебни заведения – държавни, общински и частни, които скочиха против възбраната. Те желаеха тъкмо противоположното. Да се освободи доплащането. То и в този момент в лечебните заведения все си намираха метод да си вземат оптимално от пациента. Какво ли ще се случи, в случай че са свободни да показват всевъзможни сметки на болните си? Щяло да се подтиква спомагателното здравно обезпечаване – изясняват от новосформиращата се болнична мега федерация. Дали?
" Свободният правилник " сега
" Свободният правилник " с доплащането и в този момент притиска към земята дребното частни здравни застрахователи. Няма по какъв начин да одобряват в една фактура от 2360 лв. за 4 дни престой в болница, надут с два избора на екип – за хирурга и за анестезиолога, прилагане на баня и други СПА измислици. Или пък фактура за очна леща за 3 хиляди лв., при цена от вносител от 200 лв.. Или пък за накрайник за лапароскопска интервенция за 1100, при вносна цена 100 лв..
Именно неналичието на правилник в цените и на медицинските произведения прави комичен всеки почин за демонополизация на касата или в допълнение здравно обезпечаване.
Има и още един абсурд, в случай че приемем, че възбраната за доплащането ще проработи и болничното заведение отдели от 1200 лв. 300 за диагностичното проучване за енцефалитите: няма по какъв начин да лекува качествено с остатъка. Или ще лекува, само че ще е принудена да компенсира със засилено асимилиране на кухи клинични пътеки.
С две думи – в ход са следващите промени, които няма да трансформират системата. За пациентите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




