Иван Юруков: Забравяме красотата на „първите пъти“, театърът трябва да защитава човешките ценности
Театърът би трябвало да изследва и да пази човешките полезности. Кризите в страната са изкуствено основани, с цел да може властимащите да оправдаят нуждата от наличието си. Губим се в заседналостта на привидния комфорт и забравяме за хубостта на „ първите пъти “ - да създаваш неща в живота си за първи път.
Така артистът Иван Юруков се разкри в искрено изявление за Агенция БГНЕС като един от другите, търсещи, чувствени създатели на българската телевизионна, кино, и театрална сцена.
Поводът за посещение в студиото на БГНЕС на звездата от дребния и огромния екран са многостранните му изяви – моноспектакълът „ Пилето, което споделя Ку “, режисьорският му кино план „ До последния каприз “ и спектаклите с музикална групировка „ Терпентина.
Иван Юруков приключва НАТФИЗ в класа на професор Стефан Данаилов, а от 2005 година е част от трупата на Народния спектакъл. Многократно е номиниран в категориите „ Изгряваща звезда “ и „ Водеща мъжка роля “ от Националните театрални награди „ Икар “ и фондация „ Аскеер “. Носител е на Грамота от Министерство на културата за реализирани високи креативен резултати и принос в развиването на българската просвета през 2008 година Освен с многочислените си театрални превъплъщения, Иван Юруков се трансформира в един от любимците на българските фенове с функциите си в ТВ сериалите „ Мен не ме мислете “, „ Откраднат живот “, „ Столичани допълнително “ и други, както и в игралните филми „ Дъвка за балончета “, „ Аве “ и други
„ Напоследък ми се наложи да преброя спектаклите, в които съм взел участие, откогато се занимавам с спектакъл – те са над 40 – което значи по 2-3 нови заглавия на година. В сегашния миг в репертоара на театъра аз вземам участие в 16 заглавия, което значи, че половината вечери от месеца аз съм на сцената “, сподели артистът.
Определя себе си като актьор, който търси човешките истини, човешката същина, своята същина.
„ И по тази причина с изключение на да бъда прям към хората и да диря път към тях посредством правота, нямам друга опция. През годините ме е движил устрема към хубостта, към търсене на красивите неща “, споделя Иван Юруков.
Суетата на актьорската популярност му е непозната.
„ Много ми харесва едно определение за това какво значи да си прочут: „ Ако искаш да бъдеш звезда или в случай че искаш да се почувстваш звезда, качи се на върха на елхата “, цитира умно той, като добави: „ Никога не ме е водило желанието да бъда прочут. Това просто е стичане на събитията. Предимството да бъдеш прочут е, че от време на време в магазина продавачката ти дава от по-прясното сирене “.
Как поддържа форма, с цел да се трансформира в един от любимците на женската публика, артистът изясни с смешка: „ Попитали Ал Пачино по какъв начин поддържа формата си и дали спортува и той дава отговор: „ В мига, в който усетя, че ми се доспортува, сядам на дивана и очаквам да ми мине “. И аз по този начин работя за моя сексапил - не поставям никакви старания “.
Моноспектакълът „ Пилето, което споделя Ку “ е роден на сцената на Нова спектакъл НДК преди 4 години. Сценарият е основан по сборниците модерни разкази " Малкото име на дните " и " Тиква " на Александър Урумов, а музиката е дело на Михаил Шишков - татко.
„ Спектакълът обиколи съвсем цялата страна на всевъзможни подиуми. Игра се даже и на фестивали в чужбина. Последният подобен фестивал беше предходната година в Македония. Аз се престраших да бъда и режисьор на спектакъла. Така създадохме едно зрелище, което е много комплицирано за осъществяване и което се харесва на публиката и работи прочувствено “, описа звездата.
„ С тази история ние вършим една самобитна дисекция на актуалния човек в актуалното общество с неговите несъгласия, неговите въжделения, бунтове… Това е история на дребния човек, който отнася личните си усещания за света към обстановката, в която се намира, по отношение на обстановките, в които го слага живота. На сцената възпроизвеждам към 15 разнообразни персонажа. Всичко става доста динамично “, добави той.
„ Пилето, което споделя Ку “ ще има своето ново зрелище на 23 април в Нов спектакъл НДК.
Само ден по-късно, на 24 април, в кино „ Одеон “ ще състои специфичната прожекция на " До последния каприз " – авторски кино план на Иван Юруков, на който той е режисьор, сценарист и продуцент.
„ До последния каприз “ е един филм, върху който ние с моя другар, съсценаристът на кино лентата Росен Станев, работим от доста от дълго време – още от 2016 година. Създадохме една история, която преглежда актуалния създател в обстановка, в която той е решил да се уедини, с цел да се отдаде на това да изсвири до съвършенство „ 24 каприза “ на Паганини, което е едно от най-трудните основани в миналото музикални творби и оставено в завещание за всички цигулари. Той избира едно българско село, в което се среща с две локални момчета, чиято орис се трансформира с помощта на тази среща. Като цяло филмът е за актуалния създател и неговото място в изкуството и в света през днешния ден и какъв е смисълът на създателя през днешния ден. За това когато един създател заподозре себе си, че към този момент не е създател, а просто един реализатор и че не може да доближи до на никое място другаде, с изключение на до пресъздаване на непозната авторова мисъл. Така и нашият воин си задава тези въпроси. И отговорите се намират във кино лентата “, показа планът артистът и режисьор.
Като търсещ създател обаче, той навлиза и в дебрите на музиката. Така се стига и до присъединяване му в група „ Терпентина “.
„ От дребен се занимавам с музика. С група „ Терпентина “ се занимавам по-активно от 4 години, като последните 2 години имаме значително концерти из цялата страна. Скоро бяхме на турне в Пловдив, където мина доста добре. Сега предстоят 3 концерта в София – на 12-ти ще бъдем дружно с „ Ревю “ в клуб „ Мазе “, на 19-ти сме в Казанлък, на 20-ти по покана на Фондация „ Димитър Воев “ сме в София “, описа Юруков.
Съвместната работа с група „ Терпентина “ е мотив за основаване и на музикално-театрален театър по текстове на Димитър Воев от книгата „ Поздрави от мен боговете “. От основаването му при започване на пандемията, той се играе на различни подиуми - базилики, римски замъци, руини…
„ Това е в действителност огромно прекарване и сякаш самият театър се трансформираше всякога, когато отиваше на ново място. Сега този театър се играе в Нов спектакъл НДК, като идната дата ще бъде на 16 юни. На сцената сме четирима – Милен Апостолов, пианист и композитор, Стоян Младенов на цигулка от спектакъл „ Зад канала “ и Николай Димитров, барабанист, от спектакъл „ София, описа създателят.
По мотив на разразилия се наскоро скандал, Иван Юруков разяснява: „ Нещата в Народния спектакъл би следвало да останат в Народния спектакъл. Но те по някакъв метод излязоха от рамките на театъра и изгубиха надзор, станаха съвсем неуместни. Всяка медия стартира да ги интерпретира както си желае и както ѝ е комфортно. Моята позиция е, че ние артистите не може и не трябва да бъдем политизирани и вкарвани в една или друга тенденция, с цел да обслужваме нечия цел. Аз самият съм аполитичен и виждам да се държа настрани от всички тези неща “.
Според него тези проблеми би трябвало да бъдат решени по допустимо най-благоприятния метод за атмосферата и работата в театъра от правоимащите да създадат това, в тази ситуация управлението на театъра.
Той има и лична интерпретация на затъването на страната във от ден на ден рецесии, само че я поддържа с доза оптимизъм.
„ Всички тези рецесии, които непрестанно ни се тикат в лицата, нападателно даже, надменно и безкомпромисно от малките екрани, от филми, даже от улицата, тази експанзия, която човек може даже да я допре – това са сякаш изкуствено основани рецесии, с цел да може властимащите да оправдаят нуждата от наличието си. Т.е. с цел да има властимащи, които да позволяват дадена рецесия, би трябвало да има рецесия. В този смисъл се пробвам да не преустановявам да имам вяра, че въпреки всичко положителното го има и има доста всеотдайни хора, които се стремят към него “, съобщи метафизичен артистът.
На край Иван Юруков разкри, че работи по нов кино сюжет, при работата на който среща ориси на хора, в които значително открива себе си, „ хора от нашето минало, които са съдействали за добруването на обществото, освен за това време “.
Идеята за „ първите пъти “ е неговото ново изобретение - ново просветление в пътя му напред и нещото, на което е посветил напъните си.
„ Замислям се за нещо, което в последно време ме занимава. Това са „ първите пъти “, когато човек прави нещо, нормално в детството. Тези „ първи пъти „ в нашето детство са доста. Това ни кара като деца да бъдем любознателни, търсещи, живи и да преследваме задачите и фантазиите си. С течение на времето тези „ първи пъти “ става все по-малко о човек сякаш залинява и се „ кротва “ в своя измамлив комфорт и не помни за тези „ първи пъти “, и не помни даже да мечтае, не помни какво е мечтал в миналото и какъв е желал да бъде. И даже да е имал гении, стига до такава степен, че да ги обезсмисли, да ги закопае в символ на помирение с привидния си комфорт. Затова в последно време се занимавам с това да си сътворявам обстановки, в които да откривам „ първи пъти “. За „ първи път “ направих като режисьор кино лентата „ До последния каприз “, събрах екип от хора, които за „ първи път “ се занимават с това, като множеството са дилетанти и хора, които за „ първи път “ застават зад камера, сценаристът Росен Станев е за „ първи път “ сценарист, за оператора Галина Стоева това е дебютния ѝ филм… В момента се занимавам още веднъж с проучване на човешка история в кино сюжет. Така че моята нова задача в сегашния миг е да откривам и да сътворявам „ първите си пъти “, сподели Иван Юруков.
И приключи с апел: „ Ако по някакъв метод сме попаднали на заседналостта в привидния комфорт, безусловно би трябвало да дерайлираме от това място, да извадим гениите си и да си спомним какви сме желали да бъдем. “ /БГНЕС
Така артистът Иван Юруков се разкри в искрено изявление за Агенция БГНЕС като един от другите, търсещи, чувствени създатели на българската телевизионна, кино, и театрална сцена.
Поводът за посещение в студиото на БГНЕС на звездата от дребния и огромния екран са многостранните му изяви – моноспектакълът „ Пилето, което споделя Ку “, режисьорският му кино план „ До последния каприз “ и спектаклите с музикална групировка „ Терпентина.
Иван Юруков приключва НАТФИЗ в класа на професор Стефан Данаилов, а от 2005 година е част от трупата на Народния спектакъл. Многократно е номиниран в категориите „ Изгряваща звезда “ и „ Водеща мъжка роля “ от Националните театрални награди „ Икар “ и фондация „ Аскеер “. Носител е на Грамота от Министерство на културата за реализирани високи креативен резултати и принос в развиването на българската просвета през 2008 година Освен с многочислените си театрални превъплъщения, Иван Юруков се трансформира в един от любимците на българските фенове с функциите си в ТВ сериалите „ Мен не ме мислете “, „ Откраднат живот “, „ Столичани допълнително “ и други, както и в игралните филми „ Дъвка за балончета “, „ Аве “ и други
„ Напоследък ми се наложи да преброя спектаклите, в които съм взел участие, откогато се занимавам с спектакъл – те са над 40 – което значи по 2-3 нови заглавия на година. В сегашния миг в репертоара на театъра аз вземам участие в 16 заглавия, което значи, че половината вечери от месеца аз съм на сцената “, сподели артистът.
Определя себе си като актьор, който търси човешките истини, човешката същина, своята същина.
„ И по тази причина с изключение на да бъда прям към хората и да диря път към тях посредством правота, нямам друга опция. През годините ме е движил устрема към хубостта, към търсене на красивите неща “, споделя Иван Юруков.
Суетата на актьорската популярност му е непозната.
„ Много ми харесва едно определение за това какво значи да си прочут: „ Ако искаш да бъдеш звезда или в случай че искаш да се почувстваш звезда, качи се на върха на елхата “, цитира умно той, като добави: „ Никога не ме е водило желанието да бъда прочут. Това просто е стичане на събитията. Предимството да бъдеш прочут е, че от време на време в магазина продавачката ти дава от по-прясното сирене “.
Как поддържа форма, с цел да се трансформира в един от любимците на женската публика, артистът изясни с смешка: „ Попитали Ал Пачино по какъв начин поддържа формата си и дали спортува и той дава отговор: „ В мига, в който усетя, че ми се доспортува, сядам на дивана и очаквам да ми мине “. И аз по този начин работя за моя сексапил - не поставям никакви старания “.
Моноспектакълът „ Пилето, което споделя Ку “ е роден на сцената на Нова спектакъл НДК преди 4 години. Сценарият е основан по сборниците модерни разкази " Малкото име на дните " и " Тиква " на Александър Урумов, а музиката е дело на Михаил Шишков - татко.
„ Спектакълът обиколи съвсем цялата страна на всевъзможни подиуми. Игра се даже и на фестивали в чужбина. Последният подобен фестивал беше предходната година в Македония. Аз се престраших да бъда и режисьор на спектакъла. Така създадохме едно зрелище, което е много комплицирано за осъществяване и което се харесва на публиката и работи прочувствено “, описа звездата.
„ С тази история ние вършим една самобитна дисекция на актуалния човек в актуалното общество с неговите несъгласия, неговите въжделения, бунтове… Това е история на дребния човек, който отнася личните си усещания за света към обстановката, в която се намира, по отношение на обстановките, в които го слага живота. На сцената възпроизвеждам към 15 разнообразни персонажа. Всичко става доста динамично “, добави той.
„ Пилето, което споделя Ку “ ще има своето ново зрелище на 23 април в Нов спектакъл НДК.
Само ден по-късно, на 24 април, в кино „ Одеон “ ще състои специфичната прожекция на " До последния каприз " – авторски кино план на Иван Юруков, на който той е режисьор, сценарист и продуцент.
„ До последния каприз “ е един филм, върху който ние с моя другар, съсценаристът на кино лентата Росен Станев, работим от доста от дълго време – още от 2016 година. Създадохме една история, която преглежда актуалния създател в обстановка, в която той е решил да се уедини, с цел да се отдаде на това да изсвири до съвършенство „ 24 каприза “ на Паганини, което е едно от най-трудните основани в миналото музикални творби и оставено в завещание за всички цигулари. Той избира едно българско село, в което се среща с две локални момчета, чиято орис се трансформира с помощта на тази среща. Като цяло филмът е за актуалния създател и неговото място в изкуството и в света през днешния ден и какъв е смисълът на създателя през днешния ден. За това когато един създател заподозре себе си, че към този момент не е създател, а просто един реализатор и че не може да доближи до на никое място другаде, с изключение на до пресъздаване на непозната авторова мисъл. Така и нашият воин си задава тези въпроси. И отговорите се намират във кино лентата “, показа планът артистът и режисьор.
Като търсещ създател обаче, той навлиза и в дебрите на музиката. Така се стига и до присъединяване му в група „ Терпентина “.
„ От дребен се занимавам с музика. С група „ Терпентина “ се занимавам по-активно от 4 години, като последните 2 години имаме значително концерти из цялата страна. Скоро бяхме на турне в Пловдив, където мина доста добре. Сега предстоят 3 концерта в София – на 12-ти ще бъдем дружно с „ Ревю “ в клуб „ Мазе “, на 19-ти сме в Казанлък, на 20-ти по покана на Фондация „ Димитър Воев “ сме в София “, описа Юруков.
Съвместната работа с група „ Терпентина “ е мотив за основаване и на музикално-театрален театър по текстове на Димитър Воев от книгата „ Поздрави от мен боговете “. От основаването му при започване на пандемията, той се играе на различни подиуми - базилики, римски замъци, руини…
„ Това е в действителност огромно прекарване и сякаш самият театър се трансформираше всякога, когато отиваше на ново място. Сега този театър се играе в Нов спектакъл НДК, като идната дата ще бъде на 16 юни. На сцената сме четирима – Милен Апостолов, пианист и композитор, Стоян Младенов на цигулка от спектакъл „ Зад канала “ и Николай Димитров, барабанист, от спектакъл „ София, описа създателят.
По мотив на разразилия се наскоро скандал, Иван Юруков разяснява: „ Нещата в Народния спектакъл би следвало да останат в Народния спектакъл. Но те по някакъв метод излязоха от рамките на театъра и изгубиха надзор, станаха съвсем неуместни. Всяка медия стартира да ги интерпретира както си желае и както ѝ е комфортно. Моята позиция е, че ние артистите не може и не трябва да бъдем политизирани и вкарвани в една или друга тенденция, с цел да обслужваме нечия цел. Аз самият съм аполитичен и виждам да се държа настрани от всички тези неща “.
Според него тези проблеми би трябвало да бъдат решени по допустимо най-благоприятния метод за атмосферата и работата в театъра от правоимащите да създадат това, в тази ситуация управлението на театъра.
Той има и лична интерпретация на затъването на страната във от ден на ден рецесии, само че я поддържа с доза оптимизъм.
„ Всички тези рецесии, които непрестанно ни се тикат в лицата, нападателно даже, надменно и безкомпромисно от малките екрани, от филми, даже от улицата, тази експанзия, която човек може даже да я допре – това са сякаш изкуствено основани рецесии, с цел да може властимащите да оправдаят нуждата от наличието си. Т.е. с цел да има властимащи, които да позволяват дадена рецесия, би трябвало да има рецесия. В този смисъл се пробвам да не преустановявам да имам вяра, че въпреки всичко положителното го има и има доста всеотдайни хора, които се стремят към него “, съобщи метафизичен артистът.
На край Иван Юруков разкри, че работи по нов кино сюжет, при работата на който среща ориси на хора, в които значително открива себе си, „ хора от нашето минало, които са съдействали за добруването на обществото, освен за това време “.
Идеята за „ първите пъти “ е неговото ново изобретение - ново просветление в пътя му напред и нещото, на което е посветил напъните си.
„ Замислям се за нещо, което в последно време ме занимава. Това са „ първите пъти “, когато човек прави нещо, нормално в детството. Тези „ първи пъти „ в нашето детство са доста. Това ни кара като деца да бъдем любознателни, търсещи, живи и да преследваме задачите и фантазиите си. С течение на времето тези „ първи пъти “ става все по-малко о човек сякаш залинява и се „ кротва “ в своя измамлив комфорт и не помни за тези „ първи пъти “, и не помни даже да мечтае, не помни какво е мечтал в миналото и какъв е желал да бъде. И даже да е имал гении, стига до такава степен, че да ги обезсмисли, да ги закопае в символ на помирение с привидния си комфорт. Затова в последно време се занимавам с това да си сътворявам обстановки, в които да откривам „ първи пъти “. За „ първи път “ направих като режисьор кино лентата „ До последния каприз “, събрах екип от хора, които за „ първи път “ се занимават с това, като множеството са дилетанти и хора, които за „ първи път “ застават зад камера, сценаристът Росен Станев е за „ първи път “ сценарист, за оператора Галина Стоева това е дебютния ѝ филм… В момента се занимавам още веднъж с проучване на човешка история в кино сюжет. Така че моята нова задача в сегашния миг е да откривам и да сътворявам „ първите си пъти “, сподели Иван Юруков.
И приключи с апел: „ Ако по някакъв метод сме попаднали на заседналостта в привидния комфорт, безусловно би трябвало да дерайлираме от това място, да извадим гениите си и да си спомним какви сме желали да бъдем. “ /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ