Вероятно малко хора знаят историята на тази къща в центъра на Пловдив
Вероятно доста малко са хората, които знаят историята на тази къща на Понеделник пазара,в подножието на Джамбаз тепе. Тя се намира на ул. " Съединена България " №11. На тази улица останаха единствено две къщи - тази и на арх. Семов.
Къщата има доста дълга история, започваща някъде от 1930-1940г. Има непокътнати фотоси, на които се вижда какво е имало на това място преди тя да се построи. Земите са били благосъстоятелност на Църковното настоятелство и тук е имало доста остарели паянтови здания.
Четиримата братя, двама от които са юристи - Апостол и Костадин Стойкови, един доктор доктор Иван Стойков - рентгенолог и един лесовъд вземат решение да си построят нова жилищна постройка и всеки да има по два етажа. Д-р Иван Стойков е татко на известния пловдивски музикант проф.Николай Стойков.
Познавах и тримата братя. Възрастовата ни разлика беше огромна, към 50-60 година, само че това не пречеше на нашето другарство. Най доста съм общувал с Апостол Стойков. От него научих доста неща за Пловдив и за градежа на къщата. Бяха положителни, забавни и надарени хора. Лесовъдът прекара живота си в Казанлък и рядко идваше в Пловдив.
Родът на братята стартира от известното родопско село Павелско. Спомням си и техния татко дядо Кольо. Не знам той по кое време се е преселил в Пловдив. За дядо Кольо до края на живото му се грижеше най-големият му наследник Апостол, с който живееха дружно на първия етаж на упоменатата къща.
Дядо Кольо обичаше да го разхождат с файтон и постоянно го разхождаха. В края на годините си заболя от мощна склероза, загуби паметта си и не беше на себе си. Но постоянно беше доста ухилен, разговорлив и привлекателен. Издебваше, когато го няма Апостол, излизаше на улицата, спираше някой от минаващите карети качваше се на него и къде отиваше никой не знаеше, а и той самият също не знаеше.
Настъпваше огромна паника и суматоха. Всички родственици и съседи тръгваха да търсят и да разпитват за бай Кольо. Минаваха тревожни часове до момента в който го намерят.
Братята теглят заем и стартират да строят. Идеята е всеки от тях да има по един магазин и по два жилището, по-голям и по-малък.
За страдание не си припомням кой пловдивски проектант е архитект на тази къща. Нейният архитектурен облик е малко по-различен от строените по това време къщи. Фасадите са богато остъклени, тъй като по цялата южна фасадна стена на всяка стая има големи прозорци, които припомнят за нещо средиземноморско. Така са желали притежателите. Характерни за фасадата са и необятните балкони с присъщата си извита форма и плътния стоманобетонов парапет.
И на четирите фасади има огромни еркери, подпрени от мощни стоманобетонови конзолни греди.
Когато се е строяла къщата, споменът от огромното пловдивско земетресение от 1928г. е още свеж и това е повода да не се прави спестовност на материалите, от които зависи здравината. Инженерът архитект тогава е правил изчисленията по потвърдената немската методика, която е била възприета в България по това време. По тази методика са изчислени и издигнати отпреди близо 100 години десетки здания в Пловдив посочили забележителна издръжливост макар икономичната си стоманобетонова структура.
Край на първа част
Из спомените на арх. Олег Каразапрянов
Къщата има доста дълга история, започваща някъде от 1930-1940г. Има непокътнати фотоси, на които се вижда какво е имало на това място преди тя да се построи. Земите са били благосъстоятелност на Църковното настоятелство и тук е имало доста остарели паянтови здания.
Четиримата братя, двама от които са юристи - Апостол и Костадин Стойкови, един доктор доктор Иван Стойков - рентгенолог и един лесовъд вземат решение да си построят нова жилищна постройка и всеки да има по два етажа. Д-р Иван Стойков е татко на известния пловдивски музикант проф.Николай Стойков.
Познавах и тримата братя. Възрастовата ни разлика беше огромна, към 50-60 година, само че това не пречеше на нашето другарство. Най доста съм общувал с Апостол Стойков. От него научих доста неща за Пловдив и за градежа на къщата. Бяха положителни, забавни и надарени хора. Лесовъдът прекара живота си в Казанлък и рядко идваше в Пловдив.
Родът на братята стартира от известното родопско село Павелско. Спомням си и техния татко дядо Кольо. Не знам той по кое време се е преселил в Пловдив. За дядо Кольо до края на живото му се грижеше най-големият му наследник Апостол, с който живееха дружно на първия етаж на упоменатата къща.
Дядо Кольо обичаше да го разхождат с файтон и постоянно го разхождаха. В края на годините си заболя от мощна склероза, загуби паметта си и не беше на себе си. Но постоянно беше доста ухилен, разговорлив и привлекателен. Издебваше, когато го няма Апостол, излизаше на улицата, спираше някой от минаващите карети качваше се на него и къде отиваше никой не знаеше, а и той самият също не знаеше.
Настъпваше огромна паника и суматоха. Всички родственици и съседи тръгваха да търсят и да разпитват за бай Кольо. Минаваха тревожни часове до момента в който го намерят.
Братята теглят заем и стартират да строят. Идеята е всеки от тях да има по един магазин и по два жилището, по-голям и по-малък.
За страдание не си припомням кой пловдивски проектант е архитект на тази къща. Нейният архитектурен облик е малко по-различен от строените по това време къщи. Фасадите са богато остъклени, тъй като по цялата южна фасадна стена на всяка стая има големи прозорци, които припомнят за нещо средиземноморско. Така са желали притежателите. Характерни за фасадата са и необятните балкони с присъщата си извита форма и плътния стоманобетонов парапет.
И на четирите фасади има огромни еркери, подпрени от мощни стоманобетонови конзолни греди.
Когато се е строяла къщата, споменът от огромното пловдивско земетресение от 1928г. е още свеж и това е повода да не се прави спестовност на материалите, от които зависи здравината. Инженерът архитект тогава е правил изчисленията по потвърдената немската методика, която е била възприета в България по това време. По тази методика са изчислени и издигнати отпреди близо 100 години десетки здания в Пловдив посочили забележителна издръжливост макар икономичната си стоманобетонова структура.
Край на първа част
Из спомените на арх. Олег Каразапрянов
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ