Те пострадали за християнската си вяра по време на жестоките

Те потърпевши за християнската си религия по време на жестоките гонения, разпоредени от римския император Диоклетиан. В опит да укрепи властта си, той наложил наложително удостояване на императора като провидение. Това довело до всеобщи преследвания на християните в цялата империя.

 

Като фиктивен мотив за гоненията били употребявани размириците в Армения и Кападокия. По това време всеки публичен ужас постоянно бил приписван на християните. Започнало огромно и кърваво гонене, при което безчет вярващи били убити поради изповядването на Христос.

 

Свети Евстратий бил върховен боен, който приел християнството и се отказал от езичеството. В началото на гоненията бил хванат от Лисий – римски жрец, изпратен да потуши безредиците в региона. След жестоки изтезания Евстратий бил изпратен при шефа Агрикола. Там мъченията траяли, а най-после бил хвърлен в огнена клада, където умрял.

Сред потърпевшите бил и свещеникът Авксентий, съгражданин на Евстратий. Заедно с доста християни от град Сатала, в днешна Източна Турция, той бил задържан, хвърлен в тюрма и след тежки изтезания наказан на гибел. Авксентий бил посечен с меч.

 

По същото време в региона били убити и доста други християни, чиито имена не са непокътнати. Историята обаче е съхранила имената на военачалника Евгений, строителя Мардарий и боеца Орест. Заедно с тях Църквата уважава и всички безименни мъченици, починали за вярата.

 

Имен ден честват всички с имената Евстратий, Евстрати, Стати, Статко, Евгени, Евгений, Евгения, Женя, Гено, Генчо, Гендо, Лучия и Герман.