Януари често идва с големи очаквания – да сме по-организирани,

Януари постоянно идва с огромни упования – да сме по-организирани, по-продуктивни и „ назад в релси “ още от първата работна седмица. Реалността обаче е друга. След празниците тялото и мозъкът ни не се нуждаят от шокова терапия, а от време. Умората, неналичието на централизация и нежеланието за работа не са уязвимост, а естествена реакция на промяната на ритъма.
Първата и най-важна стъпка към работен режим е възобновяване на ежедневния темп. Стабилният час за пробуждане и лягане работи като вътрешен компас за организма. Дори няколко дни с по-редовен сън могат осезаемо да подобрят концентрацията и настроението. Вместо да компенсираме умората с още кафе, по-добре е да дадем на тялото това, от което в действителност има потребност – покой и поредност.
Храненето също играе основна роля в този преход. След празничните трапези няма потребност от крайности и строги ограничавания. По-скоро от леко „ изчистване “ посредством по-топли, по-леки и по-питателни храни, които поддържат силата денем. Когато тялото не е претрупано, и мозъкът работи по-ясно.
Работният режим не стартира с оптимално натоварване. Първите януарски дни са по-подходящи за нареждане – на задания, цели и упования. Вместо да гоним високи обороти, по-ефективно е да влезем последователно в темпото си. Това понижава напрежението и покачва устойчивостта в дълготраен проект.
Не на последно място е и психическата конфигурация. Януари не е изпит, който би трябвало да издържим, а преход. Месец за акомодация, а не за съвършенност. Когато си позволим да влизаме в темп с по-малки стъпки, шансът да го задържим е доста по-голям.
В последна сметка, най-здравословният метод да се върнем към работния режим след празниците не е посредством напън, а посредством внимание към себе си. Именно това трансформира януари от „ сложен месец “ в месец на ново начало.