Глас от Пловдив: С години тормозена от мъжа си психоложка сподели какъв ужас е изживяла
Психологът Кристина Воронцова, която през последнитя 4 години живее в Пловдив показа в резюме своята история. Във фейсбук тя описа, че е била жертва на принуждение и тормоз от страна на своя към този момент някогашен брачен партньор - парапланеристът Венцислав Иванов. Жената е рускиня, от 13 години живее в България. Plovdiv24.bg разгласява описа ѝ без редакторска интервенция:
Днес желая да ви опиша за следващата преживелица, обвързвана с нападателно държание. Признавам не е елементарно да излезеш от клопката на мисленето " жертва " и да събереш сили за обществена изява. Години толеранс ме доведоха до тук - неприкрита ненавист и експанзия от страната на някогашния ми брачен партньор - парапланерист Венцислав Иванов (Ven Ivanov). Вече стигнах момента, в който възприятието за правдивост неведнъж надвишава страхът и терзанията, по тази причина стоя с името си зад тази история.
С някогашния ми брачен партньор имахме 10-годишен брак. Както и множеството дами, попаднали в клопката на токсични връзки, намирах оправдания за нападателни прояви от страната на някогашния ми брачен партньор. След като се появиха децата ни, връзките ни стигнаха моментът, в който аз предизвиках раздялата. Взех децата (по взаимно съгласие) и отпътувах за Пловдив.
Ще Ви спестя цялата история и липса на интерес към децата от страната на бащата и неговото семейство през години. Заслужава внимание, внезапна ескалация на експанзия тъкмо преди делото за прехрана. Започнах да получавам закани от страната на Венцислав ( " ще те съсипя, в случай че не спреш делото-само за това мисля ", " ще обявявам видео, всички да видят, каква си " - става дума за някакви клипчета, който той съумя да направи, когато се карахме още по време на взаимното ни съжителство-явно, индивидът се подготвял авансово и основателно).
1 седмица след делото разбрах, че моите моите персонални данни са оповестени в уеб сайтове за интимни запознанства (имена,адрес,телефон). Сигналите в прокуратурата останаха без никаква реакция от тяхната страна. В отговор на моята преданост последвало взимане на децата, до момента в който те бяха на плажа с моята майка (без спогодба,предупреждение и никаква връзка по този въпрос) и по-късно - умишлено укриване на децата от страната на Венцислав и неговите родители.
След като им обясних, че сега нарушават закона, дядото на децата, Благой Иванов, изясни че " той е никой и нищо не взема решение " и затвори телефона. Почти цялото денонощие нямах концепция, къде са децата и дали са живи и здрави. Полицаи безуспешно се опитваха да се свържат с Венцислав, даже и на адреса никой не отговаряше.
Все отново, с помощта на полиция в гр. Поморие, още в същия ден (имайки поради тромава бюрокрация) стигнахме до позитивна развръзка. Да виждам, че бащата на децата не беше у дома. От което върша извод,че единствената му концепция беше да се самоутвърди за сметката на децата.
Не мина и един месец Венцислав отново се появи в ролята на угрижен баща. Появи се сякаш ненадейно, до момента в който майка ми с децата се разхождаха по централна пешеходна улица. В един миг Венцислав си разреши да УДАРИ майка ми (над 60-годишна жена) по лицето. Всичко това се случи на опашката за дюнери.
Имайки поради и часът (около 20.00) основната улица беше цялостна с хора. И НИКОЙ не отреагира на тази арогантна постъпка. Майка ми сграбчи децата и потегли към полицията, до момента в който Венцислав я следваше с тротинетка, караше постепенно, от самото начало говореше с заплашваш звук, пречеше й да вземе телефон.
Повтарям, че всичко това се разигра измежду " бял ден " пред камерите и десетки очевидци, които не демонстрираха никаква реакция! Докато майка ми не закара децата в магазин с очила, около който минаваха в този миг и към този момент там продавачите съумяха да го обезвреждат. Чак тогава тя съумя да ми се обади. Трябва ли да споделям, какво изживя тази жена. Голямото ми дете сподели, че доста се уплаши и че го е боязън да се прибира у дома.
Това е другата истина, за която се премълчава. Хората се опасяват да се " изцапат ", други избират да премълчават единствено и единствено да не предизвикат нови прояви на експанзия. И аз бях от тези хора, признавам го. Но се убедих, че всяка безнаказаност води до още по-голяма експанзия. Искаме да имаме будно общество и се учудваме, за какво нямаме дейна гражданска позиция. А се оказа, че доста от нас даже непринудено са се отказали от правото си на глас. Очакваме някой да ни върне това право.
Но време е ние самите да го потърсим. Надявам се, моята история да бъде вдъхновяваща за тези дами, които към момента се двоумят, да не би вербална експанзия или обезценяване са краткотрайни компликации даже и при здравословни връзки. Категорично НЕ. Безнаказаност води до по-голяма експанзия. Всяка от нас би трябвало да откри мощ и да се съобщи, единствено по този начин може да променим и себе си и цялото общество.
И за тези хора, които се тормозят от публично мнение, ще обявявам тази история за Лейди Годайва. Когато нейният мъж Леофрик (968-1057), граф на Мерсия, открил непостижим за жители си данък, тя го помолила да опрости и понижи тежестта му. Граф Леофрик обаче, инатливо се отказвал да се смили над бедните хора. Най-сетне той се съгласил, само че сложил немислимо изискване - щял да понижи данъците само, в случай че младата му брачна половинка преминела по улиците на града гола на кон.
Разбира се, хитрият граф разчитал на благоразумието на своята жена и вярвал, че тя в никакъв случай няма да се осмели на сходна безумна постъпка. Но изумлението му било голямо, когато една ранна юлска заран, леди Годайва гола и прикрита само с дългите си коси, поела по градските улици, възседнала кон. Трогнати от самоотвържената й постъпка, всички поданици останали по своите домове и затворили прозорците си.
Само един човек в града, локалният шивач, прочул се като " Надничащият том ", не спазил благовъзпитание и жадно следил голата аристократка през дребната дупка, издълбана в капака на прозореца. Провидението го ослепило за дързостта му.
Желая тази история да бъде споделяна и да вдъхне кураж на тези, които имат потребност от него.
Винаги ще има хора, които ще хвърлят камъка в гърба ви. Но множеството от тях ще проявят съпричастност и ще " затворят прозорци ".
Няма да оставя безнаказана експанзия.
Ще се боря за правото си на глас и за АДЕКВАТНИ закони, задачата на които да ни пазят!
Днес желая да ви опиша за следващата преживелица, обвързвана с нападателно държание. Признавам не е елементарно да излезеш от клопката на мисленето " жертва " и да събереш сили за обществена изява. Години толеранс ме доведоха до тук - неприкрита ненавист и експанзия от страната на някогашния ми брачен партньор - парапланерист Венцислав Иванов (Ven Ivanov). Вече стигнах момента, в който възприятието за правдивост неведнъж надвишава страхът и терзанията, по тази причина стоя с името си зад тази история.
С някогашния ми брачен партньор имахме 10-годишен брак. Както и множеството дами, попаднали в клопката на токсични връзки, намирах оправдания за нападателни прояви от страната на някогашния ми брачен партньор. След като се появиха децата ни, връзките ни стигнаха моментът, в който аз предизвиках раздялата. Взех децата (по взаимно съгласие) и отпътувах за Пловдив.
Ще Ви спестя цялата история и липса на интерес към децата от страната на бащата и неговото семейство през години. Заслужава внимание, внезапна ескалация на експанзия тъкмо преди делото за прехрана. Започнах да получавам закани от страната на Венцислав ( " ще те съсипя, в случай че не спреш делото-само за това мисля ", " ще обявявам видео, всички да видят, каква си " - става дума за някакви клипчета, който той съумя да направи, когато се карахме още по време на взаимното ни съжителство-явно, индивидът се подготвял авансово и основателно).
1 седмица след делото разбрах, че моите моите персонални данни са оповестени в уеб сайтове за интимни запознанства (имена,адрес,телефон). Сигналите в прокуратурата останаха без никаква реакция от тяхната страна. В отговор на моята преданост последвало взимане на децата, до момента в който те бяха на плажа с моята майка (без спогодба,предупреждение и никаква връзка по този въпрос) и по-късно - умишлено укриване на децата от страната на Венцислав и неговите родители.
След като им обясних, че сега нарушават закона, дядото на децата, Благой Иванов, изясни че " той е никой и нищо не взема решение " и затвори телефона. Почти цялото денонощие нямах концепция, къде са децата и дали са живи и здрави. Полицаи безуспешно се опитваха да се свържат с Венцислав, даже и на адреса никой не отговаряше.
Все отново, с помощта на полиция в гр. Поморие, още в същия ден (имайки поради тромава бюрокрация) стигнахме до позитивна развръзка. Да виждам, че бащата на децата не беше у дома. От което върша извод,че единствената му концепция беше да се самоутвърди за сметката на децата.
Не мина и един месец Венцислав отново се появи в ролята на угрижен баща. Появи се сякаш ненадейно, до момента в който майка ми с децата се разхождаха по централна пешеходна улица. В един миг Венцислав си разреши да УДАРИ майка ми (над 60-годишна жена) по лицето. Всичко това се случи на опашката за дюнери.
Имайки поради и часът (около 20.00) основната улица беше цялостна с хора. И НИКОЙ не отреагира на тази арогантна постъпка. Майка ми сграбчи децата и потегли към полицията, до момента в който Венцислав я следваше с тротинетка, караше постепенно, от самото начало говореше с заплашваш звук, пречеше й да вземе телефон.
Повтарям, че всичко това се разигра измежду " бял ден " пред камерите и десетки очевидци, които не демонстрираха никаква реакция! Докато майка ми не закара децата в магазин с очила, около който минаваха в този миг и към този момент там продавачите съумяха да го обезвреждат. Чак тогава тя съумя да ми се обади. Трябва ли да споделям, какво изживя тази жена. Голямото ми дете сподели, че доста се уплаши и че го е боязън да се прибира у дома.
Това е другата истина, за която се премълчава. Хората се опасяват да се " изцапат ", други избират да премълчават единствено и единствено да не предизвикат нови прояви на експанзия. И аз бях от тези хора, признавам го. Но се убедих, че всяка безнаказаност води до още по-голяма експанзия. Искаме да имаме будно общество и се учудваме, за какво нямаме дейна гражданска позиция. А се оказа, че доста от нас даже непринудено са се отказали от правото си на глас. Очакваме някой да ни върне това право.
Но време е ние самите да го потърсим. Надявам се, моята история да бъде вдъхновяваща за тези дами, които към момента се двоумят, да не би вербална експанзия или обезценяване са краткотрайни компликации даже и при здравословни връзки. Категорично НЕ. Безнаказаност води до по-голяма експанзия. Всяка от нас би трябвало да откри мощ и да се съобщи, единствено по този начин може да променим и себе си и цялото общество.
И за тези хора, които се тормозят от публично мнение, ще обявявам тази история за Лейди Годайва. Когато нейният мъж Леофрик (968-1057), граф на Мерсия, открил непостижим за жители си данък, тя го помолила да опрости и понижи тежестта му. Граф Леофрик обаче, инатливо се отказвал да се смили над бедните хора. Най-сетне той се съгласил, само че сложил немислимо изискване - щял да понижи данъците само, в случай че младата му брачна половинка преминела по улиците на града гола на кон.
Разбира се, хитрият граф разчитал на благоразумието на своята жена и вярвал, че тя в никакъв случай няма да се осмели на сходна безумна постъпка. Но изумлението му било голямо, когато една ранна юлска заран, леди Годайва гола и прикрита само с дългите си коси, поела по градските улици, възседнала кон. Трогнати от самоотвържената й постъпка, всички поданици останали по своите домове и затворили прозорците си.
Само един човек в града, локалният шивач, прочул се като " Надничащият том ", не спазил благовъзпитание и жадно следил голата аристократка през дребната дупка, издълбана в капака на прозореца. Провидението го ослепило за дързостта му.
Желая тази история да бъде споделяна и да вдъхне кураж на тези, които имат потребност от него.
Винаги ще има хора, които ще хвърлят камъка в гърба ви. Но множеството от тях ще проявят съпричастност и ще " затворят прозорци ".
Няма да оставя безнаказана експанзия.
Ще се боря за правото си на глас и за АДЕКВАТНИ закони, задачата на които да ни пазят!
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ