Тед Галън Карпентър, The American ConservativeИнфлация на хроничната заплаха. Опитите

Тед Галън Карпентър, The American Conservative

Инфлация на хроничната опасност. Опитите за показване на скорошните преврати в Западна Африка за рецесии следват прочут модел

Политическите водачи имат съвсем универсалния табиет да сочат хипотетични външни закани. Най-често „ заканите “ са мощно пресилени, а от време на време са изцяло измислени. Съединените щати са най-големият извършител в потреблението на тази цинична тактичност, само че не са единстваната страна, която я ползва. В изявление за Washington Post Киари Лиман-Тингуири, дипломат на Нигер във Вашингтон, увери, че в случай че военният прелом в неговата страна беше позволен да се случи, „ целият свят щеше да бъде дестабилизиран “. Държавният секретар Тони Блинкен изрази поддръжка по отношение на индикациите, дадени от съседите на Нигер, по отношение на тяхна допустима силова интервенция за възобновяване на определеното държавно управление.

Абсурдността на изявлението на Лимани-Тингуири не може да бъде пресилена. Западна Африка е стратегически изолирана по отошение на световните каузи, без значение от опитите на посланика и неговите западни поддръжници да настояват, че както ислямските екстремисти, по този начин и злите руснаци съставляват очевидна опасност. Това, което става в Нигер, може и да е значимо за тази страна и нейните директни съседи, само че надали е жизненоважно за страните от Източна Азия, Европа или Западното полукълбо, макар изобилните естествени запаси на страната.

По същия метод водачите на НАТО преувеличиха смисъла на Украйна – надалеч преди съветската инвазия през февруари 2022 година. Трудно е да се проумее по какъв начин една корумпирана, стопански дисфункционална, междинна страна в Източна Европа стана толкоз значима за Съединените щати и техните съдружници, че те водят рискова прокси война с вероятни нуклеарни затруднения против Русия. Украйна беше подчинена политическа единица в границите на Съветския съюз до края на 1991 година, тъй че сигурно не е представлявала относим, още по-малко витален стратегически интерес за Запада. Стойността на Украйна остава маргинална в първичните години на нейната самостоятелност. Американските управляващи в никакъв случай не обясниха по какъв начин, по кое време или за какво тази обстановка се промени толкоз трагично.

Лидерите на Съединените щати и НАТО издигнаха смисъла на Украйна до равнището на стратосферата. Само часове откакто съветските сили пресякоха границата, Белият дом съобщи, че дейностите на Москва съставляват опасност за „ световния мир и сигурността “. Оттогава по голям брой мотиви европейските и американски политици упорстват, че Украйна е на фронтовата линия в борба за съхраняването на международния ред, учреден на правила и възпирането на властническата опасност за демокрацията. Президентът Байдън изложи ясно тезата си, че войната в Украйна е „ борба сред демокрацията и авторитаризма, сред свободата и потисничеството, сред учредения на правила ред и реда на грубата мощ “.

Този мотив е извънредно погрешен. Първо, Украйна не е народна власт съгласно нито една смислена формулировка на това разбиране. Руско-украинската война е торфена борба сред два властнически режима за посредствени стопански, културни и стратегически въпроси. Без недомисленото решение на НАТО да ескалира спора в западна прокси война против Русия, това в никакъв случай нямаше да бъде освен това от провинциално сборичкване. По никакъв метод тази война не съставлява екзистенциална борба сред демокрацията и авторитаризма.

Второ, западните водачи освен мощно преувеличиха демократичните качества на Киев, само че и нахално превъзнесоха „ съветската опасност “. Ако човек има вяра на реториката, идваща от Вашингтон или европейските столици, Москва управлява някакъв боен колос, който може да господства цяла Европа. Тези хиперболични обстоятелства обаче не кореспондират с обстоятелствата на терен. Руската атака в Украйна лиши доста повече време и коства надалеч повече съветска кръв и средства, в сравнение с Кремъл очакваше. Със сигурност военната помощ на НАТО за Киев е сериозна причина за това развиване, само че дърварското показване на съветската войска има голям брой аргументи. Във всеки случай, концепцията, че страна, която срещна толкоз компликации в подчиняването на Украйна, може да заплаши други, надалеч по-способни сили, и да господства континента, е геостратегическа нервност.

За жал това рисково преувеличаване е честа тактическа ловкост от страна на Съединените щати и техните съдружници от десетки години. Президентът Дуайт Айзенхауер показа теорията за доминото, съгласно която победа на комунистите във Виетнам би дестабилизирала и би довела до комунистическа доминация в цяла Източна Азия. Това съмнение беше особено за реториката, идваща от Вашингтон през 60-те и до началото на 70-те години, с цел да оправдае нуждата от Виетнамската война.

По време на администрацията на Роналд Рейгън управляващите непрекъснато повтаряха, че левите режими и протести тук-там като Централна Америка и Южна Африка имат надалеч по-всеобхватни последствия както за международния мир, по този начин и за американската сигурност. Наследникът на Рейгън, Джордж У. Буш, настояваше, че нашествието в Ирак и анексирането на Кувейт слагат неприемлива опасност пред районния мир. Властите от администрацията и съдружниците им в новинарските медии раздуваха хипотетичните качества на иракската войска, макар че режимът на Саддам Хюсеин преди малко бе водил напразна многогодишна война против прилежащ Иран – страна, раздирана и отслабена от ислямската гражданска война. Десет години по-късно синът на Буш ще води сходна, даже още по-успешна, пропагандна акция, ориентирана против Саддам.

Нито една непозната страна или придвижване не са задоволително дребни, с цел да бъдат набелязани за инфлационна опасност. В средата на 50-те години английският премиер-министър Антъни Идън се опита да показа египетския водач Гамел Насер за опасност, сравнима с Адолф Хитлер, откакто Насер взе надзор над Суецкия канал. Бил Клинтън и съветниците му извикаха облика на Хитлер, с цел да оправдаят военната намеса на НАТО в Босна и Косово, употребявайки сръбския водач Слободан Милошевич в качеството на чудовище. Либийският полковник Муамар Кадафи и сирийският деспот Башар ал-Асад бяха идващите въплъщения. В тези случаи Съединените щати и техните съдружници се оказаха в поддръжка на фракции, които бяха даже по-одиозни от автократите, които се опитваха да смъкват от власт.

Предвид това дълго, непоносимо досие на двуличието на западните водачи, народите на тези страни и по света би трябвало да бъдат тройно скептични към предизвестията за най-новите твърдяни екзистенциални закани. Международната система не е напът да се разпадне поради военните преврати в Западна Африка. Нито световната народна власт ще се срине, в случай че Русия в последна сметка надделее в Украйна. Политиците, които се ангажират с тази инфлация на заканите наскърбяват интелекта на хората, които претендират, че съставляват.

Не е изцяло обяснимо за какво политиците постоянно се занимават с сходни пресиления. В някои случаи изказванията им евентуално са част от откровени акции за дезинформация, до момента в който други пъти политиците като че ли имат вяра в личната си агитация. Някои от предизвестията за съществени закани за сигурността са като най-малко евентуални. Нападение на Китай над Тайван, да вземем за пример, би имало широкоспектърен дестабилизиращ резултат.

Не е евентуално обаче западните водачи същински да са вярвали, че страни като Сърбия или Либия са представлявали сериозна опасност за сигурността. Но те твърдяха, че дейностите на Белград и Триполи освен оправдават, само че и изискват военни интервенции, водени от Съединени американски щати. Това бяха случаи на цинична инфлация на опасността на стероиди, а продължаващата акция за показване на преврата в Западна Африка като рецесия следват същия модел.

-------

Тед Галън Карпентър е помощник на American Conservative, страши помощник в Randolph Bourne Institute и старши помощник в Libertarian Institute. Служил е на разнообразни позиции в продължение на 37 години в Cato Institute. Д-р Карпентър е създател на 13 книги и над 1200 публикации по интернационалните връзки. Последната му книга е Unreliable Watchdog: The News Media and U.S. Foreign Policy (2022)

Инфо: The American Conservative

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова