Бизюрев си призна всичко! Убил е Митко с 5 удара в тялото и корема
Рангел Бизюрев, който е упрекнат в убийството на Димитър Малинов в село Цалапица, описа през днешния ден пред съда своята версия за съдбовния случай, съобщи кореспондент на Plovdiv24.bg . 30-годишният мъж самичък пожела да даде пояснения още преди да бъдат изслушани очевидците по делото.
Неговият роман, както и отговорите на заложените му след това въпроси, продължиха близо 2 часа. Бизюрев призна, че е нанесъл общо 5 удара на Митко - 4 с двете си ръце в неговия торс и един с коляно в корема. Свидетел на багра е бил единият от близнаците - Борислав Динков, с който дружно заровили по-късно тялото на Димитър Малинов. Другият близнак - Валентин, пък " оказал помощ " с донасянето на кирка и лопати.
През цялото време Бизюрев повтаряше, че не е заплашвал и не е принуждавал по никакъв метод близнаците да му оказват помощ.
Ето целия роман на Рангел Бизюрев в правосъдната зала през днешния ден :
Работих в Германия една година, взех решение да се прибера в България, купих си двупосочен билет, прибрах се, с цел да се видя с близки. Прибрах се в Цалапица, разбрах, че се прави барбекю в парка. Отидох и аз, имаше малко хора, взех си четири бири. Седяхме на пейката и си говорихме, Борислав Динков седеше до мен. Тогава пристигна Йордан Пунгеров и ми сподели, че предходния ден Димитър Малинов половин час е приказвал по мой адрес и ме е обиждал. Наричал ме е “мастия ", “педераст ", “боклук " и още неща. През тези 2 седмици, в които бях в България, с Димитър съм се виждал два пъти в общи компании, единствено на " здравей-здрасти ", не сме имали проблеми. Когато разбрах, че е приказвал за мен, помолих Борислав да му написа и да се срещнем с него. В онази вечер не съм пил корав алкохол, не съм заплашвал никой, не съм карал никой принудително. Димитър отговори на Борислав, че е в къщи и че може да мине да го вземе. С Борислав се качихме в мерцедеса, който той караше, и потеглихме към Димитър. Изобщо не е имало проект или предумисъл да умъртвя Митко или да се престъпва до такива крайни неща ", стартира описа си Бизюрев.
А по-късно продължи с детайлности от злополучната преживелица:
" Аз слязох авансово от колата, а Борислав взе Малинов и пристигнаха при мен. Колата спря по средата на улицата, аз се приближих и когато той слезе, аз го питах за какво е приказвал такива неща за мен. Той съобщи, че не съм аз индивидът, пред който би трябвало да дава отговор. Когато разбрах тези работи, се раздразних някак си, почувствах се засегнат. Силно ме раздразни, тогава го бутнах два пъти и го попитах за какво е приказвал тези работи, само че той нищо не сподели. Тогава го бутнах отново в гърдите и той си удари рамото в дървото и залитна, падна на едното коляно. Не знам дали се удари. Димитър стана, пусна се към мен с пестник, последва блъскане в изправено състояние, аз го хванах в региона на лактите. Нанесох му два удара в торса, след това отново в торса, удари в лицето не е имало, не съм нанасял ъперкъти, на никое място не е имало кръв - нито по лицето, нито по тениската. Знаех, че съм по-тежък, знам, че той е по-лек, не съм нанасял ударите за да го убия. Не е ставало въпрос за девойки, пари, опиати и там някакви заеми. Всичко стана поради едни обиди по мой адрес, не съм желал да го умъртвявам, не съм очаквал, че от 4 удара може да се случи това. Нанасял съм му и удари в корема, бутнах го с двете си ръце в дървото. Когато падна на земята, сподели - стой удари ме неприятно! Аз се стопирах и го погледнах за секунда. Не споделих нищо, качих се в колата, при качването в колата го видях по какъв начин се изправя. Ние потеглихме. Тогава нещо ме накара да кажа на Борислав да спре колата и да се върна да видя какво се е случило.
Беше паднал по тил на въпросното място с телефон в ръка. Когато го видях, аз побягнах към него, доста се паникьосах. Видях, че няма витални фактори, пробвах се да го свестя, два пъти ревизирах пулса, само че никакъв резултат. Върнах се при Борислав и се качих в колата, като му обясних обстановката. Излязохме на основния път и Борислав влезе във въпросната улица на фарове. Слезе от колата, двамата отидохме отново при него, той също го ревизира и се опита да го свести, удари го няколко шамара, само че без резултат. Борислав ми сподели да му взема телефона и отново потеглихме. Не съм казвал накъде да кара, той караше в незнайна посока, накара ме да изкарам сим картата от телефона, опита се да изтрие някакви неща. От там се качихме отново в колата, при връщането Борислав звънна на някой си Атанас Гунчев в случай че не се неистина. Каза му да отиде да ревизира на въпросната улица дали има хора, дали има някой.
При идването ни на улицата, на която живее Малинов, Атанас ни чакаше там, размениха си приказки с Борислав, по-късно Динков му сподели да изчезва. Тялото не е местено в някакви шубраци. Аз слязох и питах Борислав какво вършим и той ми сподели, че го качваме в багажника. Не бях в положение да отвръщам, не мислих трезво, бях доста паникьосан и уплашен. При потеглянето той звънна на Валентин и му сподели да вземе кирка и лопата. Не съм насочвал Борислав, не съм заплашил нито един от двамата. Отидохме на сметището, Борислав отвори багажника, още веднъж проверихме, нямаше пулс. Тогава Валентин пита какво е станало, а аз отговорих, че също не знам какво е станало. Двамата търсиха място къде да бъде изкопана дупката, харесаха мястото, изкопахме дупката, Валентин си потегли, аз и Борислав пренесохме тялото, сложихме го в дупката и насипахме пръста от горната страна. Качихме се в колата, Борислав ме остави у нас, пробвах се да заспя, не стана. Може би Борислав се е срещнал по-късно с Атанас Гунчев, с цел да пушат с цигари. След това заминахме за морето с мои другари. В петък вечерта, Валентин ми се обади и ми сподели, че с Борислав ще отидат да сложат отпадъчни материали върху изкопа. Не съм давал директиви, не е правилно, че съм споделил на Валентин, че е съизвършител към този момент, той пристигна да помогне на брат си. Не съм ги карал да мият колата " съобщи подсъдимият.
Според Рангел Бизюрев, близнаците са организирали напълно заравянето и укриването на тялото. Самият той не бил взел участие и не е имал концепция да го прави.
На въпрос от станата на юристите за какво е помолил тъкмо Борислав, с цел да му помогне, Бизюрев отговори, че Динков е имал кола и е знаел, че ще свърши тази услуга за него. Той добави, че Митко е изхъркал, когато са го сваляли от колата с цел да го заведат до изкопа.
Делото продължава с разпити на очевидците на убийството. Предстоят разпити на Атанас Гунчев, Станислав Минчев, Любомир, Йордан. На 22-ри и 23-ти също са призовани очевидци и движимости лица, а последното съвещание за свидетелства ще се организира на 2-ри септември.
Общо в правосъдното разследване са планувани за разпитване 37 очевидци и 14 движимостите лица. Бизюрев е с обвиняване за съзнателно ликвидиране, а в обвинителния акт е записано, че на 20-ти юли предходната година в Цалапица, съзнателно е умъртвил 24-годишния Димитър Малинов, като убийството е осъществено с особена свирепост.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Неговият роман, както и отговорите на заложените му след това въпроси, продължиха близо 2 часа. Бизюрев призна, че е нанесъл общо 5 удара на Митко - 4 с двете си ръце в неговия торс и един с коляно в корема. Свидетел на багра е бил единият от близнаците - Борислав Динков, с който дружно заровили по-късно тялото на Димитър Малинов. Другият близнак - Валентин, пък " оказал помощ " с донасянето на кирка и лопати.
През цялото време Бизюрев повтаряше, че не е заплашвал и не е принуждавал по никакъв метод близнаците да му оказват помощ.
Ето целия роман на Рангел Бизюрев в правосъдната зала през днешния ден :
Работих в Германия една година, взех решение да се прибера в България, купих си двупосочен билет, прибрах се, с цел да се видя с близки. Прибрах се в Цалапица, разбрах, че се прави барбекю в парка. Отидох и аз, имаше малко хора, взех си четири бири. Седяхме на пейката и си говорихме, Борислав Динков седеше до мен. Тогава пристигна Йордан Пунгеров и ми сподели, че предходния ден Димитър Малинов половин час е приказвал по мой адрес и ме е обиждал. Наричал ме е “мастия ", “педераст ", “боклук " и още неща. През тези 2 седмици, в които бях в България, с Димитър съм се виждал два пъти в общи компании, единствено на " здравей-здрасти ", не сме имали проблеми. Когато разбрах, че е приказвал за мен, помолих Борислав да му написа и да се срещнем с него. В онази вечер не съм пил корав алкохол, не съм заплашвал никой, не съм карал никой принудително. Димитър отговори на Борислав, че е в къщи и че може да мине да го вземе. С Борислав се качихме в мерцедеса, който той караше, и потеглихме към Димитър. Изобщо не е имало проект или предумисъл да умъртвя Митко или да се престъпва до такива крайни неща ", стартира описа си Бизюрев.
А по-късно продължи с детайлности от злополучната преживелица:
" Аз слязох авансово от колата, а Борислав взе Малинов и пристигнаха при мен. Колата спря по средата на улицата, аз се приближих и когато той слезе, аз го питах за какво е приказвал такива неща за мен. Той съобщи, че не съм аз индивидът, пред който би трябвало да дава отговор. Когато разбрах тези работи, се раздразних някак си, почувствах се засегнат. Силно ме раздразни, тогава го бутнах два пъти и го попитах за какво е приказвал тези работи, само че той нищо не сподели. Тогава го бутнах отново в гърдите и той си удари рамото в дървото и залитна, падна на едното коляно. Не знам дали се удари. Димитър стана, пусна се към мен с пестник, последва блъскане в изправено състояние, аз го хванах в региона на лактите. Нанесох му два удара в торса, след това отново в торса, удари в лицето не е имало, не съм нанасял ъперкъти, на никое място не е имало кръв - нито по лицето, нито по тениската. Знаех, че съм по-тежък, знам, че той е по-лек, не съм нанасял ударите за да го убия. Не е ставало въпрос за девойки, пари, опиати и там някакви заеми. Всичко стана поради едни обиди по мой адрес, не съм желал да го умъртвявам, не съм очаквал, че от 4 удара може да се случи това. Нанасял съм му и удари в корема, бутнах го с двете си ръце в дървото. Когато падна на земята, сподели - стой удари ме неприятно! Аз се стопирах и го погледнах за секунда. Не споделих нищо, качих се в колата, при качването в колата го видях по какъв начин се изправя. Ние потеглихме. Тогава нещо ме накара да кажа на Борислав да спре колата и да се върна да видя какво се е случило.
Беше паднал по тил на въпросното място с телефон в ръка. Когато го видях, аз побягнах към него, доста се паникьосах. Видях, че няма витални фактори, пробвах се да го свестя, два пъти ревизирах пулса, само че никакъв резултат. Върнах се при Борислав и се качих в колата, като му обясних обстановката. Излязохме на основния път и Борислав влезе във въпросната улица на фарове. Слезе от колата, двамата отидохме отново при него, той също го ревизира и се опита да го свести, удари го няколко шамара, само че без резултат. Борислав ми сподели да му взема телефона и отново потеглихме. Не съм казвал накъде да кара, той караше в незнайна посока, накара ме да изкарам сим картата от телефона, опита се да изтрие някакви неща. От там се качихме отново в колата, при връщането Борислав звънна на някой си Атанас Гунчев в случай че не се неистина. Каза му да отиде да ревизира на въпросната улица дали има хора, дали има някой.
При идването ни на улицата, на която живее Малинов, Атанас ни чакаше там, размениха си приказки с Борислав, по-късно Динков му сподели да изчезва. Тялото не е местено в някакви шубраци. Аз слязох и питах Борислав какво вършим и той ми сподели, че го качваме в багажника. Не бях в положение да отвръщам, не мислих трезво, бях доста паникьосан и уплашен. При потеглянето той звънна на Валентин и му сподели да вземе кирка и лопата. Не съм насочвал Борислав, не съм заплашил нито един от двамата. Отидохме на сметището, Борислав отвори багажника, още веднъж проверихме, нямаше пулс. Тогава Валентин пита какво е станало, а аз отговорих, че също не знам какво е станало. Двамата търсиха място къде да бъде изкопана дупката, харесаха мястото, изкопахме дупката, Валентин си потегли, аз и Борислав пренесохме тялото, сложихме го в дупката и насипахме пръста от горната страна. Качихме се в колата, Борислав ме остави у нас, пробвах се да заспя, не стана. Може би Борислав се е срещнал по-късно с Атанас Гунчев, с цел да пушат с цигари. След това заминахме за морето с мои другари. В петък вечерта, Валентин ми се обади и ми сподели, че с Борислав ще отидат да сложат отпадъчни материали върху изкопа. Не съм давал директиви, не е правилно, че съм споделил на Валентин, че е съизвършител към този момент, той пристигна да помогне на брат си. Не съм ги карал да мият колата " съобщи подсъдимият.
Според Рангел Бизюрев, близнаците са организирали напълно заравянето и укриването на тялото. Самият той не бил взел участие и не е имал концепция да го прави.
На въпрос от станата на юристите за какво е помолил тъкмо Борислав, с цел да му помогне, Бизюрев отговори, че Динков е имал кола и е знаел, че ще свърши тази услуга за него. Той добави, че Митко е изхъркал, когато са го сваляли от колата с цел да го заведат до изкопа.
Делото продължава с разпити на очевидците на убийството. Предстоят разпити на Атанас Гунчев, Станислав Минчев, Любомир, Йордан. На 22-ри и 23-ти също са призовани очевидци и движимости лица, а последното съвещание за свидетелства ще се организира на 2-ри септември.
Общо в правосъдното разследване са планувани за разпитване 37 очевидци и 14 движимостите лица. Бизюрев е с обвиняване за съзнателно ликвидиране, а в обвинителния акт е записано, че на 20-ти юли предходната година в Цалапица, съзнателно е умъртвил 24-годишния Димитър Малинов, като убийството е осъществено с особена свирепост.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ