Kато човек, който се стреми да бъде удобен за околните,

Kато човек, който се стреми да бъде комфортен за близките, с цел да не основава спорове – по този начин актрисата Ана Пападопулу разказва себе си в подкаста „ Храмът на историите ”. Пред Мариян Станков – Мон Дьо тя прецизира, че в случай че премълчава неща в връзките ѝ с хората, това не важи, когато става дума за „ огромни истини “. Една от тези непремълчани истини е протичащото се в културата и в частност в Народния спектакъл.

„ Оитвам се да съм комфортна постоянно на всички, с цел да не сътворявам спорове “, разкрива искрено актрисата с маслинени очи. Под „ комфортна “ схваща угодливост и подготвеност да направи нужното за индивида насреща. „ В този смисъл желая да бъда услужлива. Не просто да се постелка, с цел да ме мачкат. “ Този избор обаче има цена. По думите ѝ от време на време това ѝ коства „ огромни прочувствени провали “.

Мълчанието постоянно участва в връзките ѝ с хората. „ Да, доста неща замлъквам “, признава тя, само че прецизира, че това не важи, когато става дума за „ огромни истини “. В професионалната среда сходни обстановки се появяват постоянно – забравена имитация, моментно разминаване.

Пападопулу споделя за собствен опит с сътрудника ѝ Валентин Ганев, когато по време на театър не помни дума. „ Щях да умра до края на спектакъла, с цел да му се извиня “, спомня си тя. Отговорът му остава дълготраен ориентир: „ Анче, апелирам ти се, то стана по-добре “.

Тя дефинира себе си като „ доста образцов човек “ – качество, което се демонстрира и в метода, по който поема риск в връзките си. Тази примерност и стремежът ѝ към безконфликтност постоянно водят до страдалчество, което не остава неусетно от хората към нея. Тя си спомня, че един от последните пъти, в които е видяла  „ Мастъра “ - Стефан Данаилов, той ѝ е споделил: „ Няма да се даваш “. 

Подкрепата, която ѝ оказва помощ да не се огъва, идва от фамилията. „ Това е най-важното нещо за мен “, споделя Пападопулу. Тя го разказва като „ доста огромно и заедно семейство “, което непрестанно е в контакт. „ Ние сме италианска фамилия, въпреки и с гръцки корени “, добавя тя – с чести диалози сред майка, сестра, племенници. Когато някой има проблем, „ всички заставаме зад него “.

Като актриса Пападопулу постоянно влиза в функции, които изследват вътрешния свят на индивида. Какво обаче остава прикрито за публиката, зависи, по думите ѝ, напълно от режисьорит.

„ Много обичам да работя с режисьори, които виждат в мен всичките ми лица “, споделя тя. Според нея човек може да бъде добър, само че при избрани условия да се трансформира и в „ страшилище “. Срещите ѝ с разнообразни режисьори през годините са разкривали разнообразни страни от нея и са я предизвикали по друг метод.

В диалога Пападопулу се връща и към сложен интервал от младостта си – годините, в които на 15-годишна възраст се сблъсква с анорексия. Ако през днешния ден застане пред това момиче, тя би му споделила да има вяра повече на околните си. „ Благодарение на моите родители, с помощта на напъните на майка ми, аз се оправих с това нещо “, споделя тя.

По думите ѝ майка ѝ „ обърна света “, с цел да може да оздравее. Този интервал е бил придружен и от физически проблеми, само че през днешния ден Пападопулу споделя, че се е възстановила изцяло. „ Мисля, че напълно се възвърнах от анорексията и всичко е забравено “, добавя тя и прецизира, че при мощен стрес няма връщане към това положение.

Сериозна част от диалога бе отдадена на споровете към Народния спектакъл и напрежението сред актьори и страна. Пападопулу приказва за риска да „ отвори кутията на Пандора “, само че акцентира ясно позицията си. „ Ние сме бранители на Народния спектакъл “, споделя тя и прецизира, че трупата, без значение от вътрешните си разлики, остава единна. „ Никой министър не може да позволява, че ние ще позволим да бъдем унижавани, да бъдем обиждани, да се потъпква законът и да се спекулира с истината. “

По думите ѝ случилото се с Народния спектакъл съставлява „ голяма нечиста сделка с истината “. Тя твърди, че спорът е бил „ изфабрикуван “, тъй като на някого не се е харесвало това, което е предстояло. В този подтекст Пападопулу приказва за опитите дотацията на Народния спектакъл да бъде изменена и да дава отговор на статута му на народен институт. „ Да бъде такава, каквато е на един народен институт, а не да е два пъти по-малка от един куклен спектакъл в провинцията “, споделя тя.

Отношенията с Министерството на културата също са тематика в диалога. Пападопулу приказва за „ незаконосъобразни “ дейности и за метода, по който е била третирана трупата. По думите ѝ казусът не е единствено в съответни хора, а в самия пост и метода, по който се упражнява властта. „ Много малко са министрите, които имат моралния компас, да следват личната си истина “, споделя тя.

Тя разяснява и познанството си с Мариян Бачев от годините в академията и свързва държанието му с политическата мощ, която съставлява, а точно Има Такъв Народ. „ Когато „ ИТН “ ръководи Министерство на културата, аз не съм очаквала нещо друго “, споделя тя. Ако би трябвало да приказва без камери, Пападопулу би споделила на всеки министър, че „ Народният спектакъл не може да бъде пипан с лека ръка “.

В този подтекст тя цитира думи на Георги Мамалев, произнесени в телевизионно предаване: „ Не се тормозя от министъра на културата, а от културата на министъра. “ По думите ѝ това не е персонална имитация, а „ диагноза на цялата обстановка “.

NOVA

Разговорът минава и към последната ѝ роля в „ Глембаеви “ на режисьора Ивица Булян. Пиесата, писана през 1929 година, съгласно Пападопулу остава настояща и през днешния ден. „ Едно към едно “, споделя тя, правейки паралел сред текста и съвременността. Според нея пиесата демонстрира свят, в който злото не е страшилище, а табиет. „ Никой не е до край неприятен и до край добър “, добавя тя.

На въпроса кое по-често жертваме – морала или истината – Пападопулу дава отговор: „ Мисля, че толкоз постоянно жертваме и двете. “ Тя приказва за неналичието на вяра, за чувството за безотговорност и за образеца, който идва „ от горната страна “ и се придвижва надолу. В този подтекст загатва и дребните ежедневни прояви, като хвърлянето на фас на улицата.

В края на диалога актрисата споделя своя „ сън “ – за една чиста и спретната България, в която всички да се усмихваме и някак си да бъдем по-мили един с различен, за България, в която страната не се възприема като инструмент за персонално облагодетелстване. „ Аз не преставам да имам вяра в това нещо “, споделя тя. Актирсата има вяра, че има хора с качества и финансова самостоятелност, които биха могли да създадат смяна.

Цялото интервю гледайте в YouTube канала  " Храмът на историите ".