Една „Твърде плакатна“ изложба
Изложбата „ Твърде плакатно ” на Анна Симеонова показва нейни знакови плакатни творби от последните 10 години. Това са плакати за културни събития на Полския или пък Френския културен институт, Българското национално радио, Националния замък на културата. Включени са и свободни авторски плакати, основани за присъединяване в разнообразни състезания, специфични мотиви или по лично ентусиазъм.Експозицията е формирана след деликатна селекция от кураторите Юстина Черняковска и Едуардо Барера Арамбари. Те избират творби със мощен образен израз, основани с ефикасен и пестелив асортимент на детайли за предаване на посланията, само че и с „ концептуален гръбнак, който ги държи изправени, с цел да приказват мощно и ясно ”.
Понятието от заглавието „ Твърде плакатно ” постоянно реферира към творби, които са прекомерно директни, декларативни, пропагандни. В художествената рецензия понятието „ плакатност “ носи негативна конотация. Например в киното, когато филмът споделя всичко, вместо да демонстрира. Или в театъра, когато гледаме стереотипна театрална игра с очевидни знаци и опростени внушения вид „ лозунги ” с агитационен възторг.Критиците употребяват „ прекомерно плакатно “ при прекомерно ясни послания, които подценяват интелигентността на публиката. При положителния афиш е таман противоположното. Истинският афиш разчита на интелигентната точка на прикосновение сред авторското желание и зрителското обаяние в „ Аха! ” миг.
Плакатите, които ни впечатляват - най-често са сбити, имат ярка авторова концепция и мощен естетически заряд. Един от най-значимите модерни плакатисти и занаятчия на сбития живописен изказ Лекс Дрeвински оприличава плаката, който няма ясно обръщение на „ бомба без детонатор “. От своя страна, положителният плакатист умее да стилизира изображението в най-семпла форма и да отстранява всичко ненужно, с цел да може посланието да „ гръмне “ допустимо най-ясно. По думите му „ В плаката отнемането значи повече от прибавянето “.Характерен прийом в плакатите на Анна Симеонова са първичните рисунки, които авторката най-често прави на ръка, след което оформя художествено плакатите с цифрови принадлежности. Обща линия е и нейната дарба да основава истински изображения с присъщия за изкуството на плаката образен анекдот.
Изложбата показва плакати, с които авторката извлича есенцията от кино, спектакъл, литература, опера, фестивали, културни явления или политически и обществени проблеми - с цел да предложи на света нови, синтезирани облици, които влияят.
В Концептуално пространство ДОМ на ул. Петър Парчевич 49А в София, творбите могат да бъдат прегледани от 13 декември 2025 година - до 30 януари 2026 г.
Понятието от заглавието „ Твърде плакатно ” постоянно реферира към творби, които са прекомерно директни, декларативни, пропагандни. В художествената рецензия понятието „ плакатност “ носи негативна конотация. Например в киното, когато филмът споделя всичко, вместо да демонстрира. Или в театъра, когато гледаме стереотипна театрална игра с очевидни знаци и опростени внушения вид „ лозунги ” с агитационен възторг.Критиците употребяват „ прекомерно плакатно “ при прекомерно ясни послания, които подценяват интелигентността на публиката. При положителния афиш е таман противоположното. Истинският афиш разчита на интелигентната точка на прикосновение сред авторското желание и зрителското обаяние в „ Аха! ” миг.
Плакатите, които ни впечатляват - най-често са сбити, имат ярка авторова концепция и мощен естетически заряд. Един от най-значимите модерни плакатисти и занаятчия на сбития живописен изказ Лекс Дрeвински оприличава плаката, който няма ясно обръщение на „ бомба без детонатор “. От своя страна, положителният плакатист умее да стилизира изображението в най-семпла форма и да отстранява всичко ненужно, с цел да може посланието да „ гръмне “ допустимо най-ясно. По думите му „ В плаката отнемането значи повече от прибавянето “.Характерен прийом в плакатите на Анна Симеонова са първичните рисунки, които авторката най-често прави на ръка, след което оформя художествено плакатите с цифрови принадлежности. Обща линия е и нейната дарба да основава истински изображения с присъщия за изкуството на плаката образен анекдот.
Изложбата показва плакати, с които авторката извлича есенцията от кино, спектакъл, литература, опера, фестивали, културни явления или политически и обществени проблеми - с цел да предложи на света нови, синтезирани облици, които влияят.
В Концептуално пространство ДОМ на ул. Петър Парчевич 49А в София, творбите могат да бъдат прегледани от 13 декември 2025 година - до 30 януари 2026 г. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ




