Пет проблема на висшето образование, по-важни от незаетите места
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
Както всяка година, доста обществени университети притеглят внимание с оповестяването на следващата вълна на банкет, с вяра да съумеят да се снабдят с още неколцина нови студенти при започване на новата академична година и около това да позакърпят бюджетите си. Закономерно, това е съпроводено от звучно тиктакане с език от страна на всички наблюдаващи, които са наясно с неспособността на висшите образователни заведения да запълват даже плануваните си места, та камо ли спомагателните, без значение какъв брой ниско са заложени критериите за банкет. Тъй като това е проблем, който не е от през вчерашния ден, и аргументите за него не са се трансформирали сензитивно, в този текст ще се съсредоточим върху няколко други свързани казуса, които сякаш остават на назад във времето.
1) Отказ от ударение върху качеството на предлаганото обучение. Целта на промяната във финансирането на висше обучение е точно да се трансферира фокусът на ръководството на системата от механичното преброяване на студенти, часове, курсове и специалности към достиженията на студентите, добитите познания и умения и последвалата им реализация на пазара на труда. След това обаче се повяват описите със предпазени и предпочитани специалности, както и всевъзможни други изключения, които на процедура обезсмислят новия принцип.
Освен непотребна трудност на регулацията и де факто контра на промяната във финансирането, те основават спомагателен претекст университетите да поставят старания, не толкоз да предложат допустимо най-хубавото обучение на студентите си, едвам се снабдят с благоволението на администрацията за включване на специалностите им в описите с изключения.
2) Чувствително разминаване сред структурата на висшето обучение и пазара на труда. И през последната година главният интерес на студентите остава концентриран върху специалностите от региона на стопанската система, администрацията и обществените науки, което важи с особена мощ за дамите. Същевременно, главното търсене на пазара на труда от ден на ден се концентрира в техническите, математическите и инженерните специалности (STEM) и няма изгледи тази наклонност да се промени в близко бъдеще.
Част от повода за това е конкуренцията на различното обучение (школи, кръжоци и подобни), изключително що се отнася до ИТ специализация, и в този смисъл в случай че желаят да са конкурентни университетите, следва съществено да помислят по какъв начин да покачат качеството и привлекателността на тези си специалности. Длъжни сме тук да маркираме изменението в салдото на търсенето на висше обучение в интерес на STEM специалностите за сметка на филантропичните през последните няколко години, само че все пак то продължава да е надалеч от търсенето на пазара на труда.
3) Прекъсната връзка с бизнеса и работодателите. Това не важи за всички факултети и всички университети, само че болшинството не обръщат изключително внимание на по-нататъшната реализация на студентите си. Разбира се, " виновността " е споделена сред работодателите и университетите, защото нито едната от двете страни не поставя задоволително старания, с цел да построи мост сред обучение и работа. Тук може да се мисли за по-силно застъпване на стажове на действителни работни места в хода на образованието, както и за по-активна поддръжка от страна на работодателите на самия учебен развой.
4) Дефицити при преподавателите. Понастоящем немалка част от академичната общественост се концентрира съвсем извънредно върху процеса на преподаване и оставя настрани научната активност. Това проличава много ясно от сравненията, включени в европейския показател на нововъведенията, в който българските научни проучвания са измежду минимум цитираните, а страната се подрежда на последните места по присъединяване в интернационалните научни екипи. Това е резултат както от общата липса на осъществяване и издание на проучвания, по този начин и на навика да се написа на български език и да се разгласява в едва четени (и редактирани) издания на самите университети.
От неналичието на научна активност обаче страда и просветителният развой, защото преподавателите постоянно са надалеч от последните развития в сферите си. Тук е належащо даване на по-силни тласъци за научна активност, само че обвързана с съответността и въздействието на резултатите от нея.
5) Твърде малко стратегии на непознат език. Вероятността даже водещите български университет да се конкурират с тези във Англия или Швеция не наподобява прекомерно огромна. Възможна тактика е обаче прицелването в студенти от трети страни, изключително от някогашния Източен Блок, които търсят достъп до по-добро обучение от това в страните си, както и европейски дипломи. Това няма по какъв начин да стане обаче без усилване на стратегиите на непознат (най-вече английски) език и улеснението на административните процеси за допускане на студенти отвън Европейски Съюз до българското обучение. Разбира се, спънки пред развиването на такива стратегии са както релативно ниското качество на висшето обучение като цяло, по този начин и дефицитът на преподаватели, които могат да водят курсове на непознат език.
Изброените пет казуса надалеч не са изчерпателни за положението на висшето обучение. Решаването даже на един или два от тях обаче е за предпочитане пред следващото разискване за какво няма студенти (при това без да сме чели данните за демографските и миграционните процеси) и би помогнало доста за подобряването на качеството на образованието във вузовете.
Както всяка година, доста обществени университети притеглят внимание с оповестяването на следващата вълна на банкет, с вяра да съумеят да се снабдят с още неколцина нови студенти при започване на новата академична година и около това да позакърпят бюджетите си. Закономерно, това е съпроводено от звучно тиктакане с език от страна на всички наблюдаващи, които са наясно с неспособността на висшите образователни заведения да запълват даже плануваните си места, та камо ли спомагателните, без значение какъв брой ниско са заложени критериите за банкет. Тъй като това е проблем, който не е от през вчерашния ден, и аргументите за него не са се трансформирали сензитивно, в този текст ще се съсредоточим върху няколко други свързани казуса, които сякаш остават на назад във времето.
1) Отказ от ударение върху качеството на предлаганото обучение. Целта на промяната във финансирането на висше обучение е точно да се трансферира фокусът на ръководството на системата от механичното преброяване на студенти, часове, курсове и специалности към достиженията на студентите, добитите познания и умения и последвалата им реализация на пазара на труда. След това обаче се повяват описите със предпазени и предпочитани специалности, както и всевъзможни други изключения, които на процедура обезсмислят новия принцип.
Освен непотребна трудност на регулацията и де факто контра на промяната във финансирането, те основават спомагателен претекст университетите да поставят старания, не толкоз да предложат допустимо най-хубавото обучение на студентите си, едвам се снабдят с благоволението на администрацията за включване на специалностите им в описите с изключения.
2) Чувствително разминаване сред структурата на висшето обучение и пазара на труда. И през последната година главният интерес на студентите остава концентриран върху специалностите от региона на стопанската система, администрацията и обществените науки, което важи с особена мощ за дамите. Същевременно, главното търсене на пазара на труда от ден на ден се концентрира в техническите, математическите и инженерните специалности (STEM) и няма изгледи тази наклонност да се промени в близко бъдеще.
Част от повода за това е конкуренцията на различното обучение (школи, кръжоци и подобни), изключително що се отнася до ИТ специализация, и в този смисъл в случай че желаят да са конкурентни университетите, следва съществено да помислят по какъв начин да покачат качеството и привлекателността на тези си специалности. Длъжни сме тук да маркираме изменението в салдото на търсенето на висше обучение в интерес на STEM специалностите за сметка на филантропичните през последните няколко години, само че все пак то продължава да е надалеч от търсенето на пазара на труда.
3) Прекъсната връзка с бизнеса и работодателите. Това не важи за всички факултети и всички университети, само че болшинството не обръщат изключително внимание на по-нататъшната реализация на студентите си. Разбира се, " виновността " е споделена сред работодателите и университетите, защото нито едната от двете страни не поставя задоволително старания, с цел да построи мост сред обучение и работа. Тук може да се мисли за по-силно застъпване на стажове на действителни работни места в хода на образованието, както и за по-активна поддръжка от страна на работодателите на самия учебен развой.
4) Дефицити при преподавателите. Понастоящем немалка част от академичната общественост се концентрира съвсем извънредно върху процеса на преподаване и оставя настрани научната активност. Това проличава много ясно от сравненията, включени в европейския показател на нововъведенията, в който българските научни проучвания са измежду минимум цитираните, а страната се подрежда на последните места по присъединяване в интернационалните научни екипи. Това е резултат както от общата липса на осъществяване и издание на проучвания, по този начин и на навика да се написа на български език и да се разгласява в едва четени (и редактирани) издания на самите университети.
От неналичието на научна активност обаче страда и просветителният развой, защото преподавателите постоянно са надалеч от последните развития в сферите си. Тук е належащо даване на по-силни тласъци за научна активност, само че обвързана с съответността и въздействието на резултатите от нея.
5) Твърде малко стратегии на непознат език. Вероятността даже водещите български университет да се конкурират с тези във Англия или Швеция не наподобява прекомерно огромна. Възможна тактика е обаче прицелването в студенти от трети страни, изключително от някогашния Източен Блок, които търсят достъп до по-добро обучение от това в страните си, както и европейски дипломи. Това няма по какъв начин да стане обаче без усилване на стратегиите на непознат (най-вече английски) език и улеснението на административните процеси за допускане на студенти отвън Европейски Съюз до българското обучение. Разбира се, спънки пред развиването на такива стратегии са както релативно ниското качество на висшето обучение като цяло, по този начин и дефицитът на преподаватели, които могат да водят курсове на непознат език.
Изброените пет казуса надалеч не са изчерпателни за положението на висшето обучение. Решаването даже на един или два от тях обаче е за предпочитане пред следващото разискване за какво няма студенти (при това без да сме чели данните за демографските и миграционните процеси) и би помогнало доста за подобряването на качеството на образованието във вузовете.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ