Бедността е в пряка връзка с резултатите по български език в училище
Текстът е от страницата на Института за проучвания в образованието – самостоятелен проучвателен център с задача да подкрепя развиването на съвременна просветителна система. Заглавието е на " Дневник ".
Проблемите на просветителната система на България не са изцяло разпознати и задълбочено оценени и отрицателните последствия от това се задълбочават. Повечето от тези проблеми, провокирани от външни фактори на средата и/или от вътрешни за просветителната система фактори, основават спънки пред постигането на успеваемост на учебното обучение. Те се вземат решение постепенно, макар напъните за възстановяване на изискванията за действие на системата.
Негативните последствия от дълго натрупваните и нерешавани проблеми се показват основно в незадоволителните резултати от действието на формалната просветителна система, чието главно предопределение е да провежда и да обезпечава еднакъв достъп до качествено обучение на децата и младежите от предучилищното до висшето обучение. Ниско е равнището освен на функционалната просветеност на учениците, само че и на
базовата просветеност измежду една част от учещите и измежду популацията.
Проблемите са доста, тъй като образованието е комплицирана система, повлияна от разнопосочното деяние на цялост от фактори, само че то остава постоянно във времето с решаващо значение за бъдещето на човешкия капитал и за цялостното социално-икономическо развиване на страната.
Неравният достъп до качествено обучение основава съществени опасности пред образуването на съответен човешки капитал и поддържането на конкурентноспособна стопанска система. Ранното отпадане от учебно заведение, както и завършването на приблизително обучение, без да са добити съответни познания и умения, се отразява неподходящо върху самостоятелната и върху обществената възвръщаемост от образованието. Чрез оценка на логистични вероятностни модели при потребление на годишни данни от националното представително проучване " Наблюдение на работната мощ " за 2017 година, провеждано от Националния статистически институт (НСИ) се потвърждава справедлива връзка сред просветителното ниво и заетостта при младежите във възрастовата група 15-34 години. Шансът за претовареност на младежите със приблизително общо обучение е 8,24 пъти по-голям от този на връстниците им, които са отпаднали от учебно заведение преди довеждане докрай на главно обучение. При младежите със приблизително професионално обучение този късмет е още по-голям – 12,15 пъти. Тревожно високо е нивото на икономическата неактивност измежду младежите с по-нисък учебен статус – 63,7% от младежите, които са напуснали просветителната система, преди да завършат главно обучение, и 41% от тези с главно обучение
нито работят, нито си търсят работа.
Близо 70% от младежите (15 – 34 г.) с начално и по-ниско обучение получават чиста заплата, която попада в двете най-ниски подоходни децилни групи (като от тях 54,5% са с приходи в най-нискaта подоходна група). В тези две групи на най-ниските приходи попада и заплащането на половината от лицата с главно обучение.
© Собствени калкулации въз основата на данни от НСИ/Евростат, „ Наблюдение на работната мощ “
Инвестициите в подобряването на обсега, предварителната защита на отпадането и обезпечаването на достъп до качествено обучение за всички възпитаници, наред с предприемането на целенасочени старания за образуване на съответни на потребностите на пазара на труда умения, са от значително значение за бъдещото икономическо развиване на страната. Oт позиция на трудовата и житейска реализация и на поддържането на конкурентоспособност на стопанската система значение има освен броят на младежите, които " създава " просветителната система и годините, прекарани в нея, само че и дали тези хора имат фактическа и функционална просветеност, познания, умения и личностни характерности, които да им разрешат бързо да намерят мечтаната работа и дейно да извършват служебните си отговорности.
Българската система за образуване на умения се подрежда на 23-то място в Европейския показател на уменията за 2018 година, като представянето във връзка с развиването на умения е релативно едва (стойност на показателя 38), а във връзка с активирането на умения страната заема предпоследното 27-мо място със стойност на показателя 11 (от 100). Наличието на релативно високо пазарно сходство на уменията при ниска успеваемост на просветителната система за образуването и активирането на умения се изяснява с обстоятелството, че структурата на заетостта в България към момента съвсем напълно се господства от ниско и средно-ниско софтуерни работни места, за които не се търсят профилирани умения.
Недостатъчната еластичност и успеваемост на просветителната система при образуването на умения основава съществени опасности за:
(1) задълбочаващи се дефицити или несъответствия на уменията в обособени промишлености и
(2) стеснен достъп до пазара на труда за младежите с незадоволителни или с несъответствуващи умения.
Българската просветителна система се отличава с висока степен на стратификация и клъстериране на учениците съгласно техните характерности, което нормално се свързва с огромни разлики в самостоятелните достижения и с ниски междинни равнища на постигнатите резултати.
Училищното обучение се характеризира със забележителна обществена и академична сегрегация, измерени и посредством двата обичайни знака – показател на различиe и показател на изолираност. Индексът на разграничение за България има високи стойности и в двете измерения – обществена и академична сегрегация, като академичната сегрегация е даже по-висока от обществената. Анализ на Световната банка, обвързван с измерването на добавената стойност на учебните заведения, също демонстрира, че
вместо да оказват помощ за понижаване на неравенството сред учениците, учебните заведения способстват за усилване на разликите сред тях.
На процедура България е една от страните, в които учениците с неподходящ социално-икономически статус най-често са съсредоточени в учебни заведения, в които нямат съученици с високи просветителни достижения, което съчетано с останалите форми на академична сегрегация и с огромната хетерогенност в характерностите на обособените учебни заведения във връзка с качеството, е причина за огромната разлика в резултатите на обособените групи възпитаници и за мощното проявяване на феномена " просветителна беднотия ". Резултатите от PISA демонстрират, че разликата сред 15-годишните възпитаници с най-нисък и най-голям социално-икономически статус е 4 години по четене и малко над 3 години по математика и по естествени науки. Докато обществената сегрегация в България мъчно може да бъде преодоляна заради забележителна централизация на беднотия и невисок учебен статус на родителите в доста от общините, то целенасочените ограничения за превъзмогване на академичната сегрегация и за хомогенизиране на качеството на образованието сред обособените учебни заведения в посока общото му възстановяване са наложително изискване за повишение на междинните резултати и на успеваемостта на учебното обучение. Качеството на учителите, тяхната подготовка, опциите за професионално развиване и мотивация имат основно значение за успеваемостта на процеса на учене и за достиженията на учениците. Световната процедура демонстрира, че възприемането на индивидуализиран метод и надграждането на квалификацията съгласно самостоятелните потребности, както и основаването на ефикасни механизми за менторство и обосноваване на учителите имат огромно отражение върху качеството на ученето.
Проведените до момента проучвания на PISA в България ясно демонстрират два съществени казуса:
(1) висок дял на учениците с резултати под сериозния предел на достижения (под второ равнище) и
(2) невисок дял на учениците с високи резултати (на пето и шесто равнище).
Съществената разлика сред каузи на учениците с резултати под сериозното второ равнище в България и междинния за страните от Европейски Съюз дял от почти 17,3 процентни пункта по естествени науки, 21,8 процентни пункта по четене и 19,8 процентни пункта по математика през 2015 година удостоверява запазването на отрицателната и тревожна картина на качеството на образованието в България и потребността от промени в образователните стратегии, методите на преподаване и организацията на образователния развой. И в трите изследвани области делът на българските възпитаници с ниски достижения остава трайно един от най-високите в Европейски Съюз.
Наблюдава се мощна връзка сред каузи на възпитаници с родители с ниско просветително ниво и резултатите от националното външно оценяване (НВО) по български език и литература в седми клас. Коефициентът на детерминация (R²), оценен на база линейния индивидуален регресионен модел демонстрира, че на равнище общини към 73% от междинните резултати на НВО по БЕЛ могат да се обяснят с относителния дял на възпитаници от фамилии с невисок учебен статус.
Бедността също се оказва съществено обвързана с резултатите по български език и литература. Сред факторите, които изясняват тази значима корелация, са ниското равнище на обсег в предучилищното обучение, хетерогенното качество на просветителната услуга в другите учебни заведения, високата академична сегрегация и концентрирането на възпитаници с невисок социално-икономически статус в учебни заведения, в които няма възпитаници с високи достижения. Ниското просветително равнище на родителите и/или икономическите усложнения в фамилиите постоянно са свързани с стеснен достъп до спомагателна поддръжка за ученето, в случай че ученикът изпитва усложнения да се оправя в границите на просветителния развой в учебно заведение. В подтекста на теорията за културния и обществения капитал ниското просветително ниво на родителите предопределя и ниски упования към образованието, надлежно по-високи опасности във връзка с когнитивната и поведенческата ангажираност с ученето.
Сериозен минус на предучилищното обучение е, че то
не подсигурява преодоляването на говоримия български език за децата, за които българският не е майчин език,
заради което е належащо да се основат и приложат подобаващи ограничения за оценка на готовността на децата за постъпване в първи клас. Съществуващите практики позволяват през " изхода " на наложителното предучилищно обучение да минават деца, които не владеят в задоволителна степен приказваме български език. Макар че липсват статистически данни за това събитие е известно, че тези деца, още през първата година в учебно заведение, заради нарушената връзка сред тях и учителя, са сложени в неподходяща и неведнъж стресова среда, изостават в образователния развой, демотивират се и изгубват предпочитание за интензивно присъединяване в ученето. Впоследствие тези отрицателни условия стават съществена причина за ниски просветителни резултати и за овакантяване и/или отпадане от учебно заведение.
Възможен метод за превъзмогване на незадоволителното положение на качеството на учебното обучение, учреден на опита на други страни от Европейски Съюз, е да се предприеме смяна на образователните стратегии в посока на
понижаване на осведомителната натовареност на учениците и обезпечаване на повече образователно време
за асимилиране на уроците и практическото използване на наученото. Предоставянето на повече независимост на учебните заведения и учителите да приспособяват стратегиите и образователното наличие също би асъдействало за по-ефективно и резултатно учене според от действителните потребности. Опитът от други страни демонстрира, че в сегашните условия на " осведомителна детонация ", ефикасните учебни заведения са тези, които имат и се възползват от автономията да вземат решение какви познания и умения са настоящи и значими в границите на избраните области на знанието и най-вероятно ще бъдат потребни и използвани за по-нататъшните просветителни стадии и за житейската реализация на учениците. Това от своя страна изисква мощно учебно водачество и съществено професионално учене и професионално развиване на самите учители.
Нерешен остава казусът за ограмотяването на необразованите, сред които има и доста младежи – над 37 хиляди.
След един по-задълбочен разбор на разпространяването на неграмотността, би могло непосредствено да се пристъпи към правене, одобряване и осъществяване на стратегия за свеждане до най-малко на неграмотността измежду популацията в трудоспособна възраст посредством разнообразни форми за учене на възрастни. По-нататък логичен следва основаването и осъществяването на проект за включване на ограмотените лица в стратегии за възрастни за придобиване на начално обучение (4 клас) и опция за придобиване на професионална подготовка.
Проблемите на просветителната система на България не са изцяло разпознати и задълбочено оценени и отрицателните последствия от това се задълбочават. Повечето от тези проблеми, провокирани от външни фактори на средата и/или от вътрешни за просветителната система фактори, основават спънки пред постигането на успеваемост на учебното обучение. Те се вземат решение постепенно, макар напъните за възстановяване на изискванията за действие на системата.
Негативните последствия от дълго натрупваните и нерешавани проблеми се показват основно в незадоволителните резултати от действието на формалната просветителна система, чието главно предопределение е да провежда и да обезпечава еднакъв достъп до качествено обучение на децата и младежите от предучилищното до висшето обучение. Ниско е равнището освен на функционалната просветеност на учениците, само че и на
базовата просветеност измежду една част от учещите и измежду популацията.
Проблемите са доста, тъй като образованието е комплицирана система, повлияна от разнопосочното деяние на цялост от фактори, само че то остава постоянно във времето с решаващо значение за бъдещето на човешкия капитал и за цялостното социално-икономическо развиване на страната.
Неравният достъп до качествено обучение основава съществени опасности пред образуването на съответен човешки капитал и поддържането на конкурентноспособна стопанска система. Ранното отпадане от учебно заведение, както и завършването на приблизително обучение, без да са добити съответни познания и умения, се отразява неподходящо върху самостоятелната и върху обществената възвръщаемост от образованието. Чрез оценка на логистични вероятностни модели при потребление на годишни данни от националното представително проучване " Наблюдение на работната мощ " за 2017 година, провеждано от Националния статистически институт (НСИ) се потвърждава справедлива връзка сред просветителното ниво и заетостта при младежите във възрастовата група 15-34 години. Шансът за претовареност на младежите със приблизително общо обучение е 8,24 пъти по-голям от този на връстниците им, които са отпаднали от учебно заведение преди довеждане докрай на главно обучение. При младежите със приблизително професионално обучение този късмет е още по-голям – 12,15 пъти. Тревожно високо е нивото на икономическата неактивност измежду младежите с по-нисък учебен статус – 63,7% от младежите, които са напуснали просветителната система, преди да завършат главно обучение, и 41% от тези с главно обучение
нито работят, нито си търсят работа.
Близо 70% от младежите (15 – 34 г.) с начално и по-ниско обучение получават чиста заплата, която попада в двете най-ниски подоходни децилни групи (като от тях 54,5% са с приходи в най-нискaта подоходна група). В тези две групи на най-ниските приходи попада и заплащането на половината от лицата с главно обучение.
© Собствени калкулации въз основата на данни от НСИ/Евростат, „ Наблюдение на работната мощ “
Инвестициите в подобряването на обсега, предварителната защита на отпадането и обезпечаването на достъп до качествено обучение за всички възпитаници, наред с предприемането на целенасочени старания за образуване на съответни на потребностите на пазара на труда умения, са от значително значение за бъдещото икономическо развиване на страната. Oт позиция на трудовата и житейска реализация и на поддържането на конкурентоспособност на стопанската система значение има освен броят на младежите, които " създава " просветителната система и годините, прекарани в нея, само че и дали тези хора имат фактическа и функционална просветеност, познания, умения и личностни характерности, които да им разрешат бързо да намерят мечтаната работа и дейно да извършват служебните си отговорности.
Българската система за образуване на умения се подрежда на 23-то място в Европейския показател на уменията за 2018 година, като представянето във връзка с развиването на умения е релативно едва (стойност на показателя 38), а във връзка с активирането на умения страната заема предпоследното 27-мо място със стойност на показателя 11 (от 100). Наличието на релативно високо пазарно сходство на уменията при ниска успеваемост на просветителната система за образуването и активирането на умения се изяснява с обстоятелството, че структурата на заетостта в България към момента съвсем напълно се господства от ниско и средно-ниско софтуерни работни места, за които не се търсят профилирани умения.
Недостатъчната еластичност и успеваемост на просветителната система при образуването на умения основава съществени опасности за:
(1) задълбочаващи се дефицити или несъответствия на уменията в обособени промишлености и
(2) стеснен достъп до пазара на труда за младежите с незадоволителни или с несъответствуващи умения.
Българската просветителна система се отличава с висока степен на стратификация и клъстериране на учениците съгласно техните характерности, което нормално се свързва с огромни разлики в самостоятелните достижения и с ниски междинни равнища на постигнатите резултати.
Училищното обучение се характеризира със забележителна обществена и академична сегрегация, измерени и посредством двата обичайни знака – показател на различиe и показател на изолираност. Индексът на разграничение за България има високи стойности и в двете измерения – обществена и академична сегрегация, като академичната сегрегация е даже по-висока от обществената. Анализ на Световната банка, обвързван с измерването на добавената стойност на учебните заведения, също демонстрира, че
вместо да оказват помощ за понижаване на неравенството сред учениците, учебните заведения способстват за усилване на разликите сред тях.
На процедура България е една от страните, в които учениците с неподходящ социално-икономически статус най-често са съсредоточени в учебни заведения, в които нямат съученици с високи просветителни достижения, което съчетано с останалите форми на академична сегрегация и с огромната хетерогенност в характерностите на обособените учебни заведения във връзка с качеството, е причина за огромната разлика в резултатите на обособените групи възпитаници и за мощното проявяване на феномена " просветителна беднотия ". Резултатите от PISA демонстрират, че разликата сред 15-годишните възпитаници с най-нисък и най-голям социално-икономически статус е 4 години по четене и малко над 3 години по математика и по естествени науки. Докато обществената сегрегация в България мъчно може да бъде преодоляна заради забележителна централизация на беднотия и невисок учебен статус на родителите в доста от общините, то целенасочените ограничения за превъзмогване на академичната сегрегация и за хомогенизиране на качеството на образованието сред обособените учебни заведения в посока общото му възстановяване са наложително изискване за повишение на междинните резултати и на успеваемостта на учебното обучение. Качеството на учителите, тяхната подготовка, опциите за професионално развиване и мотивация имат основно значение за успеваемостта на процеса на учене и за достиженията на учениците. Световната процедура демонстрира, че възприемането на индивидуализиран метод и надграждането на квалификацията съгласно самостоятелните потребности, както и основаването на ефикасни механизми за менторство и обосноваване на учителите имат огромно отражение върху качеството на ученето.
Проведените до момента проучвания на PISA в България ясно демонстрират два съществени казуса:
(1) висок дял на учениците с резултати под сериозния предел на достижения (под второ равнище) и
(2) невисок дял на учениците с високи резултати (на пето и шесто равнище).
Съществената разлика сред каузи на учениците с резултати под сериозното второ равнище в България и междинния за страните от Европейски Съюз дял от почти 17,3 процентни пункта по естествени науки, 21,8 процентни пункта по четене и 19,8 процентни пункта по математика през 2015 година удостоверява запазването на отрицателната и тревожна картина на качеството на образованието в България и потребността от промени в образователните стратегии, методите на преподаване и организацията на образователния развой. И в трите изследвани области делът на българските възпитаници с ниски достижения остава трайно един от най-високите в Европейски Съюз.
Наблюдава се мощна връзка сред каузи на възпитаници с родители с ниско просветително ниво и резултатите от националното външно оценяване (НВО) по български език и литература в седми клас. Коефициентът на детерминация (R²), оценен на база линейния индивидуален регресионен модел демонстрира, че на равнище общини към 73% от междинните резултати на НВО по БЕЛ могат да се обяснят с относителния дял на възпитаници от фамилии с невисок учебен статус.
Бедността също се оказва съществено обвързана с резултатите по български език и литература. Сред факторите, които изясняват тази значима корелация, са ниското равнище на обсег в предучилищното обучение, хетерогенното качество на просветителната услуга в другите учебни заведения, високата академична сегрегация и концентрирането на възпитаници с невисок социално-икономически статус в учебни заведения, в които няма възпитаници с високи достижения. Ниското просветително равнище на родителите и/или икономическите усложнения в фамилиите постоянно са свързани с стеснен достъп до спомагателна поддръжка за ученето, в случай че ученикът изпитва усложнения да се оправя в границите на просветителния развой в учебно заведение. В подтекста на теорията за културния и обществения капитал ниското просветително ниво на родителите предопределя и ниски упования към образованието, надлежно по-високи опасности във връзка с когнитивната и поведенческата ангажираност с ученето.
Сериозен минус на предучилищното обучение е, че то
не подсигурява преодоляването на говоримия български език за децата, за които българският не е майчин език,
заради което е належащо да се основат и приложат подобаващи ограничения за оценка на готовността на децата за постъпване в първи клас. Съществуващите практики позволяват през " изхода " на наложителното предучилищно обучение да минават деца, които не владеят в задоволителна степен приказваме български език. Макар че липсват статистически данни за това събитие е известно, че тези деца, още през първата година в учебно заведение, заради нарушената връзка сред тях и учителя, са сложени в неподходяща и неведнъж стресова среда, изостават в образователния развой, демотивират се и изгубват предпочитание за интензивно присъединяване в ученето. Впоследствие тези отрицателни условия стават съществена причина за ниски просветителни резултати и за овакантяване и/или отпадане от учебно заведение.
Възможен метод за превъзмогване на незадоволителното положение на качеството на учебното обучение, учреден на опита на други страни от Европейски Съюз, е да се предприеме смяна на образователните стратегии в посока на
понижаване на осведомителната натовареност на учениците и обезпечаване на повече образователно време
за асимилиране на уроците и практическото използване на наученото. Предоставянето на повече независимост на учебните заведения и учителите да приспособяват стратегиите и образователното наличие също би асъдействало за по-ефективно и резултатно учене според от действителните потребности. Опитът от други страни демонстрира, че в сегашните условия на " осведомителна детонация ", ефикасните учебни заведения са тези, които имат и се възползват от автономията да вземат решение какви познания и умения са настоящи и значими в границите на избраните области на знанието и най-вероятно ще бъдат потребни и използвани за по-нататъшните просветителни стадии и за житейската реализация на учениците. Това от своя страна изисква мощно учебно водачество и съществено професионално учене и професионално развиване на самите учители.
Нерешен остава казусът за ограмотяването на необразованите, сред които има и доста младежи – над 37 хиляди.
След един по-задълбочен разбор на разпространяването на неграмотността, би могло непосредствено да се пристъпи към правене, одобряване и осъществяване на стратегия за свеждане до най-малко на неграмотността измежду популацията в трудоспособна възраст посредством разнообразни форми за учене на възрастни. По-нататък логичен следва основаването и осъществяването на проект за включване на ограмотените лица в стратегии за възрастни за придобиване на начално обучение (4 клас) и опция за придобиване на професионална подготовка.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ