Кои са най-разпространените интернет измами у нас?
" Здравейте! Аз съм Наталия. От София ли сте? " Този тайнствен глас доближи до стотици българи през последните няколко дни.
Според шефа на дирекция " Киберпрестъпност " в ГДБОП Владимир Димитров въпросът с " Наталия " е плод по-скоро на рекламна акция. " До този миг е известно, че хиляди български жители са получили сходно позвъняване. Гласът на тези позвънявания е полуавтоматизиран, стартира с въпрос по отношение на покупка, поръчка, в следствие се прави уточняващ въпрос от кой град е индивидът, на който се обаждат, и диалогът прекъсва по този начин внезапно, както е почнал. И на мен се обадиха, след първия въпрос затворих. Някои от експертите изричат мнение, че вероятно се събира човешки глас, който в следствие да бъде репродуциран с изкуствен интелект за осъществяване на някакво непозволено деяние. Нашето мнение е, че най-вероятно става въпрос за някаква рекламна акция. Дирекция " Киберпрестъпност " на ГДБОП прави инспекция по този случай. Засега не сме намерили безапелационни данни за осъществено закононарушение или друго нарушаване. Има и други способени органи, които са ангажирани с тази активност – като Комисията за отбрана на персоналните данни, и, на процедура, ние към този момент нямаме правно съображение да правим по-задълбочена инспекция, само че следим обстановката, събираме частични данни и в случай че съберем данни за осъществено закононарушение, надлежно ще докладваме на способената прокуратура ", посочи Димитров, представен от NOVA.
Той добавя още, че той и екипът му работят по следствията на над 10 типа киберзлоупотреби. Част от тях може би са осъществени благодарение на изкуствен интелект. " Определено и сега се употребява изкуственият разсъдък от недобросъвестни жители и от хакери. Най-вече, с цел да им дава препоръки по какъв начин да правят нови закононарушения, по какъв начин да източват банкови сметки на български жители. Отделни хакери употребяват помощта на изкуствения разсъдък, с цел да научат нов метод, по който да ни излъгват, или да основат някакъв документ, който да помогне в незаконната активност на хакерите ", уточни шефът на дирекция " Киберпрестъпност " в ГДБОП.
Един от най-големите проблеми за дирекцията бил така наречен заменен IBAN. Обикновено всичко стартира с фишнг имейл, изяснява Димитров. На пощенската кутия се изпраща фишинг имейл, който гласи " " Вашата пощенска кутия беше маркирана за заличаване " или пък " Мейл сървърът чака 13 недоставени известия, би трябвало да щракнете тук, с цел да оправите казуса ". " Потребителят се препраща към фишинг уебсайт, на който му се желае потребителското име и ключова дума за същата пощенска кутия и по този метод нарушителите разбират паролата за тази пощенска кутия. Впоследствие се вписват в нея, манипулират пощенската кутия, тъй че да са първите, които виждат имейла от контрагента, и когато става въпрос за заплащане, просто изпращат нов имейл, в който е изменена банковата сметка. Обикновено споделят, че поради епидемията с ковид банката е понижила своя потенциал и молят да бъдат изпратени парите на друга банкова сметка в прилежаща страна ", споделя за схемата служителят на реда. Сумите, с които нормално хората са излъгани, са сред 20 и 40 хиляди евро. Имало обаче и случаи, в които поради заменен IBAN, компании губят милиони.
Друг тип машинация, за която сигнализират службите, е така наречен капиталова машинация. " На всеки 10 дни при нас идва български жител, който ни споделя, че в обществена мрежа или при търсене в интернет е стигнал до уебсайт, на който се търгува. Въвел е своите данни като име, фамилия, телефон и имейл, и след това с него са се свързали борсови медиатори, борсови брокери, които са го поканили да открие сметка в тази платформа за търговия с криптовалути, с акции. След това този жител в интервал от няколко месеца е излъган да изпрати десетки хиляди левове на банкови сметки по целия свят, сякаш с цел да зареди своя профил за търговия в тази платформа. Накрая остава без пари, платформата изчезва и индивидът се явява при нас да съобщи, че е излъган с няколко десетки хиляди лв.. Имаме жертви, които са олекнали и с над един милион лв. от сходни измами ", споделя Владимир Димитров.
По думите му децата остават една от най-уязвимите потребителски групи онлайн. От проблеми обаче не са застраховани и възрастните. Те нерядко стават жертва на едно закононарушение, което служителите на реда назовават " сантиментална машинация ". Почти всеки месец киберсполицаите имат недоволства от българки, които се влюбват отстрани в обществените мрежи. Най-често профилът е на американски боен, основан в страна от Близкия Изток. " Под предтекст, че им изпращат пратка, тези български жители биват излъгани да изпратят десетки хиляди левове, от време на време и стотици хиляди левове, на банкови сметки в чужбина ", споделя Димитров.
Преди към две години стана известна и друга машинация в интернет. В Нейния капан попадаха консуматори, които продаваха своя движимост в платформи за артикули втора ръка. Впоследствие с него се свързват мними купувачи, които пишат или посредством Viber, или посредством WhatsApp, изричат предпочитание да закупят тази стока и се предлага на продавача да употребяват бърз способ за доставка и за възнаграждение – изпраща му се линк с фишинг уебсайт, на който да вкара данните от банковата си карта и в идващите няколко часа от банковата сметка на жертвата, която си продава остарелия телефон, изчезват няколко хиляди лв..
" През последните месеци съвсем всеки ден получаваме десетки сигнали от жители, получили имейл с атачмънт. В него се твърди, че те са разглеждали материали с детска порнография. Твърди се, че индивидът, който получава известието, би трябвало да отговори на този имейл, с цел да заплати своята санкция. Това е елементарен фишинг имейл, който потребителите би трябвало да пренебрегват, да маркират като спам и да подхващат спомагателни ограничения за отбрана на техния имейл - промяна на пароли, промяна на секрети въпроси, секрети отговори, включване на двустепенна верификация, където това е допустимо ", разкри още шефът на " Киберпрестъпност ". Той посъветва потребителите да употребяват неповторими, дълги и комплицирани пароли.
Миналата година депутатите одобриха изменение в наказванията за киберпрестъпления. Така, присъдата, която грози всеки цифров нарушител, е от една до шест години затвор.
Според шефа на дирекция " Киберпрестъпност " в ГДБОП Владимир Димитров въпросът с " Наталия " е плод по-скоро на рекламна акция. " До този миг е известно, че хиляди български жители са получили сходно позвъняване. Гласът на тези позвънявания е полуавтоматизиран, стартира с въпрос по отношение на покупка, поръчка, в следствие се прави уточняващ въпрос от кой град е индивидът, на който се обаждат, и диалогът прекъсва по този начин внезапно, както е почнал. И на мен се обадиха, след първия въпрос затворих. Някои от експертите изричат мнение, че вероятно се събира човешки глас, който в следствие да бъде репродуциран с изкуствен интелект за осъществяване на някакво непозволено деяние. Нашето мнение е, че най-вероятно става въпрос за някаква рекламна акция. Дирекция " Киберпрестъпност " на ГДБОП прави инспекция по този случай. Засега не сме намерили безапелационни данни за осъществено закононарушение или друго нарушаване. Има и други способени органи, които са ангажирани с тази активност – като Комисията за отбрана на персоналните данни, и, на процедура, ние към този момент нямаме правно съображение да правим по-задълбочена инспекция, само че следим обстановката, събираме частични данни и в случай че съберем данни за осъществено закононарушение, надлежно ще докладваме на способената прокуратура ", посочи Димитров, представен от NOVA.
Той добавя още, че той и екипът му работят по следствията на над 10 типа киберзлоупотреби. Част от тях може би са осъществени благодарение на изкуствен интелект. " Определено и сега се употребява изкуственият разсъдък от недобросъвестни жители и от хакери. Най-вече, с цел да им дава препоръки по какъв начин да правят нови закононарушения, по какъв начин да източват банкови сметки на български жители. Отделни хакери употребяват помощта на изкуствения разсъдък, с цел да научат нов метод, по който да ни излъгват, или да основат някакъв документ, който да помогне в незаконната активност на хакерите ", уточни шефът на дирекция " Киберпрестъпност " в ГДБОП.
Един от най-големите проблеми за дирекцията бил така наречен заменен IBAN. Обикновено всичко стартира с фишнг имейл, изяснява Димитров. На пощенската кутия се изпраща фишинг имейл, който гласи " " Вашата пощенска кутия беше маркирана за заличаване " или пък " Мейл сървърът чака 13 недоставени известия, би трябвало да щракнете тук, с цел да оправите казуса ". " Потребителят се препраща към фишинг уебсайт, на който му се желае потребителското име и ключова дума за същата пощенска кутия и по този метод нарушителите разбират паролата за тази пощенска кутия. Впоследствие се вписват в нея, манипулират пощенската кутия, тъй че да са първите, които виждат имейла от контрагента, и когато става въпрос за заплащане, просто изпращат нов имейл, в който е изменена банковата сметка. Обикновено споделят, че поради епидемията с ковид банката е понижила своя потенциал и молят да бъдат изпратени парите на друга банкова сметка в прилежаща страна ", споделя за схемата служителят на реда. Сумите, с които нормално хората са излъгани, са сред 20 и 40 хиляди евро. Имало обаче и случаи, в които поради заменен IBAN, компании губят милиони.
Друг тип машинация, за която сигнализират службите, е така наречен капиталова машинация. " На всеки 10 дни при нас идва български жител, който ни споделя, че в обществена мрежа или при търсене в интернет е стигнал до уебсайт, на който се търгува. Въвел е своите данни като име, фамилия, телефон и имейл, и след това с него са се свързали борсови медиатори, борсови брокери, които са го поканили да открие сметка в тази платформа за търговия с криптовалути, с акции. След това този жител в интервал от няколко месеца е излъган да изпрати десетки хиляди левове на банкови сметки по целия свят, сякаш с цел да зареди своя профил за търговия в тази платформа. Накрая остава без пари, платформата изчезва и индивидът се явява при нас да съобщи, че е излъган с няколко десетки хиляди лв.. Имаме жертви, които са олекнали и с над един милион лв. от сходни измами ", споделя Владимир Димитров.
По думите му децата остават една от най-уязвимите потребителски групи онлайн. От проблеми обаче не са застраховани и възрастните. Те нерядко стават жертва на едно закононарушение, което служителите на реда назовават " сантиментална машинация ". Почти всеки месец киберсполицаите имат недоволства от българки, които се влюбват отстрани в обществените мрежи. Най-често профилът е на американски боен, основан в страна от Близкия Изток. " Под предтекст, че им изпращат пратка, тези български жители биват излъгани да изпратят десетки хиляди левове, от време на време и стотици хиляди левове, на банкови сметки в чужбина ", споделя Димитров.
Преди към две години стана известна и друга машинация в интернет. В Нейния капан попадаха консуматори, които продаваха своя движимост в платформи за артикули втора ръка. Впоследствие с него се свързват мними купувачи, които пишат или посредством Viber, или посредством WhatsApp, изричат предпочитание да закупят тази стока и се предлага на продавача да употребяват бърз способ за доставка и за възнаграждение – изпраща му се линк с фишинг уебсайт, на който да вкара данните от банковата си карта и в идващите няколко часа от банковата сметка на жертвата, която си продава остарелия телефон, изчезват няколко хиляди лв..
" През последните месеци съвсем всеки ден получаваме десетки сигнали от жители, получили имейл с атачмънт. В него се твърди, че те са разглеждали материали с детска порнография. Твърди се, че индивидът, който получава известието, би трябвало да отговори на този имейл, с цел да заплати своята санкция. Това е елементарен фишинг имейл, който потребителите би трябвало да пренебрегват, да маркират като спам и да подхващат спомагателни ограничения за отбрана на техния имейл - промяна на пароли, промяна на секрети въпроси, секрети отговори, включване на двустепенна верификация, където това е допустимо ", разкри още шефът на " Киберпрестъпност ". Той посъветва потребителите да употребяват неповторими, дълги и комплицирани пароли.
Миналата година депутатите одобриха изменение в наказванията за киберпрестъпления. Така, присъдата, която грози всеки цифров нарушител, е от една до шест години затвор.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ