Как да се защитим от думите, които нараняват?
Те ни предизвикват болежка, раняват ни там, където сме най-уязвими. Чуваме ги у дома, от другари, в работата и даже при лекаря... Психологът Елена Шуварикова „ разшифрова ” най-често срещаните мъчителни изречения, с цел да ни помогне да разберем същинския им смисъл и да усвоим основите на психическата самоотбрана.
Любимият
„ Мислиш единствено за себе си. Ами аз? ”
Превод: Това е укор, показан като въпрос. Той моли към съвестта ни и ни кара да се съмняваме в себе си (може би съм непризнателен, неприятен човек?). Напомня ни за страховете ни (чувстваме се като деца, на които са се скарали). „ Мисли единствено за мен, занимавай се с моите стремежи, с моите упования... ” – ето към какво в действителност ни приканват тези думи.
Психологическа самоотбрана: Не си коства да започваме да изброяваме доказателства за любовта си към колегата и да подчертаваме какъв брой сме безразлични към самите себе си. За да запазим самоуважението си и да останем „ възрастни хора ”, би трябвало да помолим колегата си ясно да формулира личните си (а не вашите) усложнения – „ Каква грижа ти липсва? ”, „ Какво искаш да направя за теб? ”. Всеки подобен въпрос би трябвало да получи съответен отговор. Играта на гатанки проваля положителните връзки. Общуването сред хора, които се обичат, се гради върху откритостта и опцията да кажеш на глас от какво имаш потребност, с цел да те чуят.
Лекарят
„ Ами какво очаквате, с подобен метод на живот... ”
Превод: Като се базира на възрастта ви, тежестта ви, навиците ви или метода ви на живот лекарят снема от плещите си част от професионалната отговорност и загатва, че „ желаеме прекалено много ”. Когато експертът, който има власт над здравето ни, ни упреква, че „ прекомерно доста чакаме ”, у нас се разсънва възприятие за виновност и позор. Объркваме се, а това ускорява неговата власт.
Психологическа самоотбрана: Не се тревожете, а се пригответе за визитата си овреме. Почувствайте се възрастен човек, който е отишъл да се лекува. Кажете: „ Не ми е прелестен тонът ви. Дошъл съм, с цел да получа съвет по какъв начин да се оправя с казуса си, а не с цел да ме възпитават и поучават. ” Това би трябвало да попречи на лекаря да заеме позиция на властимащ. Ясно заявявайте потребностите си: „ Искам да знам точната си диагноза ” или „ Трябва ми направление за проучвания ”.
Приятелят
„ Разбирам, че нямаш доста време, само че ми е нужна помощта ти. ”
Превод: Такава една фраза почива на презумпцията, че приятелите си дължат взаимно услуги. Чувството ви за виновност поражда от това, че се боите да нарушите този неписан контракт. Думата „ разбирам ” ускорява резултата, тъй като, в случай че приятелят към този момент е взел поради нашите условия, става доста мъчно да му откажем с опрощение, че имаме работа.
Психологическа самоотбрана: Направете пауза, отложете отговора. Дори да нямате доста време, ще намерите минута за размисъл. Манипулацията – даже несъзнателната – работи най-добре в обстановка на неотложност. Отсрочката ни разрешава да дадем същински отговор – позитивен или негативен, само че добре обмислен.
Детето
„ Имам неприятни оценки, тъй като не ми помагаш! ”
Превод: „ Ти си неприятен родител и пренебрегваш отговорностите си! ”. Децата са майстори на операцията – тях ги манипулират от самото им раждане, само че и те знаят къде да ви ударят по този начин, че да ви заболи. Родителите (особено майките) мъчно заобикалят възприятието за виновност, когато ги укоряват, че отделят прекомерно малко време на детето си.
Психологическа самоотбрана: Признайте, че даже да прекарвате с детето си 24 часа дневно, не бихте могли да извършите всичко вместо него. Двойката прави оценка неговите лични познания, а не вашите наставнически умения. Задайте му два въпроса: за домашната работа и за неговите потребности. „ Нали проверихме домашното, когато се прибрах? ” и „ За какво тъкмо ти би трябвало помощта ми? ”. Важно е детето да почувства, че сте разбрали и взели под внимание прочувствените му потребности и то може да разчита на вас.
