Зелените теми не са за изпускане
Текстът е препечатан от блога на вицепремиера Томислав Дончев.
Точно като на прохладен есенен плаж, в последно време ни заливат всевъзможни талази. Неоконсервативната, надигнала се преди години, мъртвото неспокойствие на протекционизма, което в този момент е мощно, само че за първи път усетихме поривите му преди десетилетие и идното цунами, т.е. зелената вълна.
Тя към този момент дава индикации, че освен няма да поутихне, само че ще набира още повече сили и в един миг може да се окаже, че безусловно ще залее и потопи всички, които не са запасени със забележителни плувни умения.
Формулирането на концепцията като " договорка " е забавно единствено по себе си, защото за съществуването на такава, нормално се изисква единодушието на всички страни. На 12 декември 2019 година обаче, Европейският съвет утвърди дълготрайната цел за превръщането на Европейски Съюз в неутрална във връзка с климата стопанска система до 2050 година Цел, която на оня стадий не бе подкрепена от една страна членка - Полша, считана за най-силно наранена от планувания зелен преход. България, от своя страна, поддържа дълготрайната цел, само че дружно с Полша застана срещу повишението на признатата към този момент междинна упоритост от 40% понижаване на излъчванията парникови газове по отношение на равнищата от 1990 година до най-малко 50 % със блян към 55 %. Причината е, че това на процедура
значи ускорение на въглищната промяна и оставя красивите поръчки за обективен преход
и отчитане на стартовите позиции единствено на хартия.
Зелената концепция е въоръжена с съвсем непобедими причини. Не се сещам за политик или държавник, който би се осмелил да отхвърли или пренебрегне смисъла на качеството на околната среда, въздуха, чистата храна и вода. С висока поддръжка се употребяват и ограниченията за ръководство на отпадъците, преработване на разнообразни типове първични материали, кръговата стопанска система.
Безспорно всички желаеме да бъдем " зелени ", да дишаме чист въздух, да пием чиста вода, да се храним с екологично чисти артикули. Обикновено човешките стремежи и потребности - естествени или образувани, се трансформират в тематика за полемики, трансформират се в бизнес, а от време на време се трансформират и в политическа идеология. Все отново " зелените настроения " не са за изпускане- допират съвсем всеки и имат силата да набират инерция сами. Политическите използва и злоупотреби с тематиката са разнообразни. От благородния апел - " дано живеем и произвеждаме по този начин, че да съхраним природата за децата си ", до опитите за възбуждане на всеобща неуравновесеност.
След епохи разногласия по какъв начин да осигурим салдото сред солидарността и здравословния нарцисизъм (ляво-дясно), последните години имаме и друга комплицирана алтернатива -
къде тъкмо е компромисът сред богатство, икономическо развиване и понижаване на отпечатъка
върху природата? Искаме да сме зелени, само че в това време не желаеме да сме зелени и небогати. В този смисъл, преходът, както и всяко друго нещо в живота по принцип, не трябва да се преследва непременно, тъй като каква изгода от това, че си постигнал задачата, в случай че си изгубил себе си? А в случай че би трябвало да употребявам метафората с автомобила: добре е да се движиш със скорост, която дава сцепление на пътя и отстрани риска от центробежната мощ при идващия завой.
Зелената идеология като метод на мислене изисква избрана зрялост. За да се стигне до този стадий значи, че обществото е задоволило главните си потребности, достигнало е относителна задоволеност във връзка с възнаграждение, обществен живот, може да се огледа в близост и да насочи внимание върху рационализиране на качеството си на живот. Климатичните промени, опазването на околната среда и стремежът към " позеленяване " са измежду главните тематики, към които обществото става все по-чувствително. Което е добър знак за развиването му.
Зеленият завой на Европейски Съюз предизвика интерес. Стартирал като Европейска общественост за въглища и стомана, той има за цел да сплоти европейските страни в стопански и политически проект, с цел да се подсигурява дълготраен мир. 70 години по-късно наднационалният й орган поставя на масата за договаряния концепцията за бързо унищожаване на въглищата и произвеждане на стомана с нулеви въглеродни излъчвания (стомана - сплав на желязо и въглерод - игра на думи). Зелената концепция, сама по себе си, също е с пацифистки колорит, само че в сегашния подтекст
слага известни провокации пред постигнатото във връзка с интеграцията досега.
Въпреки явно незадоволителното равнище на упоритост в международен проект във връзка с климата, поръчката на Европейски Съюз за световна роля в региона е исторически разбираема. Трудно ще бъде обаче намирането на точния баланс сред упоритостта, инструментите и скоростта, с които тя да се преследва. За салдото на триумфа ще се съди по това дали Европейски Съюз ще успее да реализира задачата си, без да разшири в допълнение пропастта сред страните членки и без да отвее със зеления вятър на смяната постигнатите досега конкурентни преимущества на Източна Европа, правейки я още по-бедна и енергийно подвластна. По предварителни калкулации цената на енергийния преход, която не се покрива от проектираните все още финансови обезщетителни механизми, е доста висока за стопански системи като българската.
Това, че Европа позеленява, не значи обезателно резултат за целия свят. Въздухът има способността да се движи през националните граници и да не се преценява с политиките. Сложността на уравнението се ускорява и от обстоятелството, че редица страни членки са с изнесени производства в трети страни. Това изяснява за какво за тях ще бъде малко по-лесно да бъдат зелени. Ще се усили мощно търсенето на литий по отношение на по-широката приложимост на електрически автомобили и ще се стигне до взаимозависимост от импорт на редки метали, добивани най-вече от страни с недемократични политически режими, с доста тежки способи за рандеман и отрицателно въздействие върху околната среда.
Отдавна настоявам, че главният проблем на Европа не се крие в следващата рецесия, която би трябвало да ръководи, а в
неналичието на огромна концепция, която да катализира упоритост, да дава самочувствие
и най-много да обезпечава групов блян на всички страни членки. Такава дръзка концепция би могла да бъде обвързвана със сигурността, с консенсусна политика за миграцията и опазването на външните граници. Това би била естествена еволюция след огромните и амбициозни хрумвания от предходните десетилетия- Шенген и еврозоната. Изглежда, че идната дръзка концепция ще бъде тъй наречените " зелена договорка ", което е хем разбираемо, хем неясно. Разбираемо е поради " позеляняването " на обществата и все по- положителните изборни резултати, които демонстрират " зелените " партии. Но не е изцяло разбираемо, тъй като екологията е все по- малко просвета и от ден на ден идеология.
По-големият проблем е различен. Има основна заплаха при декарбонизацията на промишлеността ни, Европа да загуби световна конкурентоспособност поради нуждата от огромни вложения в нови беземисионни технологии, което носи риск от повишение цената на силата. За този риск служи оправданието, че светът по този начин или другояче ще позеленява, а ние ще сме водачите в този развой. Технологиите, които ще разработим през днешния ден, на следващия ден ще имаме опция да продадем на другите. Това звучи отлично, само че единствено в случай че сме сигурни, че и останалите международни сили също ще поемат курса към декарбонизация, което все още напълно не е очевидно.
В този подтекст, амбициозните цели на Европа да се трансформира в първия континент, който ще бъде безпристрастен във връзка с климата, са
смело начинание с незнайни последствия и най-много с неразбираем залог.
Това никога не го трансформира в неприятна концепция, просто реализирането й изисква реален времеви небосвод, взаимни отстъпки и най-много религия и увереност на европейските жители, че се движат в вярната посока. Зелената вълна има потребност най-много от социална поддръжка, тъй като няма политика, колкото и добра да е тя, която да бъде сполучлива без социална поддръжка.
България поставя старания да планува последствията от Зелената договорка, тъй като сигурно се постанова да бъдем самодейни. В годините обратно някои стопански системи са създали зелени технологии, които в този момент с подготвеност желаят да продадат. Това не е наложително неприятно, само че ми се желае да престанем да бъдем краен покупател на създаденото от другите. Хубаво е да се разделим с мисълта, че Европа ни постанова Зелената договорка и ще финансира всички стъпки по време на трансформацията. В плана на Фонда за обективен преход, България е в топ 5 на получателите на помощ със сума от към половин милиард евро. Към тях могат да се прибавят още към 1.5-1.7 милиарда евро по европейски стратегии. Анализът обаче демонстрира, че общата сума ще покрие доста дребна част от потребностите. За останалите би трябвало да се погрижим сами.
Добрата вест е, че на никое място не е записано с какъв период на валидност са централите ни.
Въпросът, който ще възникне обаче, е докога централите, захранвани от въглища, ще имат икономическа логичност. Като резултат от Зелената договорка имаме ясна вероятност цената на тока да пораства. В един миг ще е по-изгодно да се създава електрическа енергия от паро-газови централи, а не от въглища. Това връща и тематиката за нуклеарните мощности като базови и ниско емисионни. Непостоянното произвеждане от ВЕИ не може да се преглежда като подмяна на базови мощности, а съвсем 35 % от територията на България (данни към 2018 г.) попадат в Натура 2000 (при 18 % приблизително за ЕС).
Очакванията са през идващото десетилетие Зелената договорка да промени радикално метода ни на живот и линията на дебатите. А също и метода, по който се прави бизнес, метода, по който се създава сила и метода на живот на хората. Ще би трябвало да влагаме в нововъведения и научни проучвания, да преобразуваме нашата стопанска система и да актуализираме индустриалната си политика.
Все отново за България е значимо превръщането на Европейски Съюз в устойчива и неутрална на климата стопанска система
да не бъде за сметка на конкурентоспособността и растежа на стопанската система.
Ще продължим да настояваме за подробни оценки на въздействието за всички сегашни и бъдещи ограничения, страна по страна, район по район, при отчитане на географското разположение, стартови позиции и национални специфики. Поради строгите условия по отношение на излъчванията в България към този момент се следи изместване на производства в прилежащи страни. По-амбициозното им преразглеждане заплашва да усили този резултат. Като гранична страна ще настояваме и за деликатен разбор по отношение на приключването на въглерод.
Въпреки идните договаряния по бъдещите начинания на Комисията, в случай че общите насоки не се дават от Европейския съвет, образуването на блокиращо малцинство в Съвета ще бъде доста мъчно.
Не би могла да се чака особена поддръжка и по линия на Европейския парламент, съдейки по гласуваната на 15 януари т.г. резолюция, с която на процедура той одобри амбициозната средносрочна цел от 55 % до 2030 година и приканва за бързо унищожаване на директни и индиректни дотации за въглища и изкопаеми горива. Макар и незаконодателна, резолюцията се чака да даде зелена светлина за по-нататъшните дейности на Комисията.
В този смисъл думата " договорка ", макар, че дава поръчка за нуждата от реализиране на взаимно единодушие, се оказва, че
може да се подписа и с избрани " съпътстващи вреди ".
За България, която постоянно е била в ролята на сплотяващ и балансиращ фактор на Балканите и която сложи дебата във връзка със Западните Балкани високо в политическия дневен ред на Европейски Съюз по време на своето председателство, ще упорства да резервира позициите си в района, които способстват за привлекателността на концепцията за европейска вероятност на Западните Балкани. Все отново обичайно разширението се е потвърдило като един от най-успешните тласъци за поощряване на промените, за подсилване на мира, стабилността и демокрацията на континента.
И най-важното - всички приготвят причини за идния европейски и народен политически спор по тематиката, което е разбираемо. Опитът ме е научил, че политическите тези, цели и доктрини, които нямат стабилен публичен пиедестал са съвсем единствено flatus vocis. Затова преди залозите кой ще вземе превъзходство в политическите разпри, надалеч по-важно е да се инициира и организира същински публичен спор. Темата визира всички и не трябва да бъде оставена единствено и само в ръцете на политиците.
Точно като на прохладен есенен плаж, в последно време ни заливат всевъзможни талази. Неоконсервативната, надигнала се преди години, мъртвото неспокойствие на протекционизма, което в този момент е мощно, само че за първи път усетихме поривите му преди десетилетие и идното цунами, т.е. зелената вълна.
Тя към този момент дава индикации, че освен няма да поутихне, само че ще набира още повече сили и в един миг може да се окаже, че безусловно ще залее и потопи всички, които не са запасени със забележителни плувни умения.
Формулирането на концепцията като " договорка " е забавно единствено по себе си, защото за съществуването на такава, нормално се изисква единодушието на всички страни. На 12 декември 2019 година обаче, Европейският съвет утвърди дълготрайната цел за превръщането на Европейски Съюз в неутрална във връзка с климата стопанска система до 2050 година Цел, която на оня стадий не бе подкрепена от една страна членка - Полша, считана за най-силно наранена от планувания зелен преход. България, от своя страна, поддържа дълготрайната цел, само че дружно с Полша застана срещу повишението на признатата към този момент междинна упоритост от 40% понижаване на излъчванията парникови газове по отношение на равнищата от 1990 година до най-малко 50 % със блян към 55 %. Причината е, че това на процедура
значи ускорение на въглищната промяна и оставя красивите поръчки за обективен преход
и отчитане на стартовите позиции единствено на хартия.
Зелената концепция е въоръжена с съвсем непобедими причини. Не се сещам за политик или държавник, който би се осмелил да отхвърли или пренебрегне смисъла на качеството на околната среда, въздуха, чистата храна и вода. С висока поддръжка се употребяват и ограниченията за ръководство на отпадъците, преработване на разнообразни типове първични материали, кръговата стопанска система.
Безспорно всички желаеме да бъдем " зелени ", да дишаме чист въздух, да пием чиста вода, да се храним с екологично чисти артикули. Обикновено човешките стремежи и потребности - естествени или образувани, се трансформират в тематика за полемики, трансформират се в бизнес, а от време на време се трансформират и в политическа идеология. Все отново " зелените настроения " не са за изпускане- допират съвсем всеки и имат силата да набират инерция сами. Политическите използва и злоупотреби с тематиката са разнообразни. От благородния апел - " дано живеем и произвеждаме по този начин, че да съхраним природата за децата си ", до опитите за възбуждане на всеобща неуравновесеност.
След епохи разногласия по какъв начин да осигурим салдото сред солидарността и здравословния нарцисизъм (ляво-дясно), последните години имаме и друга комплицирана алтернатива -
къде тъкмо е компромисът сред богатство, икономическо развиване и понижаване на отпечатъка
върху природата? Искаме да сме зелени, само че в това време не желаеме да сме зелени и небогати. В този смисъл, преходът, както и всяко друго нещо в живота по принцип, не трябва да се преследва непременно, тъй като каква изгода от това, че си постигнал задачата, в случай че си изгубил себе си? А в случай че би трябвало да употребявам метафората с автомобила: добре е да се движиш със скорост, която дава сцепление на пътя и отстрани риска от центробежната мощ при идващия завой.
Зелената идеология като метод на мислене изисква избрана зрялост. За да се стигне до този стадий значи, че обществото е задоволило главните си потребности, достигнало е относителна задоволеност във връзка с възнаграждение, обществен живот, може да се огледа в близост и да насочи внимание върху рационализиране на качеството си на живот. Климатичните промени, опазването на околната среда и стремежът към " позеленяване " са измежду главните тематики, към които обществото става все по-чувствително. Което е добър знак за развиването му.
Зеленият завой на Европейски Съюз предизвика интерес. Стартирал като Европейска общественост за въглища и стомана, той има за цел да сплоти европейските страни в стопански и политически проект, с цел да се подсигурява дълготраен мир. 70 години по-късно наднационалният й орган поставя на масата за договаряния концепцията за бързо унищожаване на въглищата и произвеждане на стомана с нулеви въглеродни излъчвания (стомана - сплав на желязо и въглерод - игра на думи). Зелената концепция, сама по себе си, също е с пацифистки колорит, само че в сегашния подтекст
слага известни провокации пред постигнатото във връзка с интеграцията досега.
Въпреки явно незадоволителното равнище на упоритост в международен проект във връзка с климата, поръчката на Европейски Съюз за световна роля в региона е исторически разбираема. Трудно ще бъде обаче намирането на точния баланс сред упоритостта, инструментите и скоростта, с които тя да се преследва. За салдото на триумфа ще се съди по това дали Европейски Съюз ще успее да реализира задачата си, без да разшири в допълнение пропастта сред страните членки и без да отвее със зеления вятър на смяната постигнатите досега конкурентни преимущества на Източна Европа, правейки я още по-бедна и енергийно подвластна. По предварителни калкулации цената на енергийния преход, която не се покрива от проектираните все още финансови обезщетителни механизми, е доста висока за стопански системи като българската.
Това, че Европа позеленява, не значи обезателно резултат за целия свят. Въздухът има способността да се движи през националните граници и да не се преценява с политиките. Сложността на уравнението се ускорява и от обстоятелството, че редица страни членки са с изнесени производства в трети страни. Това изяснява за какво за тях ще бъде малко по-лесно да бъдат зелени. Ще се усили мощно търсенето на литий по отношение на по-широката приложимост на електрически автомобили и ще се стигне до взаимозависимост от импорт на редки метали, добивани най-вече от страни с недемократични политически режими, с доста тежки способи за рандеман и отрицателно въздействие върху околната среда.
Отдавна настоявам, че главният проблем на Европа не се крие в следващата рецесия, която би трябвало да ръководи, а в
неналичието на огромна концепция, която да катализира упоритост, да дава самочувствие
и най-много да обезпечава групов блян на всички страни членки. Такава дръзка концепция би могла да бъде обвързвана със сигурността, с консенсусна политика за миграцията и опазването на външните граници. Това би била естествена еволюция след огромните и амбициозни хрумвания от предходните десетилетия- Шенген и еврозоната. Изглежда, че идната дръзка концепция ще бъде тъй наречените " зелена договорка ", което е хем разбираемо, хем неясно. Разбираемо е поради " позеляняването " на обществата и все по- положителните изборни резултати, които демонстрират " зелените " партии. Но не е изцяло разбираемо, тъй като екологията е все по- малко просвета и от ден на ден идеология.
По-големият проблем е различен. Има основна заплаха при декарбонизацията на промишлеността ни, Европа да загуби световна конкурентоспособност поради нуждата от огромни вложения в нови беземисионни технологии, което носи риск от повишение цената на силата. За този риск служи оправданието, че светът по този начин или другояче ще позеленява, а ние ще сме водачите в този развой. Технологиите, които ще разработим през днешния ден, на следващия ден ще имаме опция да продадем на другите. Това звучи отлично, само че единствено в случай че сме сигурни, че и останалите международни сили също ще поемат курса към декарбонизация, което все още напълно не е очевидно.
В този подтекст, амбициозните цели на Европа да се трансформира в първия континент, който ще бъде безпристрастен във връзка с климата, са
смело начинание с незнайни последствия и най-много с неразбираем залог.
Това никога не го трансформира в неприятна концепция, просто реализирането й изисква реален времеви небосвод, взаимни отстъпки и най-много религия и увереност на европейските жители, че се движат в вярната посока. Зелената вълна има потребност най-много от социална поддръжка, тъй като няма политика, колкото и добра да е тя, която да бъде сполучлива без социална поддръжка.
България поставя старания да планува последствията от Зелената договорка, тъй като сигурно се постанова да бъдем самодейни. В годините обратно някои стопански системи са създали зелени технологии, които в този момент с подготвеност желаят да продадат. Това не е наложително неприятно, само че ми се желае да престанем да бъдем краен покупател на създаденото от другите. Хубаво е да се разделим с мисълта, че Европа ни постанова Зелената договорка и ще финансира всички стъпки по време на трансформацията. В плана на Фонда за обективен преход, България е в топ 5 на получателите на помощ със сума от към половин милиард евро. Към тях могат да се прибавят още към 1.5-1.7 милиарда евро по европейски стратегии. Анализът обаче демонстрира, че общата сума ще покрие доста дребна част от потребностите. За останалите би трябвало да се погрижим сами.
Добрата вест е, че на никое място не е записано с какъв период на валидност са централите ни.
Въпросът, който ще възникне обаче, е докога централите, захранвани от въглища, ще имат икономическа логичност. Като резултат от Зелената договорка имаме ясна вероятност цената на тока да пораства. В един миг ще е по-изгодно да се създава електрическа енергия от паро-газови централи, а не от въглища. Това връща и тематиката за нуклеарните мощности като базови и ниско емисионни. Непостоянното произвеждане от ВЕИ не може да се преглежда като подмяна на базови мощности, а съвсем 35 % от територията на България (данни към 2018 г.) попадат в Натура 2000 (при 18 % приблизително за ЕС).
Очакванията са през идващото десетилетие Зелената договорка да промени радикално метода ни на живот и линията на дебатите. А също и метода, по който се прави бизнес, метода, по който се създава сила и метода на живот на хората. Ще би трябвало да влагаме в нововъведения и научни проучвания, да преобразуваме нашата стопанска система и да актуализираме индустриалната си политика.
Все отново за България е значимо превръщането на Европейски Съюз в устойчива и неутрална на климата стопанска система
да не бъде за сметка на конкурентоспособността и растежа на стопанската система.
Ще продължим да настояваме за подробни оценки на въздействието за всички сегашни и бъдещи ограничения, страна по страна, район по район, при отчитане на географското разположение, стартови позиции и национални специфики. Поради строгите условия по отношение на излъчванията в България към този момент се следи изместване на производства в прилежащи страни. По-амбициозното им преразглеждане заплашва да усили този резултат. Като гранична страна ще настояваме и за деликатен разбор по отношение на приключването на въглерод.
Въпреки идните договаряния по бъдещите начинания на Комисията, в случай че общите насоки не се дават от Европейския съвет, образуването на блокиращо малцинство в Съвета ще бъде доста мъчно.
Не би могла да се чака особена поддръжка и по линия на Европейския парламент, съдейки по гласуваната на 15 януари т.г. резолюция, с която на процедура той одобри амбициозната средносрочна цел от 55 % до 2030 година и приканва за бързо унищожаване на директни и индиректни дотации за въглища и изкопаеми горива. Макар и незаконодателна, резолюцията се чака да даде зелена светлина за по-нататъшните дейности на Комисията.
В този смисъл думата " договорка ", макар, че дава поръчка за нуждата от реализиране на взаимно единодушие, се оказва, че
може да се подписа и с избрани " съпътстващи вреди ".
За България, която постоянно е била в ролята на сплотяващ и балансиращ фактор на Балканите и която сложи дебата във връзка със Западните Балкани високо в политическия дневен ред на Европейски Съюз по време на своето председателство, ще упорства да резервира позициите си в района, които способстват за привлекателността на концепцията за европейска вероятност на Западните Балкани. Все отново обичайно разширението се е потвърдило като един от най-успешните тласъци за поощряване на промените, за подсилване на мира, стабилността и демокрацията на континента.
И най-важното - всички приготвят причини за идния европейски и народен политически спор по тематиката, което е разбираемо. Опитът ме е научил, че политическите тези, цели и доктрини, които нямат стабилен публичен пиедестал са съвсем единствено flatus vocis. Затова преди залозите кой ще вземе превъзходство в политическите разпри, надалеч по-важно е да се инициира и организира същински публичен спор. Темата визира всички и не трябва да бъде оставена единствено и само в ръцете на политиците.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ