Когато се обичате, макар и любовта ви да е невъзможна…
Тежест и лекост. Свобода и неизбежност. Мащабност и уникалност. Дъжд и топлота. Мъгла и уют. Близост, само че в далечината. Страх, само че религия.
Там съм и съм тук. Близо до теб, само че с пропаст сред нас.
Ще полетим един към различен и ще се разминем — тъкмо над най-дълбокото. Ще боли, само че ще обичаме. Ще се разболеем, само че ще се събудим здрави.
От този живот, само че в различен сън. Аз ще съм, само че в твоята кожа. Ти ще си, само че ще си миналото мен.
Ще се забравим, само че клетките ни ще се помнят. Ще се молим да се разпознаем. Ще се срещнем в този живот, само че ще сме не запомнили предходния.
Това е обич. Това е обич.
Ще се разминем — тъкмо над най-дълбокото. Ще се сграбчим, в случай че повярваме, че такава обич е задоволителна.
Автор: Радослав Гизгинджиев,откъс от книгата „ Страници от Рая. Дневниците “
Инфо: http://www.skypodnevniche.com
