Калин Врачански става Създанието на Виктор Франкенщайн в Театър София
Театър „ София “ открива сезона с премиера на " Франкенщайн " по Мери Шели. За предаването „ Преди всички “ по „ Хоризонт “ артистът Калин Врачански дефинира ролята си като „ индивидът, който буди в останалите страха от особеното “
Преди всичко, това, за мен, е една приказка - една философска приказка за възрастни с детайли малко на боязън. Много обичам приказките и доста от дълго време желаех да върша това нещо, защото самата тема ми е любопитна, а и въпреки всичко " Франкенщайн " е един от първите хорър-романи. Много обичам този род и въобще не се поколебах когато ми предложиха да го направя това нещо.Създането не е Врачански е друго от общата визия за колосален исполин с болтове във врата, показа той:По-скоро е насочен по-животински, в сравнение с да е някаква тромава маса, която да върви да плаши хората. И тук пиесата е доста забавна, тъй като в романа всичко идва от лицето на Франкенщайн и той споделя неговата позиция и показва съществото в действителност като някакво страшилище, до момента в който тук, в пиесата, малко е обърнато и съществото задава въпросите: " Защо го направи? Защо го направи и ме изостави? Защо не се погрижи за мен? " Може би тук излиза и самият основен въпрос: " Когато създадем нещо, доколко ние сме длъжни да го обгиржим и да му дадем правия път, а не да го изоставим ей по този начин, на произвола на ориста? ".
Липсата на обич е направила от съществото страшилище. Същото става и с хората, уверен е Врачански. Спектакълът е изработен по метод, в който времето е размито и единствено костюмите издават епохата, в която се развива действието, само че осталната му част се приближава до съвремието.
Режисьорът Стайко Мурджев оприличи театъра на Съществото, което има личен живот. Той предумишлено не е гледал спектакъла на лондонска сцена, с цел да не се повлияе.
Актьорът Антон Григоров показа, че е било изключително предизвикателство да построи облика на брата на Виктор Франкенщайн, тъй че у фена да остане усещане, че нещо в него не е наред.
Преди всичко, това, за мен, е една приказка - една философска приказка за възрастни с детайли малко на боязън. Много обичам приказките и доста от дълго време желаех да върша това нещо, защото самата тема ми е любопитна, а и въпреки всичко " Франкенщайн " е един от първите хорър-романи. Много обичам този род и въобще не се поколебах когато ми предложиха да го направя това нещо.Създането не е Врачански е друго от общата визия за колосален исполин с болтове във врата, показа той:По-скоро е насочен по-животински, в сравнение с да е някаква тромава маса, която да върви да плаши хората. И тук пиесата е доста забавна, тъй като в романа всичко идва от лицето на Франкенщайн и той споделя неговата позиция и показва съществото в действителност като някакво страшилище, до момента в който тук, в пиесата, малко е обърнато и съществото задава въпросите: " Защо го направи? Защо го направи и ме изостави? Защо не се погрижи за мен? " Може би тук излиза и самият основен въпрос: " Когато създадем нещо, доколко ние сме длъжни да го обгиржим и да му дадем правия път, а не да го изоставим ей по този начин, на произвола на ориста? ".
Липсата на обич е направила от съществото страшилище. Същото става и с хората, уверен е Врачански. Спектакълът е изработен по метод, в който времето е размито и единствено костюмите издават епохата, в която се развива действието, само че осталната му част се приближава до съвремието.
Режисьорът Стайко Мурджев оприличи театъра на Съществото, което има личен живот. Той предумишлено не е гледал спектакъла на лондонска сцена, с цел да не се повлияе.
Актьорът Антон Григоров показа, че е било изключително предизвикателство да построи облика на брата на Виктор Франкенщайн, тъй че у фена да остане усещане, че нещо в него не е наред.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ