Как да се справим със социалната изолация? Пет съвета на психотерапевтите
Текстът е от " Свободна Европа ". Диана Иванова е публицист, откривател, куратор. Съавтор и основател на редица планове в региона на самостоятелната памет за близкото минало като " Аз живях социализма ", интернационалния фестивал на спомените GOATMILK в Бела Речка. Изследва психическите последствия от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като колективен терапевт в Германия.
Пандемията Covid-19 и строгите превантивни ограничения против нея съставляват огромно превизвикателство за милиони хора в Европа. Психотерапевтите предизвестяват изключително за опаснотите на обществената изолираност, която сега е една от най-сериозните ограничения, предложени за превантивно справяне с пандемията. Какво да се прави? Диана Иванова беседва с четири дами - психотерапевти, в София, Фрайбург и Виена.
Съвет № 1: Преодолейте обществената изолираност, не бъдете сами
Според Елизабет Докулил, психотерапавт във Виена, сегашната политическа обстановка в Европа, обвързвана с ксенофобията и неолиберализма, въздейства на методите, по които хората реагират на пандемията. " Затвярането на границите, твърдото разчитане на личните запаси, ограничението на взаимната помощ сега са водещи политически модели на ръководещите. "
Отчуждението сред хората и елитите провокира ново отчуждение, тъй като подхванатите ограничения не понижават страховете. " Просто е мъчно да гледаш децата у дома и в същото време да си на работа у дома, да се грижиш за възрастните, без да ги виждаш. Към това се прибавя внезапното понижаване на приходите, изключително за дребните предприятия, хората на изкуството, свободните специалности. Мисля, че е травматично за доста хора, да не знаят дали ще могат да си платят наема, сметките за ток В момента по-голямата част на популацията не страда от инфекцията на ковид, а от защитните ограничения против срещу нея ".
Какво може да помогне - превъзмогване на обществената изолираност. " Познавам самотни майки във Виена, които да вземем за пример вземат решение да живеят дружно, с цел да могат да се оправят с нарежданията, въпреки това да не е в духа на предложените ограничения за обществена отдалеченост. Хората на изкуството се свързват и вършат разнообразни акции през интернет. Докато интернет действа, той е добър запас против изолацията ".
Съвет № 2: Търсете и обменяйте вярна информация
Според Людмила Величкова, психотерапевт в София, тревогата в хората нараства, тъй като в информацията за вируса се натъртва на случаите на гибел, което ускорява екзистенциалния боязън - дали ще оцелея аз самият?
" В обстановка на рецесия всеки изпада в своята лична рецесия. Светът на открито се разпада, става неприятелски и това за доста хора е извънредно, тъй като до момента им е работило спасяващо - да имаш работа, да бъдеш на открито с други хора е било тип отбрана, с цел да не останеш самичък с проблемите си или с връзките, в които има проблеми -сега това наложително затваряне в този свят идва допълнително ".
Какво може да помогне - диалози с хора, които могат да схванат страха, търсене на вярна информация за това до каква степен стига изолацията, какво съставлява тя.
Съвет № 3: Установете кое е действително и кое - не
" Никой не е квалифициран за протичащото се сега. За мен това е най-голямата социална рецесия и смяна, която претърпяваме след 11 септември 2001 година. Тогава казвахме, че по-късно светът в никакъв случай към този момент няма да е същият. Сега можем да употребим същия израз във връзка с COVID-19 и индивида. След COVID-19 хората и техните връзки в никакъв случай към този момент няма да са същите. Последствията от днешната пандемия ще бъдат еднообразно мощни и значими, както за стопанската система, политиката и международния ред, по този начин и за персоналния свят на всеки обособен човек на планетата ", споделя Цветелина Йосифова, психотерапевт в София.
" Предстои да разберем повече за протичащото се едвам когато преживеем траура и загубата директно и персонално. Сега у нас към момента претърпяваме тези благоприятни условия нереално. В оня предстоящ миг ще има потребност от спешни интервенции, които са по-различен тип психическа поддръжка. Колеги от Италия описват за прекарването - да вземем за пример, по какъв начин в Бергамо към този момент няма човек, който да не е познавал някой умрял и това е трансформирало всичко ", споделя Цветелина Йосифова и прецизира, че в България сега нещата стоят иначе.
Тя самата следи два противоположни метода на отреагиране на обстановката в България - извънредно отказване (хора, които имат вяра, че обстановката не ги визира или не би ги засегнала) или мощен боязън, който сковава цялото всекидневие.
Какво може да помогне - да бъде въведена действителността, т.е. да се " преведе " протичащото се на езика на възприятията на съответния човек и това, което става в близост, да се свърже с неговата персонална история.
" Хората постоянно разиграват - в мозъка си или на сцената - мислени сюжети. Това дава опция за известно прочувствено разтоварване и пробване на една мислена бъдеща действителност ", споделя Цветелина Йосифова.
Съвет № 4: Установете какво зависи от вас
" Важно е да си напомням и да имам вяра, че от мен зависи да имам добра имунна и защитна система и по тази причина не може да ми се случи нищо неприятно. ", споделя Регина Вайзер, психотерапевт и травма-терапевт във Фрайбург, Германия. Това не значи лековерие и пренебрежителност - само че всеки един може да се стреми да се храни здравословно, да спи задоволително, да излиза на чист въздух, да прави хубави неща с обичани хора. От това, че доста неща отпадат, внезапно се отваря време за тишина, успокоение, музика.
Какво може да помогне - да си припомняме неща, които първоначално са провокирали възприятие на боязън, само че са приключили добре.
Съвет № 5: Не мислете единствено за ковид
Регина Вайзер от Фрайбург предлага на своите пациенти да не мислят непрекъснато, че могат да се заразят с ковид. Но това е по-трудно да се направи, в сравнение с да се пожелае.
" Трябва да намерим златната среда, споделя тя - да не сме лекомислени, само че и да не сме прекомерно уплашени. Моето персонално отношение е ето такова: аз съм на 74 години и като цяло съм имала превъзходен живот. Готова съм да приема, че животът може да свърши. Дали това ще бъде посредством ковид, грип или сърдечен удар, не е толкоз значимо. За благополучие, не предпочитам аз. Струва ми се обаче, че към момента не ми е пристигнало времето. ", споделя Регина Вайзер от Фрайбург.
Какво може да помогне - " На своите пациенти предлагам да вършат неща, което от дълго време отсрочват. Например, да си водят дневник на прекарванията ", споделя Елизабет Докулил от Виена.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (937)
Пандемията Covid-19 и строгите превантивни ограничения против нея съставляват огромно превизвикателство за милиони хора в Европа. Психотерапевтите предизвестяват изключително за опаснотите на обществената изолираност, която сега е една от най-сериозните ограничения, предложени за превантивно справяне с пандемията. Какво да се прави? Диана Иванова беседва с четири дами - психотерапевти, в София, Фрайбург и Виена.
Съвет № 1: Преодолейте обществената изолираност, не бъдете сами
Според Елизабет Докулил, психотерапавт във Виена, сегашната политическа обстановка в Европа, обвързвана с ксенофобията и неолиберализма, въздейства на методите, по които хората реагират на пандемията. " Затвярането на границите, твърдото разчитане на личните запаси, ограничението на взаимната помощ сега са водещи политически модели на ръководещите. "
Отчуждението сред хората и елитите провокира ново отчуждение, тъй като подхванатите ограничения не понижават страховете. " Просто е мъчно да гледаш децата у дома и в същото време да си на работа у дома, да се грижиш за възрастните, без да ги виждаш. Към това се прибавя внезапното понижаване на приходите, изключително за дребните предприятия, хората на изкуството, свободните специалности. Мисля, че е травматично за доста хора, да не знаят дали ще могат да си платят наема, сметките за ток В момента по-голямата част на популацията не страда от инфекцията на ковид, а от защитните ограничения против срещу нея ".
Какво може да помогне - превъзмогване на обществената изолираност. " Познавам самотни майки във Виена, които да вземем за пример вземат решение да живеят дружно, с цел да могат да се оправят с нарежданията, въпреки това да не е в духа на предложените ограничения за обществена отдалеченост. Хората на изкуството се свързват и вършат разнообразни акции през интернет. Докато интернет действа, той е добър запас против изолацията ".
Съвет № 2: Търсете и обменяйте вярна информация
Според Людмила Величкова, психотерапевт в София, тревогата в хората нараства, тъй като в информацията за вируса се натъртва на случаите на гибел, което ускорява екзистенциалния боязън - дали ще оцелея аз самият?
" В обстановка на рецесия всеки изпада в своята лична рецесия. Светът на открито се разпада, става неприятелски и това за доста хора е извънредно, тъй като до момента им е работило спасяващо - да имаш работа, да бъдеш на открито с други хора е било тип отбрана, с цел да не останеш самичък с проблемите си или с връзките, в които има проблеми -сега това наложително затваряне в този свят идва допълнително ".
Какво може да помогне - диалози с хора, които могат да схванат страха, търсене на вярна информация за това до каква степен стига изолацията, какво съставлява тя.
Съвет № 3: Установете кое е действително и кое - не
" Никой не е квалифициран за протичащото се сега. За мен това е най-голямата социална рецесия и смяна, която претърпяваме след 11 септември 2001 година. Тогава казвахме, че по-късно светът в никакъв случай към този момент няма да е същият. Сега можем да употребим същия израз във връзка с COVID-19 и индивида. След COVID-19 хората и техните връзки в никакъв случай към този момент няма да са същите. Последствията от днешната пандемия ще бъдат еднообразно мощни и значими, както за стопанската система, политиката и международния ред, по този начин и за персоналния свят на всеки обособен човек на планетата ", споделя Цветелина Йосифова, психотерапевт в София.
" Предстои да разберем повече за протичащото се едвам когато преживеем траура и загубата директно и персонално. Сега у нас към момента претърпяваме тези благоприятни условия нереално. В оня предстоящ миг ще има потребност от спешни интервенции, които са по-различен тип психическа поддръжка. Колеги от Италия описват за прекарването - да вземем за пример, по какъв начин в Бергамо към този момент няма човек, който да не е познавал някой умрял и това е трансформирало всичко ", споделя Цветелина Йосифова и прецизира, че в България сега нещата стоят иначе.
Тя самата следи два противоположни метода на отреагиране на обстановката в България - извънредно отказване (хора, които имат вяра, че обстановката не ги визира или не би ги засегнала) или мощен боязън, който сковава цялото всекидневие.
Какво може да помогне - да бъде въведена действителността, т.е. да се " преведе " протичащото се на езика на възприятията на съответния човек и това, което става в близост, да се свърже с неговата персонална история.
" Хората постоянно разиграват - в мозъка си или на сцената - мислени сюжети. Това дава опция за известно прочувствено разтоварване и пробване на една мислена бъдеща действителност ", споделя Цветелина Йосифова.
Съвет № 4: Установете какво зависи от вас
" Важно е да си напомням и да имам вяра, че от мен зависи да имам добра имунна и защитна система и по тази причина не може да ми се случи нищо неприятно. ", споделя Регина Вайзер, психотерапевт и травма-терапевт във Фрайбург, Германия. Това не значи лековерие и пренебрежителност - само че всеки един може да се стреми да се храни здравословно, да спи задоволително, да излиза на чист въздух, да прави хубави неща с обичани хора. От това, че доста неща отпадат, внезапно се отваря време за тишина, успокоение, музика.
Какво може да помогне - да си припомняме неща, които първоначално са провокирали възприятие на боязън, само че са приключили добре.
Съвет № 5: Не мислете единствено за ковид
Регина Вайзер от Фрайбург предлага на своите пациенти да не мислят непрекъснато, че могат да се заразят с ковид. Но това е по-трудно да се направи, в сравнение с да се пожелае.
" Трябва да намерим златната среда, споделя тя - да не сме лекомислени, само че и да не сме прекомерно уплашени. Моето персонално отношение е ето такова: аз съм на 74 години и като цяло съм имала превъзходен живот. Готова съм да приема, че животът може да свърши. Дали това ще бъде посредством ковид, грип или сърдечен удар, не е толкоз значимо. За благополучие, не предпочитам аз. Струва ми се обаче, че към момента не ми е пристигнало времето. ", споделя Регина Вайзер от Фрайбург.
Какво може да помогне - " На своите пациенти предлагам да вършат неща, което от дълго време отсрочват. Например, да си водят дневник на прекарванията ", споделя Елизабет Докулил от Виена.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (937)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ