Без право на обжалване: Трима инспектори от ДАИ Пловдив влизат в затвора!
Върховният касационен съд остави в действие решение на Пловдивския апелативен съд, с което е доказана присъда за рушвет на трима инспектори от Областния отдел на ИА “Автомобилна администрация “, постановена от Окръжен съд – Пловдив.
Подсъдимият Станко Милушев е наказан на три години отнемане от независимост и санкция в размер на 4 000 лв., както и отнемане от право да заема държавна служба в ИА “Автомобилна администрация “ за период от пет години.
Той би трябвало да заплати в интерес на страната 9 400 лв., представляващи цената на предмета на закононарушението. Станко Милушев е приет за отговорен в това, че през интервала от 01.06.2017 година - 05.04.2019 година в град Асеновград и град Пловдив посредством пет действия в изискванията на продължавано закононарушение в качеството си на длъжностно лице - контрольор в Областен отдел " Автомобилна администрация “ - град Пловдив, бранш " Контролно-административна и наказателна активност “ самичък и в съучастничество като причинител с Димитър Янакиев и Паун Тенев е изискал и приел пет пъти блага, с цел да не сформира актове за определяне на административно нарушаване за всички установени нарушавания по Закона за автомобилните транспорти /ЗАП/ при осъществени инспекции на компании.
Колегите на Станко Милушев, подсъдимите Паун Тенев и Димитър Янакиев, са взели по три подкупа в друго съучастничество. Те са наказани по на две години отнемане от независимост и санкция в размер от 3 000 лв. за всеки. Лишени са от право да заемат държавна служба за период от пет години, както и да заплатят в интерес на страната надлежно 3 650 лв. за първия и 3 250 лв. за втория, представляващи цената на предмета на закононарушението.
Делото във Върховния касационен съд е формирано по тъжби на бранителите на тримата подсъдими, като се желае налагане на условни санкции. Прокурорът упорства да бъде оставено в действие решението на Апелативния съд.
Върховният касационен съд приема, че жалбите са процесуално възможни, само че прегледани всъщност са неоснователни.
В претекстовете на Върховен касационен съд е записано, че " фактически, размерът на наложените и на тримата подсъдими санкции и неналичието на предхождащи действията осъждания покриват формалните условия за приложението на наредбата на член 66, ал.1 Наказателен кодекс за отсрочване на изтърпяване на наказванията. Както вярно е решил следеният съд, обаче, задачите на наказването не биха могли да бъдат реализирани с отсрочване осъществяването на отмерените им санкции.
Продължителният интервал на осъществяване на незаконната предприемчивост с ритмично реализирани незаконни похищения в него, осъществяване на две от формите на изпълнителното действие по член 301, ал.1 Наказателен кодекс – стимулиране на други лица към осъществяване на деен рушвет и след това приемането му от подсъдимите, държанието на Димитър Янакиев и Станко Милушев при пускане на незаконната им предприемчивост, изразено в неодобрение от в началото предоставената немалка парична сума от страна на свидетелката Т. и условие и надлежно приемане на по-голяма, уронване престижа на институцията, в която дългогодишно са работили, постанова и тримата да бъдат изолирани за избрания от съда период от обществото, с цел да премислят своето държание и трансформират настройките си в посока съблюдаване на писаните правила на закона и неписаните на морала. “
Решението на Върховен касационен съд е дефинитивно.
Подсъдимият Станко Милушев е наказан на три години отнемане от независимост и санкция в размер на 4 000 лв., както и отнемане от право да заема държавна служба в ИА “Автомобилна администрация “ за период от пет години.
Той би трябвало да заплати в интерес на страната 9 400 лв., представляващи цената на предмета на закононарушението. Станко Милушев е приет за отговорен в това, че през интервала от 01.06.2017 година - 05.04.2019 година в град Асеновград и град Пловдив посредством пет действия в изискванията на продължавано закононарушение в качеството си на длъжностно лице - контрольор в Областен отдел " Автомобилна администрация “ - град Пловдив, бранш " Контролно-административна и наказателна активност “ самичък и в съучастничество като причинител с Димитър Янакиев и Паун Тенев е изискал и приел пет пъти блага, с цел да не сформира актове за определяне на административно нарушаване за всички установени нарушавания по Закона за автомобилните транспорти /ЗАП/ при осъществени инспекции на компании.
Колегите на Станко Милушев, подсъдимите Паун Тенев и Димитър Янакиев, са взели по три подкупа в друго съучастничество. Те са наказани по на две години отнемане от независимост и санкция в размер от 3 000 лв. за всеки. Лишени са от право да заемат държавна служба за период от пет години, както и да заплатят в интерес на страната надлежно 3 650 лв. за първия и 3 250 лв. за втория, представляващи цената на предмета на закононарушението.
Делото във Върховния касационен съд е формирано по тъжби на бранителите на тримата подсъдими, като се желае налагане на условни санкции. Прокурорът упорства да бъде оставено в действие решението на Апелативния съд.
Върховният касационен съд приема, че жалбите са процесуално възможни, само че прегледани всъщност са неоснователни.
В претекстовете на Върховен касационен съд е записано, че " фактически, размерът на наложените и на тримата подсъдими санкции и неналичието на предхождащи действията осъждания покриват формалните условия за приложението на наредбата на член 66, ал.1 Наказателен кодекс за отсрочване на изтърпяване на наказванията. Както вярно е решил следеният съд, обаче, задачите на наказването не биха могли да бъдат реализирани с отсрочване осъществяването на отмерените им санкции.
Продължителният интервал на осъществяване на незаконната предприемчивост с ритмично реализирани незаконни похищения в него, осъществяване на две от формите на изпълнителното действие по член 301, ал.1 Наказателен кодекс – стимулиране на други лица към осъществяване на деен рушвет и след това приемането му от подсъдимите, държанието на Димитър Янакиев и Станко Милушев при пускане на незаконната им предприемчивост, изразено в неодобрение от в началото предоставената немалка парична сума от страна на свидетелката Т. и условие и надлежно приемане на по-голяма, уронване престижа на институцията, в която дългогодишно са работили, постанова и тримата да бъдат изолирани за избрания от съда период от обществото, с цел да премислят своето държание и трансформират настройките си в посока съблюдаване на писаните правила на закона и неписаните на морала. “
Решението на Върховен касационен съд е дефинитивно.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ