Теглото на възрастния човек е сравнително постоянно и дълго време

Теглото на възрастния човек е относително непрекъснато и дълго време може да не се трансформира, макар разнообразното всекидневие и хранителен режим. За да има баланс сред банкет и разход на сила, в нашето тяло съществуват голям брой механизми, които управляват апетитa и главната ни обмяна. Смущения в тази фина регулация водят до напълняване. Затлъстяването, в действителност, съставлява нараснал енергиен ресурс под формата на мазнини, който се получава при калориен банкет, преизпълнен калорийния разход.

Централна роля в регулацията на апетита играе хипоталамуса. Този район в мозъка получава сигнали от стомашно-чревния тракт за количеството и типа на признатата храна, както и за общото наличие на мазнини в организма, като надлежно оказва въздействие върху чувството ни за задоволеност. Основна роля на тази контролна система е да ни защищити от недояждане, а не от напълняване.

Информацията до хипоталамуса доближава благодарение на няколко хормона на апетита. Сред най-важните е откритият през 1994 година лептин. Той се отделя от мастната тъкан и е главен регулатор на енергийните резервира в организма. Високите концентрации на лептин в кръвта демонстрират на мозъка, че има задоволително складирана сила, в резултат на което понижава апетита и се усилва главната обмяна. И противоположното - при недояждане количеството мазнини и лептинът спадат, което ни кара да ядем повече и да горим по-малко калории. Ролята на лептина се схваща най-добре, когато се преглеждат редките случаи на хора с присъщ недостиг на този хормон. Въпреки, че страдат от рисково затлъстяване още от ранна детска възраст, тези пациенти демонстрират признаци на непрекъснат апетит с чест банкет на огромно количество храна.

Според приема и качеството на признатата храна, от стомаха също се отделят редица хормони. Най-важен от тях е грелинът. Той дава сигнал на мозъка да усещаме апетит и покачва апетита ни. Установено е, че при дефицит на сън, както и банкет на храни, богати на мазнини, равнищата му са доста нараснали.

Тук не трябва да се пропуща и глюкагоно-подобния пептид 1 (GLP-1), на който се основава едно от най-успешните лекувания на захарен диабет вид 2 и затлъстяване (т.нар. инкретин основана терапия). Той се отделя от червата при до момента на стената им с хранителни субстанции. Ролята му е да забавя изпразването на стомаха, което понижава приема на храна, и да подтиква секрецията на инсулин от панкреаса.

Счита се, че един от главните механизми на напълняването е лептиновата устойчивост.

При хората със затлъстяване се откриват нараснали равнища на хормона лептин в кръвта, само че все пак, техният вкус не е понижен. Установява се, че е нарушено предаването на сигнала му до хипоталамуса. Въпреки, че има задоволително количество лептин в кръвта, мозъкът просто не го вижда и той си мисли, че организмът гладува, макар че има премного складирана сила. Това трансформира биологията и държанието на индивида, за да се натрупа телесна лой, която да се употребява за „ черни дни “.

В този механизъм евентуално се крие и повода за така наречен йо-йо резултат след диета. В отговор на намаляващата мастна тъкан, лептинът спада, което провокира възприятие на апетит, понижено предпочитание за спортуване и по-малък енергоразход. С други думи мозъкът прави всичко допустимо да възвърне изгубените енергийни депа.

Основните аргументи за лептиновата устойчивост включват:

Хронично инфектиране – от насъбраната мастната тъкан в региона на корема се отделят голям брой фактори на възпалението;
Свободни мастни киселини – те пречат на превоза на лептина до мозъка. Инсулиновата устойчивост е положение, за което е особено високата централизация на СМК;
Продължителната висока централизация на лептин провокира понижена сензитивност на рецепторите към него.

С други думи затлъстяването и инсулиновата устойчивост пораждат лептинова устойчивост. Веднъж стигне ли се до такава степен, отслабването става доста сложен развой. Какви ограничения може да предприемете?

Хранете се по-малко, изключително нощем, и избягвайте преяждането. Давайте си най-малко 12 часа отмора без банкет на храна;
Яжте по-малко рафинирани захари и фруктоза, и наблегнете на качествените въглехидрати и фибрите, които се съдържат в зеленчуците;
Увеличете протеините и намалете богатите на мазнини храни;
Спете повече;
• Спортувайте – физическата интензивност усъвършенства инсулиновата и лептиновата устойчивост, и потиска хроничното възпаление;
• Давайте си време за отмора – непрекъснатият стрес покачва равнищата на кортизола, който утежнява лептиновата устойчивост.

www.puls.bg