Водородните горивни клетки влизат в центъра за данни
Те вероятно могат да подсигуряват непрекъснатото електрозахранване на ЦоД с нулеви излъчвания
Електрозахранването на центровете за данни би трябвало да е хем безусловно надеждно, хем без грам нездравословни емисии; водородът прави това постижимо (снимка: CC0 Public Domain)
Водородните горивни кафези са по-ефективни и по-чисти от различните генераторни технологии, което ги прави екологично устойчиви варианти за аварийно зареждане за центрове за данни, открива изследване.
Водородните горивни кафези са потвърдили, че са по-ефективни от различните генераторни технологии. Проучване, извършено от Equinix в съдействие с Колежа по дизайн и инженерство (CDE) на Националния университет на Сингапур, удостовери, че макар своите особености технологията е жизнерадостен вид за центровете за данни. Това е едно от първите проучвания в света, което се занимава с другите екологични варианти за аварийно зареждане за центрове за данни.
По време на изследването откривателите оцениха горивните кафези с протонно-обменна мембрана (PEM), които преобразуват химическата сила от реакцията на водород и О2 в електричество, и други типове различни източници на сила във връзка с успеваемост, надеждност, цена, условия на работа и въздействие върху околната среда.
Констатациите демонстрират, че успеваемостта на PEM горивните кафези е най-висока. Тя варира от 45% до 57%. Следват различните генераторни технологии с 44% до 47% и генераторите, захранвани с водород, с 34% до 40%. В допълнение, потреблението на гориво на мегаватчас също е най-ниска за PEM горивните кафези. Следват различните генераторни технологии и генератори, захранвани с водород.
Заслужава обаче да се означи, че PEM горивните кафези и водородните генератори имат тесни възможни работни граници. Това значи условия, изискващи непоколебим надзор на температурата, влажността и вентилацията. Алтернативните генераторни технологии имат по-широки работни граници, прецизира изследването.
По отношение на въздействието върху околната среда, PEM горивните кафези имат това преимущество, че не създават излъчвания. Следователно те са екологичен вид за произвеждане на електрическа енергия. За разлика от тях различните генераторни технологии отделят известно количество парникови газове.
В отговор на тези открития от проучването Equinix означи, че водородните горивни кафези могат да бъдат надеждно решение за справяне с непостоянния темперамент на възобновимите енергийни източници, които са подвластни от капризите на времето – такива като вятъра и слънцето. Когато производството на сила от възобновими източници се колебае заради динамичните метеорологични условия, водородните горивни системи могат да служат като ефикасни аварийни източници на сила, осигурявайки непрекъсната работа на центровете за данни.
Развитието на водородните технологии има капацитета да сътвори постоянен буфер за енергийна сигурност за центровете за данни, заключава изследването. Те понижават въздействието на непредвидимия темперамент на актуалните ВЕИ, непредвидените спирания на зареждането и зависимостта от невъзобновяеми аварийни източници на гориво.
Електрозахранването на центровете за данни би трябвало да е хем безусловно надеждно, хем без грам нездравословни емисии; водородът прави това постижимо (снимка: CC0 Public Domain)
Водородните горивни кафези са по-ефективни и по-чисти от различните генераторни технологии, което ги прави екологично устойчиви варианти за аварийно зареждане за центрове за данни, открива изследване.
Водородните горивни кафези са потвърдили, че са по-ефективни от различните генераторни технологии. Проучване, извършено от Equinix в съдействие с Колежа по дизайн и инженерство (CDE) на Националния университет на Сингапур, удостовери, че макар своите особености технологията е жизнерадостен вид за центровете за данни. Това е едно от първите проучвания в света, което се занимава с другите екологични варианти за аварийно зареждане за центрове за данни.
По време на изследването откривателите оцениха горивните кафези с протонно-обменна мембрана (PEM), които преобразуват химическата сила от реакцията на водород и О2 в електричество, и други типове различни източници на сила във връзка с успеваемост, надеждност, цена, условия на работа и въздействие върху околната среда.
Констатациите демонстрират, че успеваемостта на PEM горивните кафези е най-висока. Тя варира от 45% до 57%. Следват различните генераторни технологии с 44% до 47% и генераторите, захранвани с водород, с 34% до 40%. В допълнение, потреблението на гориво на мегаватчас също е най-ниска за PEM горивните кафези. Следват различните генераторни технологии и генератори, захранвани с водород.
Заслужава обаче да се означи, че PEM горивните кафези и водородните генератори имат тесни възможни работни граници. Това значи условия, изискващи непоколебим надзор на температурата, влажността и вентилацията. Алтернативните генераторни технологии имат по-широки работни граници, прецизира изследването.
По отношение на въздействието върху околната среда, PEM горивните кафези имат това преимущество, че не създават излъчвания. Следователно те са екологичен вид за произвеждане на електрическа енергия. За разлика от тях различните генераторни технологии отделят известно количество парникови газове.
В отговор на тези открития от проучването Equinix означи, че водородните горивни кафези могат да бъдат надеждно решение за справяне с непостоянния темперамент на възобновимите енергийни източници, които са подвластни от капризите на времето – такива като вятъра и слънцето. Когато производството на сила от възобновими източници се колебае заради динамичните метеорологични условия, водородните горивни системи могат да служат като ефикасни аварийни източници на сила, осигурявайки непрекъсната работа на центровете за данни.
Развитието на водородните технологии има капацитета да сътвори постоянен буфер за енергийна сигурност за центровете за данни, заключава изследването. Те понижават въздействието на непредвидимия темперамент на актуалните ВЕИ, непредвидените спирания на зареждането и зависимостта от невъзобновяеми аварийни източници на гориво.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ