Защо улавянето на въглерод не е лесно решение за изменението на климата?
Технологиите, които улавят излъчванията на въглероден диоксид, с цел да ги предпазят от атмосферата, са централни за климатичните тактики на доста международни държавни управления, защото те се стремят да изпълнят интернационалните задължения за декарбонизация доникъде на века. Те също по този начин са скъпи, недоказани в мащаб и могат да бъдат сложни за продажба, което ги прави неработещ сега модел, очакван в международен мащаб за хващане на въглерод и съхраняването му, показва разбор на. Улавянето на въглероден диоксид ще бъде на фокус на 28-ата конференция на Организация на обединените нации за изменението на климата в Обединените арабски емирства в края на ноември. Ето някои детайлности за настоящето положение на промишлеността и пречките пред необятното внедряване: Форми на хващане на въглерода
Най-разпространената форма на технология за хващане на въглерод включва хващане на газ от точков източник като индустриален газ. Оттам въглеродът може или да бъде изместен непосредствено в непрекъснато подземно вместилище, или може първо да се употребява за друга промишлена цел, разновидности, които надлежно се назовават улавяне и предпазване на въглерод (CCS) и хващане, потребление и предпазване на въглерод (CCUS). В момента има 42 оперативни комерсиални CCS и CCUS плана по целия свят с потенциал за предпазване на 49 милиона метрични тона въглероден диоксид годишно, съгласно Global CCS Institute, който наблюдава промишлеността. Това е към 0,13% от към 37 милиарда метрични тона в света годишно енергийни и свързани с промишлеността излъчвания на въглероден диоксид. Около 30 от тези планове, представляващи 78% от целия уловен въглерод от групата, употребяват въглерода за усъвършенствано възобновяване на петрол (EOR), при което въглеродът се инжектира в нефтени кладенци, с цел да се освободи уловеният петрол. Сондажите споделят, че EOR може да направи петрола по-благоприятен за климата, само че еколозите споделят, че практиката е контрапродуктивна. Другите 12 плана, които непрекъснато съхраняват въглерод в подземни формирания, без да ги употребяват за увеличение на добива на петрол, са в Съединени американски щати, Норвегия, Исландия, Китай, Канада, Катар и Австралия, съгласно Global CCS Institute. Не е ясно какъв брой от тези планове, в случай че има такива, са донесли облага. Друга форма на хващане на въглерод е директното хващане на въздух (DAC), при което въглеродните излъчвания се улавят от въздуха. Около 130 DAC уреди се възнамеряват по целия свят, съгласно Международната организация по енергетика (IEA), макар че единствено 27 са пуснати в употреба и те улавят единствено 10 000 метрични тона въглероден диоксид годишно. През август Съединени американски щати разгласи безплатни средства от 1,2 милиарда $ за два DAC центъра в Тексас и Луизиана, които дават обещание да уловят 2 милиона метрични тона въглерод годишно, макар че дефинитивно капиталово решение за плановете не е взето. Високи разноски Една спънка за бързото внедряване на технологията за хващане на въглероден диоксид е цената. Разходите за CCS варират от $15 до $120 на метричен звук уловен въглерод според от източника на излъчвания, а DAC плановете са даже по-скъпи, сред $600 и $1000 на метричен звук, заради количеството сила, належащо за хващане на въглерод от атмосферата, съгласно МАЕ. Някои планове за CCS в страни като Норвегия и Канада са спрени по финансови аргументи. Разработчиците споделят, че се нуждаят от цена на въглерода или под формата на въглероден налог, комерсиална скица или данъчно облекчение, която прави преференциално улавянето и съхраняването на въглерода. Без това печеливши са единствено планове за хващане на въглерод, които усилват приходите по друг метод - да вземем за пример посредством повишен рандеман на петрол. Държави, в това число Съединени американски щати, пуснаха обществени дотации за планове за хващане на въглерод. Законът за понижаване на инфлацията, признат през 2022 година, предлага данъчен заем от $50 на метричен звук въглерод, уловен за CCUS и $85 на метричен звук, уловен за CCS, и $180 на метричен звук, уловен посредством DAC. Въпреки че това са значими тласъци, фирмите въпреки всичко може да се наложи да поемат някои спомагателни разноски, с цел да придвижат CCS и DAC плановете напред, сподели Бенджамин Лонгстрет, световен шеф на отдела за хващане на въглерод в Работната група за чист въздух. Някои CCS планове също не съумяха да потвърдят готовността на технологията. Проект за 1 милиард $ за преодоляване на излъчванията на въглероден диоксид от въглищна централа в Тексас да вземем за пример, имаше непрекъснати механични проблеми и постоянно не изпълняваше задачите си. Той беше спрян през 2020 година, съгласно отчет, показан от притежателите на плана до Министерството на енергетиката на Съединени американски щати. Проектът, наименуван Petra Nova, започва още веднъж през септември. Местоположение и отново местонахождение Къде може да се съхранява уловеният въглерод е лимитирано от геологията, действителност, която ще стане по-ясно изразена, в случай че и когато улавянето на въглерод се разгърне в голям мащаб, който би бил нужен, с цел да настъпят значими промени в климата. Най-добрите места за предпазване на въглерод са в елементи от Северна Америка, Източна Африка и Северно море, съгласно Global CCS Institute. Това значи, че доставянето на уловения въглерод до местата за предпазване може да изисква обширни тръбопроводни мрежи или даже корабни флотилии, което основава евентуални нови спънки. През октомври, да вземем за пример, план за водопровод за CCS на стойност 3 милиарда $, препоръчан от Navigator CO2 Ventures в Средния запад на Съединени американски щати, предопределен да реалокира въглерода от инсталациите за етанол в централната част на страната до положителни места за предпазване, беше анулиран на фона на опасенията на жителите за евентуални течове и строителни вреди. Компаниите, които влагат в унищожаване на въглерода, би трябвало да одобряват съществено загрижеността на общността по отношение на новите инфраструктурни планове, сподели Симон Стюарт, експерт по индустриална политика в Националната федерация за дивата природа. „ Не всички технологии ще бъдат вероятни на всички места “, сподели Стюарт.
Най-разпространената форма на технология за хващане на въглерод включва хващане на газ от точков източник като индустриален газ. Оттам въглеродът може или да бъде изместен непосредствено в непрекъснато подземно вместилище, или може първо да се употребява за друга промишлена цел, разновидности, които надлежно се назовават улавяне и предпазване на въглерод (CCS) и хващане, потребление и предпазване на въглерод (CCUS). В момента има 42 оперативни комерсиални CCS и CCUS плана по целия свят с потенциал за предпазване на 49 милиона метрични тона въглероден диоксид годишно, съгласно Global CCS Institute, който наблюдава промишлеността. Това е към 0,13% от към 37 милиарда метрични тона в света годишно енергийни и свързани с промишлеността излъчвания на въглероден диоксид. Около 30 от тези планове, представляващи 78% от целия уловен въглерод от групата, употребяват въглерода за усъвършенствано възобновяване на петрол (EOR), при което въглеродът се инжектира в нефтени кладенци, с цел да се освободи уловеният петрол. Сондажите споделят, че EOR може да направи петрола по-благоприятен за климата, само че еколозите споделят, че практиката е контрапродуктивна. Другите 12 плана, които непрекъснато съхраняват въглерод в подземни формирания, без да ги употребяват за увеличение на добива на петрол, са в Съединени американски щати, Норвегия, Исландия, Китай, Канада, Катар и Австралия, съгласно Global CCS Institute. Не е ясно какъв брой от тези планове, в случай че има такива, са донесли облага. Друга форма на хващане на въглерод е директното хващане на въздух (DAC), при което въглеродните излъчвания се улавят от въздуха. Около 130 DAC уреди се възнамеряват по целия свят, съгласно Международната организация по енергетика (IEA), макар че единствено 27 са пуснати в употреба и те улавят единствено 10 000 метрични тона въглероден диоксид годишно. През август Съединени американски щати разгласи безплатни средства от 1,2 милиарда $ за два DAC центъра в Тексас и Луизиана, които дават обещание да уловят 2 милиона метрични тона въглерод годишно, макар че дефинитивно капиталово решение за плановете не е взето. Високи разноски Една спънка за бързото внедряване на технологията за хващане на въглероден диоксид е цената. Разходите за CCS варират от $15 до $120 на метричен звук уловен въглерод според от източника на излъчвания, а DAC плановете са даже по-скъпи, сред $600 и $1000 на метричен звук, заради количеството сила, належащо за хващане на въглерод от атмосферата, съгласно МАЕ. Някои планове за CCS в страни като Норвегия и Канада са спрени по финансови аргументи. Разработчиците споделят, че се нуждаят от цена на въглерода или под формата на въглероден налог, комерсиална скица или данъчно облекчение, която прави преференциално улавянето и съхраняването на въглерода. Без това печеливши са единствено планове за хващане на въглерод, които усилват приходите по друг метод - да вземем за пример посредством повишен рандеман на петрол. Държави, в това число Съединени американски щати, пуснаха обществени дотации за планове за хващане на въглерод. Законът за понижаване на инфлацията, признат през 2022 година, предлага данъчен заем от $50 на метричен звук въглерод, уловен за CCUS и $85 на метричен звук, уловен за CCS, и $180 на метричен звук, уловен посредством DAC. Въпреки че това са значими тласъци, фирмите въпреки всичко може да се наложи да поемат някои спомагателни разноски, с цел да придвижат CCS и DAC плановете напред, сподели Бенджамин Лонгстрет, световен шеф на отдела за хващане на въглерод в Работната група за чист въздух. Някои CCS планове също не съумяха да потвърдят готовността на технологията. Проект за 1 милиард $ за преодоляване на излъчванията на въглероден диоксид от въглищна централа в Тексас да вземем за пример, имаше непрекъснати механични проблеми и постоянно не изпълняваше задачите си. Той беше спрян през 2020 година, съгласно отчет, показан от притежателите на плана до Министерството на енергетиката на Съединени американски щати. Проектът, наименуван Petra Nova, започва още веднъж през септември. Местоположение и отново местонахождение Къде може да се съхранява уловеният въглерод е лимитирано от геологията, действителност, която ще стане по-ясно изразена, в случай че и когато улавянето на въглерод се разгърне в голям мащаб, който би бил нужен, с цел да настъпят значими промени в климата. Най-добрите места за предпазване на въглерод са в елементи от Северна Америка, Източна Африка и Северно море, съгласно Global CCS Institute. Това значи, че доставянето на уловения въглерод до местата за предпазване може да изисква обширни тръбопроводни мрежи или даже корабни флотилии, което основава евентуални нови спънки. През октомври, да вземем за пример, план за водопровод за CCS на стойност 3 милиарда $, препоръчан от Navigator CO2 Ventures в Средния запад на Съединени американски щати, предопределен да реалокира въглерода от инсталациите за етанол в централната част на страната до положителни места за предпазване, беше анулиран на фона на опасенията на жителите за евентуални течове и строителни вреди. Компаниите, които влагат в унищожаване на въглерода, би трябвало да одобряват съществено загрижеността на общността по отношение на новите инфраструктурни планове, сподели Симон Стюарт, експерт по индустриална политика в Националната федерация за дивата природа. „ Не всички технологии ще бъдат вероятни на всички места “, сподели Стюарт.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ