Повече кредит с ниски лихви: ефектите за реалния сектор
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
Кредитната агресия продължава, както се удостоверява от оповестените през тази седмица данни на Българската национална банка. Вземанията на банките от нефинансови предприятия нарастват с 4,8% на годишна база към края на септември, доста по-бавно от заема за семействата, който за същия интервал се усилва с 9,1%. След отчитане на резултата от наклонността за понижаване на неприятните и преструктурираните заеми, действителното положение на банковата интензивност наподобява малко по-различно. Редовните заеми за бизнеса са с растеж от 11,6% по отношение на равнището от септември 2018 година, или номинално нарастване на общия размер на отговорностите към банки с 2 милиарда лв. за 12 месеца. Видима е и смяната в матуритетната конструкция, като заемите със период на погасяване над 5 години се усилват с 16% и към този момент надвишават 43% от общите вземания от нефинансовите предприятия. Редовните потребителски заеми за семействата форсират темпа на годишен напредък от 12,4% към края на август до 13,7% към края на септември, а жилищните – от 16,6% до 17,4%. Нарастването на салдата по постоянните жилищни заеми е 1 424 млн. лв., а при потребителските заеми – 1 234 млн. лв..
Тези темпове на напредък наподобяват доста по-ниски
от регистрираните в интервала на предходната агресия от 2005-2008 година На първо място би трябвало да се регистрира извънредно ниската стартова база на бързия растеж в предходното десетилетие. Към края на 2004 година да вземем за пример общият размер на жилищните заеми е под 1 милиарда лв., а вземанията от компании – към 9 милиарда лв.. Ако до 2004 година можехме да назовем ипотечното финансиране прохождаща промишленост с минимално влияние върху имотния пазар, през 2016 година " рестартът " стартира от близо 9 милиарда насъбрани отговорности на семействата. Заедно с това, протичащото се в последните две години съставлява внезапна и бърза смяна след своеобразното " заледяване " на кредитирането за целия интервал от 2009 до 2016 година Така да вземем за пример общите вземания на банките от нефинансови предприятия и семейства към началото на 2016 година са равни на равнището от към края на 2008 година Годишният ритъм на растеж при постоянните жилищни и потребителски заеми надвишава 10% едвам от октомври 2017 година насетне, като до февруари 2017 година той е под 5%, а за целия интервал от септември 2009 година до юни 2016 година се регистрира или спад, или нарастване от под 2% на годишна основа.
Заедно с банките, профилираните в кредитиране сдружения и лизинговите компании също уголемяват балансите си. Лизингът за компании нараства с 230 млн. лв. (7,1%), а за семейства – със 100 млн. (21%) за интервала от юли 2018 до юни 2019 година За същия интервал небанковите заеми се усилват с над 310 млн. лв., или над 17% на годишна база.
Улесненият достъп до заем стартира да придобива все по-голямо макроикономическо значение.
Доскоро фокусът на полемиките се концентрира върху факторите, които са водещи до експанзията. Ключовите измежду тях са извънредно разхлабената парична политика в еврозоната и удобната обстановка в действителния бранш в страната, изразена в бърз растеж на заетостта, на процедура изгубване на безработицата и повишаване на приходите с високи темпове след 2014-2015 година Заедно с това обаче би трябвало да се преглежда и въздействието на кредитирането върху държанието на стопанските сътрудници, структурата на стопанската система и натрупването на риск.
Политиката на Европейската централна банка на негативни лихви и (нови) количествени удобства без никакво подозрение се отразяват директно и на българския финансов бранш. Ниските номинални (а към този момент в огромни интервали – негативни реални) лихви по заемите за бизнес и семейства трансформират тласъците, като предизвикват както вложения в дълготрайни планове, по този начин и ползване, а в това време санкционират спестяванията. Това е допустимо – само че единствено за избран интервал от време – с помощта на намаляването на разноските за обслужване на поетия дълг. Задлъжнявайки от ден на ден, заемополучателите действително заплащат все по-малко – при 26% по-висок общ дълг на семействата към септември 2019 година по отношение на края на 2008 година да вземем за пример, годишните разноски за лихви на семействата в номинално изражение са почти 12% по-ниски. Същевременно отношението сред разноските за лихви и компенсацията на наетите в стопанската система (като систематизиран макро знак за динамичността на приходите от труд) спада от 6,5% през 2008 година до 2,9% през 2018 година, което значи, че тежестта на обслужване спада даже повече в релативно изражение.
Засега последствията са в доста по-голяма степен върху пазара на парцели,
в сравнение с при образуването на капитал в действителния бранш и потреблението на семействата. Като отражение, резултатът е изразителен при цените на активите и в по-малка степен – в потребителските цени. Средните цени на жилищата в шестте най-големи града през второто тримесечие на 2019 година са с от 30 до 40% по-високи от равнищата през 2015 година, а бърз обзор на данните за подписаните покупко-продажби демонстрира, че ролята на ипотечното финансиране при покупка на парцел е повишена отчетливо през този интервал. Очакването за по-високи цени и разширение на кръга на платежоспособните купувачи, което в забележителна степен е разследване от ниските лихви и по-благоприятните условия на банките, неизбежно се отразява на плановете за създаване на нови жилища. Площта на издадените позволения за градеж на жилищни здания за последните 12 месеца е 2,3 пъти по-голяма от тази през 2014 година, при административните растежът е 3,2 пъти, а при другите икономически здания (производствени, хранилища и други под.) – към 40%. Заетите лица в строителството се усилват с към 40 хиляди за последните пет години обаче към момента са под равнищата от 2008 година Реално започнатото строителство също не обгръща целия размер издадени позволения, като евентуално за част от обектите се търси финансиране, за други се изчакват контракти с евентуални купувачи и наематели.
Засега
данните за потреблението на семействата са спорни.
От една страна, в действително изражение растежът през 2018 година е най-високият от рецесията насам, само че пък темпът от 4,3% не наподобява прекомерно бърз. Общият импорт на потребителски артикули се усилва с 6,6% през 2018 година на годишна база, а за първите седем месеца на 2019 година е 8,2% по отношение на същия интервал на миналата година. Относително по-бързо обаче нараства вносът на мебели и домакинско обзавеждане – над 12% на годишна основа за интервала януари-юли 2019 година В годините след 2015 година салдото по настоящата сметка се покачва и доближава 5,4% от Брутният вътрешен продукт през 2018 година, а комерсиалният недостиг е релативно невисок – към 3,4%. За съпоставяне, през 2007 година настоящата сметка регистрира недостиг, надхвърлящ 20% от Брутният вътрешен продукт.
Макар въздействията на ниските лихви и удобства достъп до заем да са разнообразни от претърпяното в интервала 2003-2008 година, най-малко две са сериозните учредения за безпокойствие. От една страна, натрупва се риск от възходящата задлъжнялост. При минимална безработица, растящи заплати и ниски лихви обслужването на заемите наподобява съвсем безпроблемно, само че както смяна в стопанската обстановка, за каквато към този момент има съществени индикации, по този начин и повишение на лихвените равнища могат доста бързо да трансформират кредитоспособността на длъжниците. Продължава и натрупването на дълг за финансиране на все по-мащабни дълготрайни планове в бизнеса, което прави балансите на фирмите все по-чувствителни към лихвен риск и смяна в изискванията за рефинансиране. От друга страна,
увеличеното търсене – както на потребителски артикули, по този начин и на активи и капиталови артикули – трансформира структурата на стопанската система.
Стоките и дейностите, съпътстващи процеса на вливане на новия заем в стопанския оборот, наподобяват релативно по-печеливши и привлекателни. Част от потреблението се финансира със заемни средства, само че за участниците на пазара то може да е сигнал за нарастване на разполагаемия приход. В средносрочен и дълготраен проект това подтиква, при равни други условия, вложения точно в тези браншове за сметка на други. Насочват се труд и капитал, както и предприемаческа сила, в действия, които от ден на ден зависят от повишаване на заема и са учредени на упования за опазване на сегашната динамичност. Както бизнес бранша, по този начин и семействата обаче са лимитирани от фундаментални фактори в потенциала си да задлъжняват – дългът не може да се усилва оттатък способността на длъжниците да го възстановят с предстоящ приход. Промяна в паричната политика – въпреки такава да не наподобява евентуална в най-близко бъдеще – трансформира и изискванията за достъп до заем. Колкото по-дълго продължава интервалът на кредитна агресия, толкоз по-големи ще са структурните промени в стопанската система и дълбочината на неизбежната последващата промяна.
Кредитната агресия продължава, както се удостоверява от оповестените през тази седмица данни на Българската национална банка. Вземанията на банките от нефинансови предприятия нарастват с 4,8% на годишна база към края на септември, доста по-бавно от заема за семействата, който за същия интервал се усилва с 9,1%. След отчитане на резултата от наклонността за понижаване на неприятните и преструктурираните заеми, действителното положение на банковата интензивност наподобява малко по-различно. Редовните заеми за бизнеса са с растеж от 11,6% по отношение на равнището от септември 2018 година, или номинално нарастване на общия размер на отговорностите към банки с 2 милиарда лв. за 12 месеца. Видима е и смяната в матуритетната конструкция, като заемите със период на погасяване над 5 години се усилват с 16% и към този момент надвишават 43% от общите вземания от нефинансовите предприятия. Редовните потребителски заеми за семействата форсират темпа на годишен напредък от 12,4% към края на август до 13,7% към края на септември, а жилищните – от 16,6% до 17,4%. Нарастването на салдата по постоянните жилищни заеми е 1 424 млн. лв., а при потребителските заеми – 1 234 млн. лв..
Тези темпове на напредък наподобяват доста по-ниски
от регистрираните в интервала на предходната агресия от 2005-2008 година На първо място би трябвало да се регистрира извънредно ниската стартова база на бързия растеж в предходното десетилетие. Към края на 2004 година да вземем за пример общият размер на жилищните заеми е под 1 милиарда лв., а вземанията от компании – към 9 милиарда лв.. Ако до 2004 година можехме да назовем ипотечното финансиране прохождаща промишленост с минимално влияние върху имотния пазар, през 2016 година " рестартът " стартира от близо 9 милиарда насъбрани отговорности на семействата. Заедно с това, протичащото се в последните две години съставлява внезапна и бърза смяна след своеобразното " заледяване " на кредитирането за целия интервал от 2009 до 2016 година Така да вземем за пример общите вземания на банките от нефинансови предприятия и семейства към началото на 2016 година са равни на равнището от към края на 2008 година Годишният ритъм на растеж при постоянните жилищни и потребителски заеми надвишава 10% едвам от октомври 2017 година насетне, като до февруари 2017 година той е под 5%, а за целия интервал от септември 2009 година до юни 2016 година се регистрира или спад, или нарастване от под 2% на годишна основа.
Заедно с банките, профилираните в кредитиране сдружения и лизинговите компании също уголемяват балансите си. Лизингът за компании нараства с 230 млн. лв. (7,1%), а за семейства – със 100 млн. (21%) за интервала от юли 2018 до юни 2019 година За същия интервал небанковите заеми се усилват с над 310 млн. лв., или над 17% на годишна база.
Улесненият достъп до заем стартира да придобива все по-голямо макроикономическо значение.
Доскоро фокусът на полемиките се концентрира върху факторите, които са водещи до експанзията. Ключовите измежду тях са извънредно разхлабената парична политика в еврозоната и удобната обстановка в действителния бранш в страната, изразена в бърз растеж на заетостта, на процедура изгубване на безработицата и повишаване на приходите с високи темпове след 2014-2015 година Заедно с това обаче би трябвало да се преглежда и въздействието на кредитирането върху държанието на стопанските сътрудници, структурата на стопанската система и натрупването на риск.
Политиката на Европейската централна банка на негативни лихви и (нови) количествени удобства без никакво подозрение се отразяват директно и на българския финансов бранш. Ниските номинални (а към този момент в огромни интервали – негативни реални) лихви по заемите за бизнес и семейства трансформират тласъците, като предизвикват както вложения в дълготрайни планове, по този начин и ползване, а в това време санкционират спестяванията. Това е допустимо – само че единствено за избран интервал от време – с помощта на намаляването на разноските за обслужване на поетия дълг. Задлъжнявайки от ден на ден, заемополучателите действително заплащат все по-малко – при 26% по-висок общ дълг на семействата към септември 2019 година по отношение на края на 2008 година да вземем за пример, годишните разноски за лихви на семействата в номинално изражение са почти 12% по-ниски. Същевременно отношението сред разноските за лихви и компенсацията на наетите в стопанската система (като систематизиран макро знак за динамичността на приходите от труд) спада от 6,5% през 2008 година до 2,9% през 2018 година, което значи, че тежестта на обслужване спада даже повече в релативно изражение.
Засега последствията са в доста по-голяма степен върху пазара на парцели,
в сравнение с при образуването на капитал в действителния бранш и потреблението на семействата. Като отражение, резултатът е изразителен при цените на активите и в по-малка степен – в потребителските цени. Средните цени на жилищата в шестте най-големи града през второто тримесечие на 2019 година са с от 30 до 40% по-високи от равнищата през 2015 година, а бърз обзор на данните за подписаните покупко-продажби демонстрира, че ролята на ипотечното финансиране при покупка на парцел е повишена отчетливо през този интервал. Очакването за по-високи цени и разширение на кръга на платежоспособните купувачи, което в забележителна степен е разследване от ниските лихви и по-благоприятните условия на банките, неизбежно се отразява на плановете за създаване на нови жилища. Площта на издадените позволения за градеж на жилищни здания за последните 12 месеца е 2,3 пъти по-голяма от тази през 2014 година, при административните растежът е 3,2 пъти, а при другите икономически здания (производствени, хранилища и други под.) – към 40%. Заетите лица в строителството се усилват с към 40 хиляди за последните пет години обаче към момента са под равнищата от 2008 година Реално започнатото строителство също не обгръща целия размер издадени позволения, като евентуално за част от обектите се търси финансиране, за други се изчакват контракти с евентуални купувачи и наематели.
Засега
данните за потреблението на семействата са спорни.
От една страна, в действително изражение растежът през 2018 година е най-високият от рецесията насам, само че пък темпът от 4,3% не наподобява прекомерно бърз. Общият импорт на потребителски артикули се усилва с 6,6% през 2018 година на годишна база, а за първите седем месеца на 2019 година е 8,2% по отношение на същия интервал на миналата година. Относително по-бързо обаче нараства вносът на мебели и домакинско обзавеждане – над 12% на годишна основа за интервала януари-юли 2019 година В годините след 2015 година салдото по настоящата сметка се покачва и доближава 5,4% от Брутният вътрешен продукт през 2018 година, а комерсиалният недостиг е релативно невисок – към 3,4%. За съпоставяне, през 2007 година настоящата сметка регистрира недостиг, надхвърлящ 20% от Брутният вътрешен продукт.
Макар въздействията на ниските лихви и удобства достъп до заем да са разнообразни от претърпяното в интервала 2003-2008 година, най-малко две са сериозните учредения за безпокойствие. От една страна, натрупва се риск от възходящата задлъжнялост. При минимална безработица, растящи заплати и ниски лихви обслужването на заемите наподобява съвсем безпроблемно, само че както смяна в стопанската обстановка, за каквато към този момент има съществени индикации, по този начин и повишение на лихвените равнища могат доста бързо да трансформират кредитоспособността на длъжниците. Продължава и натрупването на дълг за финансиране на все по-мащабни дълготрайни планове в бизнеса, което прави балансите на фирмите все по-чувствителни към лихвен риск и смяна в изискванията за рефинансиране. От друга страна,
увеличеното търсене – както на потребителски артикули, по този начин и на активи и капиталови артикули – трансформира структурата на стопанската система.
Стоките и дейностите, съпътстващи процеса на вливане на новия заем в стопанския оборот, наподобяват релативно по-печеливши и привлекателни. Част от потреблението се финансира със заемни средства, само че за участниците на пазара то може да е сигнал за нарастване на разполагаемия приход. В средносрочен и дълготраен проект това подтиква, при равни други условия, вложения точно в тези браншове за сметка на други. Насочват се труд и капитал, както и предприемаческа сила, в действия, които от ден на ден зависят от повишаване на заема и са учредени на упования за опазване на сегашната динамичност. Както бизнес бранша, по този начин и семействата обаче са лимитирани от фундаментални фактори в потенциала си да задлъжняват – дългът не може да се усилва оттатък способността на длъжниците да го възстановят с предстоящ приход. Промяна в паричната политика – въпреки такава да не наподобява евентуална в най-близко бъдеще – трансформира и изискванията за достъп до заем. Колкото по-дълго продължава интервалът на кредитна агресия, толкоз по-големи ще са структурните промени в стопанската система и дълбочината на неизбежната последващата промяна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ