70% от хората, които имат опит близо до смъртта, правят тази промяна
Те бяха на прага на гибелта и отвориха прозорец към напълно нов свят. Около 15% от тежко болните пациенти оповестяват, че са претърпели близо до гибелта преживяване (NDE), което може да включва мощно чувство за излизане от тялото, среща с умрял непосредствен,ярка светлина, бърз обзор на значимите моменти от живота им или надълбоко възприятие за мир,,предаде.
За да схванат по какъв начин хората се оправят с NDE, откриватели от Университета на Вирджиния интервюираха 167 души, които настояват, че са имали такова преживяване. Един главен механизъм за справяне се открои измежду останалите – съвсем 70% от участниците оповестиха за смяна в религиозните или духовните си убеждения и страха си от гибелта след претърпяното NDE.
70% of people who have a near-death experience make this change — even more than getting a divorce
— New York Post (@nypost)
„ Моето NDE беше доста “, написа един участник в анкетата. „ Знам, че в никакъв случай няма да бъда същият човек, тъй че ежедневната рефлексия и вътрешна работа са ми нужни. “
Други използваха прекарването, с цел да преоценят персоналните си взаимоотношения, като над 20% оповестиха за разводи или раздели , а още повече минаха през провокации или разпад на връзките си. Изолацията и самотата бяха повтарящи се тематики измежду хората, претърпели NDE. Един от участниците в анкетата назова своето NDE „ меч с две остриета “ – извънредно трансформиращо прекарване, което запазил за себе си от боязън да не бъде наказан.
Изследователите откриха, ч е 64% от участниците са потърсили помощ от експерти по психологично здраве, духовни съветници или онлайн общности, като 78% от тях намерили поддръжката за потребна. Колкото по-интензивно било NDE, толкоз по-вероятно било пациентът да потърси помощ. Проблемът е, че мнозина имали компликации да намерят подобаваща поддръжка – една черква споделила на участник: „ Тук не се занимаваме с това “ – и изпитвали усложнения да разискват прекарването си, даже когато получели помощ.
„ След няколко опита почтено казано не почувствах, че някой е задоволително бездънен, с цел да се оправи с това... всички отговори бяха шаблонни и без вдъхновение; доста разочароващо “, написа един участник. Друг означи: „ Имах възприятието, че хората към мен не схващат мащаба на това, през което прекосих, по тази причина не мислех, че на другите ще им пука. “
Изследването беше оповестено в списанието „ Psychology of Consciousness: Theory, Research, and Practice “. Изследователите от UVA се надяват, че тяхната работа може да проправи пътя към по-добра грижа за хората, претърпели NDE.
„ Изследванията за това по какъв начин да се поддържат тези пациенти и техните характерни потребности към момента са лимитирани “, сподели Мариета Пехливанова от Отдела по психиатрия и невронауки на UVA Health. „ Надяваме се да стартираме да запълваме тази празнота и да вдъхновим други откриватели, изключително клиницисти, да отделят време и грижа в изследването на тези въпроси. “
За да схванат по какъв начин хората се оправят с NDE, откриватели от Университета на Вирджиния интервюираха 167 души, които настояват, че са имали такова преживяване. Един главен механизъм за справяне се открои измежду останалите – съвсем 70% от участниците оповестиха за смяна в религиозните или духовните си убеждения и страха си от гибелта след претърпяното NDE.
70% of people who have a near-death experience make this change — even more than getting a divorce
— New York Post (@nypost)
„ Моето NDE беше доста “, написа един участник в анкетата. „ Знам, че в никакъв случай няма да бъда същият човек, тъй че ежедневната рефлексия и вътрешна работа са ми нужни. “
Други използваха прекарването, с цел да преоценят персоналните си взаимоотношения, като над 20% оповестиха за разводи или раздели , а още повече минаха през провокации или разпад на връзките си. Изолацията и самотата бяха повтарящи се тематики измежду хората, претърпели NDE. Един от участниците в анкетата назова своето NDE „ меч с две остриета “ – извънредно трансформиращо прекарване, което запазил за себе си от боязън да не бъде наказан.
Изследователите откриха, ч е 64% от участниците са потърсили помощ от експерти по психологично здраве, духовни съветници или онлайн общности, като 78% от тях намерили поддръжката за потребна. Колкото по-интензивно било NDE, толкоз по-вероятно било пациентът да потърси помощ. Проблемът е, че мнозина имали компликации да намерят подобаваща поддръжка – една черква споделила на участник: „ Тук не се занимаваме с това “ – и изпитвали усложнения да разискват прекарването си, даже когато получели помощ.
„ След няколко опита почтено казано не почувствах, че някой е задоволително бездънен, с цел да се оправи с това... всички отговори бяха шаблонни и без вдъхновение; доста разочароващо “, написа един участник. Друг означи: „ Имах възприятието, че хората към мен не схващат мащаба на това, през което прекосих, по тази причина не мислех, че на другите ще им пука. “
Изследването беше оповестено в списанието „ Psychology of Consciousness: Theory, Research, and Practice “. Изследователите от UVA се надяват, че тяхната работа може да проправи пътя към по-добра грижа за хората, претърпели NDE.
„ Изследванията за това по какъв начин да се поддържат тези пациенти и техните характерни потребности към момента са лимитирани “, сподели Мариета Пехливанова от Отдела по психиатрия и невронауки на UVA Health. „ Надяваме се да стартираме да запълваме тази празнота и да вдъхновим други откриватели, изключително клиницисти, да отделят време и грижа в изследването на тези въпроси. “
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ