Защо Пловдив е бил един от най-любимите градове на прочутите рицари-кръстоносци?
Водещият на " Операция история " Росен Петров разаказа в обществените мрежи история за Пловдив, отпреди 800-900 години - времена на първите кръстоносни походи.
Кой е бил един от най-любимите градове на фамозните рицари-кръстоносци? Къде са имали цялостен Латински квартал и цяло херцогство? Отговорът би трябвало да е прочут на мнозина, изключително в случай че са пловдивчани, тъй като името на града е Филипопол.
По време на кръстоносните си походи, западноевропейските рицари се влюбват в " града под тепетата “ и даже основават там настина огромен квартал. Това важи с особена мощ за френските и лонгобардските благородници. В интерес на истината, привличането им към Пловдив се случва освен поради мекия климат, отзивчивото локално население (не винаги) и тепетата, които съгласно някои откриватели им напомняли за Рим, само че и поради нещо доста по-практично – благосъстоянието на града и земите към него.
Още по време на първия им поход през 1096 година, рицарите лагерували под Небет тепе, а летописеца им Алберт Аквенски разказва града като " изобилен с самун, вино и всевъзможни храни ".
Едно разяснение за този " хранителен " комплимент, тъй като с сходни са цялостни и други рицарски летописи за града.
Докато в Западна Европа в тези столетия постоянно е имало напряко пандемичен апетит, това не се е случвало съвсем в никакъв случай по българските земи. За разлика от днешния ден, даже тогава сме изнасяли храни, а не сме внасяли, само че това е друга тематика. Същият летописец прави и друго значимо конкретизиране. Според него Филипопол е български град, макар че е под ромейска власт и в него живеят доста гърци и арменци.
Освен храната и парите, нещо друго свързва крепко кръстоносците с тогавашния Пловдив. По време на Втория кръстоносен поход (1147-1149 г.), под тепетата умира духовният лидер на рицарите – свещеник Алвизус от Арас. Той е заровен съгласно някои в олтара, а съгласно други – в двора на античния храм " Свети Георги ", който през днешния ден е Арменска Апостолическа Църква " Сурп Кеворк " - Пловдив. Алвизус е боготворен още приживе, поради своята невзискателност и отдаденост на Бог, само че след гибелта му, към мощите му поражда същинска фетиш.
Започват да се носят предания за чудеса и изцелявания, които се случвали към гроба му, и да му се поклонят идват френския крал Луи VII Млади и немския и бургундски крал Конрад III.
Истинският подем на западното въздействие над Пловдив идва обаче със основаването на Филипополското херцогство след завладяването на Константипол и раждането Латинската империя.
Има такова държавно формирование и то съществува повече от 40 години. Забележете единствено имената на филипополските херцози: Рене дьо Три, барон на графство Ено във Франция, фландърския барон Жерар дьо Естрьо и за край – самия Жан дьо Бриен, крал на Йерусалим и латински император на Константинопол. Явно средновековният Пловдив и региона към него е била настина свръхбогата, откакто държател от подобен сан ще пожелае да я има.
Интересен факт е, че Филипополското херцогство е разграничено на цели 12 баронства. Това приказва доста за плодородието на този край, тъй като, в кръга на шегата, и един барон не се изхранва елементарно, а камо ли цели 12.
В пловдивско-кръстоносните връзки има и ужасни моменти, когато града е безусловно унищожен от армията на император Фридрих Барбароса. Както ми сподели един грамотен пловдивчанин с възприятие за комизъм: “Барбароса, майна, е ограбил града, майна, само че пък след това се е удавил в река, дълбока 50 сантиметра, майна. Така му се пада ".
Защо ви описвам тази история? В Пловдив има извънредно и ужасно културно завещание. Това е град на 8000 години, само че в случай че инцидентно поддържате връзка с екскурзиант от Западна Европа, изключително с французин, кажете му пет приказки освен за това по какъв начин великия ни цар Калоян им е нанесъл " тотал вреда " в борбата при Одрин, само че и за Филипополското херцогство, Латинския квартал или за църквата " Сурп Кеворк " (тя е арменска от 1767 г.), където идвал на поклонение френския крал Луи VII.
Разкажете го, даже и да не сте от Пловдив. Ако не се впечатли задоволително, постоянно може да завършите с: " Е, най-после се появил българския император Йоан Асен Втори и ви взел херцогството ".
Кой е бил един от най-любимите градове на фамозните рицари-кръстоносци? Къде са имали цялостен Латински квартал и цяло херцогство? Отговорът би трябвало да е прочут на мнозина, изключително в случай че са пловдивчани, тъй като името на града е Филипопол.
По време на кръстоносните си походи, западноевропейските рицари се влюбват в " града под тепетата “ и даже основават там настина огромен квартал. Това важи с особена мощ за френските и лонгобардските благородници. В интерес на истината, привличането им към Пловдив се случва освен поради мекия климат, отзивчивото локално население (не винаги) и тепетата, които съгласно някои откриватели им напомняли за Рим, само че и поради нещо доста по-практично – благосъстоянието на града и земите към него.
Още по време на първия им поход през 1096 година, рицарите лагерували под Небет тепе, а летописеца им Алберт Аквенски разказва града като " изобилен с самун, вино и всевъзможни храни ".
Едно разяснение за този " хранителен " комплимент, тъй като с сходни са цялостни и други рицарски летописи за града.
Докато в Западна Европа в тези столетия постоянно е имало напряко пандемичен апетит, това не се е случвало съвсем в никакъв случай по българските земи. За разлика от днешния ден, даже тогава сме изнасяли храни, а не сме внасяли, само че това е друга тематика. Същият летописец прави и друго значимо конкретизиране. Според него Филипопол е български град, макар че е под ромейска власт и в него живеят доста гърци и арменци.
Освен храната и парите, нещо друго свързва крепко кръстоносците с тогавашния Пловдив. По време на Втория кръстоносен поход (1147-1149 г.), под тепетата умира духовният лидер на рицарите – свещеник Алвизус от Арас. Той е заровен съгласно някои в олтара, а съгласно други – в двора на античния храм " Свети Георги ", който през днешния ден е Арменска Апостолическа Църква " Сурп Кеворк " - Пловдив. Алвизус е боготворен още приживе, поради своята невзискателност и отдаденост на Бог, само че след гибелта му, към мощите му поражда същинска фетиш.
Започват да се носят предания за чудеса и изцелявания, които се случвали към гроба му, и да му се поклонят идват френския крал Луи VII Млади и немския и бургундски крал Конрад III.
Истинският подем на западното въздействие над Пловдив идва обаче със основаването на Филипополското херцогство след завладяването на Константипол и раждането Латинската империя.
Има такова държавно формирование и то съществува повече от 40 години. Забележете единствено имената на филипополските херцози: Рене дьо Три, барон на графство Ено във Франция, фландърския барон Жерар дьо Естрьо и за край – самия Жан дьо Бриен, крал на Йерусалим и латински император на Константинопол. Явно средновековният Пловдив и региона към него е била настина свръхбогата, откакто държател от подобен сан ще пожелае да я има.
Интересен факт е, че Филипополското херцогство е разграничено на цели 12 баронства. Това приказва доста за плодородието на този край, тъй като, в кръга на шегата, и един барон не се изхранва елементарно, а камо ли цели 12.
В пловдивско-кръстоносните връзки има и ужасни моменти, когато града е безусловно унищожен от армията на император Фридрих Барбароса. Както ми сподели един грамотен пловдивчанин с възприятие за комизъм: “Барбароса, майна, е ограбил града, майна, само че пък след това се е удавил в река, дълбока 50 сантиметра, майна. Така му се пада ".
Защо ви описвам тази история? В Пловдив има извънредно и ужасно културно завещание. Това е град на 8000 години, само че в случай че инцидентно поддържате връзка с екскурзиант от Западна Европа, изключително с французин, кажете му пет приказки освен за това по какъв начин великия ни цар Калоян им е нанесъл " тотал вреда " в борбата при Одрин, само че и за Филипополското херцогство, Латинския квартал или за църквата " Сурп Кеворк " (тя е арменска от 1767 г.), където идвал на поклонение френския крал Луи VII.
Разкажете го, даже и да не сте от Пловдив. Ако не се впечатли задоволително, постоянно може да завършите с: " Е, най-после се появил българския император Йоан Асен Втори и ви взел херцогството ".
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ