Деца, чието детство приключи. В Турция
Тежък труд по 12 часа дневно – за доста от децата на сирийските бежанци в Турция детството е завършило вечно. Принудени са да се трудят, с цел да изкарват пари за скъпите наеми и храна.
Часът е осем сутринта. Тракането на шевните мешини се чува чак на улицата. Араз Али бързо слиза по стълбите и влиза в шивашкия завод - тъкмо в точния момент за началото на промяната. Тя е на 11 години и се труди в истанбулския квартал Багчилар дружно с доста други деца. Задачата им е да доставят шивачките с задоволително количество плат. С ножица Араз разрязва цветните материи на линии, сортира ги и ги приготвя за дамите, които шият дамско долни дрехи. Рязане, подбиране, рязане, подбиране - и по този начин по 12 часа дневно - от понеделник до петък. За 153 евро на месец.
Преди четири години Араз идва със фамилията си от Сирия в Турция. Първо били в Газиантеп, а след това стигнали и до Истанбул. " Наемът, храната и водата тук са доста скъпи. Майка ми не е добре, а сестрите ми са заболели. Затова аз би трябвало да работя, с цел да оказвам помощ " споделя момичето. Изречения, които човек чува от съвсем всички деца в тази шивашка работилница. Деца, на които е откраднато детството.
Повече бежанци, повече детски труд
Сезен Йълчън от турската правозащитна организация „ Hayata Destek " (в превод: Подкрепа за живот) споделя, че детският труд е сериозен проблем в Турция и то освен измежду децата на бежанците. " Това се вижда и в мисленето на хората тук. Много хора в Турция считат, че няма нищо неправилно в това децата да работят " споделя тя. След идването на доста бежанци от 2011 година насам, броят на децата, които са принудени да се трудят, е повишен доста. Точни числа обаче няма. До през днешния ден Турция е приела над три милиона сирийци – повече от всяка друга страна. Никъде другаде не живеят толкоз доста деца-бежанци. По данни на УНИЦЕФ, в Турция има близо 1,2 милиона малолетните сирийци. Само дребна част от тях живеят в формалните бежански лагери наоколо до сирийската граница.
Повечето сирийски фамилии търсят щастието си в огромните градове. Според някои преценки, единствено в Истанбул живеят до един милион сирийци. Сезен Йълчън споделя, че множеството сирийски деца, които в този момент работят, преди са ходили на учебно заведение. " Това е прекомерно трагична смяна за тях. Детството им свършва предварително, с цел да стартират работа ", споделя тя. В Турция детският труд е неразрешен. Който наема на работа деца, ненавършили 15 години, прави наказуемо действие. Въпреки това в текстилната промишленост и в селското стопанство работят доста деца – на всички места, където държавният надзор е занижен, а общественото обезпечаване и трудовата отбрана не играят основна роля.
В учебните заведения няма места
Турското държавно управление желае да направи наложително посещаването на детска градина и на начално учебно заведение. Кабинетът в Анкара разгласи, че през идващите три години всяко сирийско дете ще получи опцията да посещава начално държавно учебно заведение. Докато се реализира тази цел обаче би трябвало да се свърши доста работа. По данни на турското Министерство на образованието, минимум 300 хиляди от общо 900-те хиляди сирийски деца нямат достъп до обучение. Хуманитарните организации допускат, че броят на децата, за които няма място в турските учебни заведения, е доста по-голям. " Държавните учебни заведения към този момент нямат опция да поемат повече деца. Освен това учителите би трябвало да бъдат подготвени по какъв начин да се отнасят към травматизираните деца. Не е задоволително единствено да им бъде обезпечено място в учебно заведение. Тези деца имат потребност и от психическа помощ ", споделя Сезен Йълчън.
Много постоянно нищетата принуждава родителите да изпращат децата си на работа. Араз има две сестри, майка ѝ е бременна, а бащата работи на черно. Семейството едвам свързва двата края, без значение, че и Араз печели пари. Двустайното жилище е прекомерно тясно за огромното семейство. Петимата спят в една-единствена стая. " Трябваше да изпратим Араз на работа. Моята заплата в Сирия стигаше за прехраната на цялото семейство, само че тук всичко е доста скъпо. Не мога да смогна самичък ", споделя бащата Абдурахман Али.
Възможност за законен достъп до трудовия пазар
От началото на 2016 година сирийските бежанци имат право да желаят разрешителни за работа в Турция. На процедура обаче това не е по никакъв начин елементарно. По данни на турското държавно управление, при започване на 2017 година по-малко от един % от всички бежанци са получили сходно позволение. Сезен Йълчън е осведомена добре с казуса, защото нейната организация оказва помощ на бежанците.
" Много родители нямат сигурна работа, която да обезпечава прехраната на фамилиите им. Важно е тези хора да получат достъп до трудовия пазар. Само тогава те имат късмет да се интегрират в турското общество ", споделя тя. Едва тогава, както се надяват правозащитниците, няма да има потребност деца като Араз да работят. " Разбира се, че желая да отивам на учебно заведение ", споделя тя. А каква желае да стане, когато порасне? " Учителка ", споделя Араз.
Източник: Дойче веле
Часът е осем сутринта. Тракането на шевните мешини се чува чак на улицата. Араз Али бързо слиза по стълбите и влиза в шивашкия завод - тъкмо в точния момент за началото на промяната. Тя е на 11 години и се труди в истанбулския квартал Багчилар дружно с доста други деца. Задачата им е да доставят шивачките с задоволително количество плат. С ножица Араз разрязва цветните материи на линии, сортира ги и ги приготвя за дамите, които шият дамско долни дрехи. Рязане, подбиране, рязане, подбиране - и по този начин по 12 часа дневно - от понеделник до петък. За 153 евро на месец.
Преди четири години Араз идва със фамилията си от Сирия в Турция. Първо били в Газиантеп, а след това стигнали и до Истанбул. " Наемът, храната и водата тук са доста скъпи. Майка ми не е добре, а сестрите ми са заболели. Затова аз би трябвало да работя, с цел да оказвам помощ " споделя момичето. Изречения, които човек чува от съвсем всички деца в тази шивашка работилница. Деца, на които е откраднато детството.
Повече бежанци, повече детски труд
Сезен Йълчън от турската правозащитна организация „ Hayata Destek " (в превод: Подкрепа за живот) споделя, че детският труд е сериозен проблем в Турция и то освен измежду децата на бежанците. " Това се вижда и в мисленето на хората тук. Много хора в Турция считат, че няма нищо неправилно в това децата да работят " споделя тя. След идването на доста бежанци от 2011 година насам, броят на децата, които са принудени да се трудят, е повишен доста. Точни числа обаче няма. До през днешния ден Турция е приела над три милиона сирийци – повече от всяка друга страна. Никъде другаде не живеят толкоз доста деца-бежанци. По данни на УНИЦЕФ, в Турция има близо 1,2 милиона малолетните сирийци. Само дребна част от тях живеят в формалните бежански лагери наоколо до сирийската граница.
Повечето сирийски фамилии търсят щастието си в огромните градове. Според някои преценки, единствено в Истанбул живеят до един милион сирийци. Сезен Йълчън споделя, че множеството сирийски деца, които в този момент работят, преди са ходили на учебно заведение. " Това е прекомерно трагична смяна за тях. Детството им свършва предварително, с цел да стартират работа ", споделя тя. В Турция детският труд е неразрешен. Който наема на работа деца, ненавършили 15 години, прави наказуемо действие. Въпреки това в текстилната промишленост и в селското стопанство работят доста деца – на всички места, където държавният надзор е занижен, а общественото обезпечаване и трудовата отбрана не играят основна роля.
В учебните заведения няма места
Турското държавно управление желае да направи наложително посещаването на детска градина и на начално учебно заведение. Кабинетът в Анкара разгласи, че през идващите три години всяко сирийско дете ще получи опцията да посещава начално държавно учебно заведение. Докато се реализира тази цел обаче би трябвало да се свърши доста работа. По данни на турското Министерство на образованието, минимум 300 хиляди от общо 900-те хиляди сирийски деца нямат достъп до обучение. Хуманитарните организации допускат, че броят на децата, за които няма място в турските учебни заведения, е доста по-голям. " Държавните учебни заведения към този момент нямат опция да поемат повече деца. Освен това учителите би трябвало да бъдат подготвени по какъв начин да се отнасят към травматизираните деца. Не е задоволително единствено да им бъде обезпечено място в учебно заведение. Тези деца имат потребност и от психическа помощ ", споделя Сезен Йълчън.
Много постоянно нищетата принуждава родителите да изпращат децата си на работа. Араз има две сестри, майка ѝ е бременна, а бащата работи на черно. Семейството едвам свързва двата края, без значение, че и Араз печели пари. Двустайното жилище е прекомерно тясно за огромното семейство. Петимата спят в една-единствена стая. " Трябваше да изпратим Араз на работа. Моята заплата в Сирия стигаше за прехраната на цялото семейство, само че тук всичко е доста скъпо. Не мога да смогна самичък ", споделя бащата Абдурахман Али.
Възможност за законен достъп до трудовия пазар
От началото на 2016 година сирийските бежанци имат право да желаят разрешителни за работа в Турция. На процедура обаче това не е по никакъв начин елементарно. По данни на турското държавно управление, при започване на 2017 година по-малко от един % от всички бежанци са получили сходно позволение. Сезен Йълчън е осведомена добре с казуса, защото нейната организация оказва помощ на бежанците.
" Много родители нямат сигурна работа, която да обезпечава прехраната на фамилиите им. Важно е тези хора да получат достъп до трудовия пазар. Само тогава те имат късмет да се интегрират в турското общество ", споделя тя. Едва тогава, както се надяват правозащитниците, няма да има потребност деца като Араз да работят. " Разбира се, че желая да отивам на учебно заведение ", споделя тя. А каква желае да стане, когато порасне? " Учителка ", споделя Араз.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ