Трийсет години по-късно: Невидимият успех
Текстът е препечатан от " Свободна Европа " и е част от поредицата " 30 години по-късно ", отдадена на прехода от социализъм към народна власт след 10 ноември 1989 година Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система, депутат във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител е на КС2 ЕООД.
Най-накрая и в. " Гардиън " призна очевидното и на рождения ми ден разгласява публикация под заглавие " Това е златният век ": изключителното 30-годишно възобновление на Източна Европа. Авторът Шон Уолкър, както и вестникът, не могат да бъдат упрекнати в " неолиберални " пристрастия. Още по-малко в непознаване на тази част от Европа.
Уолкър е повече от 10 години сътрудник в Москва и през 2016 година разгласява книгата " Дългият махмурлук: новата Русия на Путин и призраците на предишното ". Мисля, че би трябвало да бъде прочетена от всички другари на Путин и неговите планове в България.
" Забележителен триумф "
Основният извод на Уолкър е следният: " 30 години след мрачните есенни дни на 1989 година редица индикатори демонстрират, че преходът от комунизъм към капитализъм е незабравим триумф ".
Ако някой счита, че тези заключения са натягане на статистиката или не се отнасят за България, може да прегледа появилия се, както нормално по това време на годината, отчет на " Креди Суис " за световното благосъстояние. В него за България се обобщава, че след 2000 година растежът на общото благосъстояние на страната е малко над девет пъти, а това на хората със междинен публичен статус, т.е. медианен статус (при него стойностите на благосъстоянието са честотно разпределени по този начин, че да има идентична възможност да паднат над или под междинната стойност) – над 10 пъти. При друга методика, същата динамичност на благосъстоянието се наблюдаваше и от сътрудниците от " Индъстри Уоч ".
Успехът на България и другите страни е толкоз голям, че мъчно предстои на обозрение. Но историята, съгласно която по някакъв метод някои аспекти от живота преди 1989 година са били по-добри, е безусловно неправилна.
Кога свърши преходът
Картината е същата и в по-дългосрочна вероятност: благополучието на нашите страни, в това число България, е на най-високо ниво от към 150 години насам.
Но 2000 година е доста значима не тъй като от този момент са обзорите на " Креди Суис ". Това е първата година след края на прехода, приключил във всички страни, включили се по-късно, през 2004-2007 година, към Европейски Съюз.
Преходът е напредване от едно към друго място във времето и пространството.
В смисъл на геополитическа ориентировка той свършва през 1998-1999 година, когато тези страни стартират договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Иван Костов е безусловно прав да прекъсне своите свидетелства точно тогава. След 1999 година страната се придвижва по траектория, заложена от промените на 1997 и 1998 година На тях се дължи благосъстоянието. Общественото неодобрение от " прехода " произтича съвсем изцяло от наследството от режима преди 1989 година и политическите пристрастия на нашето съвремие.
В политически смисъл преходът свършва с одобряването на многопартийната изборна система, т.е. с вторите общи избори на 13 октомври 1991 година След това промяната на ръководещите партии става към този момент по обезпечено кротичък метод и в резултат на свободното волеизявление на гласоподавателите.
Такова волеизявление в България не е имало 55 години преди 1989 година и изборите през 1991 година потвърждават, че връщането обратно е съвсем необикновено.
Икономиката не е всичко и не изяснява всичко. Но тя дава релативно явен ориентир какво е напредването и по кое време то завършва.
Икономическите критерии на прехода са ясно общозначими и могат да бъдат тествани писмено и статистически. През 2000 година беше дадена тяхната може би най-ясна дефиниция - от унгарския икономист Януш Корнаи.
Шестте критерия на прехода
Първият аршин е политическата власт да бъде с позитивно отношение към пазара и частната благосъстоятелност. Наченки на такова благоволение има още преди 1989 година Особеното на реформаторите от Българска комунистическа партия беше, че те имаха позитивно отношение към частната и държавната благосъстоятелност, следена точно от тях.
Окончателната смяна в това направление беше дадена с декриминализирането на частната благосъстоятелност и частното предприемачество, за които през 1991 година бяха дадени конституционни гаранции. Това не попречи по-късно партиите на власт да възпроизвеждат отношението на Българска комунистическа партия към собствеността.
Вторият аршин са твърдите (или релативно твърдите) бюджетни ограничавания на властта. Те в действителност изискват държавните управления да разпределят толкоз запас, колкото могат да съберат от данъкоплатците.
За първи път тези ограничавания бяха въведени през март 1991 година Резултатът беше незабравим: за към половин година страната реализира на практика същите икономически триумфи като Полша и Унгария.
Тази философия на обществените финанси бе с изменчив триумф удържана до януари 1995 година След опита да бъдат анулирани, твърдите бюджетни ограничавания бяха възобновени през март – юли 1997 година Оттогава до момента те в общи линии се съблюдават. Това не пречи мнозина да желаят те да бъдат анулирани. Но, както сподели Лешек Балцерович във връзка 25-тата годишнина на 1989 година,
" аз не мога да открия в историята страна, която да е потърпевша от фискална дисциплинираност ".
Третият аршин е преобладаващо състояние на частната благосъстоятелност в стопанската система. Неговото образуване лишава повече време. Първоначално, от 1991 до 1995 година това е нововъзникващият бизнес. Той компенсира производството на загуби в държавния бранш, стопанската система излиза на позитивни индикатори в края на 1994 година
През 1995 година тази наклонност е спряна и възобновена едвам в средата на 1997 година Приватизацията и реституцията приключват в общи линии през 1998 – 2001 година Приватизацията обаче е спряна през 2004 година И сега държавният бранш работи като прелъщение за политиците. Една от последствията за това прелъщение е въпросът " КТБ ", само че даже неговото влияние е лимитирано негативно за фиска и стопанската система, те се оправят с него.
Това не пречи политическите партии да желаят повече " КТБ-та ". По-скоро наподобява като поддаваща се скица за изземване на приход.
Четвъртият аршин е преобладаваща пазарна съгласуваност в стопанската система. Цените бяха на практика либерализирани два пъти. През март 1991 година и през март – юни 1997 година (а и след това).
Либерализацията по принцип е по-изгодна на по-бедните хора.
Тя е обвързвана с конкуренцията, намалява цените и покачва качеството на стоките и услугите. Точно този феномен се потвърждава от статистиката, упомената при започване на тази публикация. На заможните публични пластове не им пука толкоз: те се оправят при всякаква държавна интервенция в цените и приходите, и ненапълно даже ги желаят. Преобладаващата пазарна съгласуваност не пречи да се постанова политическа съгласуваност във значими сегменти на публичния живот и стопанска система: енергетиката, пенсионното дело, опазването на здравето и образованието. Този надзор също е преференциален на първо място на политиците.
Петият аршин е надзор на купувачите над пазарното образуване на цените. Както стана дума, той беше реализиран сред 1991 и 1995 година Недостигът на артикули и услуги стана краткотрайно събитие, до момента в който преди 1990 година беше продължителен. Недостиг породи и в интервала 1995 – началото на 1997 година Безработицата след 2001 година също навлезе в режим на естествено контролиране от търсенето. Това не пречи този механизъм непрестанно да бъде нарушаван с политически неверни похвати, нормално подкрепяни с възторг от гласоподавателите.
Шестият аршин е може би най-безспорният, тъй като съвсем никой не го схваща. Преходът в стопански смисъл завършва, когато бизнес циклите станат типични и общи за България и Европа (и света). Това е реалност от от дълго време, само че се потвърждава изцяло през 2008-2009 година Следващата криза също ще го удостовери.
Непрекъснатото релативизиране на разбирането за " преход " играе значима роля в поддръжката на опитите за възобновяване на методите на ръководство на обществото и стопанската система отпреди 1989 г.
Най-накрая и в. " Гардиън " призна очевидното и на рождения ми ден разгласява публикация под заглавие " Това е златният век ": изключителното 30-годишно възобновление на Източна Европа. Авторът Шон Уолкър, както и вестникът, не могат да бъдат упрекнати в " неолиберални " пристрастия. Още по-малко в непознаване на тази част от Европа.
Уолкър е повече от 10 години сътрудник в Москва и през 2016 година разгласява книгата " Дългият махмурлук: новата Русия на Путин и призраците на предишното ". Мисля, че би трябвало да бъде прочетена от всички другари на Путин и неговите планове в България.
" Забележителен триумф "
Основният извод на Уолкър е следният: " 30 години след мрачните есенни дни на 1989 година редица индикатори демонстрират, че преходът от комунизъм към капитализъм е незабравим триумф ".
Ако някой счита, че тези заключения са натягане на статистиката или не се отнасят за България, може да прегледа появилия се, както нормално по това време на годината, отчет на " Креди Суис " за световното благосъстояние. В него за България се обобщава, че след 2000 година растежът на общото благосъстояние на страната е малко над девет пъти, а това на хората със междинен публичен статус, т.е. медианен статус (при него стойностите на благосъстоянието са честотно разпределени по този начин, че да има идентична възможност да паднат над или под междинната стойност) – над 10 пъти. При друга методика, същата динамичност на благосъстоянието се наблюдаваше и от сътрудниците от " Индъстри Уоч ".
Успехът на България и другите страни е толкоз голям, че мъчно предстои на обозрение. Но историята, съгласно която по някакъв метод някои аспекти от живота преди 1989 година са били по-добри, е безусловно неправилна.
Кога свърши преходът
Картината е същата и в по-дългосрочна вероятност: благополучието на нашите страни, в това число България, е на най-високо ниво от към 150 години насам.
Но 2000 година е доста значима не тъй като от този момент са обзорите на " Креди Суис ". Това е първата година след края на прехода, приключил във всички страни, включили се по-късно, през 2004-2007 година, към Европейски Съюз.
Преходът е напредване от едно към друго място във времето и пространството.
В смисъл на геополитическа ориентировка той свършва през 1998-1999 година, когато тези страни стартират договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Иван Костов е безусловно прав да прекъсне своите свидетелства точно тогава. След 1999 година страната се придвижва по траектория, заложена от промените на 1997 и 1998 година На тях се дължи благосъстоянието. Общественото неодобрение от " прехода " произтича съвсем изцяло от наследството от режима преди 1989 година и политическите пристрастия на нашето съвремие.
В политически смисъл преходът свършва с одобряването на многопартийната изборна система, т.е. с вторите общи избори на 13 октомври 1991 година След това промяната на ръководещите партии става към този момент по обезпечено кротичък метод и в резултат на свободното волеизявление на гласоподавателите.
Такова волеизявление в България не е имало 55 години преди 1989 година и изборите през 1991 година потвърждават, че връщането обратно е съвсем необикновено.
Икономиката не е всичко и не изяснява всичко. Но тя дава релативно явен ориентир какво е напредването и по кое време то завършва.
Икономическите критерии на прехода са ясно общозначими и могат да бъдат тествани писмено и статистически. През 2000 година беше дадена тяхната може би най-ясна дефиниция - от унгарския икономист Януш Корнаи.
Шестте критерия на прехода
Първият аршин е политическата власт да бъде с позитивно отношение към пазара и частната благосъстоятелност. Наченки на такова благоволение има още преди 1989 година Особеното на реформаторите от Българска комунистическа партия беше, че те имаха позитивно отношение към частната и държавната благосъстоятелност, следена точно от тях.
Окончателната смяна в това направление беше дадена с декриминализирането на частната благосъстоятелност и частното предприемачество, за които през 1991 година бяха дадени конституционни гаранции. Това не попречи по-късно партиите на власт да възпроизвеждат отношението на Българска комунистическа партия към собствеността.
Вторият аршин са твърдите (или релативно твърдите) бюджетни ограничавания на властта. Те в действителност изискват държавните управления да разпределят толкоз запас, колкото могат да съберат от данъкоплатците.
За първи път тези ограничавания бяха въведени през март 1991 година Резултатът беше незабравим: за към половин година страната реализира на практика същите икономически триумфи като Полша и Унгария.
Тази философия на обществените финанси бе с изменчив триумф удържана до януари 1995 година След опита да бъдат анулирани, твърдите бюджетни ограничавания бяха възобновени през март – юли 1997 година Оттогава до момента те в общи линии се съблюдават. Това не пречи мнозина да желаят те да бъдат анулирани. Но, както сподели Лешек Балцерович във връзка 25-тата годишнина на 1989 година,
" аз не мога да открия в историята страна, която да е потърпевша от фискална дисциплинираност ".
Третият аршин е преобладаващо състояние на частната благосъстоятелност в стопанската система. Неговото образуване лишава повече време. Първоначално, от 1991 до 1995 година това е нововъзникващият бизнес. Той компенсира производството на загуби в държавния бранш, стопанската система излиза на позитивни индикатори в края на 1994 година
През 1995 година тази наклонност е спряна и възобновена едвам в средата на 1997 година Приватизацията и реституцията приключват в общи линии през 1998 – 2001 година Приватизацията обаче е спряна през 2004 година И сега държавният бранш работи като прелъщение за политиците. Една от последствията за това прелъщение е въпросът " КТБ ", само че даже неговото влияние е лимитирано негативно за фиска и стопанската система, те се оправят с него.
Това не пречи политическите партии да желаят повече " КТБ-та ". По-скоро наподобява като поддаваща се скица за изземване на приход.
Четвъртият аршин е преобладаваща пазарна съгласуваност в стопанската система. Цените бяха на практика либерализирани два пъти. През март 1991 година и през март – юни 1997 година (а и след това).
Либерализацията по принцип е по-изгодна на по-бедните хора.
Тя е обвързвана с конкуренцията, намалява цените и покачва качеството на стоките и услугите. Точно този феномен се потвърждава от статистиката, упомената при започване на тази публикация. На заможните публични пластове не им пука толкоз: те се оправят при всякаква държавна интервенция в цените и приходите, и ненапълно даже ги желаят. Преобладаващата пазарна съгласуваност не пречи да се постанова политическа съгласуваност във значими сегменти на публичния живот и стопанска система: енергетиката, пенсионното дело, опазването на здравето и образованието. Този надзор също е преференциален на първо място на политиците.
Петият аршин е надзор на купувачите над пазарното образуване на цените. Както стана дума, той беше реализиран сред 1991 и 1995 година Недостигът на артикули и услуги стана краткотрайно събитие, до момента в който преди 1990 година беше продължителен. Недостиг породи и в интервала 1995 – началото на 1997 година Безработицата след 2001 година също навлезе в режим на естествено контролиране от търсенето. Това не пречи този механизъм непрестанно да бъде нарушаван с политически неверни похвати, нормално подкрепяни с възторг от гласоподавателите.
Шестият аршин е може би най-безспорният, тъй като съвсем никой не го схваща. Преходът в стопански смисъл завършва, когато бизнес циклите станат типични и общи за България и Европа (и света). Това е реалност от от дълго време, само че се потвърждава изцяло през 2008-2009 година Следващата криза също ще го удостовери.
Непрекъснатото релативизиране на разбирането за " преход " играе значима роля в поддръжката на опитите за възобновяване на методите на ръководство на обществото и стопанската система отпреди 1989 г.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ