Ничии национали
Те са четирима, финалисти са в най-силното волейболно клубно състезание в Европа - италианското, сънародници са... и не напълно.
Вилфредо Леон от " Перуджа ", Османи Хуанторена, Роберланди Симон и Йоанди Леал от " Лубе Чивитанова " ще играят във втория мач от финалната серия в Италия през днешния ден (4 май). Срещата може да гледате директно по RING от 19:00 ч.
Четиримата са едни от най-хубавите в света и идват от една от най-силните волейболни народи. Родени са в Куба, само че не са тъкмо кубинци . Или по-скоро не са мечтани в своята татковина.
Мъжкият народен тим по волейбол на островната страна завоюва бронз на олимпийските игри през 1976 година, повторен сребърен медалист от международни шампионати (1990, 2010 г.) и победител в Световната лига през 1998 година е.
В последните години обаче на Острова на свободата не броят успехите и купите, а бягствата . Играчите от националните тимове в страната мечтаят за едно - да заминат на интернационално съревнование и... да не се върнат . Според разнообразни източници по този начин са постъпили над 150 спортисти, което в действителност е оскъдна цифра на фона на незаконните мигранти, които търсят метод да изоставен Куба. Това направиха и нашите четирима герои. В търсене на по-добър живот, по-приемливи условия, по-високи заплати и по-лесно реализиране на фантазиите си да допрян международния връх, те съблякоха фланелките на националния отбор на своята татковина и в никакъв случай повече не се появиха до мрежата с тях.
26-годишният Леон към този момент е поляк . Не по рождение, а по обич. След 4 трофеи от Шампионската лига със " Зенит " Казан, той облече фланелката на " Перуджа " и през днешния ден е на край в Италия.
Вижте тази обява в Instagram.
Merry Christmas! Wesołych Świąt! Feliz Navidad!
Публикация, споделена от Wilfredo León Venero (@wilfredo_leon_official) на Дек 24, 2018 в 11:48 PST
През 2013 година той реши, че няма да се завърне в родината си. От тогава остана без народен тим, само че приюти в сърцето си брачната половинка си Малгожата - полякиня , от която към този момент има и дъщеричка Наталия. Бонус в любовната история на Леон, който получаваше съвсем 1,5 млн. $ на сезон в Русия, е фактът, че взе полско поданство.
Османи Хуанторена не работи по този начин. Неговата брачна половинка Гленда е от Куба и го следва през цялото премеждие. През 2006 година той взема решение, че няма да се прибере вкъщи и вратата на националния тим за него остава вечно затворена.
10 години по-късно съотборникът на Цветан Соколов играе за първи път на олимпийски игри. На гърдите му е италианският байрак . Именно там правят оценка гения му и му дават опция за изява на огромни шампионати до 2018 година, когато Османи разгласи публично, че се отхвърля от националните отбори. И въпреки всичко съумя да прибави към сбирката си от медали и оценки сребро от олимпийските игри в Рио през 2016 година
Вижте тази обява в Instagram.
Mangiare sempre e buono #lube #cuba #bulgaria
Публикация, споделена от Robertlandy Simon Aties (@robertlandy13) на Авг 9, 2018 в 12:30 PDT
Високият 208 см Роберлнди Симон към момента е " безприютен " , що се отнася до национални тимове. Той пази цветовете на Куба до 2010 година След това избира несигурния път да продължи кариерата си в Бразилия, а от там се трансферира в Близкия изток и в Италия, където облича фланелката на " Лубе " през 2018 година
Всъщност имаше вид Симон да стане... българин . За това се заприказва при започване на 2019 година, само че 32-годишният волейболист получи отвод и надали отново ще излезе на игрището като състезател на който и да е народен тим
Отказаха български паспорт на кубинска звезда Роберланди Симон няма да играе за "лъвовете "
Йоанди Леал също се " избавя " от родината си в Бразилия. И към този момент има поданство и разрешение да играе в националния отбор на една от най-волейболните народи в света. Той към момента чака своя късмет. 31-годишният посрещач се надява, че през 2019 година най-сетне ще направи дебюта си за Селесао, откакто за последно игра на интернационален шампионат през 2010 година
Вижте тази обява в Instagram.
E hoje lê dia mais triste que um ser humano pode passar, se despedir de uma país que lo acolheu com muito carinho não estou diciendo un adiós sim não um hasta breve brigado Brasil por me tornar essa gran pessoa e esse gran atleta meu coração sempre vai estar aqui
Публикация, споделена от Yoandy Leal (@yoandyleal) на Май 10, 2018 в 2:33 PDT
Не си мислете, че кубинските волейболисти са едни безгрижни спортисти, които просто избират в кой народен тим да играят. Съдбата им постоянно ги сблъсква с гневен отпор от локални почитатели и сътрудници . Леон към момента не е дебютирал за Полша по една единствена причина - почитателите не го желаят! Хуанторена трябваше цели 9 години да се бори освен с администрация, само че и с тези погледи изпълнени с въпроса: " С какво пък този е по-добър от нашите момчета и за какво желае да заеме тяхното място? ".
И все пак никой не може да отхвърли, че четиримата кубинци... или не напълно - Леон, Хуанторена, Симон и Леал, които през днешния ден се борят за купата в Италия, са положителни! Дори доста положителни! Едни от най-хубавите! И едни от най-нещастните . Те постоянно ще бъдат " непознатите " и " новите " в тима, просто тъй като са се родили на един приказно хубав остров, на който не виждат вероятност, само че не са отказали да се борят за фантазиите си.
И до момента в който чакат да бъдат приети в националните тимове, в клубните си те са звезди. А това вършат най-хубавите като тях - светят и се стремят към блестящи титли. Като шампионската купа на Италия. За задачата някой от тях би трябвало да победи. Кой? Гледайте през днешния ден (5 май) от 19:00 ч. директно по RING втория мач от финалния плейоф сред " Лубе Чивитанова " и " Перуджа ".
Вилфредо Леон от " Перуджа ", Османи Хуанторена, Роберланди Симон и Йоанди Леал от " Лубе Чивитанова " ще играят във втория мач от финалната серия в Италия през днешния ден (4 май). Срещата може да гледате директно по RING от 19:00 ч.
Четиримата са едни от най-хубавите в света и идват от една от най-силните волейболни народи. Родени са в Куба, само че не са тъкмо кубинци . Или по-скоро не са мечтани в своята татковина.
Мъжкият народен тим по волейбол на островната страна завоюва бронз на олимпийските игри през 1976 година, повторен сребърен медалист от международни шампионати (1990, 2010 г.) и победител в Световната лига през 1998 година е.
В последните години обаче на Острова на свободата не броят успехите и купите, а бягствата . Играчите от националните тимове в страната мечтаят за едно - да заминат на интернационално съревнование и... да не се върнат . Според разнообразни източници по този начин са постъпили над 150 спортисти, което в действителност е оскъдна цифра на фона на незаконните мигранти, които търсят метод да изоставен Куба. Това направиха и нашите четирима герои. В търсене на по-добър живот, по-приемливи условия, по-високи заплати и по-лесно реализиране на фантазиите си да допрян международния връх, те съблякоха фланелките на националния отбор на своята татковина и в никакъв случай повече не се появиха до мрежата с тях.
26-годишният Леон към този момент е поляк . Не по рождение, а по обич. След 4 трофеи от Шампионската лига със " Зенит " Казан, той облече фланелката на " Перуджа " и през днешния ден е на край в Италия.
Вижте тази обява в Instagram.
Merry Christmas! Wesołych Świąt! Feliz Navidad!
Публикация, споделена от Wilfredo León Venero (@wilfredo_leon_official) на Дек 24, 2018 в 11:48 PST
През 2013 година той реши, че няма да се завърне в родината си. От тогава остана без народен тим, само че приюти в сърцето си брачната половинка си Малгожата - полякиня , от която към този момент има и дъщеричка Наталия. Бонус в любовната история на Леон, който получаваше съвсем 1,5 млн. $ на сезон в Русия, е фактът, че взе полско поданство.
Османи Хуанторена не работи по този начин. Неговата брачна половинка Гленда е от Куба и го следва през цялото премеждие. През 2006 година той взема решение, че няма да се прибере вкъщи и вратата на националния тим за него остава вечно затворена.
10 години по-късно съотборникът на Цветан Соколов играе за първи път на олимпийски игри. На гърдите му е италианският байрак . Именно там правят оценка гения му и му дават опция за изява на огромни шампионати до 2018 година, когато Османи разгласи публично, че се отхвърля от националните отбори. И въпреки всичко съумя да прибави към сбирката си от медали и оценки сребро от олимпийските игри в Рио през 2016 година
Вижте тази обява в Instagram.
Mangiare sempre e buono #lube #cuba #bulgaria
Публикация, споделена от Robertlandy Simon Aties (@robertlandy13) на Авг 9, 2018 в 12:30 PDT
Високият 208 см Роберлнди Симон към момента е " безприютен " , що се отнася до национални тимове. Той пази цветовете на Куба до 2010 година След това избира несигурния път да продължи кариерата си в Бразилия, а от там се трансферира в Близкия изток и в Италия, където облича фланелката на " Лубе " през 2018 година
Всъщност имаше вид Симон да стане... българин . За това се заприказва при започване на 2019 година, само че 32-годишният волейболист получи отвод и надали отново ще излезе на игрището като състезател на който и да е народен тим
Отказаха български паспорт на кубинска звезда Роберланди Симон няма да играе за "лъвовете "
Йоанди Леал също се " избавя " от родината си в Бразилия. И към този момент има поданство и разрешение да играе в националния отбор на една от най-волейболните народи в света. Той към момента чака своя късмет. 31-годишният посрещач се надява, че през 2019 година най-сетне ще направи дебюта си за Селесао, откакто за последно игра на интернационален шампионат през 2010 година
Вижте тази обява в Instagram.
E hoje lê dia mais triste que um ser humano pode passar, se despedir de uma país que lo acolheu com muito carinho não estou diciendo un adiós sim não um hasta breve brigado Brasil por me tornar essa gran pessoa e esse gran atleta meu coração sempre vai estar aqui
Публикация, споделена от Yoandy Leal (@yoandyleal) на Май 10, 2018 в 2:33 PDT
Не си мислете, че кубинските волейболисти са едни безгрижни спортисти, които просто избират в кой народен тим да играят. Съдбата им постоянно ги сблъсква с гневен отпор от локални почитатели и сътрудници . Леон към момента не е дебютирал за Полша по една единствена причина - почитателите не го желаят! Хуанторена трябваше цели 9 години да се бори освен с администрация, само че и с тези погледи изпълнени с въпроса: " С какво пък този е по-добър от нашите момчета и за какво желае да заеме тяхното място? ".
И все пак никой не може да отхвърли, че четиримата кубинци... или не напълно - Леон, Хуанторена, Симон и Леал, които през днешния ден се борят за купата в Италия, са положителни! Дори доста положителни! Едни от най-хубавите! И едни от най-нещастните . Те постоянно ще бъдат " непознатите " и " новите " в тима, просто тъй като са се родили на един приказно хубав остров, на който не виждат вероятност, само че не са отказали да се борят за фантазиите си.
И до момента в който чакат да бъдат приети в националните тимове, в клубните си те са звезди. А това вършат най-хубавите като тях - светят и се стремят към блестящи титли. Като шампионската купа на Италия. За задачата някой от тях би трябвало да победи. Кой? Гледайте през днешния ден (5 май) от 19:00 ч. директно по RING втория мач от финалния плейоф сред " Лубе Чивитанова " и " Перуджа ".
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ