Защо арабските държави не приемат бежанци от войната в Ивицата Газа
Тежката филантропична рецесия в Ивицата Газа е водеща тематика за интернационалната общност от месеци.
Около 2,3 милиона души са блокирани в рамките 41 квадратни километра, където Израел организира своята военна акция против терористичната организация Хамас.
Около 75% (около 1,7 милиона) от цялото население на гъсто популации анклав са разселени от домовете, в които живеят допреди началото на войната, като Организация на обединените нации предизвестява, че до месец май ще бъде достигнато равнище на всеобщ апетит.
Тук за мнозина се появява логически въпрос: за какво арабските страни не отворят границите си и не оказват помощ на своите страдащи братя мюсюлмани?
Подобен въпрос е продължение на наивното схващане, че в случай че всички цивилни изоставен военната зона, там ще останат единствено бойците на Хамас и Палестински ислямски джихад, израелската войска ще се разправи с тях елементарно и по-късно всички бежанци ще се върнат назад в Ивицата Газа.
Подобна логичност обаче е безпределно повърхностна и не взима под внимание историята на Близкия изток през XX век, арабско-еврейския спор, минал с времето в израело-палестински, както и метода, по който са образувани актуалните страни в района.
Като за начало би трябвало да бъде пояснено едно значимо нещо - в арабските страни от десетилетия има милиони палестински бежанци.
В интервала 1948-1973 година се случват поредност военни спорове сред Израел и разнообразни обединения от арабски страни, които в съвсем всички случаи приключват с безапелационна победа за еврейската страна.
Това води до няколко талази от палестински бежанци, които заливат прилежащите страни.
Към момента има към 6 милиона души, в това число няколко генерации техни наследници, които са считани за бежанци от това, което през днешния ден е страната Израел. Голямата част от тях живеят на територията на Ивицата Газа, Западния бряг, Йордания, Сирия, Ливан и Египет. В Близкия изток има по-значими концентрации още в Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ и Кувейт.
Проблемът със завръщането и компенсацията им е измежду главните за разрешаване на целия израело-палестински спор.
Ситуацията се усложнява и от обстоятелството, че арабските страни имат спорно отношение към палестинските бежанци.
От една страна стои мощното прочувствено наличие на палестинската идея в арабските и мюсюлманските общества, до момента в който от друга стои фактът, че палестинският въпрос неведнъж е бил употребен като инструмент и разменна монета в политическите игри на районните водачи.
Самите палестинци съвсем на всички места са одобрявани като чужденци и рядко са получавали идентични права с жителите на държавите-домакини, което надлежно е ставало мотив и за остри социално-политически разделения.
Класическият образец е Черният септември в Йордания от началото на 70-те.
По това време палестинските бежанци към този момент съставляват към половината от цялото население на дребната страна, а Организацията за избавление на Палестина (ООП) работи като паралелна страна и организира постоянни офанзиви против Израел, които предизвикат военни отговори.
Напрежението сред йорданското държавно управление и ООП ескалира в кървясъл боен спор, а резултатът е преместването на палестинската организация в Ливан.
Там още веднъж активността ѝ води до вътрешна политическа неустойчивост, която става съществена причина за 15-годишна революция и две огромни военни интервенции на Израел.
Ако най-близките до палестинците страни имат сложни връзки с тях, то какво остава за всички останали, пък били те и богати като монархиите в Персийския залив?
В случая парите по никакъв метод не биха разрешили казуса. Една съществена част от него се корени в терзанията на арабските страни, че в случай че дадат поданства и равни политически права на палестинските бежанци и техните потомци, тогава ще се изгуби легитимността на претенциите за основаване на лична палестинска страна.
Досега само Йордания е натурализирала съвсем всички бежанци на своя територия, само че обществото в огромна степен е разграничено на йорданци, палестинци, попаднали там при основаването на страната през 1946 година, и бежанци, пристигнали след войните през 1948 и 1967 година
В останалите страни палестинците имат единствено бежански статут и вариращи по места политически права.
Разбира се, процесът на отменяне върви в двете направления. Палестинските бежанци по-скоро одобряват всички други страни като краткотрайно леговище, в сравнение с като собствен дом.
Затова и огромна част от популацията на Ивицата Газа избира да остане там, макар ужаса на войната. Някои от хората към този момент един път са станали бежанци. Бягството през границата в Египет би ги направило повторно бежанци и би ги отдалечило още повече от това, което считат за собствен дом.
Десетилетията на спор, неуспех и отчаяние са основали у болшинството мощни усеща за национална еднаквост и съмнение към всички останали.
В най-извратения си тип тези чувства минават във формата на радикализма на Хамас, което е причина Египет също изрично да отхвърля концепцията да одобри бежанци от Ивицата Газа.
Президентът Абдел Фатах ал Сиси има няколко съществени аргумента за сходно нещо. Първият е обвързван със сигурността на личната му страна и по-специално тази в Синайския полуостров, където египетската войска от години води непрекъсната битка против локалния клон на " Ислямска страна ".
Пропускането внезапно на десетки и стотици хиляди обезверени бежанци води със себе си съществени опасности за тяхната радикализация и попадането им под въздействие на разнообразни джихадистки и ислямистки мрежи, каквито в Египет несъмнено не липсват.
Към това се прибавя десетилетният спор сред ръководствата в Кайро и Мюсюлманското приятелство, което по традиция е мощно обвързано с Хамас.
Вторият фактор е с икономическо значение. Поток от палестински бежанци ще сътвори условия за стопански и филантропични провокации пред държавното управление на Сиси в миг, когато Египет се бори с големи равнища на инфлация, младежка безработица и свободно падаща валута.
Едва неотдавна бяха дефинитивно уговорени заем от Международния валутен фонд на стойност 8 милиарда $, както и избавителна капиталова договорка с ОАЕ за 35 милиарда.
Не на последно място стои и недоверието към Израел и подозренията, че армията съзнателно желае да притисне палестинците да изоставен Газа, а по-късно да не им разреши да се върнат, както към този момент се е случвало след предходните войни.
Ако съдим по историята, то следователно Хамас или някой неин правоприемник би могъл да употребява територията на Египет, с цел да реализира офанзиви против Израел, по този начин както в миналото прави ООП в Йордания. Израел ще има правото да се отбрани, ще нападна Египет и ще заплаши мирния контракт сред двете страни от 1979 година
Източник: Webcafe
създател: СЛАВА
...
Около 2,3 милиона души са блокирани в рамките 41 квадратни километра, където Израел организира своята военна акция против терористичната организация Хамас.
Около 75% (около 1,7 милиона) от цялото население на гъсто популации анклав са разселени от домовете, в които живеят допреди началото на войната, като Организация на обединените нации предизвестява, че до месец май ще бъде достигнато равнище на всеобщ апетит.
Тук за мнозина се появява логически въпрос: за какво арабските страни не отворят границите си и не оказват помощ на своите страдащи братя мюсюлмани?
Подобен въпрос е продължение на наивното схващане, че в случай че всички цивилни изоставен военната зона, там ще останат единствено бойците на Хамас и Палестински ислямски джихад, израелската войска ще се разправи с тях елементарно и по-късно всички бежанци ще се върнат назад в Ивицата Газа.
Подобна логичност обаче е безпределно повърхностна и не взима под внимание историята на Близкия изток през XX век, арабско-еврейския спор, минал с времето в израело-палестински, както и метода, по който са образувани актуалните страни в района.
Като за начало би трябвало да бъде пояснено едно значимо нещо - в арабските страни от десетилетия има милиони палестински бежанци.
В интервала 1948-1973 година се случват поредност военни спорове сред Израел и разнообразни обединения от арабски страни, които в съвсем всички случаи приключват с безапелационна победа за еврейската страна.
Това води до няколко талази от палестински бежанци, които заливат прилежащите страни.
Към момента има към 6 милиона души, в това число няколко генерации техни наследници, които са считани за бежанци от това, което през днешния ден е страната Израел. Голямата част от тях живеят на територията на Ивицата Газа, Западния бряг, Йордания, Сирия, Ливан и Египет. В Близкия изток има по-значими концентрации още в Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ и Кувейт.
Проблемът със завръщането и компенсацията им е измежду главните за разрешаване на целия израело-палестински спор.
Ситуацията се усложнява и от обстоятелството, че арабските страни имат спорно отношение към палестинските бежанци.
От една страна стои мощното прочувствено наличие на палестинската идея в арабските и мюсюлманските общества, до момента в който от друга стои фактът, че палестинският въпрос неведнъж е бил употребен като инструмент и разменна монета в политическите игри на районните водачи.
Самите палестинци съвсем на всички места са одобрявани като чужденци и рядко са получавали идентични права с жителите на държавите-домакини, което надлежно е ставало мотив и за остри социално-политически разделения.
Класическият образец е Черният септември в Йордания от началото на 70-те.
По това време палестинските бежанци към този момент съставляват към половината от цялото население на дребната страна, а Организацията за избавление на Палестина (ООП) работи като паралелна страна и организира постоянни офанзиви против Израел, които предизвикат военни отговори.
Напрежението сред йорданското държавно управление и ООП ескалира в кървясъл боен спор, а резултатът е преместването на палестинската организация в Ливан.
Там още веднъж активността ѝ води до вътрешна политическа неустойчивост, която става съществена причина за 15-годишна революция и две огромни военни интервенции на Израел.
Ако най-близките до палестинците страни имат сложни връзки с тях, то какво остава за всички останали, пък били те и богати като монархиите в Персийския залив?
В случая парите по никакъв метод не биха разрешили казуса. Една съществена част от него се корени в терзанията на арабските страни, че в случай че дадат поданства и равни политически права на палестинските бежанци и техните потомци, тогава ще се изгуби легитимността на претенциите за основаване на лична палестинска страна.
Досега само Йордания е натурализирала съвсем всички бежанци на своя територия, само че обществото в огромна степен е разграничено на йорданци, палестинци, попаднали там при основаването на страната през 1946 година, и бежанци, пристигнали след войните през 1948 и 1967 година
В останалите страни палестинците имат единствено бежански статут и вариращи по места политически права.
Разбира се, процесът на отменяне върви в двете направления. Палестинските бежанци по-скоро одобряват всички други страни като краткотрайно леговище, в сравнение с като собствен дом.
Затова и огромна част от популацията на Ивицата Газа избира да остане там, макар ужаса на войната. Някои от хората към този момент един път са станали бежанци. Бягството през границата в Египет би ги направило повторно бежанци и би ги отдалечило още повече от това, което считат за собствен дом.
Десетилетията на спор, неуспех и отчаяние са основали у болшинството мощни усеща за национална еднаквост и съмнение към всички останали.
В най-извратения си тип тези чувства минават във формата на радикализма на Хамас, което е причина Египет също изрично да отхвърля концепцията да одобри бежанци от Ивицата Газа.
Президентът Абдел Фатах ал Сиси има няколко съществени аргумента за сходно нещо. Първият е обвързван със сигурността на личната му страна и по-специално тази в Синайския полуостров, където египетската войска от години води непрекъсната битка против локалния клон на " Ислямска страна ".
Пропускането внезапно на десетки и стотици хиляди обезверени бежанци води със себе си съществени опасности за тяхната радикализация и попадането им под въздействие на разнообразни джихадистки и ислямистки мрежи, каквито в Египет несъмнено не липсват.
Към това се прибавя десетилетният спор сред ръководствата в Кайро и Мюсюлманското приятелство, което по традиция е мощно обвързано с Хамас.
Вторият фактор е с икономическо значение. Поток от палестински бежанци ще сътвори условия за стопански и филантропични провокации пред държавното управление на Сиси в миг, когато Египет се бори с големи равнища на инфлация, младежка безработица и свободно падаща валута.
Едва неотдавна бяха дефинитивно уговорени заем от Международния валутен фонд на стойност 8 милиарда $, както и избавителна капиталова договорка с ОАЕ за 35 милиарда.
Не на последно място стои и недоверието към Израел и подозренията, че армията съзнателно желае да притисне палестинците да изоставен Газа, а по-късно да не им разреши да се върнат, както към този момент се е случвало след предходните войни.
Ако съдим по историята, то следователно Хамас или някой неин правоприемник би могъл да употребява територията на Египет, с цел да реализира офанзиви против Израел, по този начин както в миналото прави ООП в Йордания. Израел ще има правото да се отбрани, ще нападна Египет и ще заплаши мирния контракт сред двете страни от 1979 година
Източник: Webcafe
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ