Борисов и новата ЕК: Как се остава на страната на всички
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Димитър Бечев е старши помощник към Атлантическия съвет (САЩ) и учител в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Специализирал е в Института по стопанска система в Лондон и в университета " Харвард ", Съединени американски щати. Работил е като шеф на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет " Хитоцубаши " и учител в " Оксфорд ".
Миналата седмица през София мина новоизбраният ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По нейните думи задачата е била да организира диалог с премиера Бойко Борисов за българските цели и упования за идните пет години. Но главният предмет на срещата евентуално е бил договарянето на сектор за Мария Габриел, българската номинация за еврокомисар.
Какъвто и да е резултатът, Фон дер Лайен надали вижда България като проблем. Нейният съпартиец от Европейската национална партия (ЕНП) Борисов ще остане на власт в обозримо бъдеще. Както и при Юнкер и Барозо, София ще се стреми да бъде консенсусен състезател и ще заобикаля споровете.
Основните ползи са ясни. Първо, европейските фондове да не престават да текат гладко, да генерират стопански растеж и да подхранват знайни и незнайни брънки в клиентелистките вериги. Второ, свободата на придвижване на хора вътре в Европейски Съюз да не бъде наранена. Трето, комисията - или пък който и да е различен орган на Европейски Съюз - да не се меси доста дълбоко в щекотливи въпроси като положението на правосъдната система или корупцията по високите етажи.
В тези упования България не е единствена
Подобна е позицията и на ред други страни в Източна Европа. Единствената разлика е, че Полша и Унгария са подготвени да го кажат по-твърдо и без недомлъвки. Виктор Орбан и сходните нему са еврофедералисти, когато става дума за преразпределение на бюджетни средства, само че са първи на барикадата в битката против " Брюксел " и в отбрана на националния суверенитет, в случай че някой им потърси сметка по какъв начин упражняват власт вкъщи.
В Будапеща, Варшава, Прага, Загреб и така нататък на Фон дер Лайен гледат като на сътрудник. След среща при започване на август Орбан даже я похвали, че мислела " с главата на централноевропеец ", търсела рационалните решения по сложни проблеми, и била за предпочитане пред " идеологизираните бойци " от демократичния набор. В Чехия олигархът-премиер Андрей Бабиш, против който при започване на лятото демонстрираха стотици хиляди, също я прикани да прояви схващане към " манталитета на Централна и Източна Европа ".
При това Орбан, Бабиш, Качински и така нататък размишляват, че новият началник на Еврокомисията им е дебитор. Все отново точно с помощта на техните депутати в Европейският парламент тя съумя събере болшинство от едвам 9 гласа, с цел да мине чертата през юли.
Други страни чакат от Европейска комисия тъкмо противоположното
Проблемът обаче е, че упования има и от други страни. Редица страни членки в Западна Европа разчитат думите на Фон дер Лайен, че е време за " ребалансиране на комисията ", като обръщение за стягане на контрола върху разходването на общи средства, по-строги механизми за наблюдаване в региона на демокрацията и спазването на закона, задълбочаване на напъните за битка с климатичните промени, и даже за обща миграционна политика, учредена на квоти за банкет на хора от страни отвън Европейски Съюз. Казано иначе, всичко това, против което се бунтуват политиците в Източна Европа.
Новата комисия занапред би трябвало да показа своята политическа и законодателна стратегия, само че горните цели ще имат мощно личностно посланичество в колегиума от комисари.
Холандецът Франс Тимерманс (ПЕС), чиято кандидатура за ръководител на изпълнителния орган беше блокирана от източноевропейците, ще е един от заместниците на Фон дер Лайен в новия мандат. Маргарете Вестагер, която се употребява със мощна поддръжка от Еманюел Макрон, е още веднъж номинирана от Дания за еврокомисар. И двамата имат много по-солиден и дълъг опит в Комисията, и заради това непроменяемо ще оказват въздействие върху работата й. Най-накрая, Фон дер Лайен получи поддръжката на ПЕС и Зелените. Тя пое обществен ангажимент към тях по въпроси като премахването на въглеродните излъчвания в Европейски Съюз и хармонизацията в областта на корпоративното данъчно облагане.
Борисов на страната на всички
Къде е България в този сюжет? Борисов има гения да се показва за другар на всички. Премиерът може да откри общ език – в метафоричен, в случай че не в директен смисъл – и с Орбан, и с Макрон, а явно и с Фон дер Лайен. Той заобикаля да взема намерено страна по който и да е от острите разногласия в Европейски Съюз и евентуално изяснява на всички по какъв начин е на тяхна страна.
Новият президент на Еврокомисията, на която се постанова да лавира сред другите районни блокове и партийни групи в Европейски Съюз, може да се поучи от челния опит. Именно в този дух може да четем послания от вида на това, което се чу от Фон дер Лайен: " Сто % сме зад България и в случай че желаеме устойчива концепция, разчитаме на България за дейности ".
Истината е, че самата България не е доста наясно какво желае от Европа.
Гръмките изказвания за българската роля в евроинтеграцията на Западните Балкани или развиването на конкурентоспособността на стопанските системи на Централна и Източна Европа може и да не са напълно лишени от съображение, само че нито имат някакъв необикновен резонанс в обществото, нито пък са породили някакви съответни начинания. Урсула няма какво друго да чака от България с изключение на прословутата ни непоклатимост.
Миналата седмица през София мина новоизбраният ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По нейните думи задачата е била да организира диалог с премиера Бойко Борисов за българските цели и упования за идните пет години. Но главният предмет на срещата евентуално е бил договарянето на сектор за Мария Габриел, българската номинация за еврокомисар.
Какъвто и да е резултатът, Фон дер Лайен надали вижда България като проблем. Нейният съпартиец от Европейската национална партия (ЕНП) Борисов ще остане на власт в обозримо бъдеще. Както и при Юнкер и Барозо, София ще се стреми да бъде консенсусен състезател и ще заобикаля споровете.
Основните ползи са ясни. Първо, европейските фондове да не престават да текат гладко, да генерират стопански растеж и да подхранват знайни и незнайни брънки в клиентелистките вериги. Второ, свободата на придвижване на хора вътре в Европейски Съюз да не бъде наранена. Трето, комисията - или пък който и да е различен орган на Европейски Съюз - да не се меси доста дълбоко в щекотливи въпроси като положението на правосъдната система или корупцията по високите етажи.
В тези упования България не е единствена
Подобна е позицията и на ред други страни в Източна Европа. Единствената разлика е, че Полша и Унгария са подготвени да го кажат по-твърдо и без недомлъвки. Виктор Орбан и сходните нему са еврофедералисти, когато става дума за преразпределение на бюджетни средства, само че са първи на барикадата в битката против " Брюксел " и в отбрана на националния суверенитет, в случай че някой им потърси сметка по какъв начин упражняват власт вкъщи.
В Будапеща, Варшава, Прага, Загреб и така нататък на Фон дер Лайен гледат като на сътрудник. След среща при започване на август Орбан даже я похвали, че мислела " с главата на централноевропеец ", търсела рационалните решения по сложни проблеми, и била за предпочитане пред " идеологизираните бойци " от демократичния набор. В Чехия олигархът-премиер Андрей Бабиш, против който при започване на лятото демонстрираха стотици хиляди, също я прикани да прояви схващане към " манталитета на Централна и Източна Европа ".
При това Орбан, Бабиш, Качински и така нататък размишляват, че новият началник на Еврокомисията им е дебитор. Все отново точно с помощта на техните депутати в Европейският парламент тя съумя събере болшинство от едвам 9 гласа, с цел да мине чертата през юли.
Други страни чакат от Европейска комисия тъкмо противоположното
Проблемът обаче е, че упования има и от други страни. Редица страни членки в Западна Европа разчитат думите на Фон дер Лайен, че е време за " ребалансиране на комисията ", като обръщение за стягане на контрола върху разходването на общи средства, по-строги механизми за наблюдаване в региона на демокрацията и спазването на закона, задълбочаване на напъните за битка с климатичните промени, и даже за обща миграционна политика, учредена на квоти за банкет на хора от страни отвън Европейски Съюз. Казано иначе, всичко това, против което се бунтуват политиците в Източна Европа.
Новата комисия занапред би трябвало да показа своята политическа и законодателна стратегия, само че горните цели ще имат мощно личностно посланичество в колегиума от комисари.
Холандецът Франс Тимерманс (ПЕС), чиято кандидатура за ръководител на изпълнителния орган беше блокирана от източноевропейците, ще е един от заместниците на Фон дер Лайен в новия мандат. Маргарете Вестагер, която се употребява със мощна поддръжка от Еманюел Макрон, е още веднъж номинирана от Дания за еврокомисар. И двамата имат много по-солиден и дълъг опит в Комисията, и заради това непроменяемо ще оказват въздействие върху работата й. Най-накрая, Фон дер Лайен получи поддръжката на ПЕС и Зелените. Тя пое обществен ангажимент към тях по въпроси като премахването на въглеродните излъчвания в Европейски Съюз и хармонизацията в областта на корпоративното данъчно облагане.
Борисов на страната на всички
Къде е България в този сюжет? Борисов има гения да се показва за другар на всички. Премиерът може да откри общ език – в метафоричен, в случай че не в директен смисъл – и с Орбан, и с Макрон, а явно и с Фон дер Лайен. Той заобикаля да взема намерено страна по който и да е от острите разногласия в Европейски Съюз и евентуално изяснява на всички по какъв начин е на тяхна страна.
Новият президент на Еврокомисията, на която се постанова да лавира сред другите районни блокове и партийни групи в Европейски Съюз, може да се поучи от челния опит. Именно в този дух може да четем послания от вида на това, което се чу от Фон дер Лайен: " Сто % сме зад България и в случай че желаеме устойчива концепция, разчитаме на България за дейности ".
Истината е, че самата България не е доста наясно какво желае от Европа.
Гръмките изказвания за българската роля в евроинтеграцията на Западните Балкани или развиването на конкурентоспособността на стопанските системи на Централна и Източна Европа може и да не са напълно лишени от съображение, само че нито имат някакъв необикновен резонанс в обществото, нито пък са породили някакви съответни начинания. Урсула няма какво друго да чака от България с изключение на прословутата ни непоклатимост.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ