2021 в България и по света: иде ли краят на разпада?
Тежката 2020 година сподели какъв брой нежен е светът ни. Битката против вируса ще продължи още дълго. Близо половината французи и българи не желаят да се имунизират, а в доста страни започнаха да обмислят наказания за отказалите. Откъде се взе тази опозиция против единствената вяра, която имахме? Дотук близо 84 милиона случаи на ковид по света, от които над 1,8 милиона с съдбовен излаз. Същевременно от шесте милиона имунизирани - нула умряли. Възможно ли е рационални хора да се опасяват от едно зачервяване на кожата?
Антиваксърският киберфолклор надали е единственото пояснение. Според мен съществена роля тук играе неимоверно повишената цена на живота. Същият боязън за всяко едно човешко създание, който провокира международната готовност против вируса, през днешния ден се обръща против имунизациите: тествани ли са задоволително? Няма ли да провокират автоимунно заболяване след 2, 3, 20 години? А кой ще дава отговор, в случай че нещо стане, за какво ме карат да подписвам декларация за единодушие? Разбира се, нищо не може да се подсигурява на 100%, само че май се е трансформирала самата ни дарба да поемаме опасности - чакаме дядо господ да съблюдава застрахователната ни лавица.
Разпадът на актуалните общества
Кризата направи забележим разпада на актуалните общества. Загубилият Тръмп стигна до такава степен да разисква въвеждане на военно състояние за анулация на изборите. Европейският съюз беше блокиран с вета: Кипър спря глобите против Беларус, с цел да реши казуса си с Турция; Унгария и Полша - тъй като желаеха да избегнат обвързването на еврофондовете с погазената там правова държава; най-после България си отмъсти с несъгласие на Северна Македония за това, че не я е обичала задоволително и по този начин за 3 дни държавното управление реализира това, за което на Тито бяха нужни цели 30 години. Напускането на Обединеното кралство пък ни насочва към една причина за разпада на политическите обединявания - търгашеския поврат в политиката, възвестен прочее в директен текст от Тръмп. Наместо солидарни и трайни съюзи тези водачи си показват непрестанно предоговаряне, както е на сергията.
В новогодишния си туитър израелският историк Ювал Харари пожела тежко провалилата се политика да настигне науката, която през днешния ден отбелязва невъобразим триумф в битката с вируса. Дали да се надяваме? Победата на Байдън в президентските избори дава вяра за възобновяване на западното единение по тематики като Ковид и климатичните промени, съветските хакери и иранската нуклеарна стратегия. Всички наблюдаващи считат, че съперничеството сред Америка и Китай няма да изчезне и ето ви изненада - комерсиално съглашение сред Европейски Съюз и Китай. Поднебесната комунистическа империя се съгласява да отвори пазарите си за наши вложения, което може да е знак за последователно нормализиране на интернационалния търговски климат. Но по какъв начин ще одобри това Вашингтон, не знаем.
Реформи и гражданско неодобрение
Реформи в Европа за жал не се задават. Идеите на Макрон за унищожаване на консенсусните решения и опция Съюзът да води действителна политика явно претърпяха поражение под натиска на немския бизнес. Всъщност казусът е в хетерогенността на нашето обединяване: страни като България са надалеч от света и нямат позиции по никакви политики - просто желаят да не ги закачат. Дали напускането на евроскептичното Обединено кралство е късмет за стягане? Или назад: един сполучлив Брекзит рискува да даде неприятен образец на страни като Швеция? Нови въпроси за 2021.
Проблемът пред нашия свят е повишената му неуправляемост. Не стопират да дават за образец радикалния метод, по който Китай се оправи с пандемията за разлика от демокрациите, раздирани от ковид-бунтове и различни теории на нарцистични динайъри. Ако погледнете обратно, ще си дадете сметка, че миналото десетилетие беше време на непрекъснати цивилен недоволства - от Арабската пролет до " Черните животи имат значение " и от площад " Гези " в Истанбул до площад " Независимост " в София. Случило се е същото като с нетърпимостта към заболяванията и гибелта: нараснала се е гражданската непоносимост към всевъзможни неточности на ръководещите. Вземете Франция - един привидно безопасен закон, целящ да резервира служителите на реда от снимане в миг на акция, провокира протести и вълнения. За да бъдат управляеми актуалните демократични общества, очевидно би трябвало радикална смяна - бистрота, съвещания, непосредствено гражданско присъединяване.
Настава и моментът за промяна на обществените мрежи, които способстват за радикализирането на обществата и попречват изработването на общи разбирания и цели. Никой не знае по какъв начин можем да се върнем към един свят на медийна отговорност без да нарушим свободата на словото, само че диалогът по тематиката явно е почнал. В Съединени американски щати да вземем за пример и двете партии през днешния ден желаят унищожаване на прословутата секция 230 от закона за благоприличието, съгласно която платформите не дават отговор за наличието, което се качва в тях. Впрочем Туитър към този момент почна да отбелязва по кое време Тръмп лъже. Ако съвместим потребността от повече гражданско присъединяване с един по-структуриран публичен спор, може пък да затегнем разпадащите се модерни демокрации?
България и вездесъщият популизъм
В България държавното управление на Борисов през миналата година бе делегитимирано от кавги и митинги. В резултат страната потегли на автопилот. Наред с безредните ограничения против пандемията, взела 1 от 1000 български живота (над 7000 от близо 7 милиона), видяхме популистки провален пенсионен модел, където 50% от хората ще получават едни и същи пари, без значение дали са се осигурявали и с какъв брой. Бяхме тежко подложени на критика в европарламента, наредихме се до новобранците в съюза. Укрепени в новия си Партиен дом, ръководещите се подиграха с българската Конституция и държаха публицистите в мазето. Спряха евро-разширението към юго-западните Балкани, което е в витален наш интерес; никой не разбра какво тъкмо желаеме от нещастната ни съседка, която можеше да стане единствената близка до нас страна в един Европейски съюз, където нямаме другари.
Много хора се надяват в надигналата се вълна от неодобрение ГЕРБ най-сетне да отстъпи място на партии с нова, почерпена на избори легитимност. Това, което тревожи всички, е, че опозиционните сили като че ли не мислят за това по какъв начин ще ръководят. Възцари се познатата ни сектантска борба за морална непорочност без мисъл за това, което би трябвало да се реализира с политически дейности. А то не е просто - като се почне от дълго чаканата промяна на правосъдната система, която изисква квалифицирано болшинство, и се стигне до доста по-трудното - превъзмогването на вездесъщия популизъм. Защото напълно няма да е елементарно да се приключи безпринципното разпределяне на пари, насъскването на хората против бежанци и роми, преориентирането на вниманието от цар Самуил към кулоар номер 8, кретенизирането на аудиториите с правилни на властта медии.
Популизмът е разпад: даваш, на който изиска, казваш, каквото се харесва, въртиш се по вятъра ден за ден. Критичната 2020 обаче би трябвало да ни е научила, че когато стане ужасно, най-важни са единството и отговорността.
Текстът е оповестен
Антиваксърският киберфолклор надали е единственото пояснение. Според мен съществена роля тук играе неимоверно повишената цена на живота. Същият боязън за всяко едно човешко създание, който провокира международната готовност против вируса, през днешния ден се обръща против имунизациите: тествани ли са задоволително? Няма ли да провокират автоимунно заболяване след 2, 3, 20 години? А кой ще дава отговор, в случай че нещо стане, за какво ме карат да подписвам декларация за единодушие? Разбира се, нищо не може да се подсигурява на 100%, само че май се е трансформирала самата ни дарба да поемаме опасности - чакаме дядо господ да съблюдава застрахователната ни лавица.
Разпадът на актуалните общества
Кризата направи забележим разпада на актуалните общества. Загубилият Тръмп стигна до такава степен да разисква въвеждане на военно състояние за анулация на изборите. Европейският съюз беше блокиран с вета: Кипър спря глобите против Беларус, с цел да реши казуса си с Турция; Унгария и Полша - тъй като желаеха да избегнат обвързването на еврофондовете с погазената там правова държава; най-после България си отмъсти с несъгласие на Северна Македония за това, че не я е обичала задоволително и по този начин за 3 дни държавното управление реализира това, за което на Тито бяха нужни цели 30 години. Напускането на Обединеното кралство пък ни насочва към една причина за разпада на политическите обединявания - търгашеския поврат в политиката, възвестен прочее в директен текст от Тръмп. Наместо солидарни и трайни съюзи тези водачи си показват непрестанно предоговаряне, както е на сергията.
В новогодишния си туитър израелският историк Ювал Харари пожела тежко провалилата се политика да настигне науката, която през днешния ден отбелязва невъобразим триумф в битката с вируса. Дали да се надяваме? Победата на Байдън в президентските избори дава вяра за възобновяване на западното единение по тематики като Ковид и климатичните промени, съветските хакери и иранската нуклеарна стратегия. Всички наблюдаващи считат, че съперничеството сред Америка и Китай няма да изчезне и ето ви изненада - комерсиално съглашение сред Европейски Съюз и Китай. Поднебесната комунистическа империя се съгласява да отвори пазарите си за наши вложения, което може да е знак за последователно нормализиране на интернационалния търговски климат. Но по какъв начин ще одобри това Вашингтон, не знаем.
Реформи и гражданско неодобрение
Реформи в Европа за жал не се задават. Идеите на Макрон за унищожаване на консенсусните решения и опция Съюзът да води действителна политика явно претърпяха поражение под натиска на немския бизнес. Всъщност казусът е в хетерогенността на нашето обединяване: страни като България са надалеч от света и нямат позиции по никакви политики - просто желаят да не ги закачат. Дали напускането на евроскептичното Обединено кралство е късмет за стягане? Или назад: един сполучлив Брекзит рискува да даде неприятен образец на страни като Швеция? Нови въпроси за 2021.
Проблемът пред нашия свят е повишената му неуправляемост. Не стопират да дават за образец радикалния метод, по който Китай се оправи с пандемията за разлика от демокрациите, раздирани от ковид-бунтове и различни теории на нарцистични динайъри. Ако погледнете обратно, ще си дадете сметка, че миналото десетилетие беше време на непрекъснати цивилен недоволства - от Арабската пролет до " Черните животи имат значение " и от площад " Гези " в Истанбул до площад " Независимост " в София. Случило се е същото като с нетърпимостта към заболяванията и гибелта: нараснала се е гражданската непоносимост към всевъзможни неточности на ръководещите. Вземете Франция - един привидно безопасен закон, целящ да резервира служителите на реда от снимане в миг на акция, провокира протести и вълнения. За да бъдат управляеми актуалните демократични общества, очевидно би трябвало радикална смяна - бистрота, съвещания, непосредствено гражданско присъединяване.
Настава и моментът за промяна на обществените мрежи, които способстват за радикализирането на обществата и попречват изработването на общи разбирания и цели. Никой не знае по какъв начин можем да се върнем към един свят на медийна отговорност без да нарушим свободата на словото, само че диалогът по тематиката явно е почнал. В Съединени американски щати да вземем за пример и двете партии през днешния ден желаят унищожаване на прословутата секция 230 от закона за благоприличието, съгласно която платформите не дават отговор за наличието, което се качва в тях. Впрочем Туитър към този момент почна да отбелязва по кое време Тръмп лъже. Ако съвместим потребността от повече гражданско присъединяване с един по-структуриран публичен спор, може пък да затегнем разпадащите се модерни демокрации?
България и вездесъщият популизъм
В България държавното управление на Борисов през миналата година бе делегитимирано от кавги и митинги. В резултат страната потегли на автопилот. Наред с безредните ограничения против пандемията, взела 1 от 1000 български живота (над 7000 от близо 7 милиона), видяхме популистки провален пенсионен модел, където 50% от хората ще получават едни и същи пари, без значение дали са се осигурявали и с какъв брой. Бяхме тежко подложени на критика в европарламента, наредихме се до новобранците в съюза. Укрепени в новия си Партиен дом, ръководещите се подиграха с българската Конституция и държаха публицистите в мазето. Спряха евро-разширението към юго-западните Балкани, което е в витален наш интерес; никой не разбра какво тъкмо желаеме от нещастната ни съседка, която можеше да стане единствената близка до нас страна в един Европейски съюз, където нямаме другари.
Много хора се надяват в надигналата се вълна от неодобрение ГЕРБ най-сетне да отстъпи място на партии с нова, почерпена на избори легитимност. Това, което тревожи всички, е, че опозиционните сили като че ли не мислят за това по какъв начин ще ръководят. Възцари се познатата ни сектантска борба за морална непорочност без мисъл за това, което би трябвало да се реализира с политически дейности. А то не е просто - като се почне от дълго чаканата промяна на правосъдната система, която изисква квалифицирано болшинство, и се стигне до доста по-трудното - превъзмогването на вездесъщия популизъм. Защото напълно няма да е елементарно да се приключи безпринципното разпределяне на пари, насъскването на хората против бежанци и роми, преориентирането на вниманието от цар Самуил към кулоар номер 8, кретенизирането на аудиториите с правилни на властта медии.
Популизмът е разпад: даваш, на който изиска, казваш, каквото се харесва, въртиш се по вятъра ден за ден. Критичната 2020 обаче би трябвало да ни е научила, че когато стане ужасно, най-важни са единството и отговорността.
Текстът е оповестен
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ