Слънчевото затъмнение във Водолей на 17 февруари
На 17 февруари 2026 година в 12:13 часа по Гринуич небето ще бъде белязано от пръстеновидно слънчево затъмнение при 28 градуса и 50 минути във Водолей. Това е първото затъмнение от новия цикъл по оста Лъв-Водолей, който ще продължи до март 2028 година. Наричано " пръстен от огън " заради образния резултат, който основава когато Луната не покрива изцяло Слънцето, това затъмнение носи мощна сила на преход, иновация и групово събуждане. Видимо ще бъде от Антарктида, елементи на Южна Америка и южна Африка, само че астрологичното му въздействие ще се усеща по целия свят в идващите шест месеца.
Слънчевите затъмнения постоянно се случват при новолуние, когато Слънцето и Луната се съединяват в небето, само че не всяко новолуние е затъмнение. За да настъпи затъмнение, новолунието би трябвало да е покрай лунните възли, точките където орбитата на Луната пресича забележимия път на Слънцето. Затъмнението на 17 февруари се случва във Водолей, покрай Северния възел в Риби, което значи, че то отваря нов цикъл вместо да затваря остарял. Това е сила на начало, на постъпателно придвижване към бъдещето, на изпробване с нови форми на групова организация и обществено взаимоотношение.
Водолей е знакът на хуманизма, напредъка, технологиите, групите и революционните хрумвания. Затъмнението във Водолей слага въпроси за мястото ни в общността, за метода, по който способстваме към груповото богатство, за ролята на технологиите в живота ни и за свободата ни като човеци в границите на по-голяма система. То може да донесе неочаквани прозрения за това къде не се усещаме признати, къде даваме повече, в сравнение с получаваме, къде сме се отказали от достоверността си с цел да паснем в групата, или назад – къде сме толкоз самотни, че сме не запомнили, че има и поддръжка към нас.
Всяко затъмнение носи детайл на неопределеност. Когато Луната минава пред Слънцето, светлината изчезва за малко и ние краткотрайно губим видимост. Астрологично това се превежда като миг, в който не виждаме цялата картина, в който пътят напред е отчасти прикрит, в който би трябвало да създадем крачка напред без да знаем накъде тъкмо ни води. Това може да буди безпокойствие, само че също по този начин отваря пространство за доверие – доверие, че даже когато не виждаме всичко, има ред и логичност зад тази смяна.
Денят преди затъмнението: Тригон Меркурий-Юпитер
На 16 февруари в среднощ, единствено часове преди затъмнението, Меркурий в Риби образува съразмерен тригон с Юпитер в Рак. Това е астрологичен подарък тъкмо в верния миг. Меркурий ръководи връзката, мисленето, връзките и информацията, а Юпитер носи разширение, оптимизъм, мъдрост и положителни вести. Тригонът сред тях основава лекост в общуването, отваря мозъците ни към нови вероятности и ни дава убеденост да изразим концепциите си.
Меркурий в Риби е подсъзнателен, съчувствен и податлив към поетично мислене. Той вижда връзките сред нещата, които не са явни на повърхността, и може да показва истини по неволен, алегоричен метод. Юпитер в Рак от своя страна е прочувствено великодушен, грижлив и ориентиран към създаване на сигурност и принадлежност. Заедно, в тригон, тези две планети основават атмосфера на схващане, доброжелателност и предпочитание да споделяме знанието си по метод, който лекува и свързва.
Този тригон служи като самобитен мост към затъмнението. Той ни дава изясненост в връзката тъкмо преди миг на огромна неустановеност. Може да получим значима информация, да разберем нещо, което ни е убягвало, да се свържем с човек, който ни дава умен съвет, или просто да почувстваме, че има смисъл и вяра в това, което следва. Това е денят, в който да слушаме деликатно, да задаваме въпроси и да търсим схващане преди бурята на смяната.
Затъмнението като " огнен пръстен "
Пръстеновидното слънчево затъмнение се случва, когато Луната е в най-далечната си точка от Земята и наподобява малко по-малка на небето, заради което не може изцяло да покрие диска на Слънцето. Вместо това към Луната остава светещ пръстен от слънчева светлина – визия, която е вдъхновявала благоговение и легенди през вековете. Древните китайци вярвали, че змей изяжда Слънцето, ацтеките, че ягуар го атакува, а викингите – че вълк го преследва. Във всички тези истории хората вдигали звук, удряли тъпани и викали, с цел да изплашат съществото и да върнат светлината.
В актуалната астрология затъмненията не се преглеждат като злокобни знамения, а като портали на смяна. Те носят довеждане докрай на цикъл и начало на различен, постоянно съпроводени от непредвидени развития, разкрития на истини, които са били скрити, или промени в посоката, която сме избрали. Пръстенът от огън е знак за това, което остава – безконечната светлина, която продължава да свети даже когато е отчасти скрита. Това е увещание, че макар краткотрайната мрачевина, Слънцето в никакъв случай не изчезва изцяло.
Влияние върху живота и здравето: Митове и действителност
През историята затъмненията са били свързвани с разнообразни поверия по отношение на здравето и благополучието. В антична Индия бременните дами избягвали да излизат на открито по време на затъмнение, вярвайки, че то може да навреди на неродените деца. В доста латиноамерикански култури и до през днешния ден се носят защитни игли или червени ленти като отбрана. В Япония хората покривали кладенците си, смятайки, че отровна роса пада от небето по време на затъмнение. В разнообразни култури храната, сготвена по време на затъмнение, се смятала за нечиста и се изхвърляла по-късно.
Съвременната просвета изрично отхвърля тези легенди. НАСА и астрономичните институции по света изясняват, че затъмненията не излъчват някаква специфична радиация или нездравословни лъчи, които да увредят хората. Слънчевата корона, забележима по време на цялостно слънчево затъмнение, излъчва единствено електромагнитна радиация, която е милион пъти по-слаба от елементарната слънчева светлина и безусловно безвредна. Неутрините, които постоянно пътуват от Слънцето към Земята, не престават да ни доближават по време на затъмнение тъкмо както по всяко друго време, и са изцяло безвредни.
Единственият действителен здравен риск, обвързван със затъмненията, е за очите при непосредствено наблюдаване на Слънцето без подобаваща отбрана. Дори когато Луната покрива огромна част от слънчевия диск, оставащата светлина може да повреди ретината без човек да почувства болежка на момента. Затова астрономите упорстват за потреблението на специфични очила за слънчеви затъмнения или индиректни способи за наблюдаване като проекция през дребна дупка.
Отвъд физическото въздействие обаче затъмненията безспорно имат прочувствен и психически резултат. Хората, които са следили цялостно слънчево затъмнение, разказват чувството като комбинация от великолепие, боязън и дълбока смяна в вероятността. Внезапната мрачевина по средата на деня, странната тишина, която обгръща природата, смяната в температурата – всичко това основава атмосфера на изкуствен преход, който ни припомня какъв брой сме дребни пред космоса и по едно и също време за привилегията да сме очевидци на такова събитие.
Астрологично значение: Близостта до Сатурн и Нептун
Затъмнението на 17 февруари се случва в непосредствена непосредственост до съединението на Сатурн и Нептун в Овен, което става навръх 20 февруари, единствено три дни по-късно. Това е извънредно рядко съединяване, което се случва един път на към 36 години, и последния път беше през 1989 година в Козирог. Тази непосредственост до Сатурн-Нептун съединението прибавя доста пластове на смисъла на затъмнението.
Сатурн съставлява структурата, границите, действителността, отговорността и материалната форма. Нептун от своя страна е планетата на фантазиите, илюзиите, духовността, съчувствието и разтварянето на границите. Когато двете се срещнат, старите структури се разтварят, с цел да може да се родят нови, основани на по-висши идеали. Може да изпитаме чувство за неустановеност по отношение на това, което сме считали за устойчиво, или да открием, че системите, на които разчитаме, имат скрити недостатъци. Но в същото време се отваря опция за създаване на нещо по-автентично, по-съпричастно и по-духовно учредено.
Затъмнението във Водолей, толкоз покрай това съединяване, носи въпроси за това какво е същинската сигурност в един свят на промени, по какъв начин да изградим структури, които служат на груповото богатство, а освен на егоистични ползи, и по какъв начин да останем правилни на визиите си, даже когато пътят напред е неразбираем. Това е време на преоценка на идеалите ни, на обществените ни задължения и на метода, по който се нареждаме в общността.
Слънчевите затъмнения постоянно се случват при новолуние, когато Слънцето и Луната се съединяват в небето, само че не всяко новолуние е затъмнение. За да настъпи затъмнение, новолунието би трябвало да е покрай лунните възли, точките където орбитата на Луната пресича забележимия път на Слънцето. Затъмнението на 17 февруари се случва във Водолей, покрай Северния възел в Риби, което значи, че то отваря нов цикъл вместо да затваря остарял. Това е сила на начало, на постъпателно придвижване към бъдещето, на изпробване с нови форми на групова организация и обществено взаимоотношение.
Водолей е знакът на хуманизма, напредъка, технологиите, групите и революционните хрумвания. Затъмнението във Водолей слага въпроси за мястото ни в общността, за метода, по който способстваме към груповото богатство, за ролята на технологиите в живота ни и за свободата ни като човеци в границите на по-голяма система. То може да донесе неочаквани прозрения за това къде не се усещаме признати, къде даваме повече, в сравнение с получаваме, къде сме се отказали от достоверността си с цел да паснем в групата, или назад – къде сме толкоз самотни, че сме не запомнили, че има и поддръжка към нас.
Всяко затъмнение носи детайл на неопределеност. Когато Луната минава пред Слънцето, светлината изчезва за малко и ние краткотрайно губим видимост. Астрологично това се превежда като миг, в който не виждаме цялата картина, в който пътят напред е отчасти прикрит, в който би трябвало да създадем крачка напред без да знаем накъде тъкмо ни води. Това може да буди безпокойствие, само че също по този начин отваря пространство за доверие – доверие, че даже когато не виждаме всичко, има ред и логичност зад тази смяна.
Денят преди затъмнението: Тригон Меркурий-Юпитер
На 16 февруари в среднощ, единствено часове преди затъмнението, Меркурий в Риби образува съразмерен тригон с Юпитер в Рак. Това е астрологичен подарък тъкмо в верния миг. Меркурий ръководи връзката, мисленето, връзките и информацията, а Юпитер носи разширение, оптимизъм, мъдрост и положителни вести. Тригонът сред тях основава лекост в общуването, отваря мозъците ни към нови вероятности и ни дава убеденост да изразим концепциите си.
Меркурий в Риби е подсъзнателен, съчувствен и податлив към поетично мислене. Той вижда връзките сред нещата, които не са явни на повърхността, и може да показва истини по неволен, алегоричен метод. Юпитер в Рак от своя страна е прочувствено великодушен, грижлив и ориентиран към създаване на сигурност и принадлежност. Заедно, в тригон, тези две планети основават атмосфера на схващане, доброжелателност и предпочитание да споделяме знанието си по метод, който лекува и свързва.
Този тригон служи като самобитен мост към затъмнението. Той ни дава изясненост в връзката тъкмо преди миг на огромна неустановеност. Може да получим значима информация, да разберем нещо, което ни е убягвало, да се свържем с човек, който ни дава умен съвет, или просто да почувстваме, че има смисъл и вяра в това, което следва. Това е денят, в който да слушаме деликатно, да задаваме въпроси и да търсим схващане преди бурята на смяната.
Затъмнението като " огнен пръстен "
Пръстеновидното слънчево затъмнение се случва, когато Луната е в най-далечната си точка от Земята и наподобява малко по-малка на небето, заради което не може изцяло да покрие диска на Слънцето. Вместо това към Луната остава светещ пръстен от слънчева светлина – визия, която е вдъхновявала благоговение и легенди през вековете. Древните китайци вярвали, че змей изяжда Слънцето, ацтеките, че ягуар го атакува, а викингите – че вълк го преследва. Във всички тези истории хората вдигали звук, удряли тъпани и викали, с цел да изплашат съществото и да върнат светлината.
В актуалната астрология затъмненията не се преглеждат като злокобни знамения, а като портали на смяна. Те носят довеждане докрай на цикъл и начало на различен, постоянно съпроводени от непредвидени развития, разкрития на истини, които са били скрити, или промени в посоката, която сме избрали. Пръстенът от огън е знак за това, което остава – безконечната светлина, която продължава да свети даже когато е отчасти скрита. Това е увещание, че макар краткотрайната мрачевина, Слънцето в никакъв случай не изчезва изцяло.
Влияние върху живота и здравето: Митове и действителност
През историята затъмненията са били свързвани с разнообразни поверия по отношение на здравето и благополучието. В антична Индия бременните дами избягвали да излизат на открито по време на затъмнение, вярвайки, че то може да навреди на неродените деца. В доста латиноамерикански култури и до през днешния ден се носят защитни игли или червени ленти като отбрана. В Япония хората покривали кладенците си, смятайки, че отровна роса пада от небето по време на затъмнение. В разнообразни култури храната, сготвена по време на затъмнение, се смятала за нечиста и се изхвърляла по-късно.
Съвременната просвета изрично отхвърля тези легенди. НАСА и астрономичните институции по света изясняват, че затъмненията не излъчват някаква специфична радиация или нездравословни лъчи, които да увредят хората. Слънчевата корона, забележима по време на цялостно слънчево затъмнение, излъчва единствено електромагнитна радиация, която е милион пъти по-слаба от елементарната слънчева светлина и безусловно безвредна. Неутрините, които постоянно пътуват от Слънцето към Земята, не престават да ни доближават по време на затъмнение тъкмо както по всяко друго време, и са изцяло безвредни.
Единственият действителен здравен риск, обвързван със затъмненията, е за очите при непосредствено наблюдаване на Слънцето без подобаваща отбрана. Дори когато Луната покрива огромна част от слънчевия диск, оставащата светлина може да повреди ретината без човек да почувства болежка на момента. Затова астрономите упорстват за потреблението на специфични очила за слънчеви затъмнения или индиректни способи за наблюдаване като проекция през дребна дупка.
Отвъд физическото въздействие обаче затъмненията безспорно имат прочувствен и психически резултат. Хората, които са следили цялостно слънчево затъмнение, разказват чувството като комбинация от великолепие, боязън и дълбока смяна в вероятността. Внезапната мрачевина по средата на деня, странната тишина, която обгръща природата, смяната в температурата – всичко това основава атмосфера на изкуствен преход, който ни припомня какъв брой сме дребни пред космоса и по едно и също време за привилегията да сме очевидци на такова събитие.
Астрологично значение: Близостта до Сатурн и Нептун
Затъмнението на 17 февруари се случва в непосредствена непосредственост до съединението на Сатурн и Нептун в Овен, което става навръх 20 февруари, единствено три дни по-късно. Това е извънредно рядко съединяване, което се случва един път на към 36 години, и последния път беше през 1989 година в Козирог. Тази непосредственост до Сатурн-Нептун съединението прибавя доста пластове на смисъла на затъмнението.
Сатурн съставлява структурата, границите, действителността, отговорността и материалната форма. Нептун от своя страна е планетата на фантазиите, илюзиите, духовността, съчувствието и разтварянето на границите. Когато двете се срещнат, старите структури се разтварят, с цел да може да се родят нови, основани на по-висши идеали. Може да изпитаме чувство за неустановеност по отношение на това, което сме считали за устойчиво, или да открием, че системите, на които разчитаме, имат скрити недостатъци. Но в същото време се отваря опция за създаване на нещо по-автентично, по-съпричастно и по-духовно учредено.
Затъмнението във Водолей, толкоз покрай това съединяване, носи въпроси за това какво е същинската сигурност в един свят на промени, по какъв начин да изградим структури, които служат на груповото богатство, а освен на егоистични ползи, и по какъв начин да останем правилни на визиите си, даже когато пътят напред е неразбираем. Това е време на преоценка на идеалите ни, на обществените ни задължения и на метода, по който се нареждаме в общността.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ