Те седят на дивана, усмихват се на камерата и очакват

Те седят на дивана, усмихват се на камерата и чакат с неспокойствие Коледа. Изглеждат като изцяло щастливо семейство – макар белезите, които би трябвало да носят… Лицата им са обезобрани – по тях стоят следите, които припомнят за невероятната им история и орис.

Трагедията на семейство Копланд от Съединени американски щати стартира преди две години. 35-годишният деец от военновъздушните сили Кайл се завръща вкъщи след бойни задачи в Афганистан, с цел да прекара повече време със брачната половинка си и четирите си деца.

Той чака с неспокойствие новото премеждие, на което ще се отдаде. Мъжът купува старомоден градски рейс, който желае да трансформира в преносим фамилен дом, с който да пътуват из териториите на щатите.

На 27 декември 2021 година обаче фамилията катастрофира. Заради дефектирал радиатор на пропан рейсът едвам не експлодира. 12-годишният Кейд съумява да избяга през прозореца. Майката на децата – 34-годишната Уитни, и 8-годишната Емри таман са излезли на открито с кучето. Но другите две деца – 5-годишният Крю и 13-годишната Пепър са блокирани в клопката на настъпилия пъкъл.

Всичко се случва за няколко секунди. Кайл вижда голямата стена от пламъци, която заобикаля щерка му и сина му. Той тича към тях и и ги измъква - с обгорели лица и елементи от телата им. Откарани са в болница. Там сърцето на Пепър стопира за малко, а Крю е сложена в изкуствена кома. Кайл има пострадвания – на едното око и ръцете си.

След случая фамилията се реалокира от Лас Вегас в дребния град Камдън в щата Ню Йорк. Уитни е от този район и може да разчита на помощ от родственици. Днес те живеят в красива дървена къща, а свежият сняг към нея, основава чувството за идилия. Това разяснява немското издание „ Билд “, което тази Коледа изпраща екип, който да се срещне със фамилията.

Нараняванията се затварят. Малкият Крю още веднъж може да движи пръстите и устата си. Пепър, която изпява коледни песни, се подлага на лазерни процедури за изглаждане на белезите.  Тя е претърпяла 60 интервенции, Крю - има двадесет.

Психическата контузия също би трябвало да бъде преодоляна. Кошмарите и събуждането с писъци – са чести. Децата, които остават невредими, са измъчвани от възприятие за виновност.

 „ Често си мисля, че и аз трябваше да се срещна с пламъциите “, споделя 12-годишният Кейд. Психолозите назовават ​​това синдром на виновност на оживелия.

Силите на Кайл са изцяло изтощени от посттравматичния стрес – композиция от войната в Афганистан и случилото се в рейса. Претърпява нервни рецесии. Постоянно е обзет от трудно възприятие на виновност.

„ Чувствах се виновен за случилото се с фамилията ми “, споделя той.

 Той взема решение да предприеме ново пътешестване с рейс. Търси устойчиво возило, поради което го няма един месец. Време – в което брачната половинка му се опасява ненадейно да се окаже сама.

Кайл обаче се прибира вкъщи изменен – той е намерил вярата си към Бог. Връща се все още, в който е стоял пред стените от пламъци към децата си, и се е двоумял дали да премине през тях.

Казва, че е чул глас, който го е призовал: „ Тичай към тях! Сега “. „ Бог ни избави “, уверен е мъжът. Докато приказва, дребният Крю гордо демонстрира пред кореспондент на „ Билд “ своята Библия.

С помощта на новата си религия фамилията още веднъж стартира да прави проекти за бъдещето и мечтае да си купи плантация. Кайл има вяра, че може да стане свещеник.