Черквата в Ивановския скален манастир е била изсечена около 1233 г., за да съхранява личната дреха на Христос
Презентация на доктор Александър Стойков е отдадена на реорганизация на сцената " Възнесение Христово “ от западната стена на наоса в " Черквата “ в нейния достоверен тип и на нейните отблясъци в историята на скалната черква и на целия манастир., оповестяват от Регионален исторически музей - Русе.
Автентичният вид на сцената " Възнесение Христово “ е включвала 17 фигури: Христос и възнасящите Го ангели, дванадесетте апостола, св. Богородица и архангел Михаил. Днес по-голямата част от тези фигури липсват. Оцелели са единствено фигурите на Христос, възнасян от два ангела в средата на втория изящен пояс, св. Богородица в поза Оранта в центъра и три фигури на апостоли в южния завършек на първия пояс.
Присъствието на всички апостоли е наложително за сцената " Възнесение Христово “, защото до момента в който се възнася, Христос пророкува пред апостолите, че на Петдесетница те ще се разпилян по целия свят, с цел да основат Христовата Църква. Това прави сцената една от най-важните в цялата храмова иконография, чиято целокупност не може да бъде нарушавана.
Реконструкцията на достоверната сцена демонстрира, че в началото е съществувал единствено наосът на " Черквата “. Почти цялата му западна стена е била заета от сцената " Възнесение Христово “. Липсващите през днешния ден 9 апостола и архангел Михаил са били изобразени върху скална стена на мястото, на което в този момент се намират необятния проход и прозореца сред наоса и нартекса.
Между двете групи апостоли е била завършена скална ниша с широчина сред 0,78 и 0,89 м. Тази ниша е представлявала западна апсида, в която е била съхранявана доста скъпа светиня.
Вида на тази светиня е показан посредством прилежащата сцена " Подялба на Христовите облекла “. Всички храмове през средновековието са били длъжни да отбелязват притежаваните от тях реликви посредством надписи и посредством изображения. Сцената " Подялба на Христовите облекла “ е служела за етикет на реликвата, съхранявана в западната апсида на " Черквата “. Важната роля на тази другояче маргинална сцена, е блестящо подчертана от нейните размери, които са най-големите за цялата западна стена. Тази сцена има по-големи размери даже от сцената с възнасянето на Христос.
При разпъването му на кръста в Йерусалим, Христос е носел две облекла – туника и хитон. Туниката е била разграничена сред пазачите, а за хитона те са хвърлили чоп, защото не са можели да го разделят.
През средновековието хитонът на Христос е бил една от най-ценните реликви, съхранявани в императорската катедрала " Света София “ в Константинопол. Той е бил защитаван в сребърно сандъче, увит в червен плат.
Как част от една от най-важните реликви на християнския свят се е озовала в наоса на " Черквата “?
Около 1233 година в Търново е бил призован събор, който е трябвало да вземе решение за завръщане на България към православието. Това е било едно от изискванията за това значимо деяние, сложени от екзарха за западните византийски земи митрополит Христофор в писмо до Йоан II Асен от 1232 година Съборът е изпратил в Никея св. Йоаким Ивановски - основател на Ивановския скален манастир, където той е бил ръкоположен от никейския (константинополски) патриарх Герман II.
През 1233 година най-ценните реликви на Константинопол са били изнесени в Никея, с цел да не попаднат в ръцете на френските рицари, завладели византийската столица през 1204 година Очевидно скъпата светиня на част от Христовия хитон е била дадена на св. Йоаким в Никея като сакрален подарък, имащ за предопределение да съпътства обръщането на България към православието.
Единственият слой живопис в наоса на " Черквата “ и проектираната дружно с него западна апсида допускат, че скъпата светиня към този момент е била в манастира, когато е почнало планирането на " Черквата “. Тоест - " Черквата “ най-вероятно е била изсечена, с цел да съхранява една от най-ценните реликви в целия християнски свят. Огромна е вероятността някъде, може би през втората половина на 1233 година, наосът на " Черквата “ да е бил осветлен точно с тази светиня. Това значи, че наосът на " Черквата “ е бил завършен като самобитен трезор за фрагмента от Христовата дреха. Не инцидентно за тази цел е било определено вътрешно помещение, към което няма директен метод. Местността към " Черквата “ е била готова като цитадела. Единствената пътека към храма е била прекратена от бездънен скален трап, върху който е имало построен преносим мост. Всичко това датира наоса на " Черквата “ най-рано към втората половина на 1233 година, вероятно първата половина на 1234 година
Изсичането на нартекса и есонартекса от цар Йоан (IX) Александър (1331-1371) в средата на XIV век, при което е била унищожена забележителна част от сцената " Възнесение Христово “, е станало допустимо само, в случай че неимоверно скъпата Христова светиня към този момент не се е намирала в наоса на " Черквата “. Кога и къде е била пренесена тази най-ценна християнска движимост, не е известно.
Днес сцената " Подялба на Христовите облекла “ и сюжета с възнасянето на Христос от сцената " Възнесение Христово “ във втория пояс живопис, следите от тримата апостоли в най-южния ъгъл на първия пояс, прилежащата фигура на св. Богородица Оранта и изключително северният кант от нейната скална колона, който в действителност е бил южен кант на западната апсида, са единствените оживели материални свидетелства не просто за наличието в скалната черква на евентуално най-ценната християнска светиня, а за каноничния ред, по който България се е завърнала към православието през 1235 година, и за основната роля, която е изиграл в тази духовна гражданска война Ивановският скален манастир.
Автентичният вид на сцената " Възнесение Христово “ е включвала 17 фигури: Христос и възнасящите Го ангели, дванадесетте апостола, св. Богородица и архангел Михаил. Днес по-голямата част от тези фигури липсват. Оцелели са единствено фигурите на Христос, възнасян от два ангела в средата на втория изящен пояс, св. Богородица в поза Оранта в центъра и три фигури на апостоли в южния завършек на първия пояс.
Присъствието на всички апостоли е наложително за сцената " Възнесение Христово “, защото до момента в който се възнася, Христос пророкува пред апостолите, че на Петдесетница те ще се разпилян по целия свят, с цел да основат Христовата Църква. Това прави сцената една от най-важните в цялата храмова иконография, чиято целокупност не може да бъде нарушавана.
Реконструкцията на достоверната сцена демонстрира, че в началото е съществувал единствено наосът на " Черквата “. Почти цялата му западна стена е била заета от сцената " Възнесение Христово “. Липсващите през днешния ден 9 апостола и архангел Михаил са били изобразени върху скална стена на мястото, на което в този момент се намират необятния проход и прозореца сред наоса и нартекса.
Между двете групи апостоли е била завършена скална ниша с широчина сред 0,78 и 0,89 м. Тази ниша е представлявала западна апсида, в която е била съхранявана доста скъпа светиня.
Вида на тази светиня е показан посредством прилежащата сцена " Подялба на Христовите облекла “. Всички храмове през средновековието са били длъжни да отбелязват притежаваните от тях реликви посредством надписи и посредством изображения. Сцената " Подялба на Христовите облекла “ е служела за етикет на реликвата, съхранявана в западната апсида на " Черквата “. Важната роля на тази другояче маргинална сцена, е блестящо подчертана от нейните размери, които са най-големите за цялата западна стена. Тази сцена има по-големи размери даже от сцената с възнасянето на Христос.
При разпъването му на кръста в Йерусалим, Христос е носел две облекла – туника и хитон. Туниката е била разграничена сред пазачите, а за хитона те са хвърлили чоп, защото не са можели да го разделят.
През средновековието хитонът на Христос е бил една от най-ценните реликви, съхранявани в императорската катедрала " Света София “ в Константинопол. Той е бил защитаван в сребърно сандъче, увит в червен плат.
Как част от една от най-важните реликви на християнския свят се е озовала в наоса на " Черквата “?
Около 1233 година в Търново е бил призован събор, който е трябвало да вземе решение за завръщане на България към православието. Това е било едно от изискванията за това значимо деяние, сложени от екзарха за западните византийски земи митрополит Христофор в писмо до Йоан II Асен от 1232 година Съборът е изпратил в Никея св. Йоаким Ивановски - основател на Ивановския скален манастир, където той е бил ръкоположен от никейския (константинополски) патриарх Герман II.
През 1233 година най-ценните реликви на Константинопол са били изнесени в Никея, с цел да не попаднат в ръцете на френските рицари, завладели византийската столица през 1204 година Очевидно скъпата светиня на част от Христовия хитон е била дадена на св. Йоаким в Никея като сакрален подарък, имащ за предопределение да съпътства обръщането на България към православието.
Единственият слой живопис в наоса на " Черквата “ и проектираната дружно с него западна апсида допускат, че скъпата светиня към този момент е била в манастира, когато е почнало планирането на " Черквата “. Тоест - " Черквата “ най-вероятно е била изсечена, с цел да съхранява една от най-ценните реликви в целия християнски свят. Огромна е вероятността някъде, може би през втората половина на 1233 година, наосът на " Черквата “ да е бил осветлен точно с тази светиня. Това значи, че наосът на " Черквата “ е бил завършен като самобитен трезор за фрагмента от Христовата дреха. Не инцидентно за тази цел е било определено вътрешно помещение, към което няма директен метод. Местността към " Черквата “ е била готова като цитадела. Единствената пътека към храма е била прекратена от бездънен скален трап, върху който е имало построен преносим мост. Всичко това датира наоса на " Черквата “ най-рано към втората половина на 1233 година, вероятно първата половина на 1234 година
Изсичането на нартекса и есонартекса от цар Йоан (IX) Александър (1331-1371) в средата на XIV век, при което е била унищожена забележителна част от сцената " Възнесение Христово “, е станало допустимо само, в случай че неимоверно скъпата Христова светиня към този момент не се е намирала в наоса на " Черквата “. Кога и къде е била пренесена тази най-ценна християнска движимост, не е известно.
Днес сцената " Подялба на Христовите облекла “ и сюжета с възнасянето на Христос от сцената " Възнесение Христово “ във втория пояс живопис, следите от тримата апостоли в най-южния ъгъл на първия пояс, прилежащата фигура на св. Богородица Оранта и изключително северният кант от нейната скална колона, който в действителност е бил южен кант на западната апсида, са единствените оживели материални свидетелства не просто за наличието в скалната черква на евентуално най-ценната християнска светиня, а за каноничния ред, по който България се е завърнала към православието през 1235 година, и за основната роля, която е изиграл в тази духовна гражданска война Ивановският скален манастир.
Източник: ruse24.bg
КОМЕНТАРИ