Девети септември – най-голямата трагедия в новата българска история
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
На 5 септември 1944 година Съветският съюз афишира война на България, която до тогава резервира неутралитет в съветско-германския спор. Червената войска окупира страната под претекст, че там се укриват немски войски. Но това не дава отговор на действителността, доколкото още в края на август, по заповед на държавното управление на Багрянов, малобройните немски елементи са принудени да се изтеглят или са обезоръжени, а в българските пристанища са потопени 74 кораба на нацистите.
Когато България бе превърната в руски придатък
Всъщност драмата за България стартира още в края на юли 1944, когато Сталин ненадейно стопира руското нахлуване пред вратите на Варшава, с цел да остави нацистите да унищожават въстанието на антикомунистическата полска опозиция. Съветският водач пренасочва военните старания към Балканите, тъй като се притеснява да не бъде изпреварен от англо-американски десант в Гърция, който би осуетил проектите за преобразяване на страните от Централна и Югоизточна Европа в спътници на Съюз на съветските социалистически републики. На 8 септември руските войски нахлуват в България, а ден по-късно, по директива от Москва, група комунисти и някои офицери от армията, извоювани на страната на комунистите, нахълтват в постройката на военното министерство и се самопровъзгласяват за ново българско държавно управление. Едва по-късно в страната един след различен се завръщат Вълко Червенков, Васил Коларов и Георги Димитров, които към този миг са руски жители и членуват в болшевишката партия.
Американският историк проф. Сирил Блек, който до 1947 година работи в Съюзната контролна комисия в България, показва, че шефът на тази комисия военачалник Бирюзов незабавно уволнява 16 висши български офицери, измежду които и шефа на българския общоприет щаб, след което слага на мястото им руски военни. България е въвлечена във войната против Германия, а 280-хилядната българска войска неотложно е изпратена на фронта. В България остава една близо 200-хилядна окупационна руска армия, която на процедура няма никаква работа.
Съвременници настояват, че руските бойци всеобщо злочинстват (конфискации, убийства, грабежи, изнасилвания) и в това време обезпечават комфорт на комунистическо-криминалните " шпицкоманди ", които избиват дотогавашния хайлайф на страната. С други думи, българската войска е изпратена да се бори против Вермахта, с цел да се реализира по-лесно замисълът на Сталин и Димитров за превръщането на страната в руски придатък.
В прилежаща Румъния, която е победена във войната, след първичните безчинства на руските войски Букурещ съумява да се споразумее със Сталин, че всички реквизирани от окупаторите артикули и услуги ще бъдат съгласувани с румънската страна. Българските комунисти обаче отстъпват пред нестихващите руски претенции за все нови и нови икономически и военни вноски в интерес на окупатора, които не престават да бъдат събирани даже и след сключването на мирния контракт през 1947. Над половината от творби в страната БВП за интервала 1945-1947 година - съгласно множеството модерни оценки, точно на толкоз възлизат разноските, които България е била принудена да направи под формата на храни, златни и валутни запаси, фабрики, тютюни, розово масло, скъпи метали, всевъзможна техника и услуги. А професор Блек свидетелства, че даже марионетният сталинистки министър председател Георги Димитров непрекъснато е бил следен от собствен безгласен и неизвестен " консултант ", който американците подозират като сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
Професорът по история в Пловдивския университет Людмил Спасов показва, че най-страшните произшествия за България през 20-и век несъмнено са Ньойският контракт от 1919 и руското навлизане през 1944. Вярно, че в Ньой България губи 10% от територията си и изплаща тежки контрибуции, само че остава самостоятелна и демократична страна със непокътнати политически, икономически и обществени структури. Съвсем друго е ситуацията след руската окупация, акцентира Спасов. В резултат от тази окупация и от политиката, която в продължение на близо пет десетилетия водят марионетните управници на България, под въпрос се оказва даже самото битие на страната върху политическата карта на света. Нека да напомним опитите България да бъде превърната в седма югорепублика, а по-късно и в 16-та руска република. Случилото се след септември 1944 обрича България на цялостен стопански неуспех (трите банкрута на НРБ) и на тотална политическа и военна взаимозависимост от Москва. Нещо повече: като руски спътник, при положение на нова международна война България би била и нуклеарна цел.
" България беше протекторат на Съюз на съветските социалистически републики "
Професор Калин Янакиев е уверен, че доста българи и понастоящем не осъзнават същинския смисъл на случилото се с родината им през втората половина на предишния век. " Уникалното в нашествието на Кремъл в България е, че за разлика от други окупирани от Съветите страни като Полша, Чехословакия и Унгария, при нас болшевишката експанзия до ден-днешен не е получила своето същинско название. Моето пояснение на случилото се е следното: от 1944 до края на 1989 България беше протекторат на Съюз на съветските социалистически републики. Макар и опитът да бъдем харизани на тази империя да не беше сполучлив, животът на българите в нейната желязна хватка нямаше нищо общо с понятия като суверенитет и национална самостоятелност. Боя се, че този драматичен интервал от новата история на страната не е осмислен и до през днешния ден. Доказателство за това са непрекъснато изразяваната от доста българи носталгия по соца като някакво чисто нашенско събитие и безкрайните разногласия по какъв начин да се преподава на учениците този позорен и презрян за българската държавност интервал от новата ни история ", показва Янакиев.
Според него изключително цинично за българската национална свяст и съзнание е непокътнатото и непоклатимо наличие на паметниците на руските окупатори в столицата и в други огромни градове. " Цели три десетилетия след кончината на протектората Народна република България по този начин и не се откри политическа мощ и политическа воля тези знаци на огромния ни народен срам най-сетне да бъдат отстранени ", заключава проф. Янакиев.
На 5 септември 1944 година Съветският съюз афишира война на България, която до тогава резервира неутралитет в съветско-германския спор. Червената войска окупира страната под претекст, че там се укриват немски войски. Но това не дава отговор на действителността, доколкото още в края на август, по заповед на държавното управление на Багрянов, малобройните немски елементи са принудени да се изтеглят или са обезоръжени, а в българските пристанища са потопени 74 кораба на нацистите.
Когато България бе превърната в руски придатък
Всъщност драмата за България стартира още в края на юли 1944, когато Сталин ненадейно стопира руското нахлуване пред вратите на Варшава, с цел да остави нацистите да унищожават въстанието на антикомунистическата полска опозиция. Съветският водач пренасочва военните старания към Балканите, тъй като се притеснява да не бъде изпреварен от англо-американски десант в Гърция, който би осуетил проектите за преобразяване на страните от Централна и Югоизточна Европа в спътници на Съюз на съветските социалистически републики. На 8 септември руските войски нахлуват в България, а ден по-късно, по директива от Москва, група комунисти и някои офицери от армията, извоювани на страната на комунистите, нахълтват в постройката на военното министерство и се самопровъзгласяват за ново българско държавно управление. Едва по-късно в страната един след различен се завръщат Вълко Червенков, Васил Коларов и Георги Димитров, които към този миг са руски жители и членуват в болшевишката партия.
Американският историк проф. Сирил Блек, който до 1947 година работи в Съюзната контролна комисия в България, показва, че шефът на тази комисия военачалник Бирюзов незабавно уволнява 16 висши български офицери, измежду които и шефа на българския общоприет щаб, след което слага на мястото им руски военни. България е въвлечена във войната против Германия, а 280-хилядната българска войска неотложно е изпратена на фронта. В България остава една близо 200-хилядна окупационна руска армия, която на процедура няма никаква работа.
Съвременници настояват, че руските бойци всеобщо злочинстват (конфискации, убийства, грабежи, изнасилвания) и в това време обезпечават комфорт на комунистическо-криминалните " шпицкоманди ", които избиват дотогавашния хайлайф на страната. С други думи, българската войска е изпратена да се бори против Вермахта, с цел да се реализира по-лесно замисълът на Сталин и Димитров за превръщането на страната в руски придатък.
В прилежаща Румъния, която е победена във войната, след първичните безчинства на руските войски Букурещ съумява да се споразумее със Сталин, че всички реквизирани от окупаторите артикули и услуги ще бъдат съгласувани с румънската страна. Българските комунисти обаче отстъпват пред нестихващите руски претенции за все нови и нови икономически и военни вноски в интерес на окупатора, които не престават да бъдат събирани даже и след сключването на мирния контракт през 1947. Над половината от творби в страната БВП за интервала 1945-1947 година - съгласно множеството модерни оценки, точно на толкоз възлизат разноските, които България е била принудена да направи под формата на храни, златни и валутни запаси, фабрики, тютюни, розово масло, скъпи метали, всевъзможна техника и услуги. А професор Блек свидетелства, че даже марионетният сталинистки министър председател Георги Димитров непрекъснато е бил следен от собствен безгласен и неизвестен " консултант ", който американците подозират като сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
Професорът по история в Пловдивския университет Людмил Спасов показва, че най-страшните произшествия за България през 20-и век несъмнено са Ньойският контракт от 1919 и руското навлизане през 1944. Вярно, че в Ньой България губи 10% от територията си и изплаща тежки контрибуции, само че остава самостоятелна и демократична страна със непокътнати политически, икономически и обществени структури. Съвсем друго е ситуацията след руската окупация, акцентира Спасов. В резултат от тази окупация и от политиката, която в продължение на близо пет десетилетия водят марионетните управници на България, под въпрос се оказва даже самото битие на страната върху политическата карта на света. Нека да напомним опитите България да бъде превърната в седма югорепублика, а по-късно и в 16-та руска република. Случилото се след септември 1944 обрича България на цялостен стопански неуспех (трите банкрута на НРБ) и на тотална политическа и военна взаимозависимост от Москва. Нещо повече: като руски спътник, при положение на нова международна война България би била и нуклеарна цел.
" България беше протекторат на Съюз на съветските социалистически републики "
Професор Калин Янакиев е уверен, че доста българи и понастоящем не осъзнават същинския смисъл на случилото се с родината им през втората половина на предишния век. " Уникалното в нашествието на Кремъл в България е, че за разлика от други окупирани от Съветите страни като Полша, Чехословакия и Унгария, при нас болшевишката експанзия до ден-днешен не е получила своето същинско название. Моето пояснение на случилото се е следното: от 1944 до края на 1989 България беше протекторат на Съюз на съветските социалистически републики. Макар и опитът да бъдем харизани на тази империя да не беше сполучлив, животът на българите в нейната желязна хватка нямаше нищо общо с понятия като суверенитет и национална самостоятелност. Боя се, че този драматичен интервал от новата история на страната не е осмислен и до през днешния ден. Доказателство за това са непрекъснато изразяваната от доста българи носталгия по соца като някакво чисто нашенско събитие и безкрайните разногласия по какъв начин да се преподава на учениците този позорен и презрян за българската държавност интервал от новата ни история ", показва Янакиев.
Според него изключително цинично за българската национална свяст и съзнание е непокътнатото и непоклатимо наличие на паметниците на руските окупатори в столицата и в други огромни градове. " Цели три десетилетия след кончината на протектората Народна република България по този начин и не се откри политическа мощ и политическа воля тези знаци на огромния ни народен срам най-сетне да бъдат отстранени ", заключава проф. Янакиев.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ