...

Това напълно не е по този начин, осведомят учените.

Ето по какъв начин работи…

Ваксините преди всичко предотвратяват инфекцията.

Да кажем, че имунизиран и неимунизиран човек стоят един до различен и двамата са изложени на едно и също количество вирус за едно и също време. Еднакви начални условия. След това вирусът навлиза в носоглъдката и на двамата. Какво ще се случи по-нататък зависи от имунизационният статус:

При неимунизираното лице вирусните частици се пробват да намерят и нахлуят в клетките. След като вирусна парченце влезе в клетката, тя стартира да се възпроизвежда бързо. Нужно е несъмнено количество вирус, с цел да станем заразни. След като вирусът доближи този предел индивидът стартира да го предава на другите. Човек предава болестта 24-48 часа преди да се разболее (да прояви симптоми).

При имунизираният човек вирусните частици се пробват да намерят клетки-гостоприемници, само че имунната система (и изключително неотрализиращите антитела) разпознава вируса и бързо го унищожава. Важно е, че вируса се унищожава преди да влезе в клетките на гостоприемника и по този метод не може да се реплекира. Тъй като вируса не може да се възпроизвежда, имунизираните не стават заразни. Това събитие се назовава " стерилизиращ имунитет ", което предотвратява появяването на зараза преди всичко. Не всеки получава стерилизиращ имунитет, само че имунизациите против COVID-19 оказват помощ за почти 50-75% понижаване на първичния риск от зараза.

Това има голям резултат върху предаването на вируса в популацията. Не можете да предадете зараза, която в никакъв случай не сте получили.

Намаляване на предаването при пробив на имунизациите:

Ваксините не са съвършени. За някои с по-малко шанс (и изключително тези с висока експозиция като здравни работници), имунитетът, добит след ваксина, няма да може да улови всички вирусни частици, преди да навлезат в клетките. След като вирусът откри клетка, той стартира да възпроизвежда задоволително вирус, с цел да направи имунизираното лице заразно. След това този човек нормално получава асимптоматично заболяване, само че някои пробивни случаи стават леки до тежки.

Въпреки това имунизацията въпреки всичко работи, което прави случаите на пробив по-малко заразни от неимунизираните случаи.

Ваксината прави това по два метода:

1. Изчиства вируса по-бързо. Ваксинираните са заразни за доста по-кратък интервал от неимунизираните (средно 3-6 дни против 13-18 дни с Delta). Досега има три изследвания, които дават това доказателство.

2. Намалява броят на инфекциозните частици. През първите няколко дни случаите на пробив имат същия брой вирусни частици като неимунизираните (това се назовава вирусен товар). Но съществуването на вирусни частици не значи инфекциозни частици.

Всъщност имунизираните имат по-малко инфекциозни вирусни частици от неимунизираните. Например, в изследване със здравни служащи, имунизираните и неимунизираните имат идентичен вирусен товар. Въпреки това, 69% имунизирани са били позитивни за заразен вирус спрямо 85% неимунизирани позитивни за заразен вирус.

Така че, в умозаключение, по-голямата част от имунизираните хора няма да разпространят вируса, в случай че са изложени. Сред пробивните случаи, имунизациите обезпечават по-малко зарАзен вирус, който съществува за по-кратък интервал от време. Като цяло това води до доста понижаване на предаването на вируса.

Какво можем да кажем за имунитета, добит след зараза ( " натурален “ имунитет)?

Някои, които не са имунизирани и преживеят Ковид, построяват имунен отговор. Това значи, че те също имат обезвреждащи антитела и заради това тялото им работи сходно на имунизираните: предотвратява инфекцията и по този метод предотвратява предаването.

Проблемът е, че този отговор не е обезпечен. Например, хората с асимптоматично, или леко заболяване може да не проявят задоволително мощен отговор към разновидностите на вируса. Ако не реагират, те нямат задоволително обезвреждащи антитела, с цел да предотвратят инфекцията и по този метод предаването на вируса.

Ако неимунизираният построи имунен отговор, трайността на отбраната също е променлива. Имунитетът, провокиран от зараза, продължава минимум 90 дни и най-много 5 години. Математическите модели откриха, че приблизително хората ще изградят имунитет против SARS-CoV-2 за 16 месеца.

Поради това реинфекцията е доста по-висока измежду неимунизираните. Две рецензирани изследвания откриха, че процентът на наново заразяване е 2.5 до 5 пъти по-висок при имунитет, добит след зараза, спрямо имунитета, добит след ваксина.

В умозаключение:

По-голямата част от имунизираните хора няма да разпространят вируса, в случай че са изложени. В случаите на пробив на имунизациите се генерират по-малко инфекциозни вирусни частици, които съществуват за по-кратък интервал от време. Напълно имунизираните хора съставляват незначителна опасност за предаването на вируса в популацията. Бустерите също оказват помощ. А за тези с имунитет, добит след преболедуване, не е напълно ясно дали способстват за понижаване на предаването, написа Your local epidemiologist..