Те летяха на крилете на успехите, а с тях и

Те летяха на крилете на триумфите, а с тях и всички ние. Но триумфите изчезнаха, също като крилете, с които Икар полетял към слънцето, мислейки си, че е еднакъв на боговете. Но колкото повече се издигал нагоре, восъкът на крилете се стопявал от мощните лъчи на Слънцето. Така самозабравилият се Икар размахвал безпомощно ръце във въздуха, до момента в който пропадал безпомощно към дъното на морските дълбини.

Пиянството на един футболен народ приключваше постепенно, мъчително и като мощен махмурлук оставяше неприятния усет от нещо, окончателно отминало. Спомен за благополучие, посред замъглено настояще. Кулминацията от изтрезняването завърши на 17 ноември, тъкмо 30 години след успеха над Франция и ден след мача против Унгария. Символика, която идва, с цел да ни покаже, че триумф без труд и победа без професионален метод е задача невъзможна. Защото не е значимо единствено какво си постигнал, а и по какъв начин ще те запомнят.

17 ноември 1993- та . Те бяха герои. Нямаше момче от моето потомство, което да не знае имената им - футболните воини на прохождащата демократична България. България с високата инфлация, ниските заплати и обществения безпорядък. България с мутрите и застрахователните трибуквени групировки. Но и България на вярата, на вярата в утрешния ден и мисълта, че измененията ще донесат по-добър живот. 

Победите на тези герои пристигнаха в миг, когато за обществото беше най-трудно. Те го накараха да има вяра, че по нищо не отстъпва на другите нации, в противен случай - може да ги превъзхожда, стига да не не помни, че би трябвало да живее, работи и мечтае като един тим. Примерът беше пред очите ни и бяхме подготвени да преглътнем турбуленциите, които идваха с вятъра на смяната, тъй като имахме тим, който ни носеше наслада и ни караше да се гордеем. 

17 ноември 2023 г . Те към този момент не са герои. И няма момче от днешното потомство, което да ги свързва с тези луди триумфи. България, която мина през високата инфлация, мутрите и счупените очаквания, последователно не помни за предходната популярност, а във фубола вятърът ни носеше крах. Старият тим се разпадна, разпаднаха се и доста другарства. Като статуята на падналия Икар в Долината на храмовете край Сицилия, футболните триумфи от предишното наподобяват на остатъци, белязани от неумолимия ход на времето.

Дойде времето на политиката - тази в спорта и тази, която се намесва в спорта. Президенти на клубове бяха назначавани от политици и се сменяха съгласно мощните на деня и техният дневен ред. Мениджъри играеха дребни и огромни финансови игри, гледайки своите ползи, до момента в който стадионите буренясваха, базите се разпадаха, до момента в който националният тим се превръщаше в новобранец, в който играчите ставаха все по-безпомощни и депресирани.

Зад събуждането на българския футбол към този момент нямаше проект или тактика. Появи се примирие, незаинтересованост и необичайно възприятие за несменяемост.

Чехите имат един именит състезател - Емил Затопек - бегач на дълги дистанции. Сигурен съм, че по-възрастните ни фенове знаят това име. Давам този образец, тъй като всяка генерална смяна не е спринт, а дълго тичане, в което доста деликатно би трябвало да прецениш силите си, да имаш желязна тактика и съвършена физическа и психическа подготовка.  И да не се мислиш за еднакъв на боговете, тъй като имаш восъчни крила.

Емил Затопек е легенда за международния спорт, тъй като не са доста спортистите в неговата дисциплинираност, които са обявявани в страната си за " Спортист на годината ", " Спортист на десетилетието ", " Спортист на века ". 18 пъти международен рекордьор, четирикратен олимпийски първенец, безусловно несломим от нито един спортист на планетата в продължение нацяло десетилетие.

След края на кариерата му го попитали -  Каква беше вашата загадка в бягането? А той дал отговор с едно изречение, което важи освен за спорта, само че и за триумфа в живота: " Един спортист не може да бяга с джобове, цялостни с пари. Той би трябвало да бяга постоянно със сърце, цялостно с вяра и схващане, цялостно с фантазии ".

В момента няма нито фантазии, нито вяра. А това от време на време значи, че надпреварата е приключило. Но въпреки всичко е значимо по какъв начин един състезател минава финала и по какъв начин ще бъде запомнен - като от 17 ноември 1993-та или като от 17 ноември 2023 година?