Кога трябва да ни светне червената лампа за приложението
Технологията не трябва да къса връзката с потребителя, споделя Сара Фаац, Progress
Хората са изначално любопитни същества, а разработчиците – изключително, те се вълнуват какви технологии ще донесе утрешният ден, споделя Сара Фаац, управител „ Връзки с разработчици “ в Progress (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Понякога, нерядко в действителност, се случва приложение или уебсайт, чиито услуги ни трябват, да ни основава компликации в потреблението – до степен, при която се „ борим “ със системата, с цел да реализираме задачата си. Понякога даже се отчайваме и отхвърляме. Знаят ли основателите ѝ какъв брой е „ дървена “?! Кой е измислил приложението толкоз нескопосано? А можеше ли да бъде другояче? Всъщност, има ясни индикации по кое време дадена платформа е отчаяние за потребителите и те бягат от нея, споделя Сара Фаац, старши управител „ Връзки с разработчици “ в Progress.
Само преди ден двама другари, без значение един от различен, ми се оплакаха от банковите си приложения. Единият се бе борил половин ден с приложението, като най-после се отхвърля от битката и взема решение да чака, до момента в който нещо се промени. Другият беше гневен. Трябваше да върви до офиса на банката си, тъй като приложението го бе блокирало.
По някаква подигравка тъкмо след тези недоволства срещам Сара Фаац – още веднъж на DevReach в София, както когато се видяхме за първи път преди 4 години. Залата е цялостна с младежи. Лекторът написа код онлайн пред публиката, понякога залата ахва. Всички повтарят какъв брой е значимо „ цифровото прекарване “.
Преживяване ли?!
Сара, какво в действителност е цифрово прекарване?
Дигиталното прекарване е това, което желаеме да ни се случва, когато боравим с даден програмен продукт, било то в уеб страница или приложение на телефона. Да вземем за образец апликация за самолетни билети. Искаме да го има на компютъра, само че и на мобилното ни устройство, с цел да може билетът да е в джоба, когато ни потрябва. Искаме да можем да поръчаме от компютъра, тъй като по този начин ни е елементарно, само че да можем да покажем баркода на летищните управляващи от телефона си, а билетът да е наличен без значение от събитията, с цел да не си изпуснем самолета.
Уеб-системата и тази на телефона би трябвало да работят взаимосвързано, без разлики, и то във всеки миг, тъй като е непростимо да си изпуснем самолета. Ето това е цифровото прекарване: всичко да е еднородно, безпрепятствено, интуитивно и безотказно.
От позиция на разработчика това значи неговият код да работи безупречно във всички точки на взаимоотношение, които потребителят може да има с технологиите. Компютър, телефон, смарт-часовник, VR хедсет – това са другите точки на взаимоотношение и протичащото се би трябвало да е еднообразно елементарно за потребителя, която и технология да е избрал.
От кого зависи да е еднородно, безпрепятствено, интуитивно и безотказно?
Обичайно топката е у софтуерния проектант. Естествено, може да има разлики при другите организации, само че всекидневно софтуерният проектант е този, който дирижира основаването на дадена софтуерна система. Той си показва по какъв начин ще наподобяват нещата отсега нататък. У него е главната отговорност.
Софтуерният проектант следва да слуша противоположната връзка от потребителите, с цел да е сигурен, че цифровото прекарване е положително. Това би трябвало да е част от архитектурния развой.
Изглежда, че всички софтуеристи са наясно с това. Защо тогава има толкоз доста „ дървени “ приложения, които принуждават потребителите да се мъчат, да се лутат, да се „ борят “, че дори и да се отчайват и да вървят на място по клонове и офиси на компании и да търсят помощ онлайн от чиновниците?
Уви, има хора, които не следват положителните практики при тестването, правилата на ползваемостта, събирането на противоположна връзка от потребителите. Не си задават въпроси! Истина е това – има доста приложения, които са искрено мъчителни за прилагане. Така е, тъй като никой не се е е запитал по какъв начин потребителят употребява системата, по какъв начин се случват нещата в действителния живот.
още по темата
Когато технологията замества част от човешкото взаимоотношение, би трябвало да има емпатия, би трябвало да е доста мощно застъпена човешката позиция. Не бива да се скъсва връзката с действителния ползвател. Нужно е да се прави тестинг с консуматори, да се вниква, да се схваща по какъв начин се държат потребителите, какво чакат.
Дори когато си подготвен с приложението и го пуснеш, би трябвало да следиш какво се случва. Хората от време на време употребяват приложения по странни способи. Намират си заобиколни способи да избегнат това, което им е неловко. Трябва да схванеш за това, с цел да видиш къде им е несгодата.
Ето, у дома всички използваме приложение за следене на спортните резултати от NHL. Ала когато неотдавна го обновиха, установихме, че резултатите от мачовете не са там, където ги търсим. Много е неприятно. И това е единствено едно неуместно спортно приложение, което не е същински значимо както банковото или това за самолетните полети. Защо? Никой не е приказвал с потребителите, никой не си е задавал въпроси.
Кой би трябвало да ни „ светне “, че нашето приложение е неловко, прекомерно комплицирано, неинтуитивно, с две думи – „ дървено “?
Краткият отговор е – притежателят на плана. Това може да е софтуерният отбор или отделът, който е упълномощил създаването. След стартирането те следва да наблюдават и да схващат по какъв начин се употребява приложението. Има данни, които са красноречиви – в случай че хората се отхвърлят от системата, значи нещо генерално не е наред.
Как разбираме, че се отхвърлят? Лесно – виждаме огромен брой изтегляния и инсталирания, само че след това потреблението спада, спада, остава едва. Това значи, че хората пробват и се отхвърлят. Тогава би трябвало да светне алената лампа: има проблем и би трябвало да разузнаем какъв е. Нарастването на отводите е задоволителна причина да стартираме самобитно следствие.
Но има един източник на трудност и стеснение, който май не можем да избегнем – многофакторното удостоверяване….
Факт е, че хората не обичат да им е комплицирано. Но ние би трябвало да осъзнаем значимостта на сигурността. Всички приложения събират данни за потребителя и неговата интензивност. Тук име, там имейл адрес – нито едно парченце персонални данни не е маловажно! Хората би трябвало да схванат, че е значимо да са предпазени.
MFA е скъпа и си коства. Като общественост ние, разработчиците, би трябвало да отстъпим крачка обратно и да проумеем, че имаме отговорност и би трябвало да вършим нещата несъмнено. Този принцип би трябвало да залегне във всичките ни дейности.
Утре може и да няма преносими компютри и смарт телефони, може да има напълно други технологии. Всичко би трябвало да работи несъмнено, безпрепятствено, отмерено, безотказно.
Утре може и да няма смарт телефони, само че белким софтуеристите се замислят за това?
Ха! Ние, хората, сме по природа любопитни същества. А разработчиците, бидейки покрай технологиите, са не просто любопитни, те обичат да са откриватели. Наистина имам вяра, че много съществено си мислят какво следва в бъдеще. Това е част от същността им.
Хората са изначално любопитни същества, а разработчиците – изключително, те се вълнуват какви технологии ще донесе утрешният ден, споделя Сара Фаац, управител „ Връзки с разработчици “ в Progress (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Понякога, нерядко в действителност, се случва приложение или уебсайт, чиито услуги ни трябват, да ни основава компликации в потреблението – до степен, при която се „ борим “ със системата, с цел да реализираме задачата си. Понякога даже се отчайваме и отхвърляме. Знаят ли основателите ѝ какъв брой е „ дървена “?! Кой е измислил приложението толкоз нескопосано? А можеше ли да бъде другояче? Всъщност, има ясни индикации по кое време дадена платформа е отчаяние за потребителите и те бягат от нея, споделя Сара Фаац, старши управител „ Връзки с разработчици “ в Progress.
Само преди ден двама другари, без значение един от различен, ми се оплакаха от банковите си приложения. Единият се бе борил половин ден с приложението, като най-после се отхвърля от битката и взема решение да чака, до момента в който нещо се промени. Другият беше гневен. Трябваше да върви до офиса на банката си, тъй като приложението го бе блокирало.
По някаква подигравка тъкмо след тези недоволства срещам Сара Фаац – още веднъж на DevReach в София, както когато се видяхме за първи път преди 4 години. Залата е цялостна с младежи. Лекторът написа код онлайн пред публиката, понякога залата ахва. Всички повтарят какъв брой е значимо „ цифровото прекарване “.
Преживяване ли?!
Сара, какво в действителност е цифрово прекарване?
Дигиталното прекарване е това, което желаеме да ни се случва, когато боравим с даден програмен продукт, било то в уеб страница или приложение на телефона. Да вземем за образец апликация за самолетни билети. Искаме да го има на компютъра, само че и на мобилното ни устройство, с цел да може билетът да е в джоба, когато ни потрябва. Искаме да можем да поръчаме от компютъра, тъй като по този начин ни е елементарно, само че да можем да покажем баркода на летищните управляващи от телефона си, а билетът да е наличен без значение от събитията, с цел да не си изпуснем самолета.
Уеб-системата и тази на телефона би трябвало да работят взаимосвързано, без разлики, и то във всеки миг, тъй като е непростимо да си изпуснем самолета. Ето това е цифровото прекарване: всичко да е еднородно, безпрепятствено, интуитивно и безотказно.
От позиция на разработчика това значи неговият код да работи безупречно във всички точки на взаимоотношение, които потребителят може да има с технологиите. Компютър, телефон, смарт-часовник, VR хедсет – това са другите точки на взаимоотношение и протичащото се би трябвало да е еднообразно елементарно за потребителя, която и технология да е избрал.
От кого зависи да е еднородно, безпрепятствено, интуитивно и безотказно?
Обичайно топката е у софтуерния проектант. Естествено, може да има разлики при другите организации, само че всекидневно софтуерният проектант е този, който дирижира основаването на дадена софтуерна система. Той си показва по какъв начин ще наподобяват нещата отсега нататък. У него е главната отговорност.
Софтуерният проектант следва да слуша противоположната връзка от потребителите, с цел да е сигурен, че цифровото прекарване е положително. Това би трябвало да е част от архитектурния развой.
Изглежда, че всички софтуеристи са наясно с това. Защо тогава има толкоз доста „ дървени “ приложения, които принуждават потребителите да се мъчат, да се лутат, да се „ борят “, че дори и да се отчайват и да вървят на място по клонове и офиси на компании и да търсят помощ онлайн от чиновниците?
Уви, има хора, които не следват положителните практики при тестването, правилата на ползваемостта, събирането на противоположна връзка от потребителите. Не си задават въпроси! Истина е това – има доста приложения, които са искрено мъчителни за прилагане. Така е, тъй като никой не се е е запитал по какъв начин потребителят употребява системата, по какъв начин се случват нещата в действителния живот.
още по темата
Когато технологията замества част от човешкото взаимоотношение, би трябвало да има емпатия, би трябвало да е доста мощно застъпена човешката позиция. Не бива да се скъсва връзката с действителния ползвател. Нужно е да се прави тестинг с консуматори, да се вниква, да се схваща по какъв начин се държат потребителите, какво чакат.
Дори когато си подготвен с приложението и го пуснеш, би трябвало да следиш какво се случва. Хората от време на време употребяват приложения по странни способи. Намират си заобиколни способи да избегнат това, което им е неловко. Трябва да схванеш за това, с цел да видиш къде им е несгодата.
Ето, у дома всички използваме приложение за следене на спортните резултати от NHL. Ала когато неотдавна го обновиха, установихме, че резултатите от мачовете не са там, където ги търсим. Много е неприятно. И това е единствено едно неуместно спортно приложение, което не е същински значимо както банковото или това за самолетните полети. Защо? Никой не е приказвал с потребителите, никой не си е задавал въпроси.
Кой би трябвало да ни „ светне “, че нашето приложение е неловко, прекомерно комплицирано, неинтуитивно, с две думи – „ дървено “?
Краткият отговор е – притежателят на плана. Това може да е софтуерният отбор или отделът, който е упълномощил създаването. След стартирането те следва да наблюдават и да схващат по какъв начин се употребява приложението. Има данни, които са красноречиви – в случай че хората се отхвърлят от системата, значи нещо генерално не е наред.
Как разбираме, че се отхвърлят? Лесно – виждаме огромен брой изтегляния и инсталирания, само че след това потреблението спада, спада, остава едва. Това значи, че хората пробват и се отхвърлят. Тогава би трябвало да светне алената лампа: има проблем и би трябвало да разузнаем какъв е. Нарастването на отводите е задоволителна причина да стартираме самобитно следствие.
Но има един източник на трудност и стеснение, който май не можем да избегнем – многофакторното удостоверяване….
Факт е, че хората не обичат да им е комплицирано. Но ние би трябвало да осъзнаем значимостта на сигурността. Всички приложения събират данни за потребителя и неговата интензивност. Тук име, там имейл адрес – нито едно парченце персонални данни не е маловажно! Хората би трябвало да схванат, че е значимо да са предпазени.
MFA е скъпа и си коства. Като общественост ние, разработчиците, би трябвало да отстъпим крачка обратно и да проумеем, че имаме отговорност и би трябвало да вършим нещата несъмнено. Този принцип би трябвало да залегне във всичките ни дейности.
Утре може и да няма преносими компютри и смарт телефони, може да има напълно други технологии. Всичко би трябвало да работи несъмнено, безпрепятствено, отмерено, безотказно.
Утре може и да няма смарт телефони, само че белким софтуеристите се замислят за това?
Ха! Ние, хората, сме по природа любопитни същества. А разработчиците, бидейки покрай технологиите, са не просто любопитни, те обичат да са откриватели. Наистина имам вяра, че много съществено си мислят какво следва в бъдеще. Това е част от същността им.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ