Текстът е препечатан от Свободна Европа. Диана Иванова е журналист,

...
Текстът е препечатан от Свободна Европа. Диана Иванова е журналист,
Коментари Харесай

"Държава лудница". Как живя дисидентът Петър Манолов преди и след 1989 г.

Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Диана Иванова е публицист, откривател, куратор. Съавтор и основател на редица планове в региона на самостоятелната памет за близкото минало - като " Аз живях социализма ", интернационалния фестивал на спомените GOATMILK в Бела Речка. Изследва психическите последствия от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като колективен терапевт в Германия.

Той е от дребното, които афишират Българска комунистическа партия за политически мъртвец още до момента в който е на власт и е мощна. Отговорът не закъснява: обиск, арест и писмо на публицист, сякаш сътрудник: " Очаква те тревата на забравата, дребосъче, нищо друго ". Това знамение не се сбъдва. Петър Манолов към този момент не е сред живите, само че името му притегля младите българи. Ето за какво.

" Ние не желаеме да се борим за нищо, тъй като нали тези, които се бяха борили за нашето щастливо бъдеще половин век не могат да се досетят, че стадо без същинска народна власт оформя страна лудница. "

Годината е 1987. Дворът на Софийски университет. Студентски хепънинг. Петър Манолов чете на глас поемата си " Сто кръпки ":

" Киното стана недостъпно за всички ни,

а малкия екран вони

като нравствен обществен дом

Ние свикнахме към този момент да можем без толкоз доста неща!

Господи, каква изумителна независимост! "

Студентите изпадат в транс от думите му и не стопират да го приветстват. " Сто кръпки " става една от най-цитираните по студентски купони поема.

Моно Петра, наследник на Петър Манолов, счита, че точно това произведение става начало " на шеметната му поетично-дисидентска кариера ". Литературният критик Светлозар Игов споделя при започване на 90.те: " Неудобно ми е да нарека Петър Манолов воин на българската опозиция против тоталитаризма (въпреки че на фона на нейната недъгавост това е належащо, още повече, че когато страшното отмина, внезапно се навъдиха доста герои) – и не тъй като съм безценен на похвали, а тъй като пръв поетът иска ми се разсърди за тази прочувственост. "

Преди 1987 Манолов е част от арстистичния бохемски живот в Пловдив. Има издадени две стихосбирки - " Докато стана пясък " и " Весене ". Работи разнообразни специалности – нощен надзирател, метеоролог, педагог. Прекарва времето си сред Пловдив и Иракли, където строи дребна барака през 1968 година

Този самобитен монашески живот не нервира властта, до момента в който Петър Манолов не става секретар на Независимото сдружение за отбрана правата на индивида, учредено на 16 януари 1988 година В програмата на сдружението, чиито членове са най-вече някогашни политически пандизчии, е записано:

" Ние сме уверени, че комунистическата партия и нейните официални политически добавки /БЗНС, Отечествен фронт, профсъюзи, ДКМС/ са от дълго време трупове, които жителите на България изхранват и влачат по историческа инерция.

Вече са назрели изискванията за бърз професионален и политически плурализъм, който ще се развие непринудено и неконтролируемо. "

Арестант

Като една от задачите си сдружението показва " излекуване раните, нанесени на етническите малцинства с незаконно лековерие от една върхушка, целяща с това да удължи периода на своето неефикасно за народа властване. "

Започват арести на членовете на сдружението. Петър Манолов е задържан в края на 1988 година Домът му е обискиран от Държавна сигурност, конфискуван е архивът му, където са документите на сдружението, както и литературните му творби.

В знак на митинг поетът обявава гладна стачка. Въпреки цялостната цензура в страната, новината се разпростанява от непознатите радиостанции, излъчващи на български език (BBC, " Дойче веле ", Радио Свободна Европа). Хора от българската емиграция в чужбина и доста другари на Манолов в България стартират интернационална акция в негова отбрана, в която се включват писатели като Кърт Вонегът, Алън Гинзбърг, Норман Мейлър, Айзък Азимов.

Тогава ръководещият страната Централен комитет на Българска комунистическа партия разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с разискване и заклеймяване на поезията на Петър Манолов.

Кампанията

На 7 февруари формалният вестник " Работническо дело " разгласява обширна публикация " Кой и по какъв начин се бори за правата на индивида в България? ", дружно с писма на читатели, където членовете на Независимото сдружение за отбрана правата на индивида са наречени " сган, отрепки ". На особена офанзива е подложен Петър Манолов – без всевъзможен подтекст е оповестен фрагмент от чернова на негово еротично стихотворение.

" Очаква те тревата на забравата, дребосъче, нищо друго ". Така писателят Славе Македонски приключва своето намерено писмо към Петър Манолов в " Работническо дело " на 9 февруари..

" Защо си загуби вярата, Петре, за какво? " - пита още писателят Македонски и изключително недоумява за " ония дивотии, дето програмата на назованото ви сдружение отхвърля управителната роля на Българска комунистическа партия., извинявай, би трябвало да не си бил с мозъка си ".

Манолов е разпитван ежедневно в Държавна сигурност.

Семейството е подложено на непрекъснат тормоз посредством анонимни телефонни позвънявания и закани за живота на тогава 15-годишния Моно. Вера, брачната половинка на Манолов, и до ден сегашен не може да откри думи, с цел да опише претърпяното. " Не знам дали в миналото въобще ще мога ", споделя тя. На 20 май 1989 година цялото семейство е екстрадирано от България за Франция, където ще остане до 1991 година

Емиграция

Принудителната емиграция на Манолов го откъсва от Дружеството, чието същинско въздействие върху измененията в България към момента не е оценено тъкмо и ясно.

Общият зложелател – комунистическата партия и нейният режим – събира на едно място прекомерно разнообразни хора. Още в средата на 1989 година Илия Минев е заменен като ръководител от Румен Воденичаров, който е обвързван с Държавна сигурност. Дружеството се отказава от едно от главните си претенции за отбрана на правата на етническите малцинства.

Самият Илия Минев, който и до през днешния ден е считан в средите на репресираните за най-достоен и единствен отстъпник, разгласява в идващите години смущаващи публикации, в които не се отхвърля от националистическите хрумвания на Съюза на българските национални легиони (на които той самият е един от водачите преди 9.09.1944 г.) и даже слага под подозрение Холокоста. Но това е друга тематика.

След връщането си в България Манолов продължава да бъде политически деен – само че към този момент не посредством сдружения и партии, а най-вече посредством своята лирика. От 1997 до 2002 година ръководи държавното издателство " Народна просвета ". Това е последната служба, която заема. Връща се към своето отшелничество. Животът му протича главно сред Пловдив и Иракли. Издава още четири поетични книги.

Наши дни. Архивите са отворени

Годината е 2013. София. Залата е претъпкана с младежи. На екрана тече разпитът сред поета Петър Манолов и следователя от Държавна сигурност Ангел Василев Александров от февруари 1989 година Това е една от първите обществени прожекции на новооткритите кино архиви. Публиката е електризирана, ръкопляска на всяка дума на Манолов. В залата е самият Манолов, пристигнал от Пловдив със брачната половинка си Вера и сина си Моно.

" Това беше един от най-щастливите моменти за нашето семейство ", споделя по-късно синът му. " Знаехме, че има такива записи, само че мислехме, че са изчезнали. Виждаме ги за първи път ".

На младежите в залата, множеството от които вървят на всекидневни митинги против избора на Делян Пеевски за началник на ДАНС, е позната единствено една фигура от този разговор – следователят от Държавна сигурност Александров. Той е видна фигура в посткомунистическа модерна България, подкрепил е кариерата на Пеевски в правосъдната система (като член на Висшия правосъден съвет Александров предлага на Висш съдебен съвет младият Делян Пеевски да бъде назначен за следовател макар неналичието на юридически стаж).

" Защо през днешния ден знаем толкоз доста за недостойните, а не знаем нищо за достойните? ", пита тогава журналистът Георги Марчев.

Така през 2013 година фигурата на Петър Манолов е преоткрита от протестиращите младежи, за които 1989 е година без наличие. Но разпитът на Манолов, воден от Александров, по въпросите за " общественото и галактическо " съществуване, става именит и до през днешния ден е шлагер в мрежата.

Именно този необичаен кино документ от годината на огромните промени, който може да бъде открит в Комисията за досиетата, трансформира Манолов в паметна фигура освен в България. През 2016 година Международният фестивал на късометражните филми в Дрезден го кани за почетен посетител на фестивала – една от тематиките тогава са филмовите архиви на тайните служби в Източна Европа в сравнителна вероятност. Малко преди фестивала Манолов умира.

Днес той щеше да е навръх 80 години.

" Народът, споделят, дори да загуби кръв,

след туй си я набира отново, от ранните череши и копривата.

Но щом загуби дух, не може да го размени със вятър ".
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР