Те няма да ви помогнат да го намерите, те може

Те няма да ви оказват помощ да го намерите, те може да ви подскажат по какъв начин да го търсите. Много хора усещат през днешния ден вътрешна незадоволеност и в свят на безкрайни благоприятни условия те като че ли са безсилни да намерят даже една-единствена за себе си. Леко привлекателният цинизъм в това да водим двоен живот - да вършим нещо за пари и да копнеем за нещо напълно друго, е най-голямата ни заблуда. Защото в някой миг, в края на всичко ще е било значимо единствено едно -

“Докато мина цялото това време, аз какво правех? Пропилях ли живота си? Защо не пробвах да върша това, което умеех или желаех? Защо не споделих думите, които желаех? Защо поддържах толкоз измислени връзки? ”

И в това има единствено горест, никаква прелест. Времето просто си минава. Никой не желае да бъде този човек, който все се оплаква, който все за нещо съжалява, до момента в който се възхищава на дейните хора, които работят за фантазиите си. Е, не е елементарно. Може би това е най-трудното. Но надълбоко в себе си знаем, както желаеме, в какво сме положителни. Трябва единствено да извадим това познание от себе си:

1. " Какво ме въодушевяваше като дете? " Ако се върнем в най-ранните ни години, сигурно ще се сетим за нещо, което ни е предписание щастливи, карало ни е да мечтаем и да желаеме да пораснем по-бързо, та да се осъществен. Някои са желали да станат астронавте, което е в действителност нелеко за реализиране, само че доста от нас са имали напълно реалистични фантазии за " когато стана огромна " - да оказват помощ на животните, да станат публицисти в огромен вестник или просто да пътуват. Никога не е късно да се върнем към тези фантазии и да стъпим върху тях, когато желаеме да променим нещо в живота си.

2. " Ако не работя, какво бих правил в този момент? " Ако не сме удовлетворени от актуалната си работа и желаеме да опитаме друго, само че смяната ни плаши, най-вероятно страхът в необятните благоприятни условия, които ни наподобяват прекомерно преломни. Започнете с дребните неща. Ако през днешния ден не бях на работа какво ми се прави? Ако изгубя работа, какво ще върша, до момента в който диря? Това може да е занимание или нещо ново, което постоянно ви се е желало да опитате. За някои това е правенето на бижута или работата с дърво в работилницата. За други е да стартират да учат език или да стартират курс за маникюристи. Замислете се, може ли да опитате и да намерите предопределение в нещото, за което мислите всеки ден.

3. " Кое ме кара да не помни всичко към себе си? " Има ли занятие в живота ни, миг " тук и в този момент ", който ви кара да потънете напълно в него. Да не поглеждате телефона, да откриете ненадейно, че са минали часове, а не сте забелязали даже. Много хора откриват, че тези занимания като че ли губят времето им и това ги стресира, като осъзнаят, по какъв начин бързо е отминало то. Но това е неправилно. Стресът на всекидневието не трябва да скапва удоволствието от нещо, което ни прави толкоз надълбоко щастливи. Дори това да са разходките измежду природата или фитнеса.

5. " За какво си приказвам с най-близките си хора? " Ако имате възприятието, че не намирате мястото си, че не вършиме това, което бихте желали, може би не сте край верните хора. Можем да разделяме приятелите си на няколко типа, само че най-близките не са доста. За какво си говорите с тях? Имате ли тези проникновени диалози за живота, за хората, за предишното и бъдещето, които ви дават успокоение? Да премисли човек другарствата си е едно от най-трудните неща, само че чисто практично - дано отдаваме времето си на хората, които ни карат да се усещаме скъпи, значими и забавни. Ако няма такива - да ги намерим, освобождавайки се от тези, които ни карат да се усещаме оскъдни, глупави и банални.

6. " Какво желая да реализира в този момент? " Премислете деликатно задачите си. Запишете ги, за по-ясно. Няма нищо срамно или детинско, след това може да скъсате листчето. Краткосрочните - на следващия ден, тази седмица, това лято, до Коледа. Дългосрочните - когато завърша бакалавър, когато следващата година. Целите не са значими, множеството от тях няма да се случат така и така. Важен е характерът им. Ако задачите ви са материални, в това няма неприятно, само че тази движимост отваря ли опция за качествена смяна или напредък? Ако задачите ви са най-вече материални, бъдете сигурни, че няма да намират това огромно вътрешно задоволство, когато се усещаме по-близо до същинската си същина. Материалното е средство, а не цел.

7. " Полагам ли старания въобще или се нося по течението? " Всички знаем по какъв начин е - дните минават, ние сме си същите и в случай че до Нова година или преди рождения ни ден не ни тресне някоя рецесия, караме си все постарому. Е, не се оплаквайте, че животът е неправилен, скучаете или че сте се изгубили. Нямате това право, По-добре си карайте, както си знаете. Човек може да желае да прави, това, което го прави благополучен - да чете книги, да гледа филми, да върви на кафенета и по магазините. Но това видимо деяние, е едно безпределно нищоправене и също влачене по течението, в случай че не дава отговор на критерия - " това, което обичам, е това, което изкарва средствата да пребивавам. " Ние сме в едно постоянно търсене на пресечната точка посред им. Те самите се търсят, тъй като отразяват и нашата вътрешна целокупност.

Вие знаете кое би трябвало да извършите, по какъв начин да излезете от омагьосания кръг. Само вие го познавате от вътрешната страна, единствено вие познавате самите себе си от вътрешната страна. Направете, каквото е нужно и даже да не сте доста наясно, дали ще съумеете, най-малко сте създали усилието.