Гюстав Флобер – "Мадам Бовари, това съм аз"
Текстът е пребуликуван от.
На 12 декември 2021 година се навършват 200 години от рождението на Гюстав Флобер. Обикновено годишнините са мотив за равносметка на едно завещание, което несъмнено е оставило своя отпечатък върху френската литература, само че което има и своя дълбока диря в българската рецепция на създателя. Флобер обаче принадлежи и на международната литература, той е част от нейния канон като предтеча на модерния разказ , като бездънен откривател на човешката душа и на човешката нелепост.
Боваризмът е навлязъл като термин в логиката на психиката, а творчеството на писателя е вдъхновявало и продължава да въодушевява създатели от разнообразни области, както и да буди размисъл или да носи разтуха. Това творчество ни подтиква да се запитаме дали литературата е способна да повлияе на човешкия живот и да го промени.
Не мога да не изразя удивлението си от един откъс към края на романа " Доброжелателните " на Джонатан Лител, спечелил премията " Гонкур " и Голямата премия на Френската академия за 2006 година Романът показва записките на Максимилиан Ауе, някогашен нацист, който след войната се заселва във Франция и отваря фабрика за произвеждане на дантела. Героят чете по време на войната до последно " Възпитание на възприятията " на Флобер, томчето, което е взел от вкъщи на сестра си, чиято кожена подвързия към този момент е прогизнала, до момента в който край него напредват съветските танкове и целият път е посипан с трупове:
" Обилният еднакъв поток на прозата бързо ме понесе, към този момент не чувах тракането на веригите, нито плача на моторите, странните подвикавания на съветски " Давай! Давай! ", нито малко по-далечните експлозии; само издутите и лепкави страници ми пречеха на четенето. "
Мадам БовариС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Дали литературата остава единственото пространство на независимост измежду разпадащия се свят? Ауе ни дава категоричен отговор: в изкуството, измежду хубостта и спокойствието, които единствено една творба на духа може да предложи на индивида той съумява да запази човешкото у себе си.
Този неизпълнителен възпитаник, който се научава мъчно да чете, само че още от дете изпитва желанието да " написа истории " е както остроумен наблюдаващ и критик на обществото, по този начин и романтик. През 1836 година, на плажа в Трувил се среща с Елиза Шлезингер, млада жена на 26 година, в която се влюбва скрито. Тази невъзможна обич е въплътена от много негови герои в " Спомените на един вманиачен ", " Възпитание на възприятията ". А с Луиз Коле поддържа дългогодишна епистоларна връзка, придружена от редки секрети срещи. Именно пред нея споделя:
" Когато след една година романът ми бъде приключен, ще ти донеса цялостния ръкопис, от любознание. Ще видиш с каква комплицирана техника съумявам да сътворя едно изречение. "
Писма до Луиз КолеС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Век и половина по-късно актуалната рецензия е съумяла да трансформира тази хубава интелектуална изненада, която Флобер дава обещание на Луиз Коле, редактирайки първия си разказ, в едно от най-удивителните приближавания до литературната творба. Писането, страж на паметта и културата ни, в действителност е една техника.
Нашата актуалност преоткрива писането като техника, а дружно с него и средствата за практикуването му (хартията, пособието за писане, ръкописа, печатницата) таман сега - и явно това не е случайност - когато новите технологии прекатурват историята на текста, водени от упоритостта за една нематериална и мигновена връзка в пространството.
СаламбоС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Досега хората пишеха книги, с цел да оставят известия във времето и като че ли преднамерено, писателите не ни завещаваха друго, с изключение на своите текстове (сещаха се също да ни оставят и черновите си). Приемайки на съществено тази нагледност, сме задължени да разгледаме още веднъж литературата с това материално, съвсем медиологичо, или още по-добре казано " генетично " любознание: на писателя би трябвало да се гледа като на механик, без значение какъв брой огромен може да бъде геният му.
Истински първенец на задраскването, Флобер започвал от пет до петнадесет пъти една и съща страница, с цел да получи окончателния, заслужен за печатане съгласно него вид, а някои пасажи от " Мадам Бовари " претендирали до шейсет поредни пренаписвания.
В едно свое изявление от 2018 година Джулиан Барнс твърди, че " Флобер би могъл да напише превъзходен разказ за модерна Америка. " Авторът на " Папагалът на Флобер " сходно на своя воин Джефри Брейтуейт, пенсиониран доктор вдовец, захласнат от Флобер, несъмнено познава отлично Гюстав и можем да му се доверим, когато ни споделя: " А какво мислят хората за Флобер в този момент? Как си го показват? Като плешив мъж с увиснали мустаци; като отшелника от Кроасе, индивида, който е декларирал: " Мадам Бовари, това съм аз ", като непоправимия естет, буржоазния буржоазофоб?
Самонадеяни сентенции, улесняващи резюмета за ония, които бързат. Флобер надали би се изненадал от умствената ни леност, от нежеланието ни да вникнем в нещата. "
На 12 декември 2021 година се навършват 200 години от рождението на Гюстав Флобер. Обикновено годишнините са мотив за равносметка на едно завещание, което несъмнено е оставило своя отпечатък върху френската литература, само че което има и своя дълбока диря в българската рецепция на създателя. Флобер обаче принадлежи и на международната литература, той е част от нейния канон като предтеча на модерния разказ , като бездънен откривател на човешката душа и на човешката нелепост.
Боваризмът е навлязъл като термин в логиката на психиката, а творчеството на писателя е вдъхновявало и продължава да въодушевява създатели от разнообразни области, както и да буди размисъл или да носи разтуха. Това творчество ни подтиква да се запитаме дали литературата е способна да повлияе на човешкия живот и да го промени.
Не мога да не изразя удивлението си от един откъс към края на романа " Доброжелателните " на Джонатан Лител, спечелил премията " Гонкур " и Голямата премия на Френската академия за 2006 година Романът показва записките на Максимилиан Ауе, някогашен нацист, който след войната се заселва във Франция и отваря фабрика за произвеждане на дантела. Героят чете по време на войната до последно " Възпитание на възприятията " на Флобер, томчето, което е взел от вкъщи на сестра си, чиято кожена подвързия към този момент е прогизнала, до момента в който край него напредват съветските танкове и целият път е посипан с трупове:
" Обилният еднакъв поток на прозата бързо ме понесе, към този момент не чувах тракането на веригите, нито плача на моторите, странните подвикавания на съветски " Давай! Давай! ", нито малко по-далечните експлозии; само издутите и лепкави страници ми пречеха на четенето. "
Дали литературата остава единственото пространство на независимост измежду разпадащия се свят? Ауе ни дава категоричен отговор: в изкуството, измежду хубостта и спокойствието, които единствено една творба на духа може да предложи на индивида той съумява да запази човешкото у себе си.
Този неизпълнителен възпитаник, който се научава мъчно да чете, само че още от дете изпитва желанието да " написа истории " е както остроумен наблюдаващ и критик на обществото, по този начин и романтик. През 1836 година, на плажа в Трувил се среща с Елиза Шлезингер, млада жена на 26 година, в която се влюбва скрито. Тази невъзможна обич е въплътена от много негови герои в " Спомените на един вманиачен ", " Възпитание на възприятията ". А с Луиз Коле поддържа дългогодишна епистоларна връзка, придружена от редки секрети срещи. Именно пред нея споделя:
" Когато след една година романът ми бъде приключен, ще ти донеса цялостния ръкопис, от любознание. Ще видиш с каква комплицирана техника съумявам да сътворя едно изречение. "
Век и половина по-късно актуалната рецензия е съумяла да трансформира тази хубава интелектуална изненада, която Флобер дава обещание на Луиз Коле, редактирайки първия си разказ, в едно от най-удивителните приближавания до литературната творба. Писането, страж на паметта и културата ни, в действителност е една техника.
Нашата актуалност преоткрива писането като техника, а дружно с него и средствата за практикуването му (хартията, пособието за писане, ръкописа, печатницата) таман сега - и явно това не е случайност - когато новите технологии прекатурват историята на текста, водени от упоритостта за една нематериална и мигновена връзка в пространството.
Досега хората пишеха книги, с цел да оставят известия във времето и като че ли преднамерено, писателите не ни завещаваха друго, с изключение на своите текстове (сещаха се също да ни оставят и черновите си). Приемайки на съществено тази нагледност, сме задължени да разгледаме още веднъж литературата с това материално, съвсем медиологичо, или още по-добре казано " генетично " любознание: на писателя би трябвало да се гледа като на механик, без значение какъв брой огромен може да бъде геният му.
Истински първенец на задраскването, Флобер започвал от пет до петнадесет пъти една и съща страница, с цел да получи окончателния, заслужен за печатане съгласно него вид, а някои пасажи от " Мадам Бовари " претендирали до шейсет поредни пренаписвания.
В едно свое изявление от 2018 година Джулиан Барнс твърди, че " Флобер би могъл да напише превъзходен разказ за модерна Америка. " Авторът на " Папагалът на Флобер " сходно на своя воин Джефри Брейтуейт, пенсиониран доктор вдовец, захласнат от Флобер, несъмнено познава отлично Гюстав и можем да му се доверим, когато ни споделя: " А какво мислят хората за Флобер в този момент? Как си го показват? Като плешив мъж с увиснали мустаци; като отшелника от Кроасе, индивида, който е декларирал: " Мадам Бовари, това съм аз ", като непоправимия естет, буржоазния буржоазофоб?
Самонадеяни сентенции, улесняващи резюмета за ония, които бързат. Флобер надали би се изненадал от умствената ни леност, от нежеланието ни да вникнем в нещата. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ