Те направиха революция в начина, по който живеем, но дали

Те направиха гражданска война в метода, по който живеем, само че дали американските софтуерни колоси не са образците за безскрупулно замогване на 21 в. поради своите доходи от милиарди долари, за които едвам заплащат налози? На фона на това, че обществените средства към момента са пресушени от следствията на икономическата рецесия, европейските водачи се заеха с въпроса, подтикнати от френския президент Еманюел Макрон, който дефинира сходните на „ Google “, „ Facebook “ и „ Епъл “ компании като „ гратисчиите на актуалния свят “, предава Агенция Франс Прес, представена от БГНЕС.

До март пет от десетте най-скъпи компании в света бяха от Силициевата котловина – „ Епъл “, притежателят на „ Google “ – „ Алфабет “, „ Майкрософт “, „ Амазон “ и „ Facebook “. Но днешните данъчни правила са предопределени за стопанската система на вчерашния ден, когато колоси като „ Дженеръл Мотърс “, IBM или „ Макдоналдс “ навлизаха на интернационалните пазари, създавайки нови заводи, работни места и налози за взимане. Днес обаче в множеството европейски страни американските софтуерни колоси участват съвсем напълно онлайн, а услугите им минават през приложения, мобилни телефони и таблети, предоставени от чиновници и сървъри, намираща се неведнъж на океани разстояние.

Компаниите от Силициевата котловина прекатурнаха европейската стопанска система посредством малочислен личен състав и малко офисно пространство, работейки на пазари с милиони консуматори.

Според европейското законодателство интернационалните компании би трябвало да изберат страна хазаин, с цел да оперират на територията на Европейски Съюз. Те обаче имат съвсем цялостната независимост сами да изберат коя да бъде тя. Очаквано те се стопират на дребни страни с ниски налози като Ирландия, Холандия или Люксембург.

„ Facebook “, чийто централен офис е в Ирландия, има милиони консуматори на територията на Европа. Социалната мрежа обработва мнения, лайкове и преглеждания на страници, след което продава информацията за нашата интензивност на компании, които я употребяват, с цел да продават продуктите си. Със своите 12,5% Ирландия е една от страните в Европа с най-ниски налози. Заради това тя е желана от огромни компании за страна хазаин, откъдето те събират доходи, направени на територията на целия блок. Реалните приходи на „ Facebook “ от реклами са минимални за Германия и Франция, където обществената мрежа има по над 30 млн. консуматори. В Ирландия обаче те нарастват до 7,9 милиарда евро, макар че там компанията има едвам 2,5 млн. консуматори.

„ Google “ следва същия образец – през 2015 година в Германия има малко над 71 млн. консуматори, а във Франция малко над 55 млн. консуматори, само че приходите и от двете страни са минимални. В Ирландия обаче, където има по-малко от 5 млн. консуматори, приходите на „ Алфабет “ за същата година са 22,6 милиарда евро.

Според Организация за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) сходни данъчни схеми през 2015 година са коствали на държавните управления по света към 240 мрлд. годишно в изгубени доходи.

„ Епъл “, която също е основана в Ирландия, се трансформира в един от най-емблематичните данъчни образци в Европейски Съюз, когато европейският комисар за конкурентоспособността Маргарете Вестагер подреди производителят на айфони да заплати 13 милиарда евро в неплатени налози. Според нея компанията се е възползвала от нерегламентирана държавна помощ – подарък от Ирландия в подмяна на това, че „ Епъл “ ще избере точно Дъблин за собствен европейски бастион, създавайки хиляди работни места. Вестагер се зае с разплитането и на други сходни съглашения, част от които бяха разкрити в границите на абсурда „ Люкилийкс “, при който управляващите в Люксембург са сключвали покупко-продажби с редица интернационалните компании, в това число с американската „ Амазон “.

В създалата се обстановка се преглеждат няколко вероятни разновидността.

Подтиквана от Макрон, Франция предложи необикновена концепция, която към този момент съумя да раздели Европа – облагане с налози на американските софтуерни колоси въз основата на продажбите, генерирани във всяка европейска страна, а не въз основата на приходите в страните с ниски налози. Според Париж предлагането, направено през септември, се употребява с поддръжката 20 страни, измежду които Германия, Италия и Испания. То обаче среща яростна опозиция от страни като Кипър, Малта, Ирландия и Люксембург – страни, които след влизането си в Европейски Съюз понижиха корпоративните си налози, трансформирайки се във финансови центрове на глобализирания свят.

Проблемът за софтуерните колоси и избягването на заплащането на налози ще бъде разискван и на интернационално равнище по време на среща във формата Г-20 или в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, с цел да се избегне заминаването на хай-тек фирмите от Европа. В същото време, без да отхвърля френското предложение, Европейската комисия прави опит да изтупа праха от остарял план от 2011 година, който дълго време е блокиран поради недоразумение сред 28-те страни членки. Подновената през октомври 2016 година концепция се назовава Обща консолидирана корпоративна данъчна основа и съставлява упорит опит да се обединят данъчните основи в Европейски Съюз. Проектозаконът сега е възложен за разглеждане от 28-те страни членки, като в него елементарно може да бъде включено и облагането на цифровата стопанска система.

Според проекта всички интернационалните компании, които оперират на територията на Европейски Съюз и имат продажби в размер на над 750 млн. евро, ще бъдат закрепени към една избрана данъчна система на страна членка, където ще заплащат налози. Тези пари обаче ще бъдат разпределяни сред всички страни, където прави активност компанията. Те също по този начин ще бъдат определяни не въз основата на посочените доходи, а на интензивността, която имат в тях. Тази интензивност от своя страна ще се мери чрез композиция от фактори, в това число броя на чиновниците, положението на активите (недвижимо имущество, техника и др.) в страната и размера на продажбите.

Френският евродепутат Алан Ламасур, който един от докладчиците на плана, предложи към това да се прибави и размерът на персонални данни, събрани и употребявани от дадена цифрова платформа в съответната страна, в която оперира.

В допълнение на тези оферти Организацията за икономическо сътрудничество и раз работи върху интернационално решение на въпроса, което би трябвало да бъде показано на срещата на финансовите министри от Г-20 през април във Вашингтон. До предишния октомври Съединени американски щати не бяха доста дейни в напъните си да подобрят данъчното облагане на най-големите си компании, само че след това трансформираха отношението си. По-специално Вашингтон се съгласи да откри работна група с Франция в границите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.

„ Американците са в същата обстановка като нас – тяхната лична данъчна система не е приспособена към актуалните стопански условия и те също изпитват обилни загуби от доходи, които би трябвало да бъдат обезщетени “, съобщи еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси. „ Облагането с налози на американските софтуерни колоси е международен проблем и решението би трябвало също да е такова “, добави той.