Те разгарят огъня в душите,осветяват пътища, увличат, приобщават към смисъл,

Те разгарят огъня в душите,осветяват пътища, увличат, приобщават към смисъл, по-голям от личните ни граници. За тях е книгата „ Будителите през днешния ден “ – „ огромният резултат и насладата от живота ми с акцията “, както написа в увода Ива Дойчинова.На този първи ноември освен ще разберем за 11-и следващ път кой е Будителят на годината, само че и ще разтворим книгата, която Ива – създателката на тази акция, написа, защото акциите и церемониите, колкото и да са забележими, отминават, и е нужно освен това, с цел да се драсне трайната диря. Донякъде чаках, че ще напише тази книга, тъй като натюрелът ѝ е подобен – Ива обича новите начала и да разпростира нещата в нова дълбочина и в нови измерения, по този начин както огромната ѝ обич – радиото, мина от радиоводещ към основател на канавата на цяла медия в позицията ѝ на шеф на Радио София и програмен шеф на Радио Фокус.        „ Тази година ми е доста великодушна. Много плодове паднаха – споделя Ива. – Сватбата на щерка ми Ида се изля като плодоносна есенна река от багри, езици, музика, вълшебно беше на онази безкрайна поляна край Годеч. А в този момент и книгата. Тя е доста огромно нещо за мен. “Историите на 10 будители споделя Ива, подбрани по възприятие. В началото е  Боян Петров, „ будителят на устрема и щастието от изкачването на  идващия персонален връх “, както го дефинира тя. „ Имах доста мощна връзка с Боян. Много съм го изстрадала. „ Слънцето “ му споделяха – тези сини очи, тази усмивка, този дух. Той ми е мяра по какъв начин би трябвало да се случват нещата, по какъв начин физиката е безусловно нищо пред духа. “  За Ива будителската акция е най-важното нещо, което е направила като публицист. „ Голямото нещо да обърна очите на съвременниците към актуалните будители стана стабилно. Книгата подписва това. Малко ми е тъжно от безконечната ни политическа кривина, от изместването на визията ни за истина. А с будителите осъзнато се срещам с хора, от които се удивлявам и с които доста постоянно ставаме другари или съратници. За тях писах, тъй като знам, че ще осветят и най-тъмното утро. Не стоя с литературни искания. Искам да съм вярна на себе си и на тези хора. Те към този момент основават общности, които стартират да се сливат и да построяват мрежа, а това е скъпо, с цел да въодушевяват, засилват и увличат след себе си други. Много желая книгата да стига до младежи и да дава крила. “ Трудно ми беше да избера една от историите на десетте будители, които споделя Ива. Накрая взех решение да е историята на единствената жена измежду тях.   И до момента в който я четете, сигурно ще повярвате на думите на Ива: „ Как да мислиш за дребни неща. Гръбнак ми дават тези хора. Чувствам се благословена с тях “.