Известен пловдивски адвокат сподели своя лична коледна история, която макар и тъжна е с щастлив край
С наближаването на Коледа известният пловдивски юрист Стефан Левашки реши да показа в обществената мрежа персонална история, която постоянно си спомня в навечерието на идващите светли празници, научи Plovdiv24.bg .
" Това е обичаната ми персонална коледна история, която съм затаил надълбоко в себе си и за която се сещам по това време на годината, преди време мисля, че я бях споделил с Вас, само че отново ще Ви я опиша, тъй като сигурно сте я не запомнили, а тя въпреки и тъжна като всяка коледна приказка има благополучен край и всеки може да направи своите поучения. Та преди доста години, когато аз бях относително млад юрист, а в България към момента нямаше никакви закони в отбрана на потърпевшите от домашно принуждение, в навечерието на Бъдни вечер, в адвокатската фирма ми пристигнаха две разплакани дами - майка и щерка. Дъщерята младо момиче, в това време и млада майка-кърмачка, тогава по мокрите петна начело на блузата й разбрах какво е да ти избие кърмата, тъй като го няма чедото ти, което да нахраниш. Оказа се, че младежът и татко на бебето с който живеят без брак, под въздействието на властната си майка, сграбчил бебето и го занесъл при родителите си и в този момент отхвърля всякаква връзка с половинката си. Момичето нямаше нито татко, нито брат, който да го отбрани и бе тръгнало по юристи с вярата да и оказват помощ. То хубаво, но по това време в действителност нямаше съответен закон за бърза и своевременна отбрана в сходни случаи. Намерих някакво решение на въпроса, доколкото си припомням към този момент в Закона за правосъдната власт и хукнах към прокуратурата, преди да са ги разпуснали предпразнично. Дежурният прокурор се случи новобранец нито разбра концепцията ми, нито имаше кураж да разпореди връщане на детето. Влязох непосредствено при Районния прокурор и съвсем го изнудих, само че съумях да го убедя, както в юридическата си справедливост, по този начин и в хуманността на това, което би трябвало да се направи в навечерието на най-семейния празник. Скоростно ми издадоха прокурорско разпореждане и с двете дами се отправихме победоносно към VI РПУ в Пловдив, където още веднъж трябваше да увещавам този път неговия шеф в спешността на задачата, че бебето е бебе, че е настинало и че въпреки всичко е Коледа и това, че той не знае какво да прави прокурора му го е написал. Еле склоних го, оказа се обаче, че нямат гориво за колите и ще ми даде пеши патрул за интервенцията. Натоварих аз двама големи служители на реда и двете пострадали в моята кола, закарах ги до дома на бащата и останах в автомобила с работещ мотор, с цел да не изстине, беше кански мраз, не като в този момент, въпреки всичко бебе ще караме. Никога няма да не помни мига, в който видях по какъв начин младата майка излезе от входа, гушнала бебето си, а зад нея се поклащаха двамата големи и мустакати служители на реда нахилени до уши, уверени очевидно и те в добрината на одеве стореното. Закарах бебето с майка му и баба му до жилището им и се прибрах изтощен, само че благополучен в къщи. От тогава е минал несъмнено четвърт век, бебето е пораснало огромен човек и може би има към този момент и свои деца, даже не помня какъв пол беше, само че още помня благодарността и насладата в очите на двете дами.
Светли Рождествени празници, другари .
" Това е обичаната ми персонална коледна история, която съм затаил надълбоко в себе си и за която се сещам по това време на годината, преди време мисля, че я бях споделил с Вас, само че отново ще Ви я опиша, тъй като сигурно сте я не запомнили, а тя въпреки и тъжна като всяка коледна приказка има благополучен край и всеки може да направи своите поучения. Та преди доста години, когато аз бях относително млад юрист, а в България към момента нямаше никакви закони в отбрана на потърпевшите от домашно принуждение, в навечерието на Бъдни вечер, в адвокатската фирма ми пристигнаха две разплакани дами - майка и щерка. Дъщерята младо момиче, в това време и млада майка-кърмачка, тогава по мокрите петна начело на блузата й разбрах какво е да ти избие кърмата, тъй като го няма чедото ти, което да нахраниш. Оказа се, че младежът и татко на бебето с който живеят без брак, под въздействието на властната си майка, сграбчил бебето и го занесъл при родителите си и в този момент отхвърля всякаква връзка с половинката си. Момичето нямаше нито татко, нито брат, който да го отбрани и бе тръгнало по юристи с вярата да и оказват помощ. То хубаво, но по това време в действителност нямаше съответен закон за бърза и своевременна отбрана в сходни случаи. Намерих някакво решение на въпроса, доколкото си припомням към този момент в Закона за правосъдната власт и хукнах към прокуратурата, преди да са ги разпуснали предпразнично. Дежурният прокурор се случи новобранец нито разбра концепцията ми, нито имаше кураж да разпореди връщане на детето. Влязох непосредствено при Районния прокурор и съвсем го изнудих, само че съумях да го убедя, както в юридическата си справедливост, по този начин и в хуманността на това, което би трябвало да се направи в навечерието на най-семейния празник. Скоростно ми издадоха прокурорско разпореждане и с двете дами се отправихме победоносно към VI РПУ в Пловдив, където още веднъж трябваше да увещавам този път неговия шеф в спешността на задачата, че бебето е бебе, че е настинало и че въпреки всичко е Коледа и това, че той не знае какво да прави прокурора му го е написал. Еле склоних го, оказа се обаче, че нямат гориво за колите и ще ми даде пеши патрул за интервенцията. Натоварих аз двама големи служители на реда и двете пострадали в моята кола, закарах ги до дома на бащата и останах в автомобила с работещ мотор, с цел да не изстине, беше кански мраз, не като в този момент, въпреки всичко бебе ще караме. Никога няма да не помни мига, в който видях по какъв начин младата майка излезе от входа, гушнала бебето си, а зад нея се поклащаха двамата големи и мустакати служители на реда нахилени до уши, уверени очевидно и те в добрината на одеве стореното. Закарах бебето с майка му и баба му до жилището им и се прибрах изтощен, само че благополучен в къщи. От тогава е минал несъмнено четвърт век, бебето е пораснало огромен човек и може би има към този момент и свои деца, даже не помня какъв пол беше, само че още помня благодарността и насладата в очите на двете дами.
Светли Рождествени празници, другари .
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ