&format=webp)
Лукс без вина или просто ново прикритие? Модата уби кожата веднъж, но днес я носим отново
Те са безусловно на всички места – от подиумите в Париж, Милано и Лондон до папарашките фотоси на Хейли Бийбър, Тейлър Суифт и Риана – кожите още веднъж обикалят из фийда ни и сигурно ни карат да си задаваме… въпроси.
Тук не става въпрос за тези кожи, които пробуждаха яд и митинги преди години. В центъра на стилния спор през днешния ден стои изкуствената кожа – и нейната нова, може би по-устойчива и етична версия, написа BBC.
След като Gucci разгласи, че отстранява естествената кожа от сбирките си още през 2017 година, редица други огромни марки потеглиха в същата посока.
И като че ли казусът беше решен. Само че мястото на животинските кожи беше заето от синтетични заместители, създадени от… пластмаса и петролни деривати.
„ Темата за изкуствената кожа е доста по-сложна, в сравнение с наподобява “, споделя Наташа Радклиф-Томас от университета Ravensbourne в Лондон пред BBC.
Според нея промишлеността към този момент е изоставила шарената, евтина „ fun fur “ визия и е минала към висококачествени материи, които мъчно се разграничават от същинските.
И точно това ги прави толкоз известни – изключително на фона на завръщащия се „ mob wife “ жанр – бляскав, дръзновен и в цялостен контрастност с минимализма на „ stealth wealth “.
Но с възхода на подправената кожа идва и едно ново предизвикателство – устойчивостта на направата.
Повечето синтетични материали, в това число и рециклираният полиестер, не могат да бъдат рециклирани още веднъж и постоянно животът им приключва на сметището.
Тоест, даже модата да не убива животни, тя продължава да вреди на планетата.
Решението не е толкоз просто, само че една от пътеките върви към удължаването на живота на облеклата.
Рентал платформата By Rotation отбелязва растеж в търсенето на палта от изкуствена кожа още преди последните седмици на модата. Марката Charlotte Simone, чиито палта са носени от Тейлър Суифт, Дуа Липа и Мадона, е третата най-наемана марка в категорията „ палта и якета “.
„ Когато една дреха е добре направена, изключително от дизайнерски бранд, тя се пази, предава, препродава или даже отдава чартърен. Така животът ѝ е по-дълъг – и не свършва в кофата “, споделя Ешита Кабра-Дейвис, създателка на By Rotation.
Пазарът за облекла втора ръка сигурно е един преуспяващ бизнес – съгласно последни прогнози, до 2029 година той ще доближи 367 милиарда $. През 2024 година рекорден брой консуматори са избрали да пазарят " pre-loved " мода, в това число и една добре позната класика – палтата от кожа.
Според Холи Уоткинс, собственичка на винтидж бутик в Северен Лондон, клиентите ѝ все по-често се обръщат към изкуствените други възможности. Но в Уест Лондон – регионът на емблематичния Portobello Market – търговията с същинска кожа, в това число и нова направа, в никакъв случай не е серпантина.
И то с поддръжката на млади консуматори от Gen Z.
„ Кожата се завръща, тъй като младите я желаят “, обобщава Wall Street Journal. А от Madison Avenue Furs – най-големият търговец на винтидж кожи в Съединени американски щати – регистрират сериозен растеж в продажбите, в това число на кожи от норка, лисица и бобър от марки като Dior, Fendi, Oscar de la Renta, Prada и YSL.
Според притежателя Лари Коуит, днешните студенти пазарят кожени продукти, каквито не се е случвало да търсят от години, само че единствено при изискване, че са винтидж.
Етичната разлика сред новата и остарялата кожа наподобява като едно от най-важните неща за по-младото потомство.
И въпреки всичко, не всички са съгласни с тази логичност.
Ема Хокансон, основателка на Collective Fashion Justice, припомня: „ Няма значение по кое време е осъществено насилието – винтидж кожата отново е кожа от убито и затворено животно. “
Междувременно ново потомство нововъведения дава обещание пробив в промишлеността.
Компанията BioFluff създава Savian – 100% растителна опция на кожата, направена от коприва, лен и коноп. Представена за първи път от Stella McCartney по време на COP28 и употребена от Ganni в Копенхаген, Savian се нарежда като „ разкош, само че без виновност “.
Според съоснователя Рони Гамзон обаче предизвикването към момента е в цената: марките са привикнали с евтини синтетики, създадени всеобщо в Далечния изток, и не са подготвени да платят повече, с цел да бъдат устойчиви.
И тук настава кулминационната точка на парадокса: LVMH, която поддържа започващи устойчиви компании като BioFluff, по едно и също време финансира и Международната федерация за кожа, като заплаща по 300 000 евро за присъединяване в програмата Furmark – световна система за узаконяване и проследимост на естествена кожа.
Добавете към уравнението това: съгласно изследване от 2013 година, естествената норка има по-висок въглероден отпечатък от синтетичната кожа. Според други източници – над 100 милиона животни са убити всяка година поради кожата им, а 65% от създадените облекла отиват на сметището до 12 месеца след покупката.
Така поражда въпросът: има ли изобщо опрощение за производството на нови кожени продукти?
„ При някои култури носенето на кожа е част от традицията, даже от идентичността “, споделя Радклиф-Томас.
Тя признава, че в Съединени американски щати е срещала хора, за които ловът и обработката на този материал са част от културното завещание.
И въпреки всичко: „ Още в студентските ми години, когато учех разнообразни техники при кожар, осъзнах какъв брой животни умират, с цел да бъде основана една единствена дреха. Оттогава в никакъв случай не съм обмисляла закупуването на същинска кожа. “
Модата може и да е цикъл, само че въпросите, които тя повдига, са повече от безконечни – без значение дали носим винтидж, подправена или растителна кожа през днешния ден.
Тук не става въпрос за тези кожи, които пробуждаха яд и митинги преди години. В центъра на стилния спор през днешния ден стои изкуствената кожа – и нейната нова, може би по-устойчива и етична версия, написа BBC.
След като Gucci разгласи, че отстранява естествената кожа от сбирките си още през 2017 година, редица други огромни марки потеглиха в същата посока.
И като че ли казусът беше решен. Само че мястото на животинските кожи беше заето от синтетични заместители, създадени от… пластмаса и петролни деривати.
„ Темата за изкуствената кожа е доста по-сложна, в сравнение с наподобява “, споделя Наташа Радклиф-Томас от университета Ravensbourne в Лондон пред BBC.
Според нея промишлеността към този момент е изоставила шарената, евтина „ fun fur “ визия и е минала към висококачествени материи, които мъчно се разграничават от същинските.
И точно това ги прави толкоз известни – изключително на фона на завръщащия се „ mob wife “ жанр – бляскав, дръзновен и в цялостен контрастност с минимализма на „ stealth wealth “.
Но с възхода на подправената кожа идва и едно ново предизвикателство – устойчивостта на направата.
Повечето синтетични материали, в това число и рециклираният полиестер, не могат да бъдат рециклирани още веднъж и постоянно животът им приключва на сметището.
Тоест, даже модата да не убива животни, тя продължава да вреди на планетата.
Решението не е толкоз просто, само че една от пътеките върви към удължаването на живота на облеклата.
Рентал платформата By Rotation отбелязва растеж в търсенето на палта от изкуствена кожа още преди последните седмици на модата. Марката Charlotte Simone, чиито палта са носени от Тейлър Суифт, Дуа Липа и Мадона, е третата най-наемана марка в категорията „ палта и якета “.
„ Когато една дреха е добре направена, изключително от дизайнерски бранд, тя се пази, предава, препродава или даже отдава чартърен. Така животът ѝ е по-дълъг – и не свършва в кофата “, споделя Ешита Кабра-Дейвис, създателка на By Rotation.
Пазарът за облекла втора ръка сигурно е един преуспяващ бизнес – съгласно последни прогнози, до 2029 година той ще доближи 367 милиарда $. През 2024 година рекорден брой консуматори са избрали да пазарят " pre-loved " мода, в това число и една добре позната класика – палтата от кожа.
Според Холи Уоткинс, собственичка на винтидж бутик в Северен Лондон, клиентите ѝ все по-често се обръщат към изкуствените други възможности. Но в Уест Лондон – регионът на емблематичния Portobello Market – търговията с същинска кожа, в това число и нова направа, в никакъв случай не е серпантина.
И то с поддръжката на млади консуматори от Gen Z.
„ Кожата се завръща, тъй като младите я желаят “, обобщава Wall Street Journal. А от Madison Avenue Furs – най-големият търговец на винтидж кожи в Съединени американски щати – регистрират сериозен растеж в продажбите, в това число на кожи от норка, лисица и бобър от марки като Dior, Fendi, Oscar de la Renta, Prada и YSL.
Според притежателя Лари Коуит, днешните студенти пазарят кожени продукти, каквито не се е случвало да търсят от години, само че единствено при изискване, че са винтидж.
Етичната разлика сред новата и остарялата кожа наподобява като едно от най-важните неща за по-младото потомство.
И въпреки всичко, не всички са съгласни с тази логичност.
Ема Хокансон, основателка на Collective Fashion Justice, припомня: „ Няма значение по кое време е осъществено насилието – винтидж кожата отново е кожа от убито и затворено животно. “
Междувременно ново потомство нововъведения дава обещание пробив в промишлеността.
Компанията BioFluff създава Savian – 100% растителна опция на кожата, направена от коприва, лен и коноп. Представена за първи път от Stella McCartney по време на COP28 и употребена от Ganni в Копенхаген, Savian се нарежда като „ разкош, само че без виновност “.
Според съоснователя Рони Гамзон обаче предизвикването към момента е в цената: марките са привикнали с евтини синтетики, създадени всеобщо в Далечния изток, и не са подготвени да платят повече, с цел да бъдат устойчиви.
И тук настава кулминационната точка на парадокса: LVMH, която поддържа започващи устойчиви компании като BioFluff, по едно и също време финансира и Международната федерация за кожа, като заплаща по 300 000 евро за присъединяване в програмата Furmark – световна система за узаконяване и проследимост на естествена кожа.
Добавете към уравнението това: съгласно изследване от 2013 година, естествената норка има по-висок въглероден отпечатък от синтетичната кожа. Според други източници – над 100 милиона животни са убити всяка година поради кожата им, а 65% от създадените облекла отиват на сметището до 12 месеца след покупката.
Така поражда въпросът: има ли изобщо опрощение за производството на нови кожени продукти?
„ При някои култури носенето на кожа е част от традицията, даже от идентичността “, споделя Радклиф-Томас.
Тя признава, че в Съединени американски щати е срещала хора, за които ловът и обработката на този материал са част от културното завещание.
И въпреки всичко: „ Още в студентските ми години, когато учех разнообразни техники при кожар, осъзнах какъв брой животни умират, с цел да бъде основана една единствена дреха. Оттогава в никакъв случай не съм обмисляла закупуването на същинска кожа. “
Модата може и да е цикъл, само че въпросите, които тя повдига, са повече от безконечни – без значение дали носим винтидж, подправена или растителна кожа през днешния ден.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ