Светът в капана на ниския растеж: есенната икономическа прогноза на ЕК
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
Европейската комисията разгласява есенната си икономическа прогноза, която затвърди необятно споделяното очакване на анализатори и интернационалните институции за утежняване на положението на световната стопанска картина. Основните опасности и провокациите, които директно или индиректно ще обиден и България, са няколко:
– Глобалният напредък ще остане невисок в средносрочен проект. За разлика от пролетната и лятната си прогноза Европейската комисия към този момент не чака някакво значително възобновяване през идващите две години. Продължаващата политическа неустановеност към комерсиалната политика на Съединени американски щати ще бъде главен кратковременен фактор, забавящ промишленото произвеждане и търсенето на капиталови артикули. Заедно с това, отрицателно ще влияят редица структурни трендове, в това число надигащия се протекционизъм, създаващ опасност за фрагментиране на международната стопанска система, демографските действителности и ниския растеж на продуктивността и структурното закъснение в Китай. Растежът ще е релативно все по-слабо подвластен от интернационалната търговия. Китай е изправен пред предизвикването на висока задлъжнялост, свиваща се работна мощна и ребалансиране на факторите за напредък посредством стесняване на ролята на вложенията. В разбора на комисията се показва, че въпреки фискалните и паричните тласъци в редица развити страни да са предотвратили по-значим спад в растежа все още, успеваемостта на макроикономическите тласъци е под въпроси и съответното забавянето може да се окаже по-дълбоко от предстоящото досега, освен това – за надалеч по-продължителен интервал.
– Европейската стопанска система е релативно отворена към света, с висока степен на интеграция в световни вериги на добавена стойност, и затова – с огромен експортно-ориентиран индустриален бранш. Това я прави извънредно уязвима от спънки или даже опасност от въвеждане на бариери пред световната търговия и стесняване на търсенето от страна на съществени търговски сътрудници. Негативният външен потрес към този момент се придвижва през закъснение на капиталовата интензивност в огромните стопански системи на еврозоната. Неизбежно наподобява и преместването на негативните въздействия върху мощно интегрираните стопански системи в Централна и Източна Европа.
– Извън така наречен търговски войни, автомобилната промишленост в Европа е изправена пред средносрочни и дълготрайни структурни провокации, които са задоволително значими, с цел да въздействат на общото промишлено произвеждане. Част от тях са свързани с промени в регулаторните условия, в това число към момента понасяните резултати от " дизелгейт ". Заедно с това, желанията на потребителите се трансформират – както към търсене на електрически автомобили, по този начин и да вземем за пример посредством адаптиране и разбиране на споделено прилагане на коли. Секторът се нуждае от нововъведения и вложения, с цел да преодолее тези структурни проблеми.
– Рекордно високите равнища на претовареност в Европейски Съюз са по-скоро изненадващи , като обаче капацитетът за увеличение е мощно стеснен, изключително в промишлеността. За сметка на това, ще продължи преструктурирането посредством ориентиране на работна мощ към бранша на услугите, който като цяло се чака да има по-нисък растеж на продуктивността. Така в средносрочен проект ще се резервира релативно високо равнище на претовареност в условия на слаб стопански напредък. Добрата картина на пазара на труда ще поддържа растеж на частното ползване. Заедно с това, ниските лихви ще подтикват покупките на жилища, което, дружно с обществените инфраструктурни планове, ще доведат до растеж в строителната интензивност. Вътрешните фактори за напредък обаче могат да бъдат мощно застрашени, в случай че резултатът от свиването на световната търговия доведат до по-значимо понижение на заетостта в експортно-ориентираните промишлености и оттова – на потреблението; нови шокове във финансовата система също могат да повлияят съществено на действителния бранш.
– Доминирането на отрицателни упования е видно и от водещия въпрос, който е посочен от създателите на прогнозата: дали забавянето на растежа ще продължи, и дали европейската стопанска система ще навлезе в нескончаем интервал на невисок напредък и ниска инфлация. Трябва да отчетем, че това е първото по-сериозно слагане на този въпрос в формален документ – до неотдавна слабостите на растежа и пазара на труда се обясняваха съвсем извънредно с непосредствените последствия от рецесията от 2008-2009 година Макар да не се одобряват еднопосочно, в разбора се показват някои основни прилики със стагниращата японска стопанска система в интервала от 1990 насам: ниска инфлация макар ниските лихви, невисок растеж на продуктивността, високи остатъци по настоящата сметка. Коментира се даже един от резултатите на политиката на нулеви лихви и неограничена ликвидност – поддържането на " зомби-фирми ", което не разрешава отсяването на неефективните участници и появяването на по-производителни предприятия.
– В този подтекст се прави и изводът, че паричната политика на Европейската централна банка, въпреки да е съумяла да минимизира отрицателните резултати от световната рецесия върху вътрешното търсене, заетостта и растежа, не е трайно решение на проблемите, провокирани от шоковете в модела на световна търговия и структурните софтуерни промени. Препоръката към политиката, изказана още в предговора и препотвърдена в текста на разбора, е за пакет фискални тласъци, ориентиран към обществени капиталови планове.
За България основните детайли на прогнозата не се разграничават значително от лятното издание, както и от разбора, включен в обновената средносрочна бюджетна прогноза, показана дружно с Бюджет 2020 година Основен фактор за растежа се чака да бъде вътрешното търсене, като високата претовареност и бързият растеж на заплатите ще поддържат разширение на потреблението на семействата. Същевременно капацитетът за повишаване на заетостта е съвсем привършен. Ръстът на вложенията ще се форсира, само че умерено – поради несигурността на външната среда и като цяло влошените вероятности пред растежа. Основен риск е по-голям от упования спад на стопанската интензивност в съществени търговски сътрудници и обвързваните с това вторични резултати на редуциране на работни места в експортно-ориентираните предприятия.
Европейската комисията разгласява есенната си икономическа прогноза, която затвърди необятно споделяното очакване на анализатори и интернационалните институции за утежняване на положението на световната стопанска картина. Основните опасности и провокациите, които директно или индиректно ще обиден и България, са няколко:
– Глобалният напредък ще остане невисок в средносрочен проект. За разлика от пролетната и лятната си прогноза Европейската комисия към този момент не чака някакво значително възобновяване през идващите две години. Продължаващата политическа неустановеност към комерсиалната политика на Съединени американски щати ще бъде главен кратковременен фактор, забавящ промишленото произвеждане и търсенето на капиталови артикули. Заедно с това, отрицателно ще влияят редица структурни трендове, в това число надигащия се протекционизъм, създаващ опасност за фрагментиране на международната стопанска система, демографските действителности и ниския растеж на продуктивността и структурното закъснение в Китай. Растежът ще е релативно все по-слабо подвластен от интернационалната търговия. Китай е изправен пред предизвикването на висока задлъжнялост, свиваща се работна мощна и ребалансиране на факторите за напредък посредством стесняване на ролята на вложенията. В разбора на комисията се показва, че въпреки фискалните и паричните тласъци в редица развити страни да са предотвратили по-значим спад в растежа все още, успеваемостта на макроикономическите тласъци е под въпроси и съответното забавянето може да се окаже по-дълбоко от предстоящото досега, освен това – за надалеч по-продължителен интервал.
– Европейската стопанска система е релативно отворена към света, с висока степен на интеграция в световни вериги на добавена стойност, и затова – с огромен експортно-ориентиран индустриален бранш. Това я прави извънредно уязвима от спънки или даже опасност от въвеждане на бариери пред световната търговия и стесняване на търсенето от страна на съществени търговски сътрудници. Негативният външен потрес към този момент се придвижва през закъснение на капиталовата интензивност в огромните стопански системи на еврозоната. Неизбежно наподобява и преместването на негативните въздействия върху мощно интегрираните стопански системи в Централна и Източна Европа.
– Извън така наречен търговски войни, автомобилната промишленост в Европа е изправена пред средносрочни и дълготрайни структурни провокации, които са задоволително значими, с цел да въздействат на общото промишлено произвеждане. Част от тях са свързани с промени в регулаторните условия, в това число към момента понасяните резултати от " дизелгейт ". Заедно с това, желанията на потребителите се трансформират – както към търсене на електрически автомобили, по този начин и да вземем за пример посредством адаптиране и разбиране на споделено прилагане на коли. Секторът се нуждае от нововъведения и вложения, с цел да преодолее тези структурни проблеми.
– Рекордно високите равнища на претовареност в Европейски Съюз са по-скоро изненадващи , като обаче капацитетът за увеличение е мощно стеснен, изключително в промишлеността. За сметка на това, ще продължи преструктурирането посредством ориентиране на работна мощ към бранша на услугите, който като цяло се чака да има по-нисък растеж на продуктивността. Така в средносрочен проект ще се резервира релативно високо равнище на претовареност в условия на слаб стопански напредък. Добрата картина на пазара на труда ще поддържа растеж на частното ползване. Заедно с това, ниските лихви ще подтикват покупките на жилища, което, дружно с обществените инфраструктурни планове, ще доведат до растеж в строителната интензивност. Вътрешните фактори за напредък обаче могат да бъдат мощно застрашени, в случай че резултатът от свиването на световната търговия доведат до по-значимо понижение на заетостта в експортно-ориентираните промишлености и оттова – на потреблението; нови шокове във финансовата система също могат да повлияят съществено на действителния бранш.
– Доминирането на отрицателни упования е видно и от водещия въпрос, който е посочен от създателите на прогнозата: дали забавянето на растежа ще продължи, и дали европейската стопанска система ще навлезе в нескончаем интервал на невисок напредък и ниска инфлация. Трябва да отчетем, че това е първото по-сериозно слагане на този въпрос в формален документ – до неотдавна слабостите на растежа и пазара на труда се обясняваха съвсем извънредно с непосредствените последствия от рецесията от 2008-2009 година Макар да не се одобряват еднопосочно, в разбора се показват някои основни прилики със стагниращата японска стопанска система в интервала от 1990 насам: ниска инфлация макар ниските лихви, невисок растеж на продуктивността, високи остатъци по настоящата сметка. Коментира се даже един от резултатите на политиката на нулеви лихви и неограничена ликвидност – поддържането на " зомби-фирми ", което не разрешава отсяването на неефективните участници и появяването на по-производителни предприятия.
– В този подтекст се прави и изводът, че паричната политика на Европейската централна банка, въпреки да е съумяла да минимизира отрицателните резултати от световната рецесия върху вътрешното търсене, заетостта и растежа, не е трайно решение на проблемите, провокирани от шоковете в модела на световна търговия и структурните софтуерни промени. Препоръката към политиката, изказана още в предговора и препотвърдена в текста на разбора, е за пакет фискални тласъци, ориентиран към обществени капиталови планове.
За България основните детайли на прогнозата не се разграничават значително от лятното издание, както и от разбора, включен в обновената средносрочна бюджетна прогноза, показана дружно с Бюджет 2020 година Основен фактор за растежа се чака да бъде вътрешното търсене, като високата претовареност и бързият растеж на заплатите ще поддържат разширение на потреблението на семействата. Същевременно капацитетът за повишаване на заетостта е съвсем привършен. Ръстът на вложенията ще се форсира, само че умерено – поради несигурността на външната среда и като цяло влошените вероятности пред растежа. Основен риск е по-голям от упования спад на стопанската интензивност в съществени търговски сътрудници и обвързваните с това вторични резултати на редуциране на работни места в експортно-ориентираните предприятия.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ